Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Враца, 25.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в
публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : Васил
Ганов
При секретаря Милена Софронова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1197
по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от М.К.М. ***
срещу Наказателно постановление №19-0967-000179 от
18.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция”
Враца, с което за нарушение на чл.137а,
ал.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00лв. и за нарушение на 104а от ЗДвП на
осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от 50.00лв. и на осн.
Наредба№Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят оспорва
наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение
на материалноправи норми. Твърди че не е извършил съответните нарушения, за
които е ангажирана отговорността му.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът
установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната
фактическа обстановка:
На 11.02.2019 г. около 16:15 часа в гр.Враца, в жк.“Сениче“,
ул.“Славянска“ до бл.55, полицейските служители И.Ц. и В.А. спрели за проверка лек автомобил ФОРД ГАЛАКСИ с peг № ******** тъй като
забелязали, че водачът М.М. управлява автомобила без обезопасителен колан
по време на движение, с който е оборудван автомобила и използва мобилен телефон
по време на движение, без устройството да е
позволяващо използването му без участието на ръцете. При
извършената проверка за съдействие бил повикан и полицейския служител М.Т..
За констатираните нарушения е
издаден АУАН №069816 от 11.02.2019 г., съставен от М.Т.–мл. автоконтрольор при
Пътна полиция към ОД на МВР - Враца.
Впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление
с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.137а, ал.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/- „водач на МПС от
категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в
движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано“ на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50.00лв. и за нарушение на 104а от ЗДвП: „на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“ на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба
от 50.00лв. и на осн. Наредба№Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №069816 от 11.02.2019 г., съставен от М.Т.–мл.
автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца, Наказателно постановление
№19-0967-000179 от 18.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Враца, сектор
„Пътна полиция” - Враца, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, седмичен график за определяне
на полицейските органи от РУ-Враца, деня
и времето на непосредствено изпълнение на ППД за периода от 11.02.2019
г. до 17.02.2019 г., доклад за проверени лица и превозни средства, протокол от 11.02.2019 г. за извършена
проверка на М.М., показанията на полицейските служители М.Т., В.А. и И.Ц..
Тълкувайки
събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП е издадено
от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено.
Правилно
са квалифицирани деянията, с оглед
текстовото им описание, посочена е дата
и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена са санкционните
разпоредби, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба.
Наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
От материално
правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена
фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.
По категоричен и несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вменените му нарушения.
По
отношение на нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
се предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Събраните по делото доказателства и
по-конкретно показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители,
които съдът кредитира като достоверни - В.А. и И.Ц. сочат, че жалбоподателят е
забелязан да управлявала автомобила, без да използва обезопасителен
колан, с който същият е оборудван и затова са го спрели.
Настоящият касационен състав приема, че
деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под
санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че полицейските служители при проверката му не са констатирали
нарушение, за което са го накарали да се подпише.Видно е, че на същата дата
11.02.2019 г. в 16:15ч. когато са спрели за проверка водача, полицейските служители
са извършили проверка за притежание на забранени вещи, за което са съставили
протокол от същата дата подписан от жалбоподателя и в който е констатирано, че
не са установени забранени вещи.
Нарушението, за което е ангажирана
отговорността му не е от категорията на маловажните, тъй като обществената му
опасност по никакъв начин не е по-ниска от тази на обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, а се касае за формално нарушение, чието
осъществяване не е обусловено от настъпването на съставомерен резултат, а се е
изразило в противоправно бездействие – въздържане от поставяне на
обезопасителен колан в процеса на управление на МПС.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДП допуска изключения, като в нея е предвидено че могат
да не използват обезопасителни колани бременните жени, лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на колан, лицата с трайни увреждания на
горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват МПС,
адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място и инструктурите при управление
на автомобила с учебна цел. По делото обаче не са представени доказателства и
не се твърди, че жалбоподателят е попадал сред категорията на лицата, които
могат да не използват обезопасителни колани.
Правилно наказващият орган е приложил и
санкционната норма, като именно в чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който
не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен колан, каквото
виновно поведение в случая е налице.Наложената санкция е в императивно
предвиденият в закона размер от 50.00 лв.
В чл. 6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 /
17.12.2012 г. на МВР изрично е предвидено отнемане на 6 контролни точки за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан, каквото имаме в
настоящия случай.
По отношение на нарушението на чл.104а от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява
използването на мобилен телефон по време на управление на превозно средство,
освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие
на ръцете. Неспазването на забраната за използване на мобилен телефон по време
на движение се наказва с глоба от 50.00 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП. Целта на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП е
безопасното придвижване на участниците в движението и опазване на здравето и на
живота им. Забраната за използване от водача на мобилен телефон по време на
движение без съответното за това устройство е с оглед максималната концентрация
на водача при управлението на МПС и недопускане обстоятелството една от ръцете
му да бъде заета с неприсъща за управлението на МПС дейност, каквато е
държането на мобилен апарат. Анализа на законовите разпоредби води до извод, че
под използване на мобилен телефон следва да се приема всяко ползване на
мобилния апарат съобразно наличните му функции, което включва както
провеждането на телефонни разговори, така и използването на всички останали
функции на устройството, вследствие на които се отвлича вниманието на водача от
управлението на МПС. За да е налице нарушение следва да се установи използването
на мобилен апарат по време на движение на МПС от водача, без наличието на
специално устройство, изключващо участието на ръцете. Всяка една функция на
апарата, която не може да се използва без специално устройство/ респ.
приспособление, неизискващо ангажирането на ръцете на водача и отвличаща
вниманието му по време на движение на превозното средство, не следва да бъде
активирана от шофьора. Телефонните разговори и другите функции на мобилните
телефони отклоняват вниманието на водача, поради което телефонен разговор по
време на движение може да бъде провеждан само чрез устройство тип
"свободни ръце", като останалите функции на телефона, които не могат
да се активират чрез такъв тип устройство не следва да се извършват от шофьора
по време на движение. Преследваната от законодателя цел е ползването на телефон
да не пречи на управлението на автомобила и да не отклонява вниманието на
водача, като ръцете на последния са заети с нещо различно от управлението на
МПС. Държането на мобилен апарат в ръка по време на движение е в състояние да
попречи на водача да използва и двете си ръце в управлението. Фактите по
делото, установени посредством депозираните показания от длъжностните лица по
установяване на нарушението, които споделят лични и непосредствени възприятия
относно релевантните за съставомерността на установеното нарушение факти, съдът
приема за доказани. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява
водачът на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. До извод различен от
изложения не би могло да се стигне доколкото показанията на свидетелите В.А. и И.Ц.
са категорични, че това, което първоначално е привлякло погледа им върху
нарушителя, е било, че той е говорел по мобилния си телефон докато е шофирал.
Без значение е дали жалбоподателят дали има договор с мобилен оператор за
предоставяне на услуги. Последният би могъл да има такъв и с чужд мобилен
оператор. В случая нарушението е за фактическо неправомерно използване на
мобилно устройство без устройство позволяващо използването му без участие на
ръце.
В този смисъл,
безспорно се установява, че несъобразявайки се със забраната да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушения по
ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран от наказващия орган на
посоченото основание. Субект на нарушението е лице с качеството водач по
смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във
формата на действие. В конкретния случай жалбоподателят има качеството водач,
тъй като е въвел в движение и управлявал процесното МПС към момента на
спирането за проверка от страна на полицейските служители. Ползвал е телефон в
момент, в който управлява посоченото в АУАН и НП МПС, по който начин е нарушил
забраната, предвидена в чл.104а от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното”, поради което настоящата инстанция счита, че правилно и
законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране
на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването
на посочените по-горе нарушения. Полицейските служители В.А. и И.Ц. са
забелязали водача да използва мобилен телефон по време на движение, без
устройство позволяващо използването му без участие на ръце.
В случая правилно са
определени размерите на глобата от наказващия орган на основание чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП. В конкретния случай наложената глоба е с размери, фиксиран от законодателя
и не могат да бъдат намалявани, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Правилно и
законосъобразно за извършеното нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на
жалбоподателя са отнети 6 контроли точки на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба
Із – 2539 от 17.12.2012г.
Ето защо обжалваното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Районният съд Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0967-000179 от 18.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР
Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което на М.К.М.
с ЕГН: ********** за
нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за Движение по пътищата, на осн.
чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50.00лв. и за нарушение на 104а от ЗДвП на осн. чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ от 50.00лв. и на осн.
Наредба№Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: