Решение по дело №219/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			05.04.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.O. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.03.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		219		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 9/21.01.2021 г., издадено от И.П.- директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на К.Г.Г. ***, със служебен адрес: гр. Сапарева баня, ул. ,,Германея“ № 1, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 4 000,00 лв. /четири хиляди/, за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата пълна отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й., които поддържа жалбата и направеното с нея искане. Развива и допълнителни съображения в тази насока. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Драгомирова оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 24.06.2020 г. е извършена проверка от служители на РИОСВ-София – свидетелите Г. и Й., в присъствието на представител на Община Сапарева баня – зам. кмета, свидетелят Славчо Коларски, на депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на Община Сапарева баня, м. ,,Люти дол“, поземлен имот с идентификатор № 65365.26.123, собственост на Община Сапарева баня. Депото е спряно от експлоатация, с наложена ПАМ, считано от 31.12.2017 г., със Заповед № РД-117/20.11.2017 г., НА Директора на РИОСВ-Перник. При проверката било установено, че по пътя за депото има поставена бариера с жива охрана. В източната част на депото е прокаран нов черен път, който позволява свободен достъп до тялото на депото и заобикаля претоварните площадки и ограничаващата достъпа до депото мрежа с поставени пломби. Тялото на депото не е запръстено и заравнено, като върху цялата му площ са натрупани множество купчини смесени битови отпадъци и изсъхнали клони. По наличните отпадъци няма натрупана прах и опаковките им не са избелели и разложени от слънцето. Установени са пресни следи от тежкотоварна техника. Било установено след разговор със св. Коларски, че отпадъците на територията на общината се събират и транспортират, респ. извозват за гр. София от различни търговски дружества на база сключени договори с Община Сапарева баня.

Във връзка с констатациите от проверката бил съставен на място  от св. Г. КП №ККФОС-ЛГ-1/24.06.2020 г., който е подписан и от св. Й., както и от лицата присъствали на проверката, вкл. св. Славчо Коларски. Връчен е препис от КП на свидетеля срещу подпис.

По-късно на жалбоподателя била изпратена и връчена писмена покана за съставяне на АУАН с указана дата и час.

На 20.08.2020 г. във връзка с констатациите от проверката бил съставен от св. Л.Г. АУАН №107/2020 г. В акта било посочена като дата и място на нарушението – 24.06.2020 г., депо за неопасни отпадъци, местност „Люти дол“, гр. Сапарева баня, а непосредствено след това в началото на следващия абзац е описано нарушение /деяние/ осъществено на друга, различна дата – 11.05.2020 г., на депо за неопасни отпадъци със същите координати и разположение от К.Г.Г., в качеството му на кмет на Община Сапарева баня. Актът е съставен в присъствието на и подписан от свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – С.Й., както и в присъствието на пълномощник на жалбоподателя – Е.К., упълномощена от жалбоподателя К.Г.. На последната бил връчен и препис от АУАН срещу подпис.

В 3-дневен срок е било депозирано и писмено възражение от жалбоподателя, приложено към АНП, в което същият оспорва констатациите в АУАН № 107/2020 г., съставен от Л.Г., във връзка с осъществена проверка на 11.05.2020 г., на депо за неопасни отпадъци, местност „Люти дол“, гр. Сапарева баня.

Във връзка със съставения АУАН било издадено и обжалваното НП№ 9/21.01.2021 г., издадено от И.П.- директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на К.Г.Г. ***, със служебен адрес: гр. Сапарева баня, ул. ,,Германея“ № 1, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 4 000,00 лв. /четири хиляди/, за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО. В текста на НП е повторена писмено абсолютно същата информация относно описанието на нарушението, датите и мястото на извършването му като отново изрично е изписано, че на 11.05.2020 г., на депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на гр. Сапарева баня, м. „Люти дол“ жалбоподателят е осъществил подробно посоченото административно нарушение, за което е санкциониран с НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л.Г., С.Й. и отчасти от казаното от св. Славчо Коларски, както и от писмените доказателства по делото. Съдът намира показанията на свидетелите Г. и Й. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите показания се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. От показанията на св. Коларски се установява, че е присъствал на проверката на депото на 24.06.2020 г., като същия не оспорва, че са били установени струпани купчини с отпадъци. Посочва сключените от Община Сапарева баня договори за транспортиране на отпадъците извън територията на общината, както и фирмите, които са натоварени със задължението да събират битовите отпадъци от територията на общината и да ги депонират временно на сметището. Съдът не кредитира казаното от този свидетел, в частта му, в която не съответства на казаното от служителите на РИОСВ-София и най-вече на записаното в КП, който носи неговия подпис.

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следното:

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 157, ал. 4, вр. чл. 151, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, а за актосъставителя е представена Заповед № РД-69 от 17.06.2020 г. на Директора на РИОСВ – София.

При издаването на АУАН и НП са допуснати следните съществени нарушения на процесуалните правила свързани със съдържанието им, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя. Същите не съдържат необходимото по закон съдържание по чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 11.05.2020 г. не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място  - Депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на Община Сапарева баня, м. „Люти дол“. По-долу в текста на АУАН и на НП е посочено, че обстоятелствата са констатирани при проверка на място на 24.06.2020 г. Обвинението следва да бъде формулирано по време в АУАН и в НП, така че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него. По този начин се очертават рамките /границите/ на предмета на доказване и така се гарантира ефективно осъществяване правото на защита на санкционирания субект. АНО трябва задължително да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването им. Към тях се отнасят задължително времето, мястото и начина на извършване на нарушенията. Липсата на посочване, на който и да е от тези основни и задължителни факти съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект. В случая въззивният съдебен състав приема на първо място, че в АУАН и в НП не е посочена една конкретна, ясна и недвусмислена дата на извършване на нарушението, тъй като АНО е извършил смесване на множество дати /в случая 11.05.2020 г. и 24.06.2020 г./, които по никакъв начин не могат да бъдат отнесени чрез тълкуване или съпоставка с писмените доказателства към действителната такава. А и такива съпоставяния не следва изобщо да се извършват от съда, тъй като обвинението следва да бъде формулирано ясно, с конкретизация на отделните елементи от обективната страна на нарушението, какъвто е времето /датата/ на извършването му. Нарушени са императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Изцяло в този смисъл виж Решение № 13 от 15.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 395 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил.  

В допълнение следва да се акцентира, че в текста на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН законодателят при определяне на задължителното минимално съдържание на НП е посочил изрично, следното: „Наказателното постановление трябва да съдържа: т.5 описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.“ Това отделно изброяване на датата след задължението за описание на нарушението още веднъж показва значимостта на този обективен признак на деянието, което е предмет на издаденото НП. Нещо повече АНО не се е възползвал и от уредената за него в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН възможност да отстрани допусната в АУАН нередовност с оглед на събраните по АНП доказателства. Описанието на деянието в обвинението по НП е идентично на това посочено в АУАН и поради това също не съответства на данните от административнонаказателната преписка, а именно, за извършена единствена проверка на процесното място на 24.06.2020 г. и констатациите от нея обективирани в съставения от св. Г. Констативен протокол с № ККФОС-ЛГ-1/24.06.2020 г. Налице е съществено процесуално нарушение и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на АНО, който е следвало преди да се произнесе по преписката, сам да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В този смисъл виж макар и в различен контекст и Решение № 97 от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 105 / 2020 г. на Административен съд - Кюстендил.  Неизпълнението на това императивно задължение за проверка от АНО на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на НП, с оглед възпроизвеждане на допуснатата неточност в АУАН.

Правната доктрина приема, че посоченото нарушение е съществено, дори когато датата на деянието би могла да се изведе от съдържанието на акта (например при съвпадение между датата на извършване на нарушението и датата на съставяне и връчване на акта на нарушителя), тъй като е недопустимо изводите на решаващия орган относно това обстоятелство да се извеждат по тълкувателен път, а още по-малко – да почиват на предположения. В този смисъл относно абсолютната недопустимост на тълкуването виж и Решение от 17.01.2020 г., по КАНД №343/2019 г., на АС-Кюстендил.

Извън споделеното вече относно допуснатите съществени процесуални нарушения в съдържанието на АУАН и НП, съдът приема, че принципно и чисто аналитично от събраната доказателствена съвкупност, явно и несъмнено се установяват останалите признаци на нарушението от обективна и субективна страна, за което е бил санкциониран жалбоподателят. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока, както и относно липсата на представителна власт на пълномощника, в присъствието на когото е бил съставен и след това връчен препис от АУАН. Въпреки всичко това съдът не може да се произнесе по същество, а е длъжен да отмени изцяло обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения.

По разноските:

При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 510,00 лв., представляваща разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, дължимо в минимален размер, съгласно чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото е доказано с приложения договор за правна защита и съдействие, който има характера на разписка и пълномощно – л. 4 от делото. За да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 510,00 лева съдът приема за основателно направеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. На първо място въззивното производство е приключило в едно открито съдебно заседание с разпит на само 3-ма свидетели и приемане на писмени доказателства, които в голямата си част са изискани и събрани служебно от съда, а не по инициатива на страните. Делото има за предмет административно нарушение, което принципно не се характеризира с висока фактическа и правна сложност с оглед съставомерните му обстоятелства и начина на извършване. Обемът на общо осъществената процесуална дейност по делото от страната и в частност от нейния процесуален представител съответства изцяло на този минимален размер.

На основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9/21.01.2021 г., издадено от И.П.- директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на К.Г.Г., с ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община Сапарева баня, със служебен адрес: гр. Сапарева баня, ул. ,,Германея“ № 1, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 4 000,00 лв. /четири хиляди/, за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – София, със седалище в гр. София 1618, бул. „Цар БорисIII“, №136, ет. 10, представлявано от Директора Ирена Петкова, да заплати в полза на К.Г.Г.,***, с ЕГН **********, сума в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/ - адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: