Р Е
Ш Е Н И Е
N
212
гр.Русе, 21.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното съдебно заседание на 26 септември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ХРИСТО ЛАЗАРОВ
при секретаря Е.Д.
като разгледа докладваното от председателя в.т.д.N229 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.А.Д.”А.Б.” АД-С.,
ЕИК ***, чрез адв. Е.М. от АК-Пазарджик, против решението на Районен
съд-гр.Русе /погрешно посочен Районен съд-Варна/, постановено по гр.д.№4969/12г.,
с което е отхвърлен иска на дружеството срещу ЕТ”Ц. Т.-Ю. П.”, относно
установяване дължимостта на сумата 18771.97лв., предявен на основание чл.213,
ал.1 КЗ във вр. чл.422 ГПК, ведно със законна лихва, считано от датата на
заявлението по чл.410 ГПК-5.04.2012г. до окончателното плащане. Излага
оплаквания за неправилност на решението, подробно посочени и иска да бъде
отменено, а претенцията-уважена. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответника по въззивната жалба
счита същата неоснователна, а решението-правилно и иска да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Третото лице-помагач „А. к.”АД
С. не взема становище по въззивната жалба.
След като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта
и правилността на решението в обжалваната част, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, съдът намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предмет на делото пред
районния съд е установителен иск на З.А.Д. „А. Б.” срещу ЕТ”Ц. т.-Ю. П.”гр.Р. с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за съществуване на вземане в размер на 18771.97лв.,
представляващо регресно вземане по чл.213 КЗ за изплатено застрахователно
обезщетение на застраховано лице-„А. к.”АД, по покрит застрахователен
риск-неплащане на лизингови вноски по полица № ***, заедно със законните лихви
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателно изплащане на сумата. Ответника
с отговора на исковата молба е оспорил основателността на иска.
Анализирайки събраните по
делото доказателства, районният съд е счел, че предявеният иск е неоснователен,
поради което го е отхвърлил. За да достигне до този извод е приел, че
застрахователната полица покрива вземанията, произтичащи от сключения договор
за лизинг между ответника и третото лице-помагач от 16.05.2008г. Прието е, че
покритият риск от полицата е един-понесени от застрахования преки загуби
вследствие неплащане на дължими лизингови вноски при кумулативна наличност на
следните условия: лизинговия договор да съответства на одобрения от
застрахователя образец, да са спазени посочените в полицата изисквания по
отношение имуществото, отдадено на лизиг, застрахования да е изпълнил своите
задължения по лизинговия договор и вземанията да са безспорни по основания,
застрахованият да е поискал, но да не е получил лизинговата вещ обратно. Съдът
е счел, че сам по себе си факта на неплащане на лизингова вноски в определения
срок може да доведе до прекратяване на договора за
лизинг чрез развалянето му от страна на лизингодателя, но не пряко да
предизвика задействане на задължението на застрахователя. По договора за лизинг
лизингодателя има право да иска връщане на автомобила, а по договора за
застраховка има задължение да докаже, че не му е бил върнат след поискване.
Такъв факт не е установен по делото. С оглед на това съдът е приел, че при липсата
на доказателства за отказ за връщане на лизинговата вещ, застрахователя не е имал годно основание да
заплати застрахователно обезщетение. Наред с това, съдът е приел и че ищеца не
може да претендира от ответника заплащане на нещо повече от дължимите, но
неплатени вноски за периода до връщане на автомобила /10.05.2010г./.
Оплакванията във
възззивната жалба са за неправилност на решението, тъй като районният съд
неправилно е приел, че няма основание за заплащане на застрахователно
обезщетение на лизингодателя, на следващо място-неправилно е разбирането на
съда за частта на платеното застрахователно обезщетение, включващо лизингови
вноски след датата на връщане на лизинговата вещ.
Оплакванията са неоснователни,
поради следното: По делото е безспорно, че между ответника по жалбата
/лизингополучател/ и третото лице-помагач /лизингодател/ на 16.05.2008г. е
сключен договор за финансов лизинг № ***, по силата на който първият е предоставил на втория за временно и
възмездно ползване срещу възнаграждение-лизингов обект-автомобил С. П. с
лизингова стойност 33573.31 евро с ДДС, платима: първоначална вноска 2928.42
евро с ДДС и остатък-на месечни лизингови вноски, уточнени в погасителен план
приложение №1, неразделна част от договора. В раздел VII,
чл.27/1/т.1 от договора страните са уговорили, че при забавяне на изплащането
на която и да е лизингова вноска повече от 25 дни, лизингодателя има право да
развали договора, а според ал.2-пълното или частично неизпълнение или забавено
изпълнение на всяко парично задължение по договора повече от 25 дни прави
цялото вземане на лизингодателя изискуемо и му дава право да изземе автомобила,
предмет на договора с протокол за неговото състояние. Според чл.28 при
разваляне на договора, лизингополучателят е длъжен незабавно след покана да
предаде лизинговия обект, като при отказ се съставя едностранен акт, подписан
от двама свидетели. Видно от приложена застрахователна полица № *** третото
лице помагач е сключило с настоящия жалбоподател договор за застраховка срещу
риск „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”. Застрахователното
покритие касае лизингови автомобили С., собственост на застрахования, освен
такива за таксиметрова дейност, маршрутни таксита или рент-а-кар, или за
охранителна дейност, отговарящи на следните условия: встъпителната вноска е
минимум 10% от лизинговата основа, срока на лизинга до 60 месеца, договорът е
сключен съгласно образец, като договорите, при които встъпителната вноска е под
20 % се сключват с нотариална заверка на подписите. Според чл.1 от Общите
условия, на обезщетение по застраховката подлежат преките загуби понесени от
застрахования, вследствие неплащане на дължими лизингови вноски, при следните
условия: 1.1 лизинговият договор съответства на одобрения от застрахователя
образец, приложен към полицата, 1.2 спазени са изискванията посочени в полицата
по отношение на вид имущество, отдадено на лизинг, максимален срок на лизинга,
размер на встъпителна вноска и максимална експозиция, 1.3 застрахованият е
изпълнил своите задължения по лизинговия договор и вземанията са безспорни по
основание, 1.4 застрахованият е поискал, но не е получил лизинговата вещ
обратно, 1.5 гратисният период е изтекъл. В раздел IV,
т.1.3 от ОУ е посочено, че не по-късно от 10-то число на всеки месец
застрахованият отчита на застрахователя застрахователната сума по фактически
сключени лизингови договори през предходния месец, вкл. номер на договор, данни
на лизингополучателя, описание на отдаденото на лизинг имущество, обща сума на
лизинговите вноски и срок на лизинга. С приложен списък /л.20-23/
жалбоподателят е потвърдил, че описаните в него договори, сред които и договора
за лизинг, сключен между ответника и третото лице-помагач /№73/, са включени в
покритие по полицата. Дали списъка е изпратен от застрахования на
застрахователя в срока по ОУ-няма данни. Приложена е история на сметка, според
която „А. к.”АД е превела на жалбоподателя на 10.06.2008г. сумата 44855.02лв.,
с основание-лизингов риск м.05.08г. с падеж 10.06.2008г. От приложената справка
по договора за лизинг /л.134-139/ е видно, че стойността на автомобила по
договора е 33478.70 евро / в договора стойността е 33573.31 евро/, първоначалната
вноска е 2928.24 евро, а разликата-сума за изплащане е 30550.46 евро, платима в
срок от 59 месеца. Според нея лизингополучателя е в просрочие от 16.06.2009г.,
когато е платил частично дължимата вноска. Според устните обяснения на вещото
лице до 23-та вноска, с падеж 16.04.2010г. ответника регулярно е заплащал
вноските, като някои от тях са платени със забава. С писмо
изх.№Л-68972/30.03.09г. лизингодателят е уведомил жалбоподателя, че в
съответствие с чл.6.1 от застрахователния договор претендира застрахователно обезщетение по договор за
лизинг №100845 от 16.05.2008г. сключен с ответника. В доклад №1 по щета № 164009217500930
на жалбоподателя е посочено, че е уведомен на 14.05.2009г. с писмо изх.№Л-66780
за завеждане на щетата за настъпило застрахователно събитие-неплащане на
лизингови вноски, определено е застрахователно обезщетение 19996.37 евро и е наредено
плащане на сумата 39109.50лв., като е отразено плащането й на 26.04.2010г. ,
удостоверено и с кредитен превод /л.26/. Представено е суброгационно писмо от
9.04.2010г. към щета №1640/09/217/500930, с което третото лице-помагач заявява
съгласието си жалбоподателя да встъпи във всички прехвърлени права и задължения
по лизинговия договор за възстановяване по регресивен път на платените от
дружеството суми вместо лизингополучателя, във връзка с настъпили загуби срещу
неизправния лизингополучател, включително и правото да прекрати договора
едностранно и да претендира за получаване на автомобила от всяко лице, в което
той се намира, вкл. и с правото на придобиване на собствеността върху
автомобила. Заявено е също така, че сумата от 19996.37 евро, застрахователно
обезщетение, което ще бъде изплатено от З.А.Д.”А. Б.” представлява крайно и
окончателно уреждане на претенциите им за получаване на застрахователно
обезщетение във връзка с цитирания лизингов договор. С писмо
изх.№375/27.04.2010г. ответника е уведомен от лизингодателя, че считано от
26.04.2010г. всички права и задължения по договора за лизинг на автомобила са
прехвърлени от него на З.А.Д.”А. Б.”, поради неизпълнение на задълженията за
погасяване на лизингови вноски. Представена е обратна разписка за получаване на
пратка от ответника на 5.05.2010г., без да е посочено съдържанието на
последната. С договор от 22.10.2010г. автомобила е продаден от Д. Н., като
пълномощник на „А. к.”АД на трето лице за сумата от 20000лв. Безспорно е
установено по делото, че лизинговия автомобил е иззет от застрахователя, като
при предаването му не е съставен протокол за състоянието му.
По иска по чл.213 КЗ, което е материално-правната норма, основание за вземането
на жалбоподателя, ответника може да прави както всички възражения произтичащи
от и във връзка с лизинговия договор, по който е страна, така и тези, основани
на застрахователното правоотношение, свързани с твърдяното застрахователно
събитие. Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба, по
отношение приетото от съда за липса на основание за плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като не е установен отказът на лизингополучателя да предаде
автомобила. Този извод на съда е правилен и е основан на събраните по делото
доказателства. Предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение за
понесени от застрахования преки загуби вследствие неплащане на дължими
лизингови вноски както бе посочено по-горе, са кумулативно дадени и са посочени
в раздел II от ОУ, т.1.1-1.5 вкл., като
една от тях е застрахованият да е поискал, но да не е получил лизинговата вещ
обратно. По делото не са представени доказателства, че лизингополучателя не е
предал автомобила на указани от лизингодателя място, дата и час, нито че е
изпълнено изискването на договора за лизинг за съставяне на едностранен акт от
лизингодателя, констатиращ отказа за предаване /чл.28 пр.2/. При това положение
само на това основание, поради липсата на една от предпоставките за заплащане
на застрахователно обезщетение, иска следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е
и другото оплакване в жалбата. Според ОУ на застрахователния договор, както бе
посочено по-горе, на обезщетяване подлежат понесените от застрахования преки
загуби вследствие неплащане на дължими лизингови вноски. Т.е. застрахователното
събитие е неплащането на лизингови вноски в срока на действие на лизинговия
договор. При прекратяване на договора вследствие неговото разваляне, дължимите
плащания от лизингополучателя нямат характер на лизингови вноски, поради което
и по отношение на тях застрахователното покритие не се простира. Съдът приема,
с оглед заключението на вещото лице и устните му обяснения, че преди
16.04.2010г. не е имало неплатени лизингови вноски, поради което и не е имало
основание за разваляне на договора. Отправените покани до лизингополучателя за
плащане на забавени вноски, уведомяването му, че правата по договора ще бъдат
прехвърлени на застрахователя, с оглед горното не са произвели действие. Предвид това съдът намира,
че договорната връзка между ответника и третото лице е прекратена с връщане на
лизинговата вещ на 10.05.2010г. Дължимите суми след прекратяване на лизинговия
договор има обезщетителен характер и не са предмет на застрахователното
правоотношение, както бе посочено, поради което и жалбоподателят не е имал
основание да заплаща такова. Предвид горното, предявеният установителен иск за
съществуване на регресното вземане следва да се отхвърли, като неоснователен.
До същите изводи е достигнал и
районния съд, поради което постановеното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В тежест на жалбоподателя са
направените от ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 1000лв.
Мотивиран
така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №879 от 16.05.2013г.,
постановено по гр.д.№4969/2012г. по описа на Русенския районен съд-ХI граждански състав.
ОСЪЖДА З.а. д. „А.-Б.”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, представлявано от П. Я.,
да заплати на Едноличен търговец Ю. Г. П. с фирма „Ц. Т.-Ю. П.”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Р., ул. ***, сумата 1000лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето
лице-помагач „А. к.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
***
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на основания по чл.280 ГПК.
Председател:
Членове: