РЕШЕНИЕ
№1680/19.9.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
девети септември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3084 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.Х.м.“ ООД чрез Н.К.И. в качеството му
на управител, против Наказателно
постановление № 03-010356 / 29.08.2018г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „С.Х.м.“ ООД
, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 2 000 лева, на основание чл. 416
ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
С
жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, неправилно и
издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон, и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, не се явява
представител.Постъпило е писмено становище от
надлежно упълномощен процесуален представител, в което са изложени
съображения за това, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно, че актът не е бил съставен в
момента на установяване на нарушението и че не е бил връчен на управителя на
дружеството по съответния ред.Твърди се още, че неправилно е било прието, че е
допуснато нарушение, тъй като при изчисляване на продължителността на работната
смяна не е било взето предвид времето за обедна почивка.Поради това и се иска
цялостна отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление в цялост.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна
следното:
На 08.08.2018г.
, около 08,50ч. по повод постъпила жалба в Д „ИТ”-Варна била извършена проверка
в хотел „Аврора“ , намиращ се в кк“Св.Св.Константин и Елена“ и стопанисван от „С.Х.м.“ ООД.В
обекта служителите на Д“ИТ“-Варна, една от които св.М.Д., установили , че
лицето С.И. работи на длъжност „ мияч“.Той попълнил декларация, в която
посочил, че е с работно време от 08,30ч. до 17.00ч. Тъй като жалбата в Д „ИТ” била по повод
полагане на труд за повече от 12 часа, в същия ден, но в 21.08ч. служителите на
Д”ИТ”-Варна, отново посетили обекта.В него отново се намирал С.И., който отново попълнил декларация , в която
вписал, че работното му време от 06.00ч. до 22.00ч.На проверяващите обяснил, че
се наложило да остане , тъй като имало много работа. В хода на извършената
проверка на инспекторите на Д „ИТ” била представена заповед №
002/14.05.2018г. за организацията на
работното време и за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време.
Установеното при проверката св.Д. описала в протокол № ПР 1827712/23.08.2018г.,
с който били дадени и съответните предписания.
На 23.08.2018г. св.Д. съставила
против „С.Х.м.“ ООД акт за установяване на нарушение за това, че в
качеството на работодател е допуснал лицето
С.И., назначен на длъжност
„мияч“ да полага труд в работна смяна повече от 12
часа при сумирано изчисляване на
работното време. Било прието, че
нарушението е такова по чл.142 ал.4 от КТ и е извършено на 08.08.2018г.Актът бил предявен на въз.И., като тогава, както и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 010356 / 29.08.2018г. , с което изцяло възприел описаните в него фактически констатации,
както и правната квалификация на нарушението
по чл.142 ал.4 от КТ.За него, на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ на „С.Х.м.“ ООД била наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000
лв.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. М.Д. – актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се
установи, че нарушението е било установено в хода на извършената проверка по
работни места.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните доказателства по делото, както и въз основа на писмените доказателства
по административно-наказателната преписка ,
приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 03-010356 /
29.08.2018г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността
Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно
Заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор
на ИА”Главна инспекция по труда”.
В хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Актът е съставен в предвидените в чл.34 ал.1 от ЗАНН
срокове, като обстоятелството, че не е съставен към момента на проверката, не
съставлява нарушение на процесуалните правила.Видно от направените отбелязвания
той е бил връчен на управителя на дружеството, като същия е положил подпис в
графата „ нарушител“.Поради това съдът намира възраженията в тази насока за
неоснователни.Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано
от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при
неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не е било
нарушено по никакъв начин, като е реализирано в цялост чрез депозиране на жалба
до въззивната инстанция.При предявяване на акта
, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не са били депозирани възражения
, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма.От показанията на св. Д.,
както и от писмените
доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин се установява, че в
проверения обект със Заповед № 002814.05.2018г. в проверения хотел е въведено сумирано изчисляване на работното
време.Следващият безспорен факт , който се установява от приложените по
преписката декларации е, че Ст.И. е бил
установен да полага труд на 08.08.2018г. в 08,50ч. и
в 21.08ч. По този начин работната му
смяна е била с продължителност повече от 12 часа, с което е нарушена нормата на чл.142 ал.4 от КТ.От съдържанието на самите декларации пък се установява, че работника е
посочил различна продължителност на работната си смяна.В първата декларация е
вписал, че работи от 08.30ч. до 17.00ч., а във втората- от 06.00ч. до 22.00ч.В
приложената по преписката заповед действително е предвидена смяна от 08.30ч. до
17.00ч., с почивка за храна от 11.30ч. до 12.30ч., невключена в работното
време.Доколкото обаче работника е бил установен да престира труд в хотела в
21,08ч. , доста след изтичане на това работно време, не може да се приеме, че
наказващият орган не е взел предвид невключената в него обедна почивка.От друга
страна смяна, която да започва в 06.00ч.
и да продължава до 22.00ч. не е предвидена в посочената заповед, като нейната
продължителност също сериозно надвишава разрешените от закона 12 часа.Поради
това съдът намира за неоснователни възраженията за това, че нарушението не е осъществено
от обективна страна и приема за безспорно установено, че от страна на
работодателя е допуснато нарушение на чл.142 ал.4 от КТ.
Правилно е била определена и санкционната
норма, тъй като именно в чл.415 ал.1 от КТ е предвидена санкция за работодател,
който наруши правилата на трудовото законодателство.В настоящият случай
безспорно е, че „С.Х.м.“
ООД е
работодател, който е извършил нарушение на чл.142 ал.4 от КТ.
Съобразно установеното по делото от
фактическа страна, съдът намира че не следва да се прилага разпоредбата на
чл.415 „в” от КТ.Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай, с
оглед на степента му на обществена опасност.Безспорно по делото е установено,
че работника е полагал труд с продължителност
на работната смяна над 12 часа и в този
смисъл не може да се приеме, че за него не са възникнали вредни последици
независимо от последвалото му заплащане.
В този смисъл съдът намира, че разпоредбата на чл.415”в” от КТ е
неприложима в случая.
При определяне на размера на
наложената „Имуществена санкция ”
наказващият орган обаче не се е
съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН , а именно че
нарушението е извършено за първи път.Действително, в Д „ИТ” е постъпила жалба с
оплаквания относно продължителността на работното време, но това не е
достатъчно да се приеме, че нарушението е извършвано системно. Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложената „ имуществена
санкция” от 2 000лв. в минималния предвиден размер от 1 500лв. Това наказание е съответно на допуснатото
нарушение и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-010356 / 29.08.2018г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „С.Х.м.“ ООД
, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 2 000 лева, на основание чл.
416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „Имуществена
санкция” от2 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: