№ 190
гр. ***, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101133 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. *** с искане
съдът да постанови мярка за закрила по отношение на детето АНГ. Н. Ф. – настаняване в
семейството на М.В. Н. и ИВ. М. АС. – считащи се за баба и дядо на детето по бащина
линия за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в законна сила.
В молбата се твърди, че родители на детето АНГ. Н. Ф. са Н. АНГ. Ф. и М.Н..
Посочва се, че след раждането на А. родителите се разделят, поради което бащата не я
припознава. Отделно се посочва, че майката заминава за Гърция да работа и не се интересува
от А., а бащата живее и работи във ***, и също не се интересува от дъщеря си.
Първоначално за А. се грижи нейната баба по майчина линия, но впоследствие предава
детето на считащите се за негови баба и дядо по бащина линия М.В. Н. и ИВ. М. АС..
Същите депозират декларация пред съда, че желаят да се грижат за А.. Агенцията твърди, че
бабата и дядото на детето по бащина линия живеят в с. ***, Община ***. Хигиенно-
битовите условия са добри.
В тази връзка се моли детето да се настани в семейството на своите прародители за
срок от три години, като по този начин ще бъде отглеждано в среда близа до семейната.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – ***. Моли се за уважаването й.
Назначения от съда особен представител на детето изразява становище за
основателност на молбата.
М.В. Н. и ИВ. М. АС. потвърждават пред съда желанието да се грижат за детето АНГ.
Н. Ф..
1
Съдът, след като взема предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения акт за раждане се установява, че детето АНГ. Н. Ф. се ражда на
29.03.2017 г., като негова майка е Н. АНГ. Ф.. Не е вписан баща на детето в акта за раждане.
От представения по делото доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила
спрямо дело, на който съдът дава пълна вяра и основава своите фактически констатации, се
установява, че А. се ражда от съпружеското съжителство на Н. АНГ. Ф. и Р. М.Н.. След
раждането на А. родителите се разделя, поради което същата не се припознава от
биологичния му баща. След раздялата А. заживява с майка си при родителите й в с. ***,
Община ***. Впоследствие майката на А. заминава в чужбина, където е и понастоящем.
Така, грижите за отглеждането на А. остават върху баба му по майчина линия, но поради
невъзможност да осъществява адекватни грижи, предава детето на баба му по бащина линия
М.А. през месец май 2021 г. От доклада се установява, че както майката, така и бащата на А.
са трайно незаинтересовани от дъщеря си. В о.с.з. дядото на детето по бащина линия И.А.
заявява, че синът му се намира във ***, но не контактуват, защото употребява наркотици. От
извършеното социално проучване от органите на социалното подпомагане в гр. ***, се
установява, че детето А. е емоционално привързано към баба си и дядо си. Този факт съдът
намира за доказан и от непосредствените впечатления, които съставът придоби от личното
явяване на А. в о.с.з., водена от баба си. Докладът на социалните служби посочва, че
прародителите на А. осигуряват основните й потребности от храна, облекло, здравеопазване,
както и че хигионно-битовите условия, в които се отглежда са добри. Съдът придоби и
преки впечатления от бабата и дядото на А. по време на изслушването им, като счита, че
техните изявления отговарят на истината и желанието им да се грижат за внучка си е ясно и
недвусмислено и продиктувано от привързаността им към нея.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в
негов интерес. От анализа на събраните по делото доказателства и установената по-горе
фактическа обстановка, а именно, че майката и бащата трайно са се дезаинтересовали от А.
и без основателна причина трайно не полагат грижи за нея, следва правният извод, че по
отношение на детето са налице основанията за настаняване извън семейството, посочени в
т.1 и т. 2 на чл. 25 от ЗЗДт. Съдът приема, че родителите на А. не притежават необходимия
родителски капацитет, обуславящ правилното й отглеждане и възпитание и формиране й
като личност. Тяхното поведение сочи на липса на осъзната родителска отговорност.
На следващо място, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно от ЗЗДт и
предвидената по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на
детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за детето,
а именно същото да бъде настанено за отглеждане в семейството на своите баба и дядо по
бащина линия. Към момента няма възможност за реинтеграция на детето в биологичното му
семейство, поради което е необходимо да да бъде настанено в семейството на баба си и дядо
си, като по този начин ще се осигури възможността за отглеждането му в среда, близка до
семейната. От съществено значение е наличната емоционална връзка между А. и баба й
М.В. Н., която познава нейните потребности и ще съблюдава за правилното й физическо,
2
психическо и нравствено развитие.
По изложените съображения и като взе предвид положителното становище на ДСП-
*** и ясното е недвусмислено желание на М.В. Н. и ИВ. М. АС. да се грижат за внучка си,
съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Срокът за настаняване на детето следва да бъде в размер на три години.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето АНГ. Н. Ф., ЕГН:********** за отглеждане в семейството на
неговите дядо и баба по бащина линия – М.В. Н., ЕГН:********** и ИВ. М. АС.,
ЕГН:********** за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила,
на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3