№ 38
гр. Елхово, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20212310100575 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване
установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът – “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, с ЕИК ***, действащ
чрез пълномощника си – юрисконсулт К.А. в исковата си молба против ответника – М. К. ИЛ., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес в с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, твърди, че на 23.04.2021г. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си
към ответника, което е било образувано в ч.гр.д. № 324/2021 година по описа на PC–Елхово и тъй
като издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника И. по реда на
чл.47 ал.5 вр.с ал.1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба в срока по чл. 415 ал.4
от ГПК. В същата ищецът излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия /ОУ/. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05. 2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване на сайта на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите.
Твърди се, че по силата на чл.7, т.1 от ОУ ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН 2901096, находящ се в
с.Раздел, общ. Елхово, обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“ №2, като за ответника М.И. е бил открит
клиентски номер **********. От своя страна последният съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от
ОУ при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът твърди,
че е доставил на посочения обект на М.И. за периода от 11.01.2019 г. до 10.04.2019 г.
електроенергия на обща стойност 313,56 лв., която сума не е заплатена от ответника.
В иск.молба се изтъква, че съгласно чл.11 от действащите между страните ОУ,
1
ответникът следва да уведоми писмено ищеца в 30-дневен срок за всяка промяна, свързана с
подадените от него: лични данни, адресна регистрация, данни на фирмата, промени в
собствеността, промени по начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху
ползването на обекта. Тъй като посоченото задължение не е било надлежно извършено от
ответника И., издадените фактури са на името на предходния собственик на обекта – Тодора
Попова.
Тъй като се твърди, че ответникът е изпаднал в забава, ищецът претендира и лихва за
забава в общ размер от 63,72 лв. за периода от 28.02.2019 г. до 22.04.21 г., като твърди, че
законната лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на
образуване на делото.
Предвид на тези си съображения, ищецът желае съдът да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
към ответника М.И., а именно: - сумата от 313,56 лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 11.01.2019 г. до
10.04.2019 г.; сумата от 63.72 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.02.2019 г. до 22.04.2021 г., както и
законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 23.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението. С
иск.молба е заявена претенция и за присъждане на направените разноски в заповедното и в
исковото производство. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е
представил писмени доказателства и е направил и доказателствени искания - за приобщаване на
ч.гр.д.№342/2021г. по описа на РС-Елхово и за изискване и прилагане по делото от СВ-Елхово на
копие от Акт №157, том 2 от 19.03.2018г. със страни Т.Г.П. с ЕГН ********** и М. К. ИЛ. с ЕГН
**********.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява както законен, така и
процесуален представител. С писмена молба, депозирана от пълномощника – юриск.К.А. е заявено
поддържане на предявените искови претенции и е направено искане за постановяване на
положително решение по тях. Претендират се сторените по заповедното и по настоящото исково
производство разноски, съобразно съдържим се в молбата списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът – М. К. ИЛ., чрез назначеният му по делото по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,
особен представител – адв.СТ. В. от АК – Ямбол, с писмения си отговор, подаден в
законоустановения 1-месечен срок, е изразил становище за допустимост и основателност на
предявените установителни искове. В същото време в отговора са съдържими съображения за
неоснователност на исковете по размер, като се изтъква, че съгласно представената от ищеца
електронна справка по партидата на М. К. ИЛ. в Агенция по вписванията, безспорно се установява,
че на 19.03.2018г. ответникът е придобил чрез дарение 5/6 идеални части от процесния имот и към
днешна дата не се е разпореждал с тези идеални части, т.е. имотът, за който се твърди, че има
използвана, но незаплатена електрическа енергия, е отчасти собствен на ответника. Визира се, че
за съществуването на твърдяната договорна връзка между страните, е необходимо съгласно §1,
т.42 от ДР на ЗЕ през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на
електрическа енергия за битови нужди'" за процесния обект. Депозиралият отговора изтъква, че
макар издадените фактури, по които се претендира заплащане, да са издадени за ползвана и
неплатена ел.енергия за периода от 23.12.2019г. -22.03.2020г., през който ответникът е бил
собственик на 5/6 идеални части от имота, то с исковата молба ищецът не е представил
доказателства, че И. е собственик на целия имот. Поради тези съображения чрез особения си
представител, ответникът с отговора си счита, че в случай, че ищцовото дружество представи
допълнително доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че единствен
собственик на процесния имот е М. К. ИЛ., то тогава това ще доведе до основателност и
доказаност на предявените искове в претендираните от ищеца размери и същите ще подлежат на
уважаване. С писмения отговор не са представени писмени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание за ответника, призован по реда на чл.47 ал.6 вр.с ал.5 и ал.1 от ГПК
чрез назначения му особен представител – адв.В. от ЯАК, не се явява представител. С молба
2
особеният представител на ответника заявява поддържане на писмения отговор и на направеното с
него оспорване на исковите претенции, като моли съда същите да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото -“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, с ЕИК ***,
разпространява и продава електрическа енергия, като за адрес: с. Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол,
ул.“Ангел Михов“ №2 – жилищна сграда с измервателна точка: ИТН 2901096, е издал три фактури
с получател на доставката Тодора Нейчева Попова, а именно фактура № **********/16.02. 2019г.
– 115.10 лв., фактура № **********/16.03.2019г. – 119.63 лв. и фактура № **********/16.04.2019г.
– 78.83 лв. В посочените фактури е записано, че получател на доставката е Тодора Нейчева
Попова, като клиентски номер е посочен **********.
В препис-извлечение от сметка /л.3 от делото/ за същия адрес: с. Раздел, общ.Елхово,
обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“ №2 и измервателна точка: ИТН 2901096 е посочено, че
потребителят е ответника М. К. ИЛ. с клиентски номер **********.
Представени са писмени доказателства – справка №1071322/08.09.2021г. на Агенция по
вписванията /л.4 от делото/ и изискано от Служба по вписванията-Елхово при АВ копие от
Нотариален акт №157, том 2 от 19.03.2018г., от които се установява, че ответникът за процесния
период от време се явява собственик на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ
дворно място цялото с площ от 1090 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 70 кв.м. Видно от приложения Нот.акт ответникът И. е придобил собствеността
на посочените ид.ч. по силата на извършен в негова полза дарствен акт от страна на предходния
собственик - Т.Г.П. с ЕГН **********, която му е дарила всичките свои 5/6 ид.ч. от процесния
имот.
Видно от представеното ч.гр.д. №324 по описа за 2021 година на РС-Елхово, образувано
след изпращането му от РС-Бургас по правилата на местната подсъдност възведени в чл.411 ал.1
от ГПК, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 221 от
02.06.2021 година, с която е разпоредил на длъжника М. К. ИЛ. да заплати на кредитора – “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, сумите: - главница в размер на 313.56 лева,
представляваща стойност на електрическата енергия, доставена за периода от 11.01.2019г. до
10.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда /пред РС-Бургас/ - 22.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането;
мораторна лихва за забавено плащане на главницата, в размер на 63.72 лева, начислено за периода
от 28.02.2019г. до 22.04.2021г, както и направените по заповедното производство разноски в общ
размер на 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство и сумата от 50.00 лева, представляваща определено
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с
чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Издадената по посоченото ч.гр.д.№324/2021г. по описа на РС-Елхово Заповед №221 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2021г. е връчена на длъжника -
ответника М. К. ИЛ. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с Разпореждане № 738 от
28.08.2021 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил на кредитора-заявител предвидената в
ГПК възможност да предяви иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника М.И. за
установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр.
производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против
длъжника - ответник.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК в обективно
кумулативно съединяване положителни установителни иска: главен иск – по чл.422 вр.с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр.с чл.79 ал.1 предл.1-во от ЗЗД – за установяване на вземане в размер
на 313,56 лева, представляващо дължимата и неплатена цена на потребена ел. енергия през
периода от 11.01.2019 г. до 10.04.19 година и акцесорен иск – по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от
3
ГПК, вр.с чл.86 от ЗЗД - за установяване на вземане в размер на 63.72 лева, представляващо
обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на законната лихва, начислена за
периода от 28.02.2019 г. до 22.04.21 г., ведно със законната лихва върху главницата /сумата по
главния иск/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение в съда - 23.04.2021г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№324/2021г. по описа на РС-Елхово.
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен
иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на
присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига
стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е
предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
За основателността на предявените в обективно съединяване установителни иска ищецът
следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при
общи условия; 2. реално доставяне на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата
молба период; 3. стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата
молба размер.
Страните в случая не спорят, че ответникът е абонат на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД с клиентски №********** във връзка с продажба на електрическа
енергия за обект с адрес на потребление – с. Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“
№2 и измервателна точка: ИТН 2901096.
Безспорно е и това, че ищцовото дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т.
28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата
на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от клиентите, като
крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите най-
малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен срок от
публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния краен снабдител заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е
възползвал от горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение установените в
чл. 298, ал.1, т. 2 от Търговския закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен
снабдител стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два
периода. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните на ответника
услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат
Общите условия. Поради това от данните по делото се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение, основаващо се на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД и се установява, че
ответникът като собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот, на чието име е открит клиентски
номер, се явява потребител/клиент. Още повече, че по аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както
посочените общи условия, които са достъпни в интернет сайта на ищеца, така и решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. съставляват общоизвестни факти и като такива същите не се
нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на облигационна връзка между
страните, следва да се съобразят Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД.
По делото не бе налице възникнал спор относно изпълнение задължението на доставчика,
няма и спор, че ответникът през този период не е изплащал никакви задължения. Поради
двустранния характер на правоотношението между ищеца и ответника за двете страни са
възникнали насрещни задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави
тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати тяхната стойност в
4
10-дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума /така чл. 18, ал. 2 от ОУ/ като фактът,
че фактурата не е връчена и в същата същият не е посочен като получател не го освобождава от
това задължение и в тази връзка възражението е неоснователно. Изискуемостта настъпва
съобразно уговореното от страните – съгласно чл. 18, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат месечната сума за ползваната от тях електиреска енергия в 10-дневен срок след
фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване на специална покана от кредитора –
ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка от процесните три фактури е изтекъл и сумите се
дължат.
Ответникът на практика не е оспорил реда и начина на отчитане на консумираната и
фактурирана ел.енергия за имота за процесния период от време, както и не е направил писмени
възражения пред „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД срещу дължимите суми за
плащане за доставената му ел.енергия, като липсата на възражения относно посочените в
процесните фактури потребени услуги и тяхната реална стойност в инициирано от абоната-
ответник пред доставчика на услугата рекламационно производство по реда и при условията на
чл.28 и чл.41 от ОУ, както и липсата на представени в хода на настоящото производство
доказателства в тази насока, навява на извод, че И. е консумирал доставената му от ищеца като
краен снабдител ел.енергия на процесния адрес през процесния период от време 11.01.2019г. -
10.04.2019г., а не както се сочи в отговора на ответника – 23.12.2019г. – 22.03.2020г. По отношение
консумираната от ответника ел.енергия на процесния адрес, по делото е представена справка,
съдържанието на която не е оспорено, според която за този абонат и обект са издадени 3 бр.
фактури за установена консумация на ел.енергия и начислени суми за плащане за периода
11.01.2019г. - 10.04.2019г., които са на обща стойност 313.56 лв. и които суми по тези фактури не е
заплатил в указаните във фактурите срокове. След като страните са уговорили дължимите по
договора плащания да бъдат платими в определен срок /не по-късно от 10 дни от издаването на
месечната фактура/, то сумата става изискуема след изтичането на този срок, като по смисъла на
чл. 84, изр.1-во от ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането му.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл.86 от ЗЗД за сумата от 63.72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2019г.
до 22.04.2021г., съдът намира следното:
Съгласно предвиденото в чл.27, ал.1 от ОУ е „Клиент, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.“, като срокът за плащане на дължимите суми е визиран в
чл.18 ал.2 от ОУ и същият е 10 – дневен от датата на фактуриране на дължимата сума.
Фактура № ********** от 16.02.2019г. за потребени 533 кВтч ел.енергия на обект с ИТН
2901096 с отчетен период 11.01.2019г. до 10.02.2019г. на стойност 115.10 лв. с вкл.ДДС, е издадена
на 16.02.2019г. или падежната дата е 27.02.2019г. Ответникът не е заплатил тази сума, като е
изпаднал в забава след изтичане на 10- дневния срок от издаването на фактурата, съгласно чл.27
ал.1 от ОУ, или считано от 28.02.2019г.
Фактура № ********** за потребени 554 кВтч ел.енергия на обект с ИТН 2901096 с
отчетен период 11.02.2019г. до 10.03.2019г. на стойност 119.63 лв. с вкл.ДДС, е издадена на
16.03.2019г. или падежната дата е 27.03.2019г. Ответникът не е заплатил тази сума, като е изпаднал
в забава след изтичане на 10- дневния срок от издаването на фактурата, съгласно чл.27 ал.1 от ОУ,
или считано от 28.03.2019г.
Фактура № ********** за потребени 365 кВтч ел.енергия на обект с ИТН 2901096 с
отчетен период 11.03.2019г. до 10.04.2019г. на стойност 78.83 лв. с вкл.ДДС, е издадена на
16.04.2019г. или падежната дата е 30.04.2019г. Ответникът не е заплатил тази сума, като е изпаднал
в забава след изтичане на 10- дневния срок от издаването на фактурата, съгласно чл.27 ал.1 от ОУ,
или считано от 01.05.2019г.
Лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД върху незаплатенати суми по издадените три фактури
ищецът претендира в общ размер на 63.72 лева за периода от 28.02.2019г. до 22.04.2021г.
Ищецът не е установил размера на претендираната от него лихва за забава по чл.86 от
ЗЗД, въпреки дадените от съда указания във връзка с разпределението на доказателствената
5
тежест.
Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещото лице. В случая, предвид основателността на исковата претенция за
заплащане на лихва за забава, съдът установи размера на същата чрез използването на електронен
калкулатор- сalculator.bg, при което установи, че дължимата се от ответника лихва за забава по
чл.86 от ЗЗД, начислена върху всяка една от сумите по процесните три фактури поотделно,
считано от датата на забава, е в общ сумарен размер на 66.09 лева. Ищецът претендира лихва за
забава в размер на 63.72 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен в
претендирания размер, поради невъзможността на съда да се произнесе над предявения размер на
иска.
Предвид паричния характер на задължението и допуснатата от ответника забава, като
основателно се преценя и искането за законна лихва върху главницата от 313.56 лева, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 22.04.2021г. до окончателното изплащане.
Що се касае до началната дата на акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата, формираща вземането по главния иск, която в иск.молба е посочена цифрово като
23.04.2021г., а в издадената по заповедното производство Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
е посочена 22.04.2021г., съдът намира, че това несъответствие е несъществено, тъй като не
променя смисъла на самата текстуално заявена претенция. В случая посочването от ищеца
цифрово на различна дата е очевидно в резултат на допусната техническа грешка, тъй като от
текстовото съдържание на тази претенция ясно е формулирано, че се претендира „законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда», която фактически видно от приложеното ч.гр.д.№324/2021г. по описа на РС-
Елхово е датата - 22.04.2021г.
Възражението дали ответникът като собственик на 5/6 ид.ч. от имота дължи заплащане на
паричните вземания-предмет на исковите претенции в претендирания им размер, тъй като не било
установено да е собственик или ползвател на целия имот за процесния период от време, съдът го
намира за неоснователно, поради следното: Съгласно § 1, т.27б, т.27в и т.27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“
е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице,
различно от оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с
цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване. В случая без съмнение е налице хипотезата на „Краен клиент“.От друга
страна съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-013
от 10.05.2008г. „клиент/ потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице,
собственик или ползвател на имот /има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал.2 от
ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. По делото липсват доказателства друго лице, различно от ответника
да е консумирало през процесния период ел.енергия в процесния имот, т.е. да е било потребител.
Макар и в случая като получател на процесните 3 бр.фактури да се сочи Тодора Попова, т.е. лице,
различно от ответника, то от представените по делото писмени доказателства - справка
№1071322/08.09. 2021г. на Агенция по вписванията и копие от Нотариален акт №157, том 2 от
19.03.2018г., по несъмнен начин се установява, че за процесния период /11.01.2019г. – 22.04.2021г./
ответникът М.И. е бил собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот и като такъв по смисъла на чл.6
ал.3 от ОУ се явява клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че видно от приложеното по делото препис-извлечение от
сметка, на името на ответника по смисъла на чл. 13, ал. 7 вр. чл. 6, ал. 3 от Общите условия, за
процесния обект на потребление, т.е. по партидата му е бил открит клиентски № **********.
Задължение на ответника е, по силата на чл.11 от Общите условия да уведоми писмено ищеца, в
30 дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените от него: лични данни, адресната
6
регистрация, данни на фирмата, промени в собствеността, промени по начина на ползване на
обекта, наложени временни ограничения върху ползването на обекта. Целта на така възведеното
задължение е, за да може ищеца да извърши промени по партидата – откриване, промяна или
закриване. Това е така защото ищецът, не може да знае какви промени настъпват за неговите
абонати, ако те самите не го уведомят за това по съответния ред, съгл. общите условия. Тежестта,
т.е. задължението за уведомяване, е изцяло върху ответника-потребител, който има и съответния
номер на партида и е идентифициран като такъв, като проявената от него небрежност, като не е
уведомил ищеца за настъпила промяна в ползването на доставената за процесния имот ел.енергия,
не може да бъде източник за черпене на права. Тази именно небрежност обяснява защо като
получател на фактурите е посочен предходния собственик на имота Тодора Попова. Данните по
делото налагат извод, че в партидата на ответника като собственик на 5/6 ид.части от процесния
имот, няма промяна, или с други думи ответникът е продължил да бъде страна в договорните
отношение с ищеца, посочени в Общите условия. При това положение задълженията по партидата
на ответника следва да бъдат поети именно от последния.
Ответникът чрез особения си представител не е направил никакви възражения за
извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха
представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не
бяха изложени и такива твърдения. С оглед на това и въз основа на гореизложените си
съображения съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на
неизпълнено задължение в тежест на ответника, като в съответствие с това исковите претенции на
ищеца следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер, поради което
ответникът М. К. ИЛ. следва да бъде осъден да заплати на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, направените в заповедното производство разноски в размер от
общо 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство и сумата от 50.00 лева, представляваща определено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с
чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените в настоящото производство разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в
общ размер на 475.00 лева, от които сумата от 75.00 лева, представляваща заплатена държавна
такса за образуване на настоящото производство, сумата от 100.00 лв., представляваща определено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с
чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ и сумата от 300.00 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от
ГПК.
Воден от гореизложеното, Районен съд - Елхово
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. ИЛ., с ЕГН: **********, с
посочен адрес за призоваване – гр.Бургас, кв.***, а с установен въз основа на сл.справка настоящ
адрес в с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“ №2, че същият ДЪЛЖИ на ищеца –
“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, действащо чрез пълномощника си –
юрисконсулт К.А., на основание чл.422, вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1
7
предл.1 и чл.86 от ЗЗД сумата от 313,56 /триста и тринадесет лева и 56 стотинки/ лева,
представляваща стойността на незаплатената консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 11.01.2019 г. до 10.04.19 г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
22.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 63,72 /шестдесет и три лева
и 72 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 28.02.2019 г. до 22.04.2021 г., за което парично вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 221 от 02.06.2021г. по ч.гр.д. № 324/2021г. по описа на
РС-Елхово.
ОСЪЖДА М. К. ИЛ., с ЕГН: **********, с посочен по-горе адрес, да заплати на “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА М. К. ИЛ., с ЕГН: **********, с посочен по-горе адрес, да заплати на “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, направените по настоящото дело
разноски в общ размер на 475,00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
324/2021 г. по описа на РС-Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8