Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.06.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-13 състав в закрито съдебно заседание на 02.06.2021 г. в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 2122 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 247 ГПК.
Делото
е върнато от заместник- председателя на Апелативен съд – София за произнасяне
по инкорпорирано в жалбата на Агенция по вписванията искане за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът
констатира, че в обжалваното решение липсва произнасяне по разноските, но
същевременно в мотивите е формирана воля за основателност на предявената
претенция. Това сочи на допусната очевидна фактическа грешка, която следва да
бъде отстранена
Настоящият
състав приема, че възможността за разрешаване на въпроса за вредите от
незаконосъбразен отказ на регистърната администрация, изразяващи се в
направените разноски в съдебното производство е въведена с § 14 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИДЗИНЗС). Както буквата,
така и смисълът, а и систематичното място на текста на § 13, на която в
искането за изменение на решението за разноските се позовава процесуалният
представител на Агенция по вписванията, налагат еднозначен извод, че е относима
към промяната на реда, регламентиран от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. Фактът, че нормата предхожда, а не следва
регламентираната промяна в реда за разглеждане на отговорността за разноски в
съдебното производство с предмет законосъобразността на постановен отказ,
налага извод, че нормата не касае въведената промяна в Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В случай, че законодателят
е целял отлагане действието на § 14 от ПЗРЗИНЗС по заварените производства въпреки
осезаемата разлика при нововъведен ред за защита в ЗИНЗС спрямо разширена
компетентност на общите съдилища да се произнесат и по отговорността за
разноските във висящ пред тях спор, провокиран от незаконосъобразен отказ на
регистърната администрация в рамките на ЗТРРЮЛНЦ, преходната разпоредба ще
следва, а няма да предхожда промяната в ЗТРРЮЛНЦ. Освен това, законодателят е в
правото си да определи механизма за обезпечаване защита на зачетени от правния
ред интереси като овластяването на съда, осъществяващ контрол за
законосъобразност на постановения отказ да се произнесе и по съпътстващите
съдебното производство вреди обезпечава своевремена защита при спестяване на
неоправдани разходи както за страната – да заплаща допълнителна държавна такса
и да ангажира процесуално представителство, за да инициира производство по
общия ред, така и на съдебната система да администрира самостоятелно
производство за разглеждане на това искане. За разлика от преуредената
процедура по ЗИНЗС, предпоставяща въвеждане на ново производство по обжалване,
разширената компетентност на общия съд, разглеждащ жалба срещу отказ на
регистърната администрация съответства на принципно установеното с чл. 81 ГПК
разбиране, че освен по търсената защита сезираният съд следва да се произнесе и
по съпътстващия този спор въпрос в чия тежест да възложи сторените разноски. Тази
принципна разлика в промяната на реда не дава основание произтичащият от
систематичното тълкуване извод да бъде преодолян по пътя на поправителното
тълкуване. Липсва реален интерес, който да оправдава различното третиране на
страните във висящо производство при разпределяне на отговорността за разноски
с оглед на момента на образуването му за разлика производствата по ЗИНЗС, чието
развитие е предопределено от момента, към който са били инициирани. При тези
съображения настоящият състав приема, че няма основание за преразглеждане на
предходно изразената воля за възлагане отговорността за разноски в тежест на
Агенция по вписванията.
Нормата
на чл. 78 ал. 5 ГПК не лимитира размера на адвокатското възнаграждение, а
овластява съда да го съобрази с фактическата и правна сложност на делото. Както
е посочено и в решението основание за превишаване на минимума е противоречивата
съдебна практика, предпоставяща допълнителен ангажимент за адвоката да
опровергае съображенията, подкрепящи обратната теза на поддържаната от него.
Установеното в случая превишение от 50 лв. е съответно на така установеното
усложнение.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. 247 ГПК в решение № 260421 от
10.03.2021 г. както следва:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА да заплати на „Г., М., В.“ ООД,
ЕИК ******** сумата 250 лв. – разноски в производството пред Софийски градски
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за изменение
на решението в частта за разноските.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба двуседмичен срок от връчването му на страните,
а в частта по чл. 248 ГПК, имащо характер на определение – с частна жалба в
същия срок пред Апелативен съд – София.
СЪДИЯ: