Р Е Ш Е Н И Е
№ 570
гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 26.05.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
463/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба от ТП на НОИ- гр.**** против решение №
4/15.01.2020г. по гр.д.№ 89/2019г. на РС- гр.Първомай, с което е признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че Г.П.П. е положила трудов стаж в Окръжен комитет на Димитровски комунистически младежки
съюз– гр.**** за следните периоди: месец май 1986 г. – месец
юни 1986 г., месец юли 1988 г., месец април 1989 г. – месец май 1989 г., месец
октомври 1989 г. – месец ноември 1989 г., месец август 1988 г., месец януари
1989 г. – месец март 1989 г., месец юни 1989 г. – месец септември 1989 г. и
месец декември 1989 г. – месец юни 1990 г.. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение в една негова част, а именно в частта досежно периодите
месец август 1988 г., месец януари 1989 г. – месец март 1989 г., месец юни 1989
г. – месец септември 1989 г. и месец декември 1989 г. – месец юни 1990 г., е
недопустимо и подлежи на обезсилване, а в останалата част е неправилно и
незаконосъобразно. Относно допустимостта на решението жалбоподателят сочи, че
за посочената част от процесните периоди не са налице предпоставките по чл.5,
ал.1 от ЗУТОССР и поради това самият иск е недопустим. По отношение на
останалата част от обжалваното решение се сочи, че възприетите от
първоинстанционния съд доказателства, на база на които същият е приел за
установен трудовия стаж, са недопустими, а и не установяват надлежно положения
трудов стаж. Иска се частично обезсилване и отмяна в останалата част
обжалваното решение.
От въззиваемата Г.П.П. е подаден отговор, с който се
поддържа, че обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано, постановено
в пълно съответствие с материалните и процесуални правни норми, относими към
спора по делото.
В
исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело се твърди, че през
периода от 19.05.1986г. до 01.06.1990г. ищцата работила по трудово правоотношение
при условия на нормална дневна продължителност от осем часа и петдневна работна
седмица в ОК на ДКМС- гр.****, който прекратил дейността си без правоприемник,
като от 19.05.1986г. до 29.04.1988г. изпълнявала длъжността „*****”, а от
29.04.1988г. до 01.06.1990г. – „****”, срещу основно месечно трудово
възнаграждение в размер съответно от 190, 00 лева и от 200, 00 лева. Удостоверяването
в трудовата й книжа на прослуженото при посочения работодател време от четири
години и дванадесет дни не било заверено с кръгъл печат. Освен това искането й
за издаване на удостоверение обр. УП- 13 за претендирания стаж било оставено
без уважение, тъй като в документацията на ОК на ДКМС- гр.**** не фигурира
информация за отработени дни и получен осигурителен доход за периодите месец
май 1986 г. – месец юни 1986 г., месец юли 1988 г., месец април 1989 г. – месец
май 1989 г. и месец октомври 1989 г. – месец ноември 1989 г., а за останалите
процесни периоди осигурителят не бил предал пълната си първичноотчетна
документация.
С
отговора на исковата молба, подадено от ТП на НОИ- гр.**** искът се оспорва
като недопустим в частта за установяване на трудов стаж за периодите месец
август 1988 г., месец януари 1989 г. – месец март 1989 г., месец юни 1989 г. –
месец септември 1989 г., месец декември 1989 г. – месец юни 1990 г., за които в
ТП на НОИ- гр.**** не били предадени ведомости, а и липсвали данни последните
да са изгубени или унищожени или да се съхраняват на друго място. По същество
на спора исковата претенция се оспорва като недоказана.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото намира следното:
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, стаж по чл.1, ал.1
може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Към исковата молба
по първоинстанционното дело са приложени две уведомителни писма от ТП на НОИ-
гр.**** до въззиваемата, в които се сочи, че не може да й издаден обр. УП- 13
за процесните периоди, тъй като липсва информация за отработени дни и получен
осигурителен доход в документите на осигурителя ОК на ДКМС- гр.****. Приети са
също така удостоверение / обр. УП- 13/ № 5506- 15- 2840#1/30.08.2017г., с което на Г.П. е признат трудов стаж
в ОК на ДКМС- гр.**** през периодите от м.юли 1986г. до м.юни 1988г. и от
м.септември 1988г. до м.декември 1988г., както и удостоверение относно
постъпили в ТП на НОИ- гр.***** документи на ОК на ДКМС- гр.**** по приемо-
предавателен протокол от 17.05.2008г.. Съгласно ал.2 на чл.5 от ЗУТОССР, когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално
осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. ДКМС се е саморазпуснал на
конгрес, проведен през 1990г., и няма правоприемник. Следователно при приложението
на чл.5, ал.2 уведомителните писма от ТП на НОИ- гр.**** съставляват достатъчна
предпоставка за допустимостта на иска.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. В т.1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 54/62
г., ОСГК, което не е отменено и не е загубило значение, се приема, че
документите, представляващи начало на писмено доказателство, могат да изхождат
от други, различни от работодателя, държавни учреждения, предприятия или
организации. В самото удостоверение / обр.УП- 13/, издадено от ТП на НОИ се
съдържа информация, че през различни периоди между процесните въззиваемата е
работила на длъжността „****“ в ОК на ДКМС- гр.****. Освен това по
първоинстанционното дело е прието неоспорено от жалбоподателя заверено копие от
стр.12 от трудова книжка, за която се твърди, че е на Г.П., и на която страница
е отразен трудов стаж в ОК на ДКМС- гр.**** през периода 19.05.1986г.-
01.06.1990г.. Ето защо, съобразно с цитираното тълкувателно решение и с
разпоредбата на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, настоящият състав на ПОС приема, че
е налице изискуемата, съгласно чл.6, ал.1 предпоставка за събиране на гласни
доказателства.
По първоинстанционното дело са
разпитани свидетелките Н. К. И. и М. П. К. Съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, За свидетели се допускат само лица, притежаващи
писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при
същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният
стаж. Видно от
приетите по делото на РС- гр.Първомай трудови книжки на двете свидетелки /
л.26- 29/, същите са работили в ОК на ДКМС- гр.**** съответно на длъжности „****“
и **** „****” през периодите от 12.09.1984г. до 10.08.1990г. и от 28.03.1984г.
до 12.09.1988г., съвпадащ изцяло и почти изцяло
с периодите на претендирания стаж. В показанията си свидетелката Н. И. сочи, че
нейното работно място е било в Общински комитет на ДКМС- гр.****, който бил
подразделение на ОК на ДКМС- гр.****. ОК на ДКМС- гр.**** бил неин работодател.
Синът на свидетелката се родил на 28.04.1986г. и тя ползвала две години
майчинство. През периода на майчинството Г.П. била назначена на нейното място,
за да я замества. След като свидетелката се върнала на работа въззиваемата била
преназначена на друга длъжност в Общински комитет на ДКМС- гр.****. Двете
работели в един кабинет. Свидетелката си спомня, че П. извършвала
организационна работа с ученици. Работели на пълно работно време от 8 часа при
петдневна работна седмица. Работили заедно до 1990г., когато започнало
поетапното освобождаване на служителите. Г.П. била освободена от работа два
месеца преди свидетелката / т.е. през м.юни 1990г./. Втората свидетелка М. К.
също работила в Общински комитет на ДКМС- гр.**** през посочения в трудовата й
книжка период и на посочената длъжност “**** „****“. С Г.П. се познавали още от
гимназията. От 1984г. П. започнала работа в Общински комитет на ДКМС- гр.****.
През 1986г. и било възложено да замества Н. И. След като И. се върнала на
работа, въззиваемата била преназначена на длъжност „****“ и работила на тази
длъжност до 1990г..
От съпоставката на обсъдените по- горе доказателства
категорично следва изводът, че въззиваемата действително е работила през
процесните периоди месец май 1986 г. – месец юни 1986 г., месец юли 1988 г.,
месец април 1989 г. – месец май 1989 г., месец октомври 1989 г. – месец ноември
1989 г., месец август 1988 г., месец януари 1989 г. – месец март 1989 г., месец
юни 1989 г. – месец септември 1989 г. и месец декември 1989 г. – месец юни 1990
г.. в ОК на ДКМС- гр.****. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата не
следва да бъдат присъдени претендираните от нея 300 лева- съдебни разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, тъй като не е
представен договор за правна помощ, от който да е видно, че е договорено и
платено адв.възнаграждение в посочения размер.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4/15.01.2020г. по гр.д.№ 89/2019г. на РС- гр.Първомай, с което е признато за
установено по отношение на ТП на НОИ- гр.****, че Г.П.П.
е положила трудов стаж в Окръжен
комитет на Димитровски комунистически младежки съюз– гр.****
за следните периоди:
месец май 1986 г. – месец юни 1986 г., месец юли 1988 г., месец април 1989 г. –
месец май 1989 г., месец октомври 1989 г. – месец ноември 1989 г., месец август
1988 г., месец януари 1989 г. – месец март 1989 г., месец юни 1989 г. – месец
септември 1989 г. и месец декември 1989 г. – месец юни 1990 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззиваемата Г.П.П. за присъждане на 300 лева-
съдебни разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: