№ 20634
гр. С, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Т.Й.Ц.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110134209 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането
на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "Т.С.“ ЕАД е предявил осъдителни искове против С. Н. М. за сумата 1446,80
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С, ж.к.
„С“, бл. 27, вх. Д, ет. 7, ап. 86, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 174,84 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 11.05.2021г., сумата 64,37
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2018г.- м.
април 2020г., сумата 11,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
31.06.2018г.- 11.05.2021г.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на срока за плащане на цената, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот се начисляват от "Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
1
на отчетния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т“ ЕООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати сумата 1446,80 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. С, ж.к. „С“ бл. 27, вх. Д, ет. 7, ап. 86, за периода м. май
2018г.- м. април 2020г., сумата 174,84 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 15.09.2019г.- 11.05.2021г., сумата 64,37 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 11,52 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.06.2018г.- 11.05.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Н. М. е подал отговор на исковата молба, в
която се изразява становище за неоснователност на исковете. Същият оспорва между
страните да е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че не е спазена
писмената форма за действителност на договора. Ответникът навежда доводи, че Общите
условия не са влезли в сила. Същият релевира възражение, че не са представени
доказателства, че процесният абонатен номер е открит за партида, на която титуляр е
ответникът. В отговора се развиват съображения за оспорване съществуването на
облигационно правоотношение между етажната собственост и дружеството за дялово
разпределение. Ответникът оспорва да е в забава. В отговора на исковата молба е наведено
възражение за изтекла погасителна давност.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателствени средства, чрез н.а. № 177 от 23.03.2006г., т. I,
рег. 3187, дело № 145/ 2006г., удостоверение, изх. № 68- 00- 1549/ 11 от 05.12.2012г. от ГИС-
С, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, с
административен адрес: гр. С, ж.к. „С“ бл. 27, вх. Д, ет. 7, ап. 86, чрез правна сделка-
продажба.
От представения договор № 3987/ 24.04.2002г. се установява, че между “Техем сървиси”
ЕООД и етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: гр. С, ж.к. „С“
бл. 27, вх. Д, ет. 7, ап. 86, по силата на който етажните собственици възложили на “Т”
ЕООД извършването на услугата дялово разпределение в процесния имот. Договорът е
сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици. От
приложения списък към протокола се установява, че Рени Баева е положила подпис и е
удостоверила, че в процесния имот има четири броя радиатора, с четири разпределителя.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период
2
пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която според главните отчети и изравнителните сметки на дружеството за
дялово разпределение за процесния период в процесния имот има 4 броя радиатори с
индивидуални разпределители на разходите за отопление (ИРРО) и щранг лира в банята без
ИРРО, за която е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на
сградата (МСРС).
За имота е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределена между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите по проект.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) за процесния период се
начислява по показанията на два водомера за топла вода в имота. За процесния период
абонатът е осигурил достъп до имота за отчет на уредите и водомера. Абонатната станция на
процесната сграда топлозахранва три входа В, Г, Д. Същата е автоматична, с пластинчати
топлообменници. Общият топломер се отчита по електронен път. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика
на топлинна енергия.
Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена
топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното
количество топлинна енергия е 1414,60 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при
публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот чрез правна сделка- продажба. Следователно същият се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Неоснователно е възражението на ответника, че между страните не е възникнало
облигационно правоотношение, тъй като договорът не е сключен в писмена форма.
Договорът за доставка на топлинна енергия е регламентиран от Закона за енергетиката.
Същият се сключва при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Съгласно константната съдебна практика, обобщена с Тълкувателно решение № от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1, писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
Във връзка с възражението, наведено с отговора на исковата молба, че не е установено,
че процесният абонатен номер е открит за партида, на която титуляр е ищецът, следва да се
посочи, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не
означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се
4
презумират от закона. В т.см. решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013
г., III г. о., ГК.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2018г.- м. 04.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т” ООД.
Количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот се установява от
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ. С оглед изложеното
съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставена топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Съгласно
заключението на СТЕ, стойността на доставеното количество топлинна енергия е 1414,60
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
5
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
6
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май 2018г.-
м. април 2020г. Искът е предявен на 16.06.2021г., към която дата давността се счита
прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м. май 2018г. е станало изискуемо през м. юли 2018г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да
тече), и е изтекла през м. септември 2021г., т.е. след предявяване на исковете, което
обуславя неоснователността на възражението за погасяване на вземането по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
7
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № *****/ 31.07.2019г. падежът на вземанията
за отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. е настъпил на 14.09.2019г., задълженията по
фактура № *****/ 31.07.2020г., за отчетен период 01.05.2019г. – 30.04.2020г. са станали
изискуеми, считано от 14.09.2020г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 11.05.2021г. е в
размер на 174,84 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
117,90 лева, депозит за възнаграждение на особен процесуален представителство в размер
на 350 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 862,01 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. М., гражданин на Р С, роден на 08.10.1969г., ЛНЧ **********, да
плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, за сумата 1446,8 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С“, бл. 27, вх. Д, ет. 7, ап. 86,
за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., за който е открит аб. № 101157, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 16.06.2021г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 174,84
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 11.05.2021г., на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата 64,37 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска- 16.06.2021г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, против С. Н. М., гражданин
на Р С, роден на 08.10.1969г., ЛНЧ ********** иск за сумата 11,52 лева, представляваща
8
обезщетение за забава за периода 31.06.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Н. М., гражданин на Р С, роден на 08.10.1969г., ЛНЧ *******, да плати
на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, сумата 862,01 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9