Мотиви към присъдата по НОХД № 623/2009 г. на ЛРС:
Съдебното производство
срещу подсъдимите К.Б.Й., П.И.К. и В.Б.И., е образувано по обвинителен акт от 16.07.2009
г., с обвинения, както следва:
1/Срещу К.Б.Й. – по чл.
195, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК;
2/ Срещу П.И.К. – по чл.
195, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК;
3/ Срещу В.Б.И. – по чл.
196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.
От тях първият подсъдим Й.
и вторият подсъдим К. са обвинени в това, че за времето от 15.11.2001 г. до
26.11.2001 г. в с. Горни Цибър, област Монтана, при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор между двамата и В.Б.И., отнели чужди
движими вещи на обща стойност 907 лева от владението на пострадалите Х.П.Г., Е.С.Т.,
Н.Д.Н. и Д.В.М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Третият подсъдим И. е
обвинен в това, че на 15/16 ноември 2001 г. в с. Горни Цибър, област Монтана,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител
с П.И.К. и с К.Б.Й., отнел чужди движими вещи на обща стойност 100 лева от
владението на пострадалата Х.П.Г., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да присвои отнетите вещи.
Ход на делото по отношение
на подсъдимия К.Б.Й. е даден на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК в негово
отсъствие, тъй същият е променил адреса си, без да уведоми съответния орган,
като съдът е счел, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Освен това в съдебно заседание са изнесени данни, че подсъдимият Й. се намира
извън пределите на Република България с неизвестен адрес, което допълнително
осъществява и хипотезата на чл. 269,ал. 3, т. 3, б. “а” НПК.
От пострадалите и техни
наследници не са постъпили искания за конституиране като частни обвинители и
граждански ищци.
Подсъдимите П.И.К. и В.Б.И.,
са упражнили правото си да не дават обяснения по делото, а поради отсъствието
на подсъдимия К.Б.Й. същият не е дал обяснения пред съда.
На основание чл. 279, ал.
1, т. 2 НПК са прочетени обясненията на подсъдимия К.Б.Й., дадени по същото
дело пред друг състав на съда по НОХД № 389/2002 г. по описа на Ломския районен
съд в съдебно заседание на 14.07.2003 г. /л.60/, както и обясненията му, дадени
в съдебно заседание на 11.12.2003 г. /л.98/, поради това, че делото се
разглежда в отсъствието на посочения подсъдим.
На основание чл. 279, ал.
1, т. 4, предл. 1 НПК по искане на прокурора са прочетени
обясненията на подсъдимия В.Б.И., дадени в съдебно заседание на 14.07.20003г.
по НОХД 389/2002 г. по описа на Ломския районен съд, както и обясненията му,
дадени в съдебно заседание на 11.12.2003г. по същото дело./ на л.98/, тъй като
същият подсъдим е отказал да даде обяснения пред съда.
На основание чл. 279, ал.
1, т. 4 НПК, по искане на прокурора, са прочетени обясненията на подсъдимия П.И.К.,
дадени в съдебно заседание на 14.07.2003 г. по НОХД № 389 по описа за 2002 г. на
Ломския районен съд, както и обясненията му по същото дело, дадени на
11.12.2003 г. /на л. 98/, тъй като същият е заявил в съдебно заседание, че отказва
да даде обяснения и че не си спомня “какво е било”.
Разпитани са свидетелите Е.С.Т.,
Н.Д.Н., Х.П.Г., Е.Х.М., И.С.М., М.К.Д., Д.С.Н., В.С.Ч. и Д.Г.Ц. и на основание
чл. 282, ал. 1 и 3 НПК е прочетено заключението на вещото лице М. Антонова Б..
На основание чл. 281, ал.
1, т. 4 НПК, тъй като свидетелят С.А.В. е починал /смъртен акт № 1 от
04.02.2008 г./, съдът е прочел показанията му, дадени в съдебно заседание на
14.07.2003 г. по НОХД № 389/2002 г. по описа на ЛРС на /л. 61/.
На свидетелката Х.П.Г. е
предявена молбата с дата 26.11.2001 г., находяща се
на л. 4 от досъдебното производство, за да отговори подписана ли е от нея молбата
и какво конкретно искане е направила. Предявена й е и разписката на л. 20 от
досъдебното производство с дата 06.12.2001 г., в която пострадалата е положила
подпис, че е получила откраднатите вещи. На основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК
са прочетени показанията на същата свидетелка, дадени в съдебно заседание на
14.07.2003 г. по НОХД № 389/2002 г. по описа на ЛРС пред друг съдебен състав
/на л. 60 от делото/, по искане на прокурора, поради съществено противоречие в
показанията.
На свидетелката Е.С.Т. е
предявен документът, намиращ се на л. 57 по НОХД № 389/2002 г. по описа на ЛРС
с дата 14.07.2003 г. и същата е потвърдила подписа си върху него.
На
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК са прочетени показанията на свидетеля Д.Г.Ц.,
дадени в съдебно заседание на 11.12.2003 г. по НОХД 389/2002 г. на ЛРС, тъй
като свидетелят е заявил, че не си спомня някои обстоятелства.
Прочетени са на основание
чл. 283 НПК документите към дознание № 998/2001 г. по описа на РПУ гр. Лом, в
два тома, както следва:
ТОМ ПЪРВИ: 1/Жалба от
23.11.2001 г. от Н.Д.Н. на л.2; 2/Молба
с дата 26.11.2001 г. от Х.П.Г. на л.4; 3/Молба от 27.11.2001 г. от Е.С.Т. на
л.7; 4/Жалба от 26.11.2001 г. от Х.П.Г. на л.9; 5/Протокол от 27.11.2001 г. за
доброволно предаване на л.14; 6/ Протокол от 27.11.2001 г. за доброволно
предаване на л.15; 7/Протокол от 30.11.2001 г. за доброволно предаване на л.16;
7/Протокол от 30.11.2001 г.за доброволно предаване на л.17; 8/Разписка от Н.Д.Н.
с дата 27.11.2001 г. на л.18; 9/Разписка от Е.С.Т. с дата 27.11.2001 г. на
л.19; 10/Разписка от Х.П.Г. от 06.12.2001 г. на л.20; 11/Свидетелство за
съдимост с дата 03.01.2002 г. на П.И.К. на л.45; 12/Бюлетин за съдимост № 41 за
В.Б.И., издаден на 22.12.1997 г. на л.50; 13/Присъда № 418 на Плевенски районен
съд на л.67-68; 14/Свидетелство за съдимост на В.Б.И. с дата 11.03.2002 г., с
препис от бюлетин за съдимост по НОХД № 320/2001 г. на л.71; 15/Справка за
съдимост с дата 18.01.2007 г., с приложени копия от бюлетин за съдимост от
присъда по НОХД № 418/27.01.1992 г. на Плевенски военен съд, по НОХД № 320/2001
г. на В.Б.И. и по НОХД № 217/2006 г. от 107-114; 16/Справка с дата 17.01.2007
г. за съдимост на К.Б.Й. на л.116-117; 17/Справка от 17.01.2007 г.за съдимост
на П.И.К. на л.119-120; 18/Справка от 20.03.2008 г. за съдимост на В.Б.И. на
л.143-144; 19/Справка от 20.03.2008 г. за съдимост на К.Б.Й. на л.146-147;
20/Справка от 20.03.2008 г. за съдимост на П.И.К. на л.149-151.
ТОМ ВТОРИ: 1/Уведомително
писмо № 179-Л/27.04.2009 г. на АС на МАК за определяне на адв. Л. за служебен
защитник на К.Б.Й. на л. 39; 2/Постановление от 30.04.2009 г. за назначаване на
служебен защитник на К.Б.Й.; 3/Препис- извлечение от акт за смърт с дата
20.06.2009 г. за Д.В.М. на л.53; 4/Удостоверение за наследници на Д.В.М. от
21.06.2009 г. на л.54.
Приложени са към делото и
актуални справки за съдимост на подсъдимите, издадени на 26.10.2009 г. за
подсъдимите В.Б.И. и К.Б.Й. и на 23.10.2009 г., издадена за подсъдимия П.И.К..
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 301, ал. 2 НПК, се установява следното:
І. По отношение на
подсъдимия К.Б.Й..
Установява се, че за
времето от 15.11.2001 г. до 26.11.2001 г. в с. Горни Цибър, област Монтана, подсъдимият
К.Б.Й., след като се сговорил предварително с П.И.К. и с В.Б.И., отнел чужди
движими вещи на обща стойност 907 лева от владението на пострадалите Х.П.Г., Е.С.Т.,
Н.Д.Н. и Д.В.М., без тяхно съгласие, както следва:
1)На 15/16 ноември 2001
г. отнел от владението на Х.П.Г. движими вещи – 2 броя овце на обща стойност
100 лева. (Деянието осъществил след предварителен сговор с П.И.К. и с В.Б.И..)
2) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Е.С.Т. движими вещи – 2 броя
овце на обща стойност 100 лева. (Деянието осъществил след предварителен сговор
с П.И.К.).
3) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Х.П.Г. движими вещи – един
обикновен електромер, 2 броя дюшеци, 1 бр. спалня с дървени табли и с пружини, 1
бр. малка полирана холна масичка, една черна
готварска печка, 1 бр. тоалетка с огледало, две дървени нощни шкафчета, 3 бр. обикновени
юргани и една дървена кутия за хляб, на обща стойност 399 лева. (Деянието
осъществил след предварителен сговор с П.И.К.).
4) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Н.Д.Н. движими вещи – една
овца и едно агне, на обща стойност 75 лева. (Деянието осъществил след
предварителен сговор с П.И.К.).
5) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Д.В.М. една метална ръчна
количка на стойност 35 лева. (Деянието осъществил след предварителен сговор с П.И.К.).
Вещите са оценени по
пазарни цени към момента на извършване на деянията, видно от заключението на
вещото лице М. Антонова Б..
Подсъдимият К.Б.Й. отнел
посочените движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, след
предварително сговаряне с П.И.К. и с В.Б.И. за извършване на първото от
деянията и след предварително сговаряне само с П.И.К. за извършване на
останалите четири деяния, което проличава от обстоятелството, че той и
останалите подсъдими се разпоредили с вещите като със свои собствени.
Деянията подсъдимият К.Й.
извършил умишлено, тъй като съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Посочените деяния са осъществени
при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, тъй като са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите.
Ето защо съдът е признал
подсъдимия К.Й. за виновен в това, че с деянията си от обективна и субективна
страна е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 194,
ал. 1 НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
При определяне на
наказанието съдът е взел предвид следното:
Към момента на извършване
на престъплението в периода от 15 до 26 ноември 2001 г. подсъдимият Й. не е бил
осъждан. Участвал е в отнемането на вещи от четири лица, като по отношения на
пострадалата Х.П.Г. са осъществени две престъпни деяния.
Подсъдимият Й., роден
през 1978 г., към момента на извършване на престъплението през 2001 г. е бил
млад, около 23-годишен. Същият е с недостатъчно образование /основно/. Не е
женен.
От извършването на
престъплението през м. ноември на 2001 г. до реализиране на наказателната
отговорност с настоящата присъда през 2009 г. е изминал един продължителен
период от време. Последното престъпление, за което е осъждан, е извършено през
месец септември на 2002 г. , като не са налице доказателства за извършени
престъпления след 2002 г.
Ето защо съдът при
преобладаващи смекчаващи обстоятелства на основание чл. 195, ал. 1, т. 5, във
връзка с чл. 194, ал. 1 НК, във връзка с чл. 54 НК е осъдил подсъдимия К.Б.Й. да изтърпи
наказанието една година лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал.
1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия К.Б.Й. за
изтърпяване едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода,
измежду наложените му наказания по настоящето НОХД № 623/2009 г. на ЛРС и по
НОХД № 320/2001 г. на ЛРС, по което е налице влязло в сила определение на
30.11.2001 г.
Престъпленията по
посочените две дела са били извършени от Й. преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях (съответно на 25/26.11.2001 г. – по НОХД №
320/2001 г. на ЛРС и в периода от 15 до 26 ноември 2001 г. – по настоящето НОХД
№ 623/2009 г. на ЛРС).
С присъдата по НОХД №
320/2001 г. на ЛРС му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, като на основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието е било
отложено с изпитателен срок от три години.
Впоследствие с присъда по
НОХД № 399/2002 г. на ЛРС, влязла в сила на 17.06.2003 г., на основание чл. 68,
ал. 1 НК е била приведена в изпълнение присъдата по НОХД № 320/2001 г. на ЛРС –
една година лишаване от свобода.
Поради това на основание чл.
25, ал. 2 НК, съдът е зачел на подсъдимия К.Б.Й. изтърпяната част от
наказанието по присъдата по НОХД № 320/2009 г. на ЛРС, която част следва да се
приспадне от общото наказание една година лишаване от свобода.
Посоченото общо наказание
в размер на една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Причини за извършване на
престъплението от Й. през 2001 г. – младежки увлечения, неправилно отношение
към упражняваното от други граждани право на собственост.
ІІ. По отношение на подсъдимия
П.И.К..
Установява се, че за
времето от 15.11.2001 г. до 26.11.2001 г. в с. Горни Цибър, област Монтана,
подсъдимият П.И.К., след като се сговорил предварително с К.Б.Й. и с В.Б.И.,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 907 лева от владението на
пострадалите Х.П.Г., Е.С.Т., Н.Д.Н. и Д.В.М., без тяхно съгласие, както следва:
1)На 15/16 ноември 2001
г. отнел от владението на Х.П.Г. движими вещи – 2 броя овце на обща стойност
100 лева. (Деянието осъществил след предварителен сговор с К.Б.Й. и с В.Б.И..)
2) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Е.С.Т. движими вещи – 2 броя
овце на обща стойност 100 лева. (Деянието осъществил след предварителен сговор
с К.Б.Й. ).
3) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Х.П.Г. движими вещи – един
обикновен електромер, 2 броя дюшеци, 1 бр. спалня с дървени табли и с пружини,
1 бр. малка полирана холна масичка, една черна
готварска печка, 1 бр. тоалетка с огледало, две дървени нощни шкафчета, 3 бр.
обикновени юргани и една дървена кутия за хляб, на обща стойност 399 лева.
(Деянието осъществил след предварителен сговор с К.Б.Й. ).
4) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Н.Д.Н. движими вещи – една
овца и едно агне, на обща стойност 75 лева. (Деянието осъществил след
предварителен сговор с К.Б.Й. ).
5) От 19/20 ноември 2001
г. до 25/26 ноември 2001 г. отнел от владението на Д.В.М. една метална ръчна
количка на стойност 35 лева. (Деянието осъществил след предварителен сговор с К.Б.Й.
).
Вещите са оценени по
пазарни цени към момента на извършване на деянията, видно от заключението на
вещото лице М. Антонова Б..
Подсъдимият П.И.К. отнел
посочените движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, след
предварително сговаряне с К.Б.Й. и с В.Б.И. за извършване на първото от
деянията и след предварително сговаряне само с К.Б.Й. за извършване на
останалите четири деяния, което проличава от обстоятелството, че той и
останалите подсъдими се разпоредили с вещите като със свои собствени.
Деянията подсъдимият П.И.К.
извършил умишлено, тъй като съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Посочените деяния са осъществени
при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, тъй като са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите.
Ето защо съдът е признал
подсъдимия П.И.К. за виновен в това, че с деянията си от обективна и субективна
страна е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 194,
ал. 1 НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
При определяне на
наказанието съдът е взел предвид следното:
Към момента на извършване
на престъплението в периода от 15 до 26 ноември 2001 г. подсъдимият К. не е бил
осъждан. За пръв път е бил осъден по НОХД № 320/2001 г. на ЛРС, с определение,
влязло в сила на 30.11.2001 г.
Участвал е в отнемането
на вещи от четири лица, като по отношения на пострадалата Х.П.Г. е осъществил
две престъпни деяния.
Подсъдимият К., роден
през 1964 г., към момента на извършване на престъплението през 2001 г. е имал
навършени 37 години и следва да се счита, че вече е имал оформен характер.
Същият е със средно образование, което обстоятелство му е дало необходимите познания
относно правилното поведение в обществото. Не е женен. Осъждан е за
престъпления с 10 отделни присъди. Последното престъпление, за което е осъден,
е извършено от него на 13/14.03.2007 г. (по НОХД № 99/2007 г. на ЛРС).
От извършването на
престъплението през м. ноември на 2001 г. до реализиране на наказателната отговорност
с настоящата присъда през 2009 г. е изминал един продължителен период от време.
Ето защо и като взема
предвид и стойността на предмета на престъплението, съдът при преобладаващи
смекчаващи обстоятелства на основание чл. 195, ал. 1, т. 5, във връзка с чл.
194, ал. 1 НК, във връзка с чл. 54 НК е осъдил подсъдимия П.И.К. да изтърпи
наказанието една година лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал.
1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия П.И.К. за
изтърпяване едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода,
измежду наложените му наказания по настоящето НОХД № 623/2009 г. на ЛРС и по
НОХД № 320/2001 г. на ЛРС, по което е налице влязло в сила определение на
30.11.2001 г.
Престъпленията по
посочените две дела са били извършени от К. преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях (съответно на 25/26.11.2001 г. – по НОХД №
320/2001 г. на ЛРС и в периода от 15 до 26 ноември 2001 г. – по настоящето НОХД
№ 623/2009 г. на ЛРС).
С присъдата по НОХД №
320/2001 г. на ЛРС му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, като на основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието е било отложено
с изпитателен срок от три години.
Впоследствие с определение
по НОХД № 298/2003 г. на ЛРС, влязло в сила на 08.07.2003 г., на основание чл.
68, ал. 1 НК е била приведена в изпълнение присъдата по НОХД № 320/2001 г. на
ЛРС – една година лишаване от свобода.
Поради това на основание
чл. 25, ал. 2 НК, съдът е зачел на подсъдимия П.И.К. изтърпяната част от
наказанието по присъдата по НОХД № 320/2009 г. на ЛРС, която част следва да се
приспадне от общото наказание една година лишаване от свобода.
Посоченото общо наказание
в размер на една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Причини за извършване на
престъплението от К. през 2001 г. – слаби морално-волеви задръжки, неправилно
отношение към чуждата собственост.
ІІІ. По отношение на подсъдимия
В.Б.И..
Установява се, че на
15/16 ноември 2001 г. в с. Горни Цибър, област Монтана, подсъдимият В.Б.И. като
съизвършител с П.И.К. и с К.Б.Й. отнел чужди движими
вещи – два броя овце, на обща стойност 100 лева, от владението на пострадалата Х.П.Г.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои отнетите вещи.
Вещите са оценени по пазарни
цени към момента на извършване на деянията, видно от заключението на вещото
лице М. Антонова Б..
Подсъдимият В.Б.И. отнел
посочените движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, което
проличава от обстоятелството, че той и останалите подсъдими се разпоредили с овцете
като със свои собствени.
На подсъдимия И. не е
предявено обвинение за извършване на кражбата след предварително сговаряне,
като обвинението не е изменено при провеждане на съдебното следствие, поради
което съдът е постановил присъдата по отношение на В.Б.И. в рамките на
предявеното обвинение.
Деянието е извършено от подсъдимия
И. умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият И. е извършил
деянието към 15/16 ноември 2001 г. при условията на опасен рецидив по чл. 29,
ал. 1, б. “а” НК, тъй като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК.
Това е така, защото по
НОХД № 418/1991 г. на Военен съд гр. Плевен, за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, е бил осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, което
наказание е изтърпяно на 28.07.1998 г., видно от писмо с рег.
№ 5200 от 17.03.2009 г. на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” София,
приложено на л. 11 от том втори на дознание № 998/2001 г. на РУ на МВР гр. Лом.
При това положение от
изтърпяването на наказанието на 28.07.1998 г. до извършване на престъплението
на 15/16 ноември 2001 г., не са изтекли пет години по чл. 301, ал. 1 НК.
Ето защо съдът е признал
подсъдимия В.Б.И. за виновен в това, че с деянието си от обективна и субективна
страна е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, във връзка с чл. 194,
ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.
При определяне на
наказанието съдът е взел предвид следното:
Обстоятелството, че
подсъдимият И. не се признава за виновен, не следва да се преценява като
отегчаващо.
Същият е женен.
Образованието му е недостатъчно /основно/, което е повлияло върху поведението
му.
Осъждан е 5 пъти с
отделни присъди. Престъпленията, за които е бил осъден, са извършени предимно в
периода от 1991 г. до 1997 г.
Последното престъпление,
за което е осъден, е извършено от него на 25/26 ноември 2001 г. (по НОХД №
320/2001 г. на ЛРС).
Стойността на предмета на
престъплението е 100 лева.
От извършването на
престъплението през м. ноември на 2001 г. до реализиране на наказателната
отговорност с настоящата присъда през 2009 г. е изминал един продължителен
период от време.
Ето защо съдът е счел, че
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, при
които предвиденото в чл. 196, ал. 1, т. 1 НК най-леко наказание две години
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Поради това съдът е определил
наказанието под най-ниския предел, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 55, ал.
1, т. 1 НК е осъдил подсъдимия В.Б.И. да изтърпи наказанието една година
лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг
режим.
На основание чл. 25, ал.
1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия В.Б.И. за
изтърпяване едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода,
измежду наложените му наказания по настоящето НОХД № 623/2009 г. на ЛРС и по
НОХД № 320/2001 г. на ЛРС, по което е налице влязло в сила определение на
30.11.2001 г.
Престъпленията по
посочените две дела са били извършени от И. преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях (съответно на 25/26.11.2001 г. – по НОХД №
320/2001 г. на ЛРС и в периода от 15 до 26 ноември 2001 г. – по настоящето НОХД
№ 623/2009 г. на ЛРС).
На основание чл. 25, ал.
2 НК, съдът е зачел на подсъдимия В.Б.И. изтърпяната част от наказанието по
присъдата по НОХД № 320/2009 г. на ЛРС, която част следва да се приспадне от
общото наказание една година лишаване от свобода.
Посоченото общо наказание
в размер на една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Причини за извършване на
престъплението от И. през 2001 г. – неправилно отношение към упражняваното от
други граждани право на собственост.
ІV.
В съответствие с осъждането на подсъдимите по предявените им обвинения съдът на
основание чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК е възложил на подсъдимите К.Б.Й., П.И.К. и В.Б.И.,
да заплатят по сметка***. София сумата 95.70 лв. разноски по делото за
експертиза и за пътни разноски на свидетели, както и да заплатят 5 лева ДТ за
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения съдът е постановил присъдата.
Районен съдия: