Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.04.2020
г. гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
състав На двадесет и четвърти февруари 2020
година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от Председателя
в.гр.д.№ 22 по описа на съда за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по гр.д. 10/2019 г. по
описа на РС-Т..
С постановеното по делото решение № 651/07.11.2019 г. , РС-Т. е осъдил И.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез пълномощник адв. А.Д. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощник адв.
Д.Б.от АК-Разград, сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - по първоначалния иск , на осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -
02.01.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 620 лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Със същото решение К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощник адв. Д.Б.от АК-Разград, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, действащ чрез пълномощник адв. А.Д. ***, сумата от 5800 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - по насрещния иск, на осн.
чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
18.02.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 732 лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Постъпилата въззивна жалба вх.№ 11793/25.11.19г., депозирана от К.Д.Р., е
срещу решението, в частта, в която е уважен предявения срещу него насрещен иск
за 5 800лв., в която част жалбоподателят счита решението за неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, при едностранно
кредитиране на доказателства, пристрастно по отношение на другата страна, при
неправилно и невярно мотивиране на съдебния акт, както и едностранно
кредитиране на доказателства в полза на насрещната страна. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на горните оплаквания, въз основа на които
жалбоподателят моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
частта, в която е уважен в цялост предявения срещу него насрещен иск,
алтернативно – при преценка на съда, че насрещният иск е основателен и
доказан моли същия да бъде уважен
частично в размер до 1500 лева, като в този случай и съразмерно се отхвърли и
искането за сторените разноски по насрещния иск.
В двуседмичния срок от връчване на в.жалба на ответната страна И.А.Д., от
последния е постъпила „насрещна въззивна жалба“ вх. № 101/06.01.2020 г. (дата
на пощ.клеймо 02.01.2020 г.). Макар и наречена насрещшна жалба, видно от
съдържанието й, по същество същата представлява отговор по жалбата на Р. – становище
за неоснователност на въззивната жалба на Р., с подробно изложени съображения, и
молба за потвърждаване на решението в обжалваната от Р. част.
Постъпилата въззивна жалба вх. № 11853/26.11.2019гщ., депозирана от адв. А.Д.,
действащ като пълномощник на И.А.Д., е срещу решението, в частта му, в която е
уважен предявения срещу него иск за сумата от 3000 лв., в която част
жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
предвид събраните доказателства и цитираната в жалбата съдебна практика, като
са изложени подробни съображения. Жалбоподателят моли за отмяна на решението в
обжалваната осъдителна част, алтернативно – значително да намали размера на
присъдената сума.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна по тази жалба не е подала
отговор.
След извършената проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивните жалби са допустими.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният първоначален иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за сумата 3 000 лв. е
обоснован с обстоятелствата, че с коментарите си, публикувани във фейсбук група
„Тарго-за проблемите и радостите на Т.“, през м. януари 2018 г. и м. септември
2019 г., пред потенциална аудитория от 15 000 души, с квалификации, определени
от ищеца като обидни – „провален политик“, „ слагал държанки на позиции, мъчел
се да открадне заводи, говорил безумия“, „лъжльо“, „некомпетентен лъжец“, който
„плюе в лицата на всички в групата“, ответникът И.Д. му причинил неимуществени
вреди, изразяващи се в неблагоприятни изживявания - чувство за накърнено добро
име и авторитет сред местната общественост и компроментиране, чувство на
безпокойство, напрежение в семейството, негативни чувства, емоции и стрес от
обвиненията в извършване на престъпления и неморално поведение, които са невъзмездени
до настоящия момент.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е
оспорил основателността на претенцията, с възражения за липсата на предпоставки
за обезвреда по чл.45 от ЗЗД. Неотричайки авторството на цитираните в исковата
молба коментари и квалификации, ответникът е възразил, че не са неверни или
обидни, тъй като почиват на обективни
обстоятелства и факти.
Предявеният насрещен иск по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 800лв.,
предявен от И.Д., е обоснован с обстоятелствата, че с коментариите си в същата
социална фейсбук група, през периода 06.11.2017 г.- 14.06.2018г. с
квалификации, определени от ищеца като обидни–
„селски тарикат, доволно комплексиран и страхлив при това“, „селски
тарикат”, „трябва да изпълни поръчение”, „поръчково поведение…. Д. просто е
поредният такъв „герой”, активиран …”, „поръчков е този субект отвсякъде”, „И
да не забравиш да си вземеш хаповете преди лягане, че вече съвсем лудна тази
вечер”, „трудно спасяем случай на логорея, съчетана с дълбоки комплекси,
избиващи след дългогодишно подтискане“, „Няма илачи още открити за тоз чиляк,
обаче”; „комплексирано човече”, „жалко комплексирано човече от типа: „мъж под
чехъл“, „упражняващо се поръчково върху мен“, както и за клеветническия израз
„прикриваш тези истини и факти, както и че тя има сериозен стаж в общината
ни…”, ответникът К.Р. му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
неблагоприятни преживявания – чувство за увредено добро име и авторитет пред
многобройна аудитория, в резултат на тези обиди и клевети, хората, които не са познавали ищеца си
създали грешни впечатления за него и започнали да повтарят тези обиди.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Р. е
оспорил основателността на претенцията, с възражения за липсата на предпоставки
за обезвреда по чл.45 от ЗЗД. Неотричайки авторството на цитираните в исковата
молба коментари и квалификации, ответникът е възразил, че процесните публикации
не съдържат обидни и клеветнически твърдения, а дори да има такива, те са в
отговор на клеветни и обидни твърдения от страна на Д..
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Не са спорни обстоятелствата, че страните са активни членове в най-голямата
местна фейсбук социална група „Targo- за проблемите и радостите на Т.“, която
към края на 2018г. наброявала над 15000 души. Двамата активно участват в
обсъжданията на актуални проблеми, свързани с местното управление и местното
общество в Т., пишат, публикуват , споделят свои твърдения, мнения, коментари
по различни въпроси. К.Р. е активен участник в изборните процеси в Т. от
1995г., общински съветник през периода 1999г.-2003г. Няма спор, установява се и
от писмените доказателства, че Р. е бил регистриран като кандидат за кмет на
община Т. и кандидат за общински съветник за изборите за съветници и кметове
през 2003г. от името на коалиция „Дясна алтернатива за Т.“; като кандидат за
кмет на община Т. и кандидат за общински съветник за изборите през 2007г. ,
издигнат от ПП „Съюз на патриотичните сили „Защита“; като кандидат за кмет на
община Т. за изборите през 2011 г. в листата на ПП „Съюз на патриотичните сили
„Защита“; като кандидат за кмет на община Т. и кандидат за общински съветник за
изборите за съветници и кметове през 2015г. Видно от представената грамота Р. е
носител на награда за принос в областта на достъпа до информация през 2015 г.
По първоначалния иск:
В хода на дискусиите в посочената
фейсбук група ответникът публикувал различни коментари по адрес на ищеца, чието
авторство не отрича.
От представените от ищеца копия от разпечатки на разговорите помежду им
/л.8/ се установява, че през м. януари 2018 г.в коментари в сайта по повод
споделена от него статия „Българската приватизация: Последици от две
икономически катастрофи” Д. написал за Р.: „Ако си мислиш, че провалени
„политици” са критерий за някого.Това е истината за теб провален политик.
Естествено някой друг му е виновен.“ И още:
„Да, докато ние гласувахме за вас (но не заради вас) вие си слагахте
държанките на позиции, мъчехте се да откраднете заводи, говорихте безумия. И се
провалихте.“ Не се спори, че във връзка със споделена във фейсбук групата на
31.08.2018г. статия от В.В. :“Бивш общински съветник прати сигнал до ЦИК срещу
кмет от ГЕРБ на областен град“ са започнали активни коментари, в които
участвали, и ищецът, и ответникът по делото. Копие от статията, заедно със
сигнала от К.Д.Р. до Общинска избирателна комисия-Т. и копие до: ЦИК, ведно със
Справка за заплатените от РЗОК- Т. суми за медицинска дейност в извънболничната
медицинска помощ на д-р Д.И.Д., са представени и приложени като писмени
доказателства по делото /л.9-12/. Същността на сигнала е за несъвместимост от
страна на кмета на Община Т. да работи след работното си време и като лекар, с
което нарушавал чл.41 ал.1 от ЗМСМА и това е недопустимо. По този повод
ответникът И.Д., обръщайки се към публикувалия статията В.В., го призовал:
„Представи лъжльото както трябва.“ /л.17/ . След което споделил: „От много
време говоря, че лъжльото е некомпетентен, нагъл лъжец. Сега той го доказва.“
/л.18/. И по-нататък Д. продължава по адрес на Р. с коментарите : “Един
некомпетентен лъжец, плюе в лицата на всички в групата. За толкова нагло
поведение или трябва да си добре платен от партньорите си от ДС или се нуждаеш
от спешна лекарска помощ.“/л.19/; „Лъжец някой си“.“/л.20/; „Лъжльо, точно ти
правиш внушения и се произнасяш като съд, преди да има резултат от проверката.
И след като не можеш да защитиш тезата си, че това е недопустимо, значи на този
етап си най-обикновен лъжец“ /л.21/.
По насрещния иск:
В периода от м.11.2017г. до м. .06.2018г. К.Р. е писал в коментарите си за И.Д.
, че е „дребен селски тарикат“ и “За пореден път показващ какво значи селски
тарикат“ /л.92/, както и „селски трибун“ /л.93/ , „селски анализатор“ /л.116/,
„...нито селяндурската ти логика, нито клозетният ти език имат някаква
стойност...“ /л. 120/. Няма спор, че в периода от 07.03.2018г. до 14.06.2018г.
ответникът твърдял, че някой поръчвал на ищеца да пише срещу него.. Такива са
изразите, насочени към ищеца -“..трябва да изпълни поръчение“, „поръчково
поведение...Д. просто е поредния такъв „герой“ активиран...“ /л.82/ ,
„активиран през 2015г.“ /л.90/ , „поръчков е този субект отвсякъде“ /л.79/.
През пролетта на 2018г. ответникът е писал по отношение на жената, с която
живее И.Д. - РосицаЦ., че била назначена в общинската администрация /“..как тъй
просто бе назначена г-жа РосицаЦ. преди десетина години май вече в Общинската
ни администрация?“-л.91; „Но да прикриваш тези истини и факти, както и че тя
има сериозен стаж в Общината ни...“-л.92./. Ответникът публично пред фейсбук
групата Tapго поставял диагнози на ответника, че е болен човек с крайни
психически отклонения и в този смисъл са коментарите: „И да не забравиш да си
вземеш хаповете преди лягане, че вече съвсем лудна тази вечер“ /л.87/, „Трудно
спасяем случай на логорея, съчетана с дълбоки комплекси, избиващи след
дългогодишно потискане“ /л.89/ и „Няма илачи още открити за тоз чиляк, обаче“
/л.80/. Съгласно представения от ищеца амбулаторен лист, изд. на 06.02.2019г.
от психиатър Д-р Рачев, лицето И.А.Д. не страда от психични заболявания. Ищецът
се засегнал и от обръщението на ответника от 01.06.2018г. „комплексирано
човече“ /л.93/ и от 14.06.2018г. „жалко комплексирано човече от типа „мъж под
чехъл“, упражняващо се поръчково върху мен“ /л. 120/.…….
Не се оспорва от двете страни факта на съществуването на всички описани
коментари, както в исковата така и в насрещната ИМ, не се оспорва и тяхното
авторство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно осн.чл. 45 ал. 1 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
И от двете страни са претендирани неимуществени вреди, причинени от насрещната страна, вследствие на
нанесени обиди и клеветнически твърдения в интернет пространството, в социалната
мрежа „Фейсбук“ чрез групата „Targo-за проблемите и радостите на Т.“.
Недоумение буди в съда това настървено и надминаващо рамките на добрия тон
„бъбрене“ в социалната мрежа, както и взаимното заяждане от страните по всеки
един повод. От така представените доказателства не се установява, коя от двете
страни е първопричината за този „нелицеприятен диалог“, факт е обаче, че в
голяма част от коментарите същите далеч са превишили добрия тон, което е
направило впечатление и на участниците в групата и дискусиите.
Доколкото се твърди, че обидите и клеветите са разпространени във
фейсбук-група, в която участниците коментират различни обществени и поличитески
събития, те следва да бъдат преценявани в съответствие с правото на свободно
изразяване на мнения и разпространяване на информация.
В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл.10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено
правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки
да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или
информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права
на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от
най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като
същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки
отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го
прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде
използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а
също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба
с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси
на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2
от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес
на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за
ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон
изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно
са обект на посегателство при нанасяне на обидата
(умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично
отнасяне с него) и на клеветата
(съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност
за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и
доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване
на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията.
В контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение,
което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е
противоправно. Като клевета, съответно като противоправно поведение следва да
се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че
фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни,
не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни – издателят носи
отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не
е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията.
Във всеки случай следва да се прави
ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените
с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този
обсег. Съгласно установената съдебна практика, когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България
(КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв.
решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл.290 ГПК).
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2
КРБ, но във всеки друг случай гражданите могат да разпространяват правомерно
свои оценъчни съждения. Публичното изказване на оценъчни съждения, които не
осъществяват състава на обидата или състава на клеветата, не е противоправно,
поради което и не е налице основание за ангажиране отговорността на автора им.
Не така стои въпросът при изнесени фактически твърдения, които се квалифицират
като обида или като клевета. Без съмнение с оглед гореизложеното същите са
противоправни, причиняват вреди на адресата и са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя за репариране на тези вреди.
При така възприетото в правната теория и съдебна практика, за да се
произнесе по същество по предявените искове, съдът съобрази следното:
ПО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИСК:
Употребеният от Д. израз: „Ако си мислиш, че провалени „политици” са
критерий за някого.Това е истината за теб провален политик. Естествено някой
друг му е виновен.“ по своята същност представляват оценъчно съждение.
Ответникът по иска се обосновава с резултати от избори, за които представя
доказателства, като се стреми да докаже верността на твърдението си. Следва да
се отбележи, че оценъчните твърдения представляват оценка на изказалия ги към
определени факти, лица или събития и в този смисъл те не подлежат на преценка
от страна на съда за верността им. Единствената преценка, която следва да се
направи е дали тези оценъчни твърдения представляват обида. В този смисъл
решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/14г., ІV г.о., решение
62/06.03.2012 г. на ВКС, по гр.д. № 1376/2011г., ІV г.о. и др., съгласно които
оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността
(т.е. ако не съставляват обида). Допустимата критика по отношение на публичните
личност и в частност на политиците, е с по-широки граници. Безспорно ищецът е
политик и обществена личност, както и самият той се определя в исковата молба,
предвид различните политически постове, които е заемал и осъществяваната от
него обществена и политическа дейност.
Макар самата дума „провален” да съдържа негативна оценка, с оглед казаното
по-горе, следва да се приеме, че посоченият израз „провален политик” не
представлява обида. Тази оценка е в
рамките на свободата на изразяване на мнение и макар че употребеният израз
„провален политик” в определена степен да надхвърля добрия тон, тя представлява
оценка на политическата дейност на ищеца, който като политик и общественик,
лидер на политическа партия, следва да
понася укори и оценки в по-широки граници.
Изразът: „Да, докато ние гласувахме за вас (но не заради вас) вие си
слагахте държанките на позиции, мъчехте се да откраднете заводи, говорихте
безумия. И се провалихте.“, възприет от ищеца като клевета, не се преценява от
съда като такъв. Преценката следва да се извърши от контекста на дискусията
/разпечатката на л. 8/, която е по повод приватизацията и периода на нейното
провеждане, свързването й с определена политическа сила, част от която е бил и
ищецът. Последният сам се определя като участник в тези събития. Изразът касае
не конкретно ищеца, а представителите на съответната политическа сила като
цяло. Твърдението „слагахте държанките на позиции, мъчехте се да откраднете
заводи, говорихте безумия” не касае ищеца персонално и затова не може да бъде
квалифицирано като клеветническо твърдение, доколкото не сочи факти за негови
лични действия и поведение. Отново става въпрос за политическа критика и то
насочена към политическа сила, без персонално посочване.
Не така стои въпросът обаче с изразите: „Представи лъжльото както трябва.“
;/л.17/ ; „От много време говоря, че лъжльото е некомпетентен, нагъл лъжец.
Сега той го доказва.“ /л.18/, с коментарите : “Един некомпетентен лъжец, плюе в
лицата на всички в групата. За толкова нагло поведение или трябва да си добре
платен от партньорите си от ДС или се нуждаеш от спешна лекарска помощ.“/л.19/.
Според съда, с тези изрази ответникът е надхвърлил допустимата свобода на
изразявяне на мнение, дори и по отношение на обществена личност, като ищеца. От
начина, по който са употребени думите и изразните средства е безспорно, че
авторът им е целял единствено да унижи достойнството и честта на лицето, за
което се отнасят. Безспорно думите „лъжец”, „некомпетентен лъжец”, „лъжльо” са
обиди. Изразът „или се нуждаеш от спешна лекарска помощ” безспорно е внушение
за нарушено психическо здраве на ищеца, което също представлява обида. Не може
да се приеме обосновката на ответника в отговора на исковата молба, че го е
нарекъл „лъжец”, защото е подал неверен сигнал срещу кмета на гр. Т.. От
дискусията става ясно, че ищецът е упражнил правото си на сигнал за
несъответствие за заемане на длъжността по отношение на кмета на Община Т..
Подаването на такъв сигнал е право на всеки гражданин, независимо от това дали
е основателен. От друга страна решаващият орган при разглеждането на сигнала не
се позовава на невярност на твърденията в него, а на липса на законови
предпоставки за отстраняване на кмета. Изводът, че изразите са обидни се
подкрепя и от цялостния тон на дискусията, в която ответникът взема дейно
участие, и от контекста, в който са употребени.
Посочените обиди са причинили негативни душевни преживявания на ищеца,
отразили са се на неговата самооценка и на доброто му име сред другите
участници в групата, неговото обкръжение и част от обществеността в Т.. Пряко и
целенасочено те са адресирани към ищеца, за да уязвят неговата чест, лично
достойнство и добро име. Използваните обидни изрази, засягащи ищеца, квалифицират
деянието на ответника като противоправно.
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК:
По отношение на употребения от Р. израз по отношение на Д. – „селски
тарикат“, „дребен селски тарикат“, съдът намира, че безспорно тези думи съдържат обида. Съгласно
общоприетото значение на думата, „тарикат“ е хитрец, използвач – определения,
които логично предизвикват неблагоприятни изживявания, накърняват доброто име и
авторитет на ищеца. Обиден е и изразът
„жалко комплексирано човече от типа: „мъж под чехъл”, който описва ищеца
като малоценен човек, страдащ от комплекси, чието поведение се определя от
съпругата му, който израз безспорно също засяга честта и достойнството на
личността. От писмените и гласни
доказателства се установява, че са неверни фактическите твърдения на ответника,
изразени в групата Тарго, че ищецът има психическо заболяване и се нуждае от
лечение, от вземане на хапчета. Обидни са изразите, които използва ответника в
коментариите си - „да не забравиш да си
вземеш хаповете преди лягане, че вече съвсем лудна тази вечер”, „трудно спасяем
случай на логорея, съчетана с дълбоки комплекси, избиващи след дългогодишно
подтискане“, „Няма илачи още открити за тоз чиляк, обаче”- които внушават, че
ищецът не е в добро психично здраве. Обиден е и изразът „поръчково човече”, „поръчков
е този субект отвсякъде”, „поръчков герой”. В контекста на дискусията и в
смисъла , в който са употребени изразите, създават впечатление и внушение, че
ищецът няма собствено мнение и подбуди, а изразява нечие чуждо мнение,
ръководен от друг. Това безспорно влияе както върху отношението на обществото
към лицето, така и върху самооценката и самочувствието на лицето, за което са
употребени тези изрази, те унижават неговото достойнство. Изводът, че всички изброени по-горе изрази са
обидни се подкрепя и подсилва и от факта на неколкократното им повтаряне, и в
контекста на превърналата се във взаимни нападки дискусия, надхвърляща добрия
тон, целите и предмета на коментарите и обсъжданията в процесната фейсбук-груп.
Макар ищецът по насрещния иск да участва активно в споделенията в групата,
същият не може да бъде определен като обществена личност, за да бъде длъжен да
търпи в по-голяма степен и по-широки граници негативни оценки.
Горецитираните обидни квалификации демонстрират крайно негативна оценка за
личността, държането и поведението на ищеца и по този начин уязвяват неговата
чест, лично достойнство и добро име. Използваните обидни
изрази и доказано неверни твърдения за фактически обстоятелства, засягащи
ищеца, квалифицират деянието на ответника като противоправно.
Ищецът твърди, че изразът „прикриваш тези истини и факти, както и че тя има
сериозен стаж в общината ни”, преставлява клевета. Изразът се отнася до
неговата съпруга във връзка с твърденията на ответника, че тя е служител на
община Т., а ищецът /по думите на ответника/ прикривал този факт. Макар ищецът
да обвързва извода си за това, че твърдението е клевета, с обяснението на
ответника, че нападките срещу него са поръчкови, защото жена му е работила
в община Т., това не е достатъчно да се
приеме, че изразът е клеветнически. Клеветата е съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление
другиму. Без значение е дали осъществянаната от съпругата на ищеца трудова
функция е на подчинение или на издръжка на общината, дали е в структурата на
МТСГ, или на община Т.. За да е клеветническо твърдението, освен невярно,
същото следва да е позорно или да приписва престъпление. Работата в община нито
е позорно обстоятелство, нито е престъпна дейност. Това е достатъчно, за да се
приеме, че не е налице клевета.
Основен елемент от фактическия състав за търсената деликтна отговорност е
вредата, която по дефиниция е неблагоприятната последица от противоправното
поведение на деликвента.
По отношение на установяване на вредата:
По първоначалния иск - от показанията на св.Р.. се установява, че ищецът К.Р.
след коментарите на ответника, публикувани във фейсбук-групата, се е чувствал
обиден; трудно е преживял разпространените негативни оценки от ответника за
него; изпитвал отрицателни емоции, защото е бил сринат родителски му авторитет;
неудобно се е чувствал, защото, както той, така и съпругата му трябвало да
обясняват близки и познати защо е наричан лъжец; тези притеснения и негативни чувства предизвикали и здравословни
проблеми във връзка с повишаване на кръвното му налягане, в този период му установили
хипертония и от тогава е на лечение с лекарства. По насрещния иск - от показанията на св.Ц. и на св. А. се установява,
че ищецът И.Д. много тежко е преживявал коментарите и несправедливите нападки
на ответника във фейсбук-групата по негов адрес; преди това бил ведър, бодър,
весел човек, а след това станал по- затворен, по-умислен и мълчалив;
самочувствието му било накърнено; изпитвал неудобство от това, че обидните
изрази са станали достояние на много хора, които го познават и на които трябвало
да обяснява, че написаното от ответника не отговаря на истината; а в
семейството- вместо ежедневните теми, приоритет станало съсредоточаването по
тематиките във фейсбук- групата.
За всеки един ищец- и по
първоначалния, и по насрещния иск, така преживяните морални страдания, вътрешни
душевни терзания, отрицателни психични преживявания от накърняването на честта,
авторитета, достойнството и доброто име в обществото – представляват неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/ от неправомерните горепосочени електронни
изявления на ответника по всеки един от двата иска. Налице е пряка причинна
връзка между тези обидни и противоправни електронни изявления на ответника и
претърпените от ищеца горепосочени неимуществени вреди, което се установява от
свидетелските показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. По
делото липсват доказателства да са налице такива конкретни фактически
обстоятелства, които да изключват вината на съответния ответник за тези обидни
електронни изявления.
Въз основа на горното, съдът намира,
че и по първоначалния, и по насрещния иск, са налице всички предпоставки,
обуславящи деликтна отговорност на ответната страна: деяние, извършено от
ответника; противоправност на същото; вина на дееца; вреди за пострадалия и причинна връзка между противоправното
виновно извършено деяние и вредите, поради което и двата иска се преценяват от
съда по същество за основателни, като се отчитат гореизложените доводи на съда
относно установените и приети за обидни изрази, квалификации и оценъчни
съждения.
По отношение на претендирания размер:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4/23.12.1968 г./ Справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезещетение означава да бъде определен от съда онзи
точен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения, които
намират отражение не само върху психиката и здравословното му състояние, но му създават
и социален дискомфорт.
По първоначално предявения иск съдът счита, че от значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди е интензитета, характера и
естеството на неблагоприятните изживявания, с оглед и известността на ищеца Р. в
обществото като общински съветник, като човек и общественик с активна
гражданска позиция, редовно участващ с отстоявани позиции, споделени статии и
коментарии в социалната мрежа, както и факта, че обидите, отправени от
ответника са станали публично достояние на широк кръг от хора, чрез интернет, тяхното
отрицателно влияние на общественото мнение за него, подринатия му авторитет; отражението
върху здравословното му състояние. Съдът отчита също и факта, че в посочения
исков период някои от негативните квалификации са повтаряни по няколко пъти
/напр. „лъжльо“, „некомпетентен, нагъл лъжец“, „некомпетентен лъжец“/. Съобразявайки
изложеното, съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да бъдат оценени в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, на сумата от 1500 лв., достатъчна за
възмездяването им, в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск, а в
останалата част – над 1500 до 3000лв.-да бъде приет за неоснователен.
По отношение на насрещния иск, съдът приема, че от значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са обстоятелствата, че ищецът И.Д.
също е известен с активната си и
отстоявана позиция във фейсбук-групата „Targo-за проблемите и радостите на Т.“,
която наброява около 16000 членове и обидите, отправени от ответника са станали
публично достояние на широк кръг от хора чрез интернет, повлияли са отрицателно
на общественото мнение за него; ищецът е изпитвал и изпитва вътрешно
емоционално неудобство и отрицателни чувства от накърняване на честта,
достойнството и доброто му име; понижено самочувствие. Съдът отчита и периода от
м.11.2017г. до м.06.2018г. , в който ответникът е повтарял в различни варианти някои
от обидните изрази и оценъчни квалификации. Предвид приетите за обидни и унизяващи
честта и достойнството на ищеца изрази,
както и установеното от свидетелските показания, в съответствие с чл. 52 от ЗЗД,
съдът намира, че претърпените от Д. морални вреди следва да бъдат определени на
2 500 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск, а в
останалата част – над 2500 до пълния му размер от 5800лв.- да бъде приет за
неоснователен.
Предвид горното, решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част
над горепосочените размери не е постановено в съответствие със закона и на осн.чл. 271 ал. 1 от ГПК следва да бъде
отменено, обуславящо постановяването на друго решение, по съществото на спора,
с което исковите претенции, съответно над 1500лв. (по първоначалния иск), и над
2500 лв. (по насрещният иск бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следва да бъде изменено решението и в частта за разноските, съобразно
уважените/отхвърлени размери на предявените искове, Ищецът по първоначалния иск
е заплатил разноски в размер на 620лв., от които, съобразно уважената част от
иска основателни са 310 лв.. Ищецът по насрещния иск е сторил и заплатил
разноски в общ размер от 732 лв., от които, съобразно уважената част от иска
–основателни се явяват 315,52 лв.
Въпреки представените доказателства за сторени от страните разноски, такива
не са претендирани – нито във въззивните жалби, нито до приключване на
съдебното заседание, поради което и такива не следва да се определят и
присъждат.
Предвид размера на предявените искове, въззивното решение подлежи на
касационно обжалване в частта му само по отношение на насрещния иск – чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 651/07.11.2019 г. по
гр.д.№ 29/2020 г. по описа на ОС-Т., в частта, с която И.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на К.Д.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер над 1500
лв. до присъдения размер от 3000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - по първоначалния иск , на осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД, както и в частта, с която И.А.Д. е осъден да заплати на К.Д.Р. разноски в
първоинстанционото производство в размер над
310 лв., като вместо него в тази му част постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Р., ЕГН ********** срещу И.А.Д., ЕГН ********** иск по чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата
над 1500лв. до присъдения размер от 3000 лв.- като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ решение № 651/07.11.2019 г. по гр.д.№ 29/2020 г. по описа на ОС-Т.,
в частта, с която К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на И.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер над 2500 лв. до 5800 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди –по насрещния иск, на осн.чл. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД,
както и в частта, с която К.Д.Р. е осъден
да заплати на И.А.Д. разноски в първоинстанционното производство в размер над 315,52 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Д., ЕГН ********** срещу К.Д.Р., ЕГН ********** иск по чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата
над 2 500 лв. до присъдения размер от 5 800 лв. – като неоснователен.
Потвърждава решението в останалата
му обжалвана част, а именно:
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която И.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
е осъден да заплати на К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер от
1 500 лв. - представляваща неимуществени
вреди от обидни коментари във фейсбук група „Тарго-за проблемите и радостите на
Т.“ през м. септември 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от 02.01.2019г. до окончателното изплащане- на осн. чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52
от ЗЗД, както и сумата от 310 лв.- разноски на осн. чл. 78 хал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, в която К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да
заплати на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 2500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обидни коментари във
фейсбук група „Тарго-за проблемите и радостите на Т.“ в периода 06.11.2017-
14.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на
осн.чл. 45 във вр. с чл.52 ЗЗД, както и
сумата от 315,52 лв.- разноски на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280 ал.1 от ГПК – само в частта му по предявения от И.А.Д. срещу К.Д.Р. насрещен
иск (чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК).
Решението да се връчи след отпадане на извънредното положение в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.