Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.04.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря В.Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №43 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.Б.И. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №
18-0254-000611/26.06.2018г. на Началника на РУП към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с
което за това, че на 11.06.2018г. около 20:50 часа в гр.Димитровград, на бул.“Г.С.Раковски“
срещу №40 неправилно е паркирал собствения си лек автомобил „БМВ X6 – X-Драйв
50И“ с рег.№ ****, като не притежава договор за сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност към момента на проверката, с което за
виновното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради
което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон, както и че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правни норми от ЗАНН. С оглед на което иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя-
редовно призован, не се явява. Упълномощения процесуален представител поддържа
жалбата, счита, че са налице съществени процесуални нарушения, пледира за
отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
С оглед представените по делото
доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 11.06.2018г. свидетелите Х.К. и В.В.-***
изпълнявали служебните си задължения. Около 20,30ч. същите установили
неправилно паркиран на бул.“Г.С.Раковски“- срещу №40, лек автомобил „БМВ X6 –
X-Драйв 50И“ с рег.№ ****. При извършената проверка установили собственика на
автомобила и това, че за този автомобил липсва сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Така на собственика Д.Б.И. бил съставен АУАН
№396364/11.06.2018г. и връчен същия ден лично на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. В акта е описано извършеното нарушение, а като цифрово
изражение е описано това по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Въз основа на АУАН №396364/11.06.2018г. е издадено
и атакуваното наказателно постановление № 18-0254-000611/26.06.2018г. на
Началника на РУП към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалб.И. му
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 250
(двеста и петдесет) лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
на 14.01.2021г., а жалбата срещу него е депозирана пред адм.-наказващия орган
на 18.01.2021г. – т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и
НПК, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността, и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение
№396364/11.06.2018г. като цяло са спазени изискванията на ЗАНН, без да
са налице съществени процесуални нарушения. Налице е съответствие на
установената и правилно и ясно описаната фактическа обстановка към текста от
закона, който е нарушен.
Съобразно разпоредбата
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (действаща към момента на установяване на
нарушението) „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.“. В случая контролните органи са установили, че за
автомобила- собственост на жалбоподателя и паркиран на бул.“Г.С.Раковски“ срещу
№40 в гр.Димитровград, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. И в тази връзка контролните органи правилно са възприели,
установили и описали фактическата обстановка, съответстваща на разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ- действаща към момента на проверката.
Не по този начин е
ситуацията с издаденото наказателно постановление обаче.
Тук са преповторени
констатациите от АУАН, но при налагане на административното наказание е
допуснато съществено нарушение.
Съобразно посочената
разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв.
– за юридическо лице или едноличен търговец.“.
Следва да се поясни, че трябва
да има съответствие между описателната част на нарушението и текста на самата
нарушена разпоредба, а на следващо място- да има относимост и съответствие
между нарушената материална норма и текста на съответната санкционна такава. С
така описаното се е получило правилно вменяване като извършено на конкретното адм.нарушение,
но наказанието е несъответстващо на нарушената материална норма. Това е така,
доколкото безспорно контролните органи са установили и описали в АУАН, че
нарушението е извършено от физическото лице Д.И.. При налагане на
административното наказание е следвало адм.-наказващият орган да съобрази този
факт и да наложи наказание на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ- както и
правилно е описано цифрово. Но текстово на практика е описал разпоредбата на
т.2 от същата разпоредба- а именно наложено е адм.наказание „Имуществена
санкция“. Това наказание обаче се налага само на юридическите лица и
едноличните търговци, не и на физическите лица.
С това е допуснато съществено
процесуално нарушение, породено от разминаването на текстовата част на
нарушението, което е извършено, с текста на разпоредбата, на което основание е
наложено адм.наказание.
Издавайки обжалваното наказателно
постановление в този вариант, административно-наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение- свързано с нарушаване правото на защита на
жалбоподателя- същият реално е бил лишен от възможността да разбере в какво
по-точно се състои нарушението му, поради разминаване на описателната и цифрово
изписаната част на нарушението с описателната и цифрово изписаната такава на
текста, на чието основание се налага административното наказание.
Ето защо, съдът приема, че при
издаването на процесното наказателно постановление, административно-наказващия
орган не е изпълнил задълженията си- предвидени в ЗАНН, да отнесе правилно
описаното нарушение и съответния текст от закона, който е нарушен към
съответната санкционна норма, допускайки съществено процесуално нарушение-
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което и
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Доколкото по проведеното
съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били
направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в
размер на 200 (двеста) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за
правна защита и съдействие с описана сумата от 200 лева като заплатена, то тези
разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18-0254-000611/26.06.2018г.
на Началника на РУП към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, с което на Д.Б.И. ***, ЕГН **********, за това, че на
11.06.2018г. около 20:50 часа в гр.Димитровград, на бул.“Г.С.Раковски“ срещу
№40 неправилно е паркирал собствения си лек автомобил „БМВ X6 – X-Драйв 50И“ с
рег.№ ****, като не притежава договор за сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност към момента на проверката, с което за виновното
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева - като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ-МВР-
гр.Димитровград, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Д.Б.И. ***, ЕГН
**********, направените разноски по делото (АНД 43/2021г. по описа на
РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 200 (двеста) лева
– произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)