Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 14.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 17 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 1399/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Ф.И.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г., чрез юрисконсулт К.Н.П.,***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за сумата от 715,76 лв., от която: 468,77 лв.-главница, представляваща задължение по цедиран договор за паричен заем с номер ********* от 03.04.2015г., договорна възнаградителна лихва за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на 33,18 лв., лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 29,12 лв., такси в размер на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422
от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна, по изложените съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 530/25.06.2018г. да заплати на заявителя(кредитора) „Ф.И.” ЕАД, ***, сумата от 715,76 лв., от която: 468,77 лв.-главница, представляваща задължение по цедиран договор за паричен заем с номер ********* от 03.04.2015г., договорна възнаградителна лихва за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на 33,18 лв., лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 29,12 лв., такси в размер на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г.до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1399/2018г. по описа на БСлРС.
Видно от представения договор за потребителски кредит с номер *********, същият е сключен на 03.04.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ц.И.П. в размер на 600.00 лв. представляващи главница, плюс надбавка-представляваща печалбата на дружеството, която е трябвало да бъде изплатена на 45 седмични вноски, всяка в размер на 23.60 лв., съгласно приложеният в договора погасителен план.
„Провидент Файненшъл България" ООД е изплатило сумата от 600.00 лв. по кредита директно на ответника, като по този начин дружеството е изпълнило задължението си по договора.
В исковата молба е посочено, че ответникът Ц.И.П. е преустановил плащането на вноските по кредита на 11.07.2015 г.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 26.07.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от задължението – главница, която е дължима ведно със законната лихва за забава.
Следователно кредитополучателят е трябвало да изплати целия кредит на 26.07.2015г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава да не изпълнява задълженията си.
Съгласно договора страните са уговорили, че кредиторът може незабавно след сключването на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемателя.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от дата 28.07.2016г.
между „Провидент Файненшъл
България" ООД /цедент/ и „Ф.И." ЕАД/цесионер/, приложен по настоящето дело, гореописаното
вземане от длъжника е прехвърлено, видно и от приложеният приемо-предавателен
протокол, поради което и претенцията в настоящото заявление е от името на „Ф.И."
ЕАД в качеството му на нов кредитор. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника
е изпратено уведомление за прехвърлянето на вземането, но пратката е върната в
цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт, в настоящото
производство предстои да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата
молба. Длъжникът също така се счита за уведомен с
исковата молба за извършването й./Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/09 г., II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".
Ответникът, чрез особения представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.
По искане на ищеца е допусната и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от страните като вярно, пълно и обективно.
Вещото лице в с.з. посочи, че е извършил и допълнителна проверка в счетоводната система на първоначалния кредитор, от които установило, че фактическият състав по процесния договор за заем е аналогичен на счетоводната информация, която е депозирана в материалите по делото и след цедиране на вземането не са правени допълнителни вноски от длъжника.
Длъжникът е направил 10 броя вноски, като последната е на 31.10.2015г. в размер на 60.00 лева, или общите погасителни вноски по кредита възлизат на 375.00 лева. Това са внесените от ответника суми по договора.
От тогава до настоящия момент длъжникът, респ. ответникът не е правил погашение на процесния кредит. Падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 11.07.2015г., вследствие на което длъжникът е изпаднал в забава и му се начислява обезщетение за забава /лихва в размер на законната лихва/.
Общият размер на остатъчно задължение по процесния договор за кредит възлиза общо на 715,76 лева, от които 468,77 лева - главница, 33,18 лева - договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.07.2015г. /датата на забавата/ до 26.07.2015г., 29.12 лева – лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г., 184,69 лева – такси за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника Ц.И.П. и „Провидент Файненшъл България" ООД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е на ответника паричен заем в размер на 600.00 лв., а и ответникът е декларирал чрез подписване на договора за кредит. Този факт не се оспорва.
Безспорно е, че същият е погасил общо 10 броя вноски в общ размер на 375.00 лева, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, като е преустановил плащанията по кредита на 11.07.2015г.(дата посочена в и.м.), като за остатъка до пълният размер, ведно с лихвите е станал не издължен към кредитора.
Безспорно е по делото, че има издадена срещу длъжника Ц.И.П. Заповед № 530/25.06.2018г. по ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.С. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми от 715,76 лв., от които: 468,77 лв.-главница, представляваща задължение по цедиран договор за паричен заем с номер ********* от 03.04.2015г., договорна възнаградителна лихва за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на 33,18 лв., лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 29,12 лв., такси в размер на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г.до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
От страна на
ответника Ц.И.П. не
се оспорва сключването на горепосочения договор за потребителски кредит,
което се доказа от същият приет като доказателство по делото, ведно с
погасителен план към него. Следователно за него е възникнало задължението да
ползва предоставения му кредит съобразно уговореното и да върне заетата сума,
ведно с договорните лихви, на уговорените падежи.
Също
така се установи по делото, че „Провидент Файненшъл България" ООД е прехвърлило
възмездно определени свои вземания по силата на сключения с ищеца „Ф.И.” ЕАД в
качеството му на цесионер, в това число и вземането
си към ответника по процесния договор за потребителски кредит.
От приложения по делото списък на вземанията, предаден на цесионера „Ф.И.” ЕАД с приемо-предавателен
протокол, следва да се направи извод за изпълнение на задълженията по договора
за цесия и съответно надлежно прехвърляне на вземанията на цедента
„Провидент Файненшъл
България" ООД в полза на цесионера „Ф.И.” ЕАД.
Така по силата на извършената цесия и на основание чл.99 от ЗЗД прехвърленото
вземане е преминало върху ищеца „Ф.И.” ЕАД с всичките му
обезпечения и др. принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, доколкото няма данни
да е уговорено противното.
Съдът намира, че уведомяването за цесията е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия и уведомлението. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 от ГПК (В този смисъл Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС,ТК, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о).
Действително длъжникът е представляван в производството от особен представител, който е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията, но това не води до нередовност на уведомяването за цесията. На първо място в Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., I т.о. на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена с връчване на копие от исковата молба на особения представител, като това представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Даденото разрешение следва по аналогия да се приложи и при връчване на уведомлението за цесия. На второ място никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, според които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. На следващо място следва да бъде обсъждане евентуално липса на уведомление само в случай на твърдения, че длъжникът вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС). Неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. На последно място процесуалният закон в чл. 47, ал.6 е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме,
че процесната цесия има действие за длъжника Ц.И.П.
съгласно чл.99, ал.4
от ЗЗД. Доколкото не се събраха
доказателства ответникът да
е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът - ищецът „Ф.И.” ЕАД се явява носител на тези вземания. Това се потвърди и от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, установяващо точния размер на дължимите до
момента и непогасени вземания.
Съобразно
разпределената доказателствена тежест ищецът доказа, че спорното право е
възникнало, както и своето вземане по основание и размер, което е предмет на
издадената заповед за изпълнение с представените писмени доказателства и
приетата по делото експертиза, които бяха обсъдени по- горе. Ответникът не
доказа фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
При този изход на делото следва да бъде признато за установено, че ответникът Ц.И.П. дължи на „Ф.И.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г., сумата от 468,77 лв.-главница, представляваща задължение по цедиран договор за паричен заем с номер ********* от 03.04.2015г., договорна възнаградителна лихва за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на 33,18 лв., лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 29,12 лв., такси в размер на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г., /прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Ф.И." ЕАД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Ц.И.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 75.00 лв., от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените в настоящото исково производство разноски в размер на 775.00 лв., от които: 175.00 лв. внесена държавна такса,
150.00 лв. внесен депозит за вещо лице, 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300.00 възнаграждение за особен представител, съгласно
приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът не е поискал и не е направил разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Ф.И.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г., чрез юрисконсулт К.Н.П.,***, сумата от 468,77 лв.-главница, представляваща задължение по цедиран договор за паричен заем с номер ********* от 03.04.2015г., договорна възнаградителна лихва за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на 33,18 лв., лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 29,12 лв., такси в размер на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 530/25.06.2018г. по ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г., чрез юрисконсулт К.Н.П.,***, направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1399/2018г. по описа на БСлРС в общ размер на 775.00 лв., от които: 175.00 лв. внесена държавна такса, 150.00 лв. внесен депозит за вещо лице, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 възнаграждение за назначения му особен представител, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на БСлРС в размер на 75.00 лв., от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: