Р Е Ш Е Н И Е
№ 260832 / 09.12.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на девети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 2864 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на П.С.Ч. и М.Д.С. против Г.М.М., за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които препятства възможността на ищците да упражняват свободно правото си на ползване по отношение на незастроената част от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *.243 по КК и КР на гр.Бургас, които действия се изразяват в паркиране на собствения му лек автомобил по начин, ограничаващ възможността на ищците да паркират своя автомобил и да излизат безпрепятствено.
Предявеният иск е с правно основание в чл.109 от ЗСоб. и в съдебно заседание се поддържа от пълномощника на ищците, който моли за уважаването му, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва иска, като неоснователен. Също претендира деловодните разноските.
От изявленията на страните и анализа на събраните по делото доказателства се установяват следните факти, имащи значение за правилното решаване на спора:
Страните са етажни собственици в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *.243 по КК и КР на гр.Бургас.
В тази насока са представените нот. актове №№ 191/1995 год., 192/1995 год., 30/1996 год., 110/1997 год., и четирите на нотариус при БРС, както и удостоверението за сключен брак на ответника.
По силата на сключен с първият нотариален акт договор за дарение, ищцата С. е дарила на ищеца Ч. 50/248.5 кв.м. в ид.ч. от процесния поземлен имот (дворно място).
С втория от тях, двамата ищци, в качеството си вече на съсобственици на дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 248.50 кв.м., са прехвърлили на Тодорка Ненова, в качеството й на ЕТ“Т.К.Н.“, собствеността върху 50/248.50 кв.м. в ид.ч. от същото. Страните по сделката са си учредили взаимно право на строеж за жилищната сграда, а физическото лице - търговец се е ангажирало с построяването й. Описани са бъдещите обекти, които ще придобие всеки от съдоговорителите, като изрично е уговорено също, че продавачите (двамата ищци - б.а.) си запазват правото на ползване върху цялата незастроена част от дворното място, след застрояването му с новата жилищна сграда.
Третият и четвъртият от горецитираните актове касаят собствеността върху 22/248.50 кв.м. в ид.ч. от дворното място и правото на строеж за построяване на апартамент № 1, както и на прилежащите му избено помещение и общи части на сградата, прехвърлена от Тодорка Ненова, в качеството й на едноличен търговец, на Диана Тодорова Митева, по време на брака й с ответника.
С нот.акт № 194/2002 год. на нотариус с рег. № 409 на НК, ищците са се разпоредили в полза на дъщеря си Даниела Петкова Чобанова с част от притежаваните от тях обекти в етажната собственост, както и с 99.25 кв.м. в ид.ч. от дворното място.
От показанията на св.Георгиева - дъщеря на ищците, се установява, че до 2018 год. те са ползвали двора, в т.ч. чрез съпруга на свидетелката, който е положил настилката от павета, както и чрез брат й. Свидетелката пояснява, че преди ищците да се разведат, са се разпоредили с притежаваните от тях имоти в полза на нея и брат й.
Показанията на св. И., който е посещавал често кооперацията, построена в процесния двор, са в потвърждение на тези, дадени от св.Георгиева, а именно, че след 2000 год. е виждал една-две коли да паркират в двора, но не знае на кого са, като е виждал зетя на ищеца да паркира една и да взема друга кола. На ответника колата е била паркирана отпред, а настилката от павета/блокчета е поставена около 2013 - 2014 год.
Приети са и 2 бр. фотоснимки, от огледа на които, извършен с участието на страните и предвид еднопосочните им изявления, съдът приема, че отразяват дворното място, в което е построена етажната собственост на страните и в същото е паркиран автомобила на ответника.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира иска за неоснователен.
Искът по чл. 109 от ЗСоб. и съгл. чл.111, ал.1 от с.з., може да се упражни срещу всяко лице, което с действията си неоснователно ограничава правото на ползване¹, вкл. срещу собственика на обременения имот², ако със своите действия създава ограничения, смущения или заплашване на защитимото право. Затова, основната предпоставка за уважаване на иска е ищците да са носители на надлежно учредено право на ползване върху спорния имот.
Не така е в случая - с учредителния нот. акт № 192/1995 год. на нотариус при БРС, ищците са си запазили правото на ползване върху цялата незастроена част от имота. Тук следва да се имат предвид два основни момента - първият е, че запазването на ограничено вещно право всъщност е учредяване на такова от страна на приобретателя на правото собственост. Т.е. то (учредяването) се предшества от придобиване собствеността от страна на приобретателя и последващото учредяване на ограничено вещно или се запазва от досегашния собственик при прехвърляне на правото на собственост на новия³.
Следователно, вторият важен момент е, че съществуването на ограничено вещо право на ползване е мислимо само върху имот, собствен на лице, различно от титуляра на ограниченото вещно право. Извежда се тогава заключението, че ищците са могли да запазят правото на ползване само върху тези ид.ч. от незастроената част на дворното място, които са прехвърлили на праводателя на ответника. Или иначе казано - вещното им право на ползване тежи само върху прехвърлените на Тодорка Ненова, в качеството й на едноличен търговец, ид.ч. от незастроената част на имота, а на останалите ид.ч. са били собственици и като такива са разполагали с правомощието да го ползват, съдържащо се в правото им на собственост.
_____________
¹ Р-400-2003-IV г.о.
² Р-14-2015-II г.о.
³ Р-204-2009-ІI г.о.
След като са се разпоредили с правото на собственост върху притежаваните от тях обекти и ид.ч. от дворното място в полза на двете си деца, (в тази връзка е и изложеното в исковата молба, което съдът кредитира), Ч. и С. са останали носители на запазеното/учредено право на ползване върху тези ид.ч. от незастроената част на дворното място, чиято „гола“ собственост е прехвърлена на Тодорка Ненова - праводател на ответника М..
Т.е. ищците не се легитимират като собственици на незастроената част от дворното място, не са и еднолични носители на вещното правото на ползване върху цялата незастроена част, а само на ид.ч. от същата.
За разлика от съсобственика обаче, който е легитимиран да предяви иск по чл.109 от ЗСоб. за цялата вещ, доколкото това е действие по управление, с оглед запазване на вещта, носителят на правото на ползване върху ид.част от нея не може да иска от останалите съсобственици, вкл. от М. (макар тъкмо върху неговите ид.ч. да е тежестта), да се въздържат от ползване на цялата вещ - незастроената част от дворното място, а само доколкото им пречи да упражняват защитимото си право.
Мислимо е тогава, паркирайки автомобила си в дворното място, без да препятства останалата незастроена площ, ответникът да ползва такава част от имота, съответна на правата на трети за спора лица, но не може да се приеме категорично (пълно и главно доказано), че отнема възможността на ищците да го ползват съобразно правото си, очертано по-горе.
Само за пълнота - земята, върху която е построена сградата в режим на етажна собственост, е обща част, когато всички етажни собственици към възникването на етажна собственост са съсобственици и на дворното място (чл.38, ал.1 от ЗСоб.). Понеже е обща част по предназначение, съществува хипотеза, при която дворното място, както е в случая, да е със значително по-голяма площ от нуждите на етажната собственост, поради което, по съгласие на етажните собственици, то да има и друго предназначение, т.е. да не е обща част.
Тъкмо това са решили страните по учредителния нот. акт № 192/1995 год. на нотариус при БРС – изрично са се съгласили дворното място да не се ползва като обща част на построената в него етажна собственост, още преди същата да е възникнала 4. Пак в тази насока е и обстоятелството, че първоначалните съсобственици на поземления имот (дворното място), са прехвърлили произволни ид.ч. от дворното място на праводателя на ответника, запазвайки си собствеността върху останалата ид.ч., а последният се е разпоредил в полза на М. с различна ид.ч. Само по себе си, това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че дворът не е обща част спрямо етажната собственост 5.
По този начин, изключвайки двора като обща част, ако и да не са учредили надлежно право на ползване върху него, доколкото може да се разсъждава върху елементите по учредяване на право на ползване и последователността на тяхното наслагване, съсобствениците са определили начина, по който той да се ползва занапред. Този договор е вписан в имотния регистър, поради което, освен че е задължителен за сключилите го, е противопоставим на частните правоприемници на съсобствениците - ответника, сина и дъщерята на ищците. Затова те (правоприемниците) биха могли да бранят правото си.
_____________
4 Така
Ставру, Ст., Въпроси на българското вещно право; Р-546-1977-Іг.о.
5 Пак
там.
Ето защо, искът следва да се отхвърли, като неоснователен, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се присъдят разноски - възнаграждение за един адвокат, в размер на 1200 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.С.Ч. ***, ЕГН - ********** и М.Д.С. ***, ЕГН - **********, предявен против Г.М. ***-А, ЕГН - **********, за осъждане на ответника, на основание чл.109 от ЗСоб., да преустанови неоснователните си действия, с които препятства възможността на ищците да упражняват свободно правото си на ползване по отношение на незастроената част от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *.243 по КК и КР на гр.Бургас, които действия се изразяват в паркиране на собствения му лек автомобил по начин, ограничаващ възможността на ищците да паркират своя автомобил и да излизат безпрепятствено.
ОСЪЖДА П.С.Ч. и М.Д.С. да заплатят на Г.М.М. деловодни разноски в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия: А. Радев
Вярно с оригинала!
С. Добрева