РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. Пловдив, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 3718 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн.
ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в
сила от 12.07.2006 г./
Образувано е по жалба на Т.Т.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Ревизионен акт (PA) №
Р-16002615008514-091-001/18.05.2016г. и Ревизионен акт №
П-16002616096047-003-001/31.05.2016г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от В.П.А.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.Г. Г.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърдени
и изменени с Решение № 549/15.08.2016г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, В ЧАСТТА НА допълнително
установени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 4 971,75лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 3135,28лв., допълнително установени
задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 6 102,18лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 3779,75лв. и за 2012г. в размер на
2021,01лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 626,59лв., както и допълнително
определени вноски за ЗО за 2012г. в размер на 1347,81лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 418,27лв. и за 2014г. в размер на 1717,89лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 183,52лв.
С Решение № 2148 от 14.11.2016г.,
постановено по АД № 2182/2016г. Административен съд - Пловдив е обявил за
нищожен Ревизионен акт
№ Р-16002615008514-091-001/18.05.2016г. и Ревизионен акт №
П-16002616096047-003-001/31.05.2016г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от В.П.А.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.Г. Г.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково потвърдени
и изменени с Решение № 549/15.08.2016г. на Директора на Дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив, в частта, с която на Т.Т.Ч., ЕГН: **********, с
адрес ***, са установени допълнително данъчни задължения по ЗДДС в общ размер
на 4 971,75лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 135,28лв.,
допълнително установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ
за 2009г. в размер на 6 102,18лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 779,75лв.
и за 2012г. в размер на 2 021,01лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
626,59лв., както и вноски за ЗО за 2012г. в размер на 1 347,81лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 418,27лв. и за 2014г. в размер на 1 717,89лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 183,52лв.
С Решение № 15604 от 19.12.2017г.
на Върховния административен съд, постановено по АД № 14459/2016г. е отменено
Решение № 2148 от 14.11.2016г. на Административен съд – Пловдив, постановено по
АД № 2182/2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Върховният административен съд в
мотивите на съдебния акт е посочил, че
изложеното от Административен съд - Пловдив, че ревизионният акт е
нищожен, тъй като е издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7,
ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите са в противоречие с Тълкувателно
решение № 5 от 13.12.2016г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. №
10 по описа за 2016г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото
тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при
приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл. 119, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по
приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание
на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при
приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с
участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП.
Предмет на настоящия правен спор
е Ревизионен акт (PA) № Р-16002615008514-091-001/18.05.2016г. и Ревизионен акт
№ П-16002616096047-003-001/31.05.2016г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от В.П.А.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.Г. Г.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърдени
и изменени с Решение № 549/15.08.2016г. на Директора на Дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив, в частта, относно допълнително установени
данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 4 971,75лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 3 135,28лв., допълнително установени задължения за данък
върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 6 102,18лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 3 779,75лв. и за 2012г. в размер на 2 021,01лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 626,59лв., както и допълнително определени вноски за 30 за
2012г. в размер на 1 347,81лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 418,27лв.
и за 2014г. в размер на 1 717,89лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
183,52лв.
В жалбата се навеждат доводи за
материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт в
оспорената част и се иска неговата отмяна от Съда. Претендират се разноски по
делото, такива са претендирани от процесуалния представител при първоначалното
разглеждане на делото.
Ответникът – Директорът на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява против прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16002615008514-020-001/15.10.2015г. е сложено начало на
ревизията на жалбоподателя с обхват Данък върху доходите на физически лица за
данъчни периоди от 01.01.2009г. до 31.12.2014г. и Здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице за същия период, като е определен краен срок за
приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед (22.10.2015г.). Последвало е издаването на ЗИЗВР №
Р-16002615008514-020-002/23.12.2015г., ЗИЗВР № Р-
16002615008514-020-003/18.01.2016г. и ЗИЗВР №
Р-16002615008514-020-004/18.02.2016г., с които е променен обхватът на
ревизията, чрез включване на Данък върху добавената стойност за данъчни периоди
от 01.12.2009г. до 31.12.2014г. и е продължен срокът до 22.03.2016г. Цитираните
ЗВР са издадени от В.П.А.на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии" при
ТД на НАП - гр. Пловдив.
В хода на производството, на основание чл.
117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002615008514-092-001 от
05.04.2016г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и
оспореният РА, поправен с Ревизионен акт №
П-16002616096047-003-001/31.05.2016г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от В.П.А.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.Г. Г.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково.
Този резултат е обжалван от ревизираното
лице, като с Решение № 549 от 15.08.2016 г., Директорът на Дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава и изменя процесния
ревизионен акт и ревизионния акт за поправка на ревизионен акт. Пред настоящата
инстанция РА и РАПРА се обжалват частично, в посочената по-горе в настоящото
решение част.
С оглед делегирането на правомощия по реда
на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед №
РД-09-518/30.04.2014г., издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив.
ЗВР, РД, РА и РАПРА са издадени
откомпетентни приходни органи -В.П.А.на длъжност началник сектор - възложил
ревизията и В.Г. Г.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.
Пловдив, офис Хасково.
Относно констатациите по ЗДДС се установи следното:
Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди
от 01.12.2009г. до 31.12.2014г.
В хода на ревизията е установено от
приходния орган, че ревизираното лице - Т.Ч. няма регистрация по ЗДДС. През
ревизираните години от 2009г. до 2014г. същият, заедно със съпругата си П.Ч.,
са извършили продажби на недвижими имоти, които са съпружеска имуществена
общност /СИО/, част от които са закупени или построени по стопански начин в
предходни периоди. Продажбите на недвижими имоти, нотариалните актове и
стойността на сделките са описани подробно в РД /л. 71 и сл./.
Анализирайки сделките с недвижими имоти,
приходните органи са установили, че за
ревизираните периоди Ч. е извършвал независима икономическа дейност, тъй като
сделките с недвижими имоти са многобройни и последователни. Установено е, че
при извършените продажби на имоти /поземлени имоти - УПИ, апартаменти,
паркоместа/ са налице повтарящи се действия от страна на ревизираното лице и
съпругата му, с цел получаване на доходи/приходи.
Установено
е, че ревизираното лице е осъществило продажбата на паркоместа през м.
12.2009г. и м. 03.2010г., след издаване на удостоверение за степен на
завършеност до фаза „груб строеж" № 94-Т-108-1/03.09.2008г. на Община
Хасково за обекта, където са обособени паркоместата. Обектите в сградата
/апартаменти, складове, паркоместа/ са въведени в експлоатация с удостоверение
№ 44/10.04.2012г.
Органите по приходите са
определили облагаем оборот по месеци за ревизираните периоди, като данните са
подробно описани в РА /л. 43 по делото/ и в Приложение № 3 към РД.
Приходните
органи са установили, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот от 56
420лв. /над 50 хил. лв. за период от последните 12 последователни месеца преди
текущия към 31.03.2009г. и съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи на
задължителна регистрация по този закон. При определяне размера на облагаемия
оборот органите по приходите включват 1/2 от получените доходи/приходи от
продадените недвижими имоти, тъй като същите са в режим на СИО.
Според ревизиращите органи по приходите Ч.
е бил длъжен в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнал този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, т.е. до
14.04.2009г., което той не е направил. След данъчен период м. 03.2010г.
основанието за задължителна регистрация по ЗДДС отпада поради спадане на
облагаемия оборот под 50 000лв.
Установено е, че към дата 30.04.2014г. Ч. отново
достига облагаем оборот от 63 315,50лв. за последните 12 последователни месеца
преди текущия. Посочва се, че лицето е било длъжно в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнал този оборот, да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС до 14.05.2014г., но действия по регистрация не
са извършвани.
На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е
прието от ревизиращия орган по приходите, че РЛ дължи данък за извършените от
него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на
заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
Данъкът е определен съгласно правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Във връзка с описаните констатации
приходният орган, на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, е начислил ДДС в
размер на 1 300,92лв. за данъчен период м. 12.2009г. и в размер на 3 670,83лв.
за данъчен период м. 03.2010г.
На основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от
ЗЛВДТДПДВ органите по приходите са начислили прилежащи лихви в общ размер на 3
135,28лв.
Относно констатациите по ЗДДФЛ:
Ревизираните
периоди по ЗДДФЛ са от 2009 г. до 2014 г. Установено е, че като местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, Т. Ч. е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ.
В хода на ревизионното производство е
установено, че Т.Ч. е съдружник в 15 дружества, подробно описани на стр. 1 - 2
в РД, по дружества и дялово участие.
Констатирано е, че за ревизираните периоди
лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. През 2009г., 2010г., 2013г. и 2014г.
е декларирало доходи от продажба на недвижимо имущество по приложение № 5, през
2011г., 2012г. и 2014г. доходи от наеми по приложение № 4. Декларирани са
предоставени заеми на трети лица.
Т.Т.Ч. е семеен - съпруга П.Н.Ч.и има две
пълнолетни деца. На съпругата също е извършена ревизия за същите данъчни
периоди, предвид продажбите на недвижими имоти в режим на СИО.
С протокол № 0875457/27.10.2015г. от досието
на ревизираното лице са присъединени документи, събрани в хода на извършена
проверка на Т.Ч..
При ревизията, с цел изясняване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на Ч., са извършени процесуални
действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна
част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
В хода на ревизията, във връзка с определяне
на данъчните задължения по ЗДДФЛ, са предприети действия за събиране на
доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на
ревизираното лице. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в
хода на извършената ревизия на лицето са връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и
обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както
и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити,
вземания от трети лица и други за ревизирания период.
Ревизираното лице представя
документи и обяснения във връзка с връчените искания, описани подробно в РД /л.
69 и сл. по АД № 2182/2016г./
Приходните органи констатират, че
Т.Ч., в режим на СИО, през 2009г. е извършил продажби на два поземлени имота и
едно паркомясто общо в размер 128 451лв.
През 2010г. са продадени три паркоместа и едно
складово помещение общо за 44 050лв. През 2013г. е продаден един апартамент за
61 631лв., но получената сума през годината е 15 000лв. и през 2014 г. е
продаден един апартамент за сумата от 111 631лв. Продадените имоти са изградени
по стопански начин в предходни времеви периоди. Извършените от ревизираното
лице продажби, с изключение на продаденото паркомясто през 2009г. за 15 611лв.,
са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не са декларирани доходи от продажби
на имоти от съпругата му П. Ч..
Ревизиращият орган е преизчислил
доходите от продажбата на недвижимо имущество, като продажната цена и цената на
придобиване са в определени в размер на ½ от действително получените
суми.
След направен анализ на наличната
документация в архива и информационната система на ТД на НАП Пловдив, събраните
в хода на проверката и на ревизията доказателства и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до
специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния доклад,
неразделна част от ревизионния акт, органът по приходите е преценил, че
ревизираното лице не е разполагало с декларирани и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи и плащания за периодите на
ревизията.
Установено е, че Т.Ч. е предоставял
заеми на различни физически или юридически лица, описани по лица и суми в РД.
Предоставените суми са декларирани от ревизираното лице в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ по години, както следва: за 2009г. – 83 233,20лв., за 2010г. –
58 500лв. и за 2012г. – 87 880лв.
За целите на ревизията е извършена
съпоставка на получените доходи, направените разходи и движението на парични
средства, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства.
Установено е, че Ч. е предоставял парични заеми на трети лица, закупувал е
строителни материали, златни монети и е покривал разходите си за издръжка, без
да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.
С искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от Т.Ч. е изискана
информация за наличните парични средства към 01.01.2009г. и доказателства за
техния произход. От ревизираното лице е представена декларация по чл. 124, ал.
3 от ДОПК, в която липсват конкретни данни. Допълнително са представени една
декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за периода от 2009г. до 2014г., писмени
обяснения и документи: декларации, служебни бележки, договори за дарение за 100
000лв. и разписка. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, към
01.01.2009г. Ч. е разполагал с парични средства в брой в размер на 35 000лв. с
произход получена рента на предоставена земеделска земя, продажба на
селскостопанска продукция, продажба на движимо и недвижимо имущество, пенсия и
други. Освен това, лицето сочи, че е получил дарение в размер на 50 000лв. от
майка му Т.В., но не представя никакви доказателства в подкрепа на това
твърдение и не посочва конкретна дата, на която е получил сумата. Прилага
договор за дарение от 28.01.2009г. и разписка за получена сума от същата дата
за получено дарение от 100 000лв., предоставено от Ж.Ч.. За доказване произхода
на средствата е приложен нотариално заверен договор за дарение от 28.01.2009г.,
в който като надарен е вписана Ж.Ч., а като дарител е посочен Й.Д.Д..
Приходните органи са установили, че
в т. 7 - имущества придобити по безвъзмезден начин от допълнително
представената от ревизираното лице декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК не
фигурира получена сума като дарение в размер на 100 000лв.
Във връзка с горните констатации
приходните не приемат за действително получена сумата в размер на 100 000лв.
като дарение от Ж.Ч. и същата не е включена в приходната част на извършена на
лицето съпоставка между получените доходи с установен произход и извършените
разходи..
Наред с това е констатирано, че
при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, предхождаща
ревизията, събраните доказателства при която са надлежно присъединени с
протокол, лицето декларира налични парични средства в брой към 01.01.2009г. от
продажба на поземлен имот по НА № 489/2008г. за 3 750лв. и от продажба на МПС
през 2007г. за 300лв. Общо сумата от тези продажби възлиза на 4 050лв., като за
ревизираното лице са определени доходи от продажбата на имот и МПС в размер на
1/2 от 4 050лв. или в размер на 2 025лв.
С оглед горните констатации
ревизиращият орган приема, че към 01.01.2009г. Ч. разполага с налични парични
средства в брой с доказан произход общо в размер на 2 167,29 лв., в т.ч. от
продажба на имот и МПС за 2 025лв. и от получена пенсия за м. 12.2008г. в
размер на 142,29 лв.
След анализ на събраните
доказателства ревизиращите органи са направили съпоставка на притежаваните
имущества и направените разходи с получените доходи от Ч. за ревизираните
периоди. При извършената съпоставка е установено несъответствие на
притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени
доходи по години както следва:
- за
2009г. в размер на 84 707,91 лв.
- за
2010г. в размер на 28 606,10 лв.
- за
2011г. в размер на 9 044,99 лв.
- за
2012г. в размер на 28 531,09 лв.
За 2010г. е извършена компенсация
на недостига на лицето с установения на съпругата му П.Ч. излишък, съответно не
е формирана данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Основно недостигът на парични
средства се формира от закупени строителни материали и от предоставени парични
заеми на трети лица.
След извършен анализ на всички
представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени
запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е
констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и
доказаните ресурси за периода от 2009г. до 2012г. - наличие на предпоставките
на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, според който са налице данни за укрити доходи
или приходи, което води до определяне на данъчните основи за посочения период
по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс.
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление, с което е уведомено, че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК. Изискани са от лицето декларации за имущественото състояние за
ревизираните години. Представена е декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за
периода от 2009г. до 2014г.
Във връзка с установеното
обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите е пристъпил към
определяне на основата за облагане с данъци като коментира всяко от относимите
към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (подробно изброени в
мотивната част на РД за всяка една от проверяваните отчетни години).
Установените източници и размерът на доходите/приходите по години са описани в
изготвения ревизионния доклад на л. 82 и сл. от АД № 2182/2016г./.
При направения анализ, ревизиращите
органи по приходите определя данъчна основа за облагане с данък върху дохода
въз основа на получените доходи и на установените недекларирани доходи, след
приспадане на дължимите вноски за ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна
основа са определени и задълженията, предмет на настоящата жалба по години
както следва:
За 2009г.: Получени доходи от трудови правоотношения 267,13лв. и
удържан данък за 26,80лв.; Доходи от продажба на имоти в размер на 31 254,92лв.
При извършена съпоставка на доходите на
лицето с извършените разходи е установено несъответствие в размер на 84
707,91лв.
Определена е данъчна основа от
недекларирани доходи за лицето в размер на 82 851,18лв., установена като
разлика между констатираното несъответствие на разходите спрямо доходите и
допълнително установените с ревизията здравни вноски.
Общо размер на получените доходи
през 2009г. - 114 373,23лв. Установено е, че лицето е инвалид и ползва данъчно
облекчение в размер на 7 920лв.
Определена е обща годишна данъчна
основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ на ФЛ за 2009г. в размер на 106
453,23лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 10 645,32лв. След
приспадане на удържания данък в размер на 26,80лв. и внесен данък през годината
в размер на 4 516,34лв. е изчислена дължима сума за довнасяне в размер на
6 102,18лв., ведно с прилежащите лихви.
За 2012г: Годишна данъчна основа на получените доходи от наеми в
размер на 1 350лв.; Получени вземания от трети лица в размер на 67 000лв.
При извършена съпоставка на доходите на лицето с извършените разходи е
установено несъответствие в размер на 28 531,09лв.
Определена е данъчна основа от
недекларирани доходи за лицето в размер на 26 780,08лв., установена като
разлика между констатираното несъответствие на разходите спрямо доходите и
допълнително установените с ревизията вноски за ЗО.
Общият размер на получените доходи
през 2012г. възлиза на 70 613,03лв. Лицето е инвалид и ползва данъчно
облекчение в размер на 7 920лв.
Определена е обща годишна данъчна основа на
доходите за облагане по ЗДДФЛ на физическото лице за 2012г. в размер на 20
210,08лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на ФЛ в размер на 2
021,01лв. Същата сума представлява и дължима сума за довнасяне на данъка, ведно
с прилежащите лихви.
В хода на ревизионното производство
е установен надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 2
158,09лв., за 2013г. – в размер на 239,65лв. и за 2014г. – в размер на 5 370,50лв.,
които се формират от декларираните в пълен размер доходите от продажби на
недвижимо имущество, които са в режим на СИО.
Ревизиращият орган е преизчислил
доходите от продажбата на недвижимо имущество като продажната цена и цената на
придобиване са в размер на 1/2 от действително получените/платените.
С Решение № 549 от 15.08.2016г.
решаващият административен орган отменя установените задължения за ЗО за 2009г.
в размер на 1 724,33лв. По този начин се формира данъчна основа за облагане с
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в по-висок размер, но РА и РАПРА са потвърдени,
предвид забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК.
Относно констатациите по ЗЗО:
Ревизията за установяване на
вноски за ЗО на Т.Ч., в качеството му на самоосигуряващо се лице, е за периода
от 01.01.2009г. до 31.12.2014г. За ревизирания период задълженото лице е
пенсионер, упражняващ трудова дейност като собственик на търговски дружества.
Установените
задължения за здравни вноски на Ч., в качеството му на самоосигуряващото се
лице, за годишно изравняване са в резултат на установения в хода на
ревизионното производство нов размер на облагаемия доход за ревизираните
години. ЗЛ е декларирало и внасяло задълженията си за здравни вноски за
ревизираните години върху минималния размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица. При определяне на задълженията за здравни вноски на
задълженото лице е взет предвид доходът, върху който лицето е внасяло авансови
осигурителни вноски, както и размерът на получаваната пенсия. За допълнително
установените с ревизията окончателни вноски за здравно осигуряване, невнесени в
законоустановения срок, са начислени дължимите лихви на основание чл. 107 от
330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Решение № 549 от 15.08.2016г.
решаващият административен орган е посочил, че обжалваните РА и РАПРА са
законосъобразни, в частта им на допълнително установените задължения по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за всички ревизирани години (предмет на обжалване са само
данъчните задължения за процесните 2009г. и 2012г.). Предвид на това,
допълнително определените вноски за ЗО за годишно изравняване за 2012г. и
2014г. върху осигурителен доход съответно в размер на 16 847,59лв. и в
размер на 21 473,64лв. (таблици на л. 95 гръб) и на л. 97 гръб).
При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са
събрани гласни доказателства: от разпита на Ж.Д.Й.се установи, че същата е
бивша снаха на жалбоподателя Т.Ч.. Същата посочва, че е давала парични
средства на Т.Ч.. Това е било в началото на 2009г., края на месец
януари. Тогава е работила във фирма "Б." ООД като технически
сътрудник. Има висше икономическо образование. Не си спомня точно какво е било
трудовото й възнаграждение,
приблизително някъде около 600лв. Твърди, че лично нейни средства е давала на Ч..
Посочва, че по това време не е имала спестявания в банка - средствата са от
нейния дядо. Той е дал пари в брой през месец януари 2009г. пред нотариус.
Сумата, която е дал е 100 000 лв. Дядо й се казва Й.Д.Д., роден е през 1923г.
Дал е тези пари през 2009г. Той е работил много години като миньор в Маджарово,
гледал е и животни много години. Свидетелката не си спомня дали парите са съхранявани
в банка, но й са дадени в брой. Според нея дадената сума в размер на 100 000лв.
представляват спестявания през времето, в което е реализирал доходи. Не знае
къде са съхранявани тези пари - дали в банка, или вкъщи.
Парите в момента, в който ги е получила от дядо си, са дадени на Т.Ч..
Посочва, че тези пари дядо й дава в знак на благодарност, защото след като баба
й починала, той е живял при нея, при нейното семейство. Посочва, че има 2 деца
- две момичета, на 12 и на 18г. Дядо й е дарил тези пари специално на нея, като
негова внучка, защото се е грижела за него. Не е правил завещание пред
нотариус, вкъщи е дал парите. Посочва, че документите, които са съставени по
повод дарението имат нотариална заверка. Дала е на свекър си цялата получена от
дарението парична сума, тъй като му трябвали средства за строителство на
кооперация. Касае се за строителство на сграда на 3 етажа в ***, апартаментите
в която били предназначени изцяло за семейството. Според нея бившите й свекър и
свекърва и един от собствениците на земята са притежатели на апартаментите в
сградата. Получените по дарение парични средства били предоставени на Ч. в деня
на получаването им, тъй като му били необходими за закупуването на строителни
материали за строящата се сграда. Дядото на свидетелката бил наясно с това,
защото присъствал.
Свидетелката посочва, че дядо й Й. сигурно е имал спестявания, но не
знае парите дали е съхранявал в банкова сметка. ***, справка от НОИ от 2006г.
до 2009г. за пенсията, която е получавал, но за преди това сочи, че архивът е
унищожен. Знае, че пенсията през последните няколко години му е била 700лв. Той
е живеел заедно с баба й, която е
починала през 2004г. През времето, когато е работил и е получавал заплати, дядо
й се е грижил за семейството си заедно с баба й. Същите имат 4 деца, едното от които
е нейният баща и 8 внуци. Цялата парична сума е дарена на нея, тъй като само тя
се е грижила за дядо й, а другите внуци не живеят в гр. Хасково. Дядо й е
починал през месец септември 2009г. Според свидетелката е било възможно да бъде
спестена тази значителна по размер парична сума, тъй като баба й и дядо й
получавали доходи от заплати и пенсии и отделно от това от отглеждане на
животни.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ж.Й., тъй като не се
ангажираха писмени доказателства относно възможността на дядо й Й. Д.(починал
малко след извършване на дарението) за даряване на твърденята сума. Не се
ангажираха доказателства за съхранението на тези суми. През
последните няколко години от живота си дядо й е получавал пенсия от около
700лв., но голяма част от тези средства
са необходими за издръжка живот, освен това не се ангажираха
доказателства за спестени парични средства и документи за произхода на
паричните средства и начинът и мястото на спестяването им. Освен това,
противоречи на житейската логика и на традициите, установени в българските
семейни отношения, твърдението на жалбоподателката, че дядо й е дарил сума
в голям размер само на нея, след като
има още седем внуци, макар, че според нея само тя се е грижила за него през
последните години, като тези твърдения
не се подкрепят от никакви писмени доказателства или с показания на останалите
внуци.
Представените по делото Договор за дарение от 28.01.2009г. за сумата от
100 000лв. между Ж.Д.Ч. и Т.Т.Ч. с нотариална заверка от 05.05.2016г. /л. 58,
т.1 по АД № 2182/2016г./ и разписка за получена сума от 28.01.2009г., с
нотариална заверка от 05.05.2016г. /л. 59 по АД № 2182/2016г./ водят до извода,
че са съставени с оглед обслужване на ревизионното и съдебното производство и
целеният от жалбоподателя благоприятен за него изход от същите, още повече, че
нотариалната заверка е извършена след издаване на РД, който е с дата на
издаване-05.04.2016г. и с дата на връчване - 11.04.2016г., т.е. нотариалната
заверка е извършена след запознаване на жалбоподателя с констатациите на
ревизиращия орган.
Представената разписка с дата 28.01.2009г., подписана от жалбоподателя и
от снаха му - Ж.Ч. и Договор за дарение, подписан от жалбоподателя и от снаха
му - Ж.Ч. /такава е на посочената дата/, представляват частни документи, които
по силата на чл. 181, ал. 1 от ГПК имат достоверна дата за трети лица от деня в
който са заверени, а съгласно чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали съставляват доказателства, че изявленията, които се
съдържат в тях са направени от тези лица, т.е. налага се изводът, че
представената разписка и договор за дарение като частни документи се ползват с
материална доказателствена сила, само когато издателят им удостоверява
неизгодни за себе си факти и с формална относно факта на писменото изявление и
неговото авторство. Нотариалната заверка
доказва, че изявлението в частните документи е извършено от посочените
лица и на определената дата /датата на нотариалната заверка, която в случая е
направена години по-късно/, но не и че съдържанието им отговаря на
действителното фактическо положение.
Може да се обобщи, че договорът за дарение, разписката за получена сума
са частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена сила
единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство, не и
относно установена достоверност на датата на издаването им. Нотариалната
заверка не ги прави официални документи.
Изводът на съда, че представените разписка за получена сума с дата
28.01.2009г. и договор за дарение с дата 28.01.2009г., са съставени с оглед на
целения от жалбоподателя благоприятен за него изход, се потвърждават и от
обстоятелството, че в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК жалбоподателят не
декларира сума като дарение в размер на 100 000лв. Налага се изводът, че тази сума не следва
да се включва в паричния поток на ревизираното лице, както правилно е приел и
приходният орган.
Относно дарената сума от майката на жалбоподателя Т.В., в размер на 50 000лв.,
Съдът установи, че няма ангажирани доказателства нито в хода на
ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова. Твърдението е
недоказано и не следва да се съобразява тази сума при изготвяне на ПП за
жалбоподателя, както правилно е сторил и приходният орган.
В хода на настоящото съдебно производство са приети следните писмени
доказателства: Справки от НАП за осигуряването на жалбоподателя и
съпругата му (лист 14 - 58; лист 135 - 136-гръб и л. 162 - 165); Банкови
извлечения (л. 97 - 116-гръб; лист 301 - 307; лист 1667 - 1697; лист 1747 -1764;
лист 1769 - 1772; лист 1776 - 1781; лист 1786 - 1805; лист 1836 -1854; лист
1885 - 1903; лист 1914 - 1922); Справки за родствените връзки на Й.Д.Д. и А.Т.Ч.
(лист 191- 192); Нотариални актове за непроцесни години; Нотариални актове за
процесни сделки; Заключение за оценка на непарична вноска в капитала на
„Августа Траяна Трейд” ООД (лист 465 - 471-гръб); Заключение за оценка на
непарична вноска в капитала на „Ленд ПТ” ООД (лист 567 - 568-гръб); Документи за платени МДТ и декларации;
Документи от застрахователни дружества (лист 1925 - 2004); Справка по
вписванията (лист 2087 - 2106); 16 броя Експертно решение ТЕЛК (лист 2116 - 2128;
лист 2136; лист 2148; лист 2161; лист 2177; лист 2187; лист 2201); ГДД на Т.Ч. за 2009г., за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г.
и 2014г;
Писмени обяснения от съпругата П.Ч. - доходи от селско сторанство (лист 2208 -2212);
ГДД на П.Ч. за непроцесната 2007г. реализирани доходи от продажба на
произведена непреработена растителна продукция грозде - мерло; ГДД за 2008г. (непроцесна)
на съпругата П.Ч. за реализирани доходи от продажба на произведена
непреработена растителна продукция грозде - мерло; Банкови извлечения за
съпругата П.Ч. (лист 2221 гръб - лист 2238); Документи за това, че съпругата П.Ч.
е регистрирана като земеделски производител (лист 2267гръб - лист 2271);
Писмени обяснения от съпругата П.Ч. - доходи от селско сторанство (лист 2301 - 2301-гръб);
43-броя фактури за закупени и вложени строителни материали, които по-голямата
част били включени в разходната част на ПП (лист 2332 - 2333); Решение №
550/15.08.2016г. за П.Ч.; Решение за поправка на явна фактическа грешка №
550/23.08.2016г.; удостоверение за доход от рента за 2013г., издадено от ЧЗП М.М.М.
в уверение на това, че Т.Ч. е получил доход от рента в размер на 1 113,30лв. за
2013г., като доходът е необлагаем съгласно чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ (л.
2386); Удостоверение за доход от рента за 2014г., издадено от ЧЗП М.М.М. в
уверение на това, че Т.Ч. е получил доход от рента в размер на 1 565,17лв. за
2014г., като доходът е необлагаем съгласно чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ;
Удостоверение за доход от рента за 2009г., издадено от ЗКПУ „ЕДИНСТВО” - гр. Хасково
в уверение на това, че Т.Ч. е получил доход от рента в размер на 86,10лв. за
2009г., като доходът е необлагаем съгласно чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ;
Удостоверение за доход от рента за 2010г., издадено от ЗКПУ „ЕДИНСТВО” -гр.
Хасково в уверение на това, че Т.Ч. е получил доход от рента в размер на 80лв.
за 2010г., като доходът е необлагаем съгласно чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ;
Удостоверение за доход от рента за 2011г., издадено от ЗКПУ „ЕДИНСТВО” - гр.
Хасково в уверение на това, че Т.Ч. е получил доход от рента в размер на 140лв.
за 2011г., като доходът е необлагаем съгласно чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ
(лист 2391); Удостоверение за доход от рента за 2012г., издадено от ЗКПУ
„ЕДИНСТВО” -гр. Хасково в уверение на това, че Т.Ч. е получил доход от рента в
размер на 245,70лв. за 2012г., като доходът е необлагаем съгласно чл. 13, ал.
1, т. 24 от ЗДДФЛ (лист 2392); Удостоверение от ТП на НОИ - гр. Хасково в
уверение на това, че Й.Д.Д. е получил пенсии, изброени в таблицата за периода
2006г. - 2009г.; фактура № 10…17/26.09.2009г. на обща стойност с ДДС 401,28лв.
с доставчик „КОПИ ГРУП ООД и получател съпругата П.Ч. с предмет „Ламинат 6 мм
дъб брилянт”; фактура № **********/26.10.2009г. с издател „ЕВН -Електроразпределение”
и с основание „Присъединяване мощност 200 кВт/трасе до 25 м. и над 25 м. на
обща стойност с ДДС 15 800лв.
В Решение № 550/15.08.2016г. на Директора на Д «ОДОП» - гр. Пловдив е
установено следното: сумата 39 950лв. е начално салдо в брой към 01.01.2009г.,
която сума е с произход декларирани от съпругата в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2007г. доход от продажба на грозде за 19 850лв. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2008г. доход от продажба на грозде за 21 000лв. (стр. 9 от Решение №
550/15.08.2016г., което е лист 2355 по делото). За съпругата П.Ч. е
констатирано несъответствие за периода 2009г. - 2014г. общо в размер на 26
801,56 лв., което се покрива изцяло от получените през 2007г. и 2008г. доходи
от продажба на земеделска продукция в размер 39 950лв. Същите са декларирани
като налични от лицето към 01.01.2009г. и техният произход е доказан.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно -счетоводна
експертиза /ССчЕ/, изпълнена от вещото лице Н.Г., неоспорена от страните. Вещото
лице е изготвило различни варианти на изчисления на задълженията за данъци и
вноски за ЗО, ведно с прилежащите лихви, спрямо поставените задачи. При
изготвяне на заключението експертът е съобразила, че на съпругата П.Ч. също е
извършено ревизионно производство, приключило с ревизионен акт, предмет на
административно обжалване.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Относно установените задължения
по ЗДДС:
Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят през ревизирания
период няма регистрация по ЗДДС. През ревизираните години 2009г. – 2014г. Ч.
заедно със съпругата си е извършвал продажба на недвижими имоти, което се
установи от приетите по делото нотариални актове /лист 345 - 346; лист 375 гръб
- 377; лист 380 гръб – 381 гръб; лист 1051 - 1052; лист 1061 - 1062; лист 1156 -
1157; лист 1436 - 1437; лист 1446 - 1447; лист 1541 - 1542; лист 1571 - 1572;
лист 1577; лист 1581; лист 1586; лист 1591; лист 2070 - 2080 по АД №
2182/2016г/.
При анализ на нотариалните актове се установи, че сделките, обективирани
в НА, са извършвани последователно и са много на брой. Целта е получаване на
доходи. За периода от последните 12 последователни месеца, преди текущия към
31.03.2009г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот от 56 420.00лв,
т.е. над 50 000лв.
При
това положение е следвало да се регистрира по силата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй
като регистрацията по ЗДДС е задължителна.
За
процесния период жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по ЗДДС, тъй
като съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите
от нея.
С
чл. 3, ал. 2 от ЗДДС се дава легална дефиниция на понятието „независима
икономическа дейност“. Това е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана
редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на
материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Изрично чл. 3, ал. 3 от ЗДДС определя, че не е независима икономическа
дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово възнаграждение
или по правоотношение, приравнено на трудово.; дейността на ФЛ, които не са
еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по
управление и контрол на юридическите лица.
Дейността на жалбоподателя, свързана с продажба на недвижими имоти се е
извършвала редовно през процесния период и срещу възнаграждение, като следва да
се посочи, че нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС не изисква кумулативност на
предпоставките, тъй като е използван алтернативният съюз „или“ /независима
икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение/, при това положение приходният орган правилно е възприел,
че Ч. извършва независима икономическа
дейност през периода от м. 05.2008г. до м. 12.2014г.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Жалбоподателят е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС, тъй като
съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон, данъчно задължено лице е всяко лице,
което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея.
От
приетия по делото РД, РА и от ССЕ се установи, че ревизиращият орган правилно е
определил облагаемият оборот от последните 12 месеца преди 31.03.2009г. и към
30.04.2014г., законосъобразно е приел, че жалбоподателят подлежи на регистрация
по ЗДДС. Законосъобразно на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е начислен
ДДС в размер на 1 300,92лв. за данъчен период м. 12.2009г. На основание
чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена лихва в размер на 844,94лв.
Съдът намира, че Ревизионният акт в тази му част е законосъобразен, а
жалбата е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Жалбата е основателна по отношение допълнително
начисления ДДС за данъчен период м. 03.2010г., ведно с прилежащите лихви. В
ревизионния доклад и в обжалвания РА се съдържат изрични мотиви, че за данъчен
период м. 03.2010г. във връзка с извършени продажби по конкретно
индивидуализирани НА – облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на
стойност 22 025лв., е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.
2 и ал. 5, т. 1 от ЗДДС, за които се дължи данък в размер общо на
3 670,83лв. при прилагане правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Видно от
таблица 1 „Установявам“ на РА това задължение, ведно с прилежащите лихви за
забава, са вменени за данъчен период месец март 2010г., когато са извършени
продажби на недвижими имоти на стойност 18 354,17лв. Независимо от това,
обаче, не е съобразено обстоятелството, че към 28.02.2010г. за Ч. е отпаднало
основанието за задължителна регистрация по ЗДДС поради което и за доставките
през м. 03.2010г. не се дължи начисляване на ДДС /така правилото на чл. 103,
ал. 3, т. 2 от ЗДДС, в редакцията при приемането на закона, а и сега
действащата редакция/.
С оглед горното настоящият съдебен състав намира,
че оспореният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в частта с
която за данъчен период м. 03.2010г. е вменено задължение за данък добавена
стойност за внасяне в размер на 3 670,83лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 2 290,34лв.
Относно установените задължения по ЗДДФЛ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на
органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на
данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. с ал. 1 от ДОПК. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на
пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест
на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателства.
Действително, изчисляването на данъчната основа по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на
данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава
максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на
парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо
необходими разходи, не може да не се съобразява с доказателствата, събрани в
ревизионното производство, защото ще представлява нарушение и на процесуалния,
и на материалния закон.
По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се
определят недекларираните доходи, като в конкретния случай е определен доход с
неустановен произход. Съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, в случаите по
чл. 122, ал. 1, при определяне на основата по чл. 122, ал. 2, се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или
свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи. В случая се презюмира, че определената по реда
на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран
доход или печалба, подлежащи на облагане. Нормата на чл. 124а от ДОПК препраща
към реда по чл. 122 от с.з. и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на
данъците. Законосъобразно определеният облагаем доход, формиран по реда на чл.
122, ал. 2 ДОПК, е основание за допълнително определяне на задължения за
задължителни осигурителни вноски.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да извърши следното
уточнение: по делото са представени доказателства, че на съпрузите Чилингирови
са извършени отделни ревизионни производства, тъй като е установено извършване
на строителство на сграда по стопански начин и извършени продажби на недвижими
имоти в нея и на други недвижими имоти. Предвид продължаващата във времето
дейност и броят на осъществените сделки е направен извод, че се касае за
независима икономическа дейност, извършвана от двамата съпрузи, в следствие на
която са генерирани доходи в значителни размери. При настоящото ревизионно
производство е направена констатация, че Ч. е декларирал всички извършени
продажби на недвижими имоти (независимо, че се касае за режим на СИО) в ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ, докато съпругата му не е подала декларации за ½ от
реализирания доход. Поради тази причина, в настоящото ревизионно производство е
приет за реализиран доход в размер на ½ от декларирания, като е
констатиран надвнесен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Подходът на ревизиращия екип и при двете ревизионни производства е на
разделяне поравно на доходите от продажбите на недвижимите имоти, декларирани
само от съпруга и съответно констатиране на укрити доходи от съпругата. Този
подход е правилен, но доколкото се касае за доходи от независима икономическа
дейност, но тези доходи подлежат на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
чиято данъчна ставка е в размер на 15% и при извършване на само една продажба
на недвижим имот за определена година лицето не може да се ползва от
преференциалното й третиране, предвид забраната по чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ
(предишна ал. 4, в приложимата й редакция).
Това означава, че в случай на констатирана независима икономическа
дейност, облагаемият доход от нея следва да бъде извършен по правилата на чл.
26 от ЗДДФЛ, а не по специалния ред на чл. 33 от ЗДДФЛ. Независимо от това,
декларираните от РЛ данни за извършените продажби на недвижими имоти, чиято
данъчна основа е определена по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ са приети за достоверни
и ½ от тях е включена в приходната част на паричния му поток. В
разходната част на паричния поток са включени направените разходи във връзка с
тях, съгласно 13бр. фактури за закупени строителни материали.
Този подход на реализирани доходи в режим на СИО не следва да бъде
възприеман по отношение на началното салдо и включване в него на ½ от
реализираните доходи от съпругата. В този смисъл следва да бъде посочено, че Ч.е
декларирала през 2007г. и 2008г. доходи от непреработена земеделска продукция,
които съвпадат във времево отношение с част от извършените продажби на
недвижими имоти. От стоя страна, жалбоподателят декларира реализирани доходи
със съвсем друг произход – от продажба на недвижим имоти и МПС при проверката, предхождаща
ревизията, и от дарения от роднини – след запознаване с констатациите в
ревизионния доклад.
Съдът, с оглед на събраните
доказателства извърши съпоставка на приходите и разходите на жалбоподателя на
годишна база и съобрази кои обстоятелството
се отнасят в режима на СИО и кои се отнасят персонално за жалбоподателя. В тази
връзка е приета ССчЕ, неоспорена от страните.
От приетата ССчЕ се установи, че
приходният орган, при изготвяне на паричния поток, не е работил в режим на СИО.
Освен това, в паричния поток, в перо „Доходи от прехвърляне на имущество“ е посочена
сума в размер от 102 145,50лв., която не е отразена, анализирана в РД и в
РА и не може да се установи от къде е получена.
Следва да се уточни, че след като
съпрузите са в режим на СИО и никой от двамата съпрузи
не сочи за режим на разделност или за различни дялове /принос в
бездяловата семейна общност, в която по презумпция дяловете са по 1/2/, то
тогава неправилно приходният орган не е приложил последователно режимът на СИО,
/тъй като при определяне на задълженията по
ЗДДС е приложен този режим/ и не се е мотивирал въз основа на какви обстоятелства
не прилага СИО.
Относно
2009г:
От приетата по делото ССчЕ /първи вариант/ се
установи следното относно началното салдо на парични средства в брой към
01.01.2009г.: По време на ревизията органът по приходите е установил, че
жалбоподателят Т.Ч. с два отделни писмени отговора (във връзка с ИПДПОЗЛ изх. №
Р-1600261008514-040-01/22.10.2015г. и отговор с вх. № ВхР-3496/04.11.2015г. и
във връзка с предходна проверка с ИПДПОЗЛ с писмо вх. № ВхР-1611/01.06.2015г.
(лист 335 - 343) е декларирал налични парични средства в брой към 01.01.2009г. (л.
79 гръб и лист 342), както следва: от продажба на поземлен имот /ПИ/, съгласно нотариален
акт /НА/ № 489/2008г. (непроцесна година) в размер на 3 750лв. и от продажба на
МПС, съгласно договор от 05.07.2007г. на л. 367 (непроцесна) в размер на 300лв.
И двете продажби са в режим на СИО, поради което за жалбоподателя сумите следва
да са ½, т. е. в размер на 2 025лв. Освен това, към 01.01.2009г. е била
налична и пенсията му за м. 12.2008г. в размер на 142,29лв. (л. 80).
Следователно, към 01.01.2009г. начално салдо
( при съобразен режим на СИО) е в размер на 2 167,29лв., като източниците и
сумите са потвърдените от жалбоподателя в горепосочените негови отговори.
Поради тези причини експертът възприема за начално салдо към 01.01.2009г. именно
сумата от 2 167,29лв., което е и подходът на органа по приходите в процесния РА
при изготвяне на паричния поток (л. 85).
Относно началното салдо по банкови сметки към
01.01.2009г.:
Експертът е прегледал приложените по делото
банкови извлечения и установява, че данните коректно са обобщени в таблицата на
процесния РД (л. 82 - 83гръб). Поради тези причини възприема началните и
крайните салда по банковите сметки за ревизирания период, така като са дадени в
таблицата (л. 82 - 83гръб).
Относно приходите (доходите) за 2009г:
Доходи от прехвърляне на имущество: по ГДД за
2009г. жалбоподателят е декларирал доходи от продажба на имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ: поземлен имот с адрес гр. Хасково, ул. ”Пловдивска”, с купувач „БУЛПЛАМ”
ООД – 1 321 кв. м. по НА № 177/26.03.2009г. с вх. рег. 2024, на продажна
стойност 91 840лв. Жалбоподателят е декларирал цена на придобиване 32 858,43лв.,
съответно положителна разлика от 58 981,57лв. (л. 66). Положителната разлика
между продажната и покупната цена е намалена с разходи от 10% (според закона) =
5 898,16лв. и е изчислен облагаем доход в размер на 53 083,41лв.; ПИ с адрес
гр. Хасково, ул. ”Пловдивска” – 1 000 кв. м. по НА № 192/20.02.2009г., вх. №
1147, акт 51, при продажбата на който е декларирана отрицателна разлика между
продажната и покупната цена. От изчислената годишна данъчна основа в размер на 53
083,41лв. е приспадната сумата на данъчно облекчение в размер на 7 920 лв. и
върху годишната данъчна основа в размер на 45 163,41 лв. е деклариран дължим
данък 10% в размер на 4 516,34лв. Независимо от посоченото обстоятелство, че се
касае за извършени продажби на имущество в режим на СИО, вещото лице е
констатирало, че в ГДД е деклариран пълният размер на дохода, посочен в НА.
Декларираният данък е внесен на 22.07.2010г., като поради неиздължаването му в
законоустановения срок е изчислена лихва за забава в размер на 106,08лв., която
също е внесена.
Експертът изяснява, че в РА – органът по
приходите сам е установил, че е допуснал техническа грешка в РД за сделката за
ПИ с адрес гр. Хасково, ул. ”Пловдивска”, с купувач „БУЛПЛАМ” ООД – 1 312
кв.м. по НА № 177/26.03.2009г. с вх.
рег. 2024 (л. 408гръб - 409гръб), на продажна стойност 91 840лв. (л. 66 и л.
41), защото има заплатен аванс от 8 000лв. през 2008г. (непроцесна), а остатъкът
от продажната цена в размер на 83 840лв. е извършено на 27.03.2009г. (л. 41).
Доходът за 2009г. в режим на СИО се изчислява
съгласно чл. 33 от ЗДДФЛ по формула, а именно: 45 920 лв. (91 840 лв.:2) - 16
429,16 лв. (32 858,32лв.:2) = 29 490,84лв. х 10% = 2 929,08лв. (л. 41); Изчислената
данъчна основа в размер на 26 541,76лв. е умножена по коефициент 0,9129 (83
840лв.:91 840лв.) = 24 229,97лв. (л. 41) и именно това е доходът от тази сделка
през процесната 2009г.
Следвайки логиката на по-горе описаните
изчисления експертът посочва, че при сделката по НА 177/26.03.2009г., с вх.
рег. 2024 (л. 408гръб - 409гръб) (в процесния РД този НА е с № 5/26.03.2009г.),
органът по приходите е взел предвид
декларираната от жалбоподателя в ГДД цена на придобиване в размер на 32
858,43лв.
Правилно ССЕ възприема тази сума,
която е посочена от ревизията в РА (л. 41). Цената на придобиване от 32 858,43
лв., която е декларирана от жалбоподателя (не е цена за закупени строителни
материали), а представлява стойността, която е платена по договор за покупко - продажба
на недвижим имот от 10.09.2007г. (непроцесна), с продавач община Хасково и
купувач П.Ч. (съпруга на жалбоподателя), която закупува ПИ с идентификатор
77195.707.87 в гр. Хасково - 3 543 кв. м. за общата сума от 88 732,80лв. (71
100лв. + 1 422лв. + 1 422лв. + 14 788,89лв. на л. 71гръб), който имот
впоследствие се разделя на три имота, така както е посочено в текста и
таблицата на лист 71гръб. Общата сума от 88 732,80лв., когато се раздели на
общата квадратура от 3 543 кв.м., се получава 25,045 лв. на кв. м. и като се
умножи по 1 312 кв. м. (ПИ с адрес гр. Хасково, ул. ”Пловдивска” с купувач
„БУЛПЛАМ” ООД – 1 312 кв. м. на по НА № 177/26.03.2009г.) се получава 32
858,43лв., която е именно цената, която жалбоподателят е декларирал като цена
на придобиване.
По данни на Агенцията по
вписванията вещото лице е установило недекларирана в ГДД за 2009г. сделка в
режим на СИО с недвижим имот паркомясто № 3 с НА № 191/29.12.2009г. (л. 1441 - 1441гръб)
за продажба на недвижим имот на Георги Илиев Георгиев с адрес гр. Хасково, ул.
”Балкан” № 2, с продажна стойност 15 611лв., получена в брой (л. 84гръб; л.
1441 - 1441гръб) със следните данни: продажна стойност в режим на СИО в размер
на 7 805,50лв. (15 611лв.:2) разходи от 10% (според законовия регламент)
780,55лева., съответно облагаем доход = 7 024,95лв.
Общ облагаем доход по чл. 33 от ЗДДФЛ (от
3-те НА) в режим на СИО за 2009г.: 31 254,92лв. (24 229,97лв. + 0,00лв. + 7
024,95лв.), която обща сума напълно съвпада с тази в процесния РА (лист 42).
Вещото лице изрично пояснява в ССЕ
и при разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението, че в паричния
поток за 2009г., в процесния РД (л. 85 - 85гръб) органът по приходите не е съобразил,
че се касае за продажби на недвижими имоти в режим на СИО. Освен това, в ПП в
перо „Доходи от прехвърляне на имущество”, той е посочил сумата 102 145,50 лв.,
която не кореспондира с анализа в РД и РА (л. 42) и не става ясно от къде и как
е получена. В изготвения от ССЕ ПП в това перо „Доходи от прехвърляне на
имущество” в режим СИО е записана сумата 31 254,92 лв., която представлява
доходите от 3-те сделки с недвижими имоти през 2009г., както подробно експертът
изяснява (същата сума от 31 254,92 лв. органът по приходите я е признал в
процесния РА на л. 42).
Перо „Необлагаеми доходи –
пенсия” в размер 1 948,66 лв. (л. 85). Тази сума не е в СИО, защото е
персонално плащане на жалбоподателя и правилно експертът я възприема и я
записва в приходната част на ПП.
Относно разходите за 2009г.: Перо „Разходи
за живот и издръжка” в размер 3 695,99лв., като тази сума органът по приходите
е възприел от декларираните от жалбоподателя и съпругата му суми по 1 970 лв.
за всеки (л. 81 и л. 82), като е приспаднал разходите за ел. енергия и вода.
Видно е, че това перо в РД при изчисленията в ПП не е в режим на СИО, но по
своята същност е неразграничим разход, двамата съпрузи имат принос, поради
което правилно ССЕ приема сумата от 1 848лв. (3 695,99лв.:2).
Перо „Разходи по фактури от доставчици”
органът по приходите в ПП е записал сумата от 65 152,55лв. (л. 85гръб), която
представлява фактури за покупки на строителни материали, описани на л. 72.
Сумата следва да се отнесе в режим на СИО, тъй като материалите са закупени със
средства придобити от двамата съпрузи, противното не се доказва, поради което
следва да се раздели на две. Разходите на ПП е отразена половината от сумата, а
именно 32 576,28лв.
Вещото лице уточнява, че по време на
проверката от страна на жалбоподателя са представени 35бр. данъчни фактури за
закупени строителни материали от Т.Ч., съответно 21бр. фактури за 2008г.
(непроцесна) и 14бр. фактури за 2009г. Данъчните фактури за 2008г. не следва да
бъдат признати, защото са за непроцесната 2008г.
От 14-броя фактури за 2009г.
всичките 13бр. са взети предвид от органа по приходите и описани на лист 72,
като само 1бр. фактура № 10…17/26.09.2009г. на обща стойност с ДДС 401,28 лв.,
с доставчик „КОПИ ГРУП“ ООД и получател съпругата П.Ч., с предмет „Ламинат 6 мм
дъб брилянт”, не е включена в горепосочената сума 65 152,55лв. за строителните
материали.
Перо „Разходи за придобиване на
друго движимо имущество” органът по приходите в ПП е записал сумата от 15
800лв. (лист 85гръб), което представлява банково плащане към „ЕВН -Електроразпределение” с основание „Пор. *********
Такса присъединяване” (л. 242гръб). По време на проверката от страна на
жалбоподателя е представена фактура № **********/26.10.2009г. с издател „ЕВН - Електроразпределение”
и с основание „Присъединяване мощност 200 кВт/трасе до 25м. и над 25м. на обща
стойност с ДДС 15 800лв., която е във връзка с построената по стопански начин
сграда в гр. Хасково, ул. ”Балкан”. Сумата за прекараното ел. трасе се отнася в
режим на СИО, тъй като явно плащането е извършено с парични средства на двамата
съпрузи, обратното не е доказано и следва да се третира в режим на СИО.
Правилно експертът е разделили сумата на две и разходите на ПП е половината от
сумата, а именно 7 900лв.
Перо „Предоставени парични заеми на
трети лица” органът по приходите в ПП е записал сумата от 83 233лв. (л.
85гръб), което представлява заеми, предоставени от съпрузите на дружества - свързани
лица. Поради това те са разделени между тях. ССЕ записва в разходите на ПП
половината от сумата, а именно 41 616,50лв.
Перо „Разходи за платени данъци и
такси” органът по приходите в ПП е записал сумата от 1 008,01лв. (л. 85гръб),
която представлява данъци и такси по ЗМДТ на движимо и недвижимо имущество,
както е посочено на лист 74. Сумата следва да е в режим на СИО, защото е
неразграничим разход и половината от нея е в размер на 504,01лв. ССЕ правилно
записва тази сума в разходите на ПП.
Перо „Разходи за застраховки”
органът по приходите в ПП е записал сумата от 2 856,38лв. (л. 85гръб), която
представлява сбор от сумите в размер на 2 601,88лв. (л. 78) и 254,50лв.(л.
78-гръб) за жалбоподателя. Тези суми се отнасят лично до Т.Ч., поради което
правилно ССЕ записва цялата сума от 2 856,38лв. в ПП.
Перо „Други разходи” органът по
приходите в ПП е записал сумата от 10 000лв. (л. 85гръб), която представлява
внесени от жалбоподателя по 2 500лв. за дялови вноски в капитала на 4-ри
дружества, описани на лист 70гръб. Тази сума следва да е в режим на СИО, защото
паричните средства са придобити в режим на СИО, поради което правилно ССЕ записва половината от сумата, а
именно 5 000лв. в ПП.
На база на така съставения
паричен поток за 2009г. експертът констатира недостиг на финансови средства и
доходи с неустановен произход към 31.12.2009г., а именно разходите надвишават
приходите със 66 126,72лв.
Резултатите са следните: Дължимият данък за
довнасяне от жалбоподателя за 2009г. е в размер на 1 085,53лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 672,39лв.
При това положение оспореният РА
следва да бъде изменен в тази му част, като за 2009г. данъчното задължение за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде намалено от 6 102,18лв. на
1 085,53лв., а размерът на прилежащите лихви – от 3 779,75лв. на
672,39лв.
За 2012г:
От приетата ССчЕ се установи, че начално
салдо към 01.01.2012г. е 0,00 лв.
Относно началното салдо по банкови
сметки към 01.01.2012г.: Експертът е
прегледал приложените по делото банкови извлечения и установява, че данните
коректно са обобщени в таблицата на процесния РД. Поради тези причини ССЕ
възприема началните и крайните салда по банковите сметки за ревизирания период,
така като са дадени в таблицата (лист 82 - 83гръб).
Относно приходите (доходите) за
2012г:
Доходи от наем на имущество: по
ГДД за 2012г. жалбоподателят е декларирал доходи от наем на имущество по чл. 31
от ЗДДФЛ, а именно: наем на апартамент на адрес гр. Хасково, ул.”Балкан” № 2,
на наемател Денислав Рашев, на обща стойност 3 000лв. (лист 67гръб).
След като съпрузите са в режим на
СИО и никой от двамата съпрузи не сочи за режим на разделност или за
различни дялове /принос в бездяловата семейна общност, в която по презумпция
дяловете са по 1/2 /, то тогава неправилно приходният орган не е приложил
последователно режимът на СИО. Общата стойност от 3 000лв. се разделя на две и
сумата 1 500лв. експертът правилно записва в ПП.
Перо „Необлагаеми доходи – хазарт,
рента, продажба на имущество придобито при наследяване, дарение и др.” органът
по приходите е записал обща сума 2 113,03лв. (лист 87), която представлява
пенсията на жалбоподателя. Тази сума правилно ССЕ не я разделя на две, а я
записва цялата, тъй като се отнася персонално за Т.Ч., както е подходил и
органът по приходите.
Перо „Получени суми по вземания от
трети лица” органът по приходите в ПП е записал сумата от 67 000лв. (лист
87гръб), която представлява върнати заеми, предоставени на дружества - свързани
лица. Тъй като това са неразграничими приходи се поделят поравно между
съпрузите. Поради тези причини ССЕ записва в приходите на ПП половината от
сумата, а именно 33 500лв.
Относно разходите за 2012г.:
Перо „Разходи за живот и издръжка”
в размер 6 486,22лв., като тази сума органът по приходите е получил като е взел
разходите за домакинство от НСИ и е приспаднал разходите за ел. енергия и вода.
Това перо в РД и при изчисленията не е в режим на СИО, но то се явява
неразграничим разход, безспорно принос имат и двамата съпрузи, поради което
правилно ССЕ приема сумата 3 243,11лв. (6 486,22лв.:2) за жалбоподателя и я
записва в ПП.
Перо „Предоставени парични заеми
на трети лица” органът по приходите в ПП е записал сумата от 87 880лв. (лист
87гръб), която представлява множество заеми предоставени на дружества - свързани
лица. Тъй като това са неразграничими разходи се поделят по равно между
съпрузите. Поради тези причини ССЕ записва в разходите на ПП половината от
сумата, а именно 43 940лв.
Перо „Разходи за платени данъци
и такси” органът по приходите в ПП е записал сумата от 4 609,12лв. (лист
87гръб), която представлява данъци и такси по ЗМДТ на движимо и недвижимо
имущество. Сумата следва да е в режим на СИО, защото е неразграничим
разход е след като съпрузите са в режим
на СИО и никой от двамата съпрузи не сочи за режим на разделност или за
различни дялове /принос в бездяловата семейна общност, в която по презумпция
дяловете са по 1/2 /, то тогава неправилно приходният орган не е приложил
последователно режимът на СИО и следователно половината от нея в размер на 2
304,56лв. правилно ССЕ записва в разходите на ПП.
Перо „Разходи за застраховки”
органът по приходите в ПП е записал сумата от 314,98лв. (лист 87гръб). Тази
сума се отнасят лично до Т.Ч., поради което
правилно ССЕ записва цялата сума от 314,98лв. в ПП.
На база на така съставения паричен
поток за 2012г. експертът констатира недостиг на финансови средства и доходи с
неустановен произход към 31.12.2012г., а именно разходите надвишават приходите
с 12 543,42лв. При използване методиката на изчисление в РА и РАПРА и при
съобразяване на ползваното от жалбоподателя данъчно облекчение за намалена
работоспособност над 50% вещото лице е изчислило дължима сума на данъка в
размер на 365,33лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 113,27лв. и размер
на вноските за ЗО за годишно изравняване в размер на 600,27лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 186,11лв. (л. 2455).
При това положение процесният Ревизионен акт
следва да бъде изменен като се намалят определените задължения както следва:
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. от 2 021,01лв. на 365,33лв. и прилежащите
лихви от 626,59лв. на 113,27лв. и вноските за ЗО за годишно изравняване от 1 347,81лв.
на 600,27лв. и прилежащите лихви - от 418,27лв. на 186,11лв.
По отношение допълнително
определените вноски за ЗО за годишно изравняване за 2014г. в жалбата се излагат
само твърдения, че е извършена само една продажба на недвижим имот, което не
предполага извършване на независима икономическа дейност. Не е спорно
обстоятелство по делото, че доходът е съгласно данни в ГДД, в която е
деклариран и доход от предоставяне на имущество под наем. В този смисъл, в
заключението по ССЕ се потвърждава факта, че няма недостиг на парични средства
за 2014г., съответно доход с неустановен произход.
По-горе в настоящото решение бяха изложени мотиви за непоследователност
на подхода на ревизиращия екип относно третирането на сделките като независима
икономическа дейност за целите на ЗДДС и определянето на данъчната основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тук следва да бъде посочено, че
данъчната основа за облагане с данък е определена при извършена рекапитулация
на паричните средства на жалбоподателя от доходи с установен източник и
направени разходи, като не са предмет на облагане доходите от продажба на
недвижими имоти. Предвид допуснати от ревизиращия екип неточности и кредитиране
на вариант от заключението на вещото лице по ССЕ, обжалваните РА и РАПРА са
изменени в частта им относно данъчните задължения за 2009г. и 2012г., ведно с
прилежащите лихви.
В случая, вноските за ЗО за годишно изравняване са изчислени въз основа
на декларирани от самото РЛ данни в ГДД, като е прието, че извършената
продажба, макар и единствена за 2014г., е част от поредица сделки, извършвани с
цел реализиране на печалба при независима икономическа дейност. При това
положение следва да се приеме, че правилно са определени вноски за ЗО за
годишно изравняване, като водещ критерий е именно извършването на независима
икономическа дейност, а не твърденият инцидентен характер на продажбата на
недвижимия имот. При това положение, жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена в тази си част.
Съгласно Решение № 15604 от
19.12.2017г. на ВАС, постановено по АД № 14459/2016г. по описа на съда,
Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, следва да се произнесе по
разноските за производството пред ВАС. На основание чл. 226 от АПК на страните
следва да бъдат присъдени разноски за първоначалното и повторното разглеждане
на делото от първоинстанционния съд и за касационната инстанция.
Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност
на делото. На жалбоподателя, съобразно уважената част от жалбата и представения
списък с разноските, се дължат разноски от ответника в размер на 2 928,58лв.
/две хиляди деветстотин двадесет и осем лева. 58 стотинки/.
Процесуалният представител на ответника своевременно е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което се установи в размер на 1 367,02лв. /
хиляда триста шестдесет и седем лева. 2 стотинки/ за първоначалното и
повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, на основание чл. 8,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която сума се дължи от жалбоподателя. Не се дължи
възнаграждение пред касационната инстанция, тъй като ответникът не е
представляван от юрисконсулт.
По компенсация ответникът следва да
заплати на жалбоподателя сумата в размер 1 561,56лв. /хиляда петстотин
шестдесет и един лева. 56 стотинки/.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV
състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16002615008514-091-001/18.05.201г. и Ревизионен акт №
П-16002616096047-003-001/31.05.2016 г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от В.П.А.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В.Г. Г.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, В
СЛЕДНИТЕ МУ ЧАСТИ:
-по отношение допълнително начисления ДДС,
КАТО НАМАЛЯВА размера на главницата от 4 971,75лв. на 1 300,92лв. и
размера на прилежащите лихви от 3 135,28лв. на 844,94лв.
-по отношение допълнително определени
задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, КАТО НАМАЛЯВА размера на дължимата сума
за 2009г. от 6 102,18лв. на 1 085,53лв. и размера на прилежащите
лихви от 3 779,75лв. на 672,39лв. и размера на дължимата сума за 2012г. от
2 021,01лв. на 365,33лв. и размера на прилежащите лихви от 626,59лв. на
113,27лв.;
-по отношение допълнително определени вноски
за ЗО за годишно изравняване за 2012г., КАТО НАМАЛЯВА размера на главницата от
1 347,81лв. на 600,27лв. и размера на прилежащите лихви от 418,27лв.
на 186,11лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, по отношение допълнително
определени вноски за ЗО за годишно изравняване за 2014г. в размер на
1 717,89лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 183,52лв.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати в полза на Т.Т.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата в размер
на 1 561,56лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лева. 56 стотинки/
разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/