Решение по дело №10779/2020 на Софийски градски съд

     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     №…..

                                                  гр. София, 23.11.2020 г.

 

 

                                 В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А  

 

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на двадесети и трети ноември през две хиляди и двадесета  година в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                 мл. съдия : Мария Малоселска

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 10779 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя Й.Р.П. срещу Постановление от 03.06.2020 г., по изп. д. № 43/2018 г., по описа на ДСИ Л.Я., 28 у-к, при СРС, с което е прекратено изпълнителното дело.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на прекратителното постановление с аргументи, изведени от разпоредбата на чл. 144 СК за задължението на родителя да дава издръжка на детето и след навършване на пълнолетие, ако се обучава и поради обстоятелството, че взискателят продължава да бъде ученик и ще завърши средното си образование през 2021 г. Жалбоподателят счита, че с оглед принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, съдът следва да изследва всички обстоятелства и да се произнася, съобразявайки именно интереса на детето. Предвид съдържанието на горепосочената норма, поддържа, че длъжникът по изпълнителното дело и негов баща – Р.П.П. му дължи даването на издръжка, а прекратяването на делото накърнява интереса му, като го лишава от финансови средства, дължими му се по предназначение да завърши образованието си.

Длъжникът Р.П.П. не е изразил становище в законоустановения срок.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ДСИ Л.Я., поддържа, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Сочи, че при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона и доколкото изпълнителният лист е бил издаден в полза на ненавършило пълнолетие дете, то и към момента задължението на длъжника е погасено. Последният би могъл да отговаря към взискателя едва след като детето води ново гражданско дело срещу баща си и се снабди с изпълнителен титул за исканата издръжка.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 43/2018 г., по описа на ДСИ Л.Я., 28 у-к, при СРС, е образувано по молба на взискателя Й.Р.П., въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2017 г., издаден по гр. д. № 41733/2017 г., по описа на СРС, ГО, 139 с - в, с искане да бъде събирана от длъжника Р.П.П., сума от 115 лв., представляваща месечна издръжка, която дължи като баща на взискателя. Видно от съдържането на изпълнителния лист, издръжката е присъдена на непълнолетното дете, считано от 27.06.2017 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

С обжалваното постановление ДСИ е приел, че навършването на пълнолетие на взискателя е основание, водещо до погасяване на задължението на длъжника, поради което е прекратил изпълнителното дело.

Подадената частна жалба срещу постановлението за прекратяване е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според представения изпълнителен лист длъжникът е осъден за задължение по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК да заплаща месечна издръжка на непълнолетния си син. По аргумент от т. 6 от ППВС №5 от 16.11.1979 г., която няма основание да се приеме, че е загубила своята актуалност и при действието на чл. 143, ал. 2 СК, при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона, поради което решението, с което е присъдена издръжка на непълнолетен губи силата си и не продължава автоматически, ако детето се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение. Ето защо и законосъобразно съдебният изпълнител е приел, че задължението по изпълнителния лист за даване на ежемесечна издръжка на непълнолетния Й.Р.П. от баща му Р.П., се е погасило с навършването на пълнолетие.

За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че задължението за издръжка на непълнолетен е регламентирано в чл. 143, ал. 2 СК и има безусловен характер - независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, които обстоятелства имат отношение към определяне размера на издръжката, но не и към дължимостта ѝ. Издръжката, която взискателят претендира, че му се полага след като е навършил пълнолетие и продължава своето средно образование, е уредена в чл. 144 СК. Дължимостта ѝ обаче изисква кумулативното наличие на още две предпоставки, освен детето на учи: 1) невъзможност на детето да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; и 2) родителят да може да я предоставя без особени затруднения.

Различието на уредените в чл. 143 и чл. 144 от СК фактически състави, при които родителят дължи издръжка на детето, ясно сочи, че с навършването на пълнолетие защитата на интересите му вече не е безусловна, каквато теза се застъпва в жалбата. Законодателният подход при уреждане на отношенията цели постигане на баланс между нуждите на учащия се и финансовите възможности на родителя му, които се преценяват конкретно за всеки отделен случай. Предвид това, не може да се приеме, че издаденият на основание чл. 143, ал. 2 СК изпълнителен лист има сила срещу родителя и след навършване на пълнолетие на детето, щом то продължава обучението си. Породилата се необходимост от получаване на издръжка, при несъгласие от родителя доброволно да я предоставя на детето си, следва да бъде преценена в рамките на исков процес, по предявен от Й.П. нарочен иск по чл. 144 СК. В този случай става въпрос за материалноправен спор, чието разрешаване е извън правомощията на съдебния изпълнител, както е посочил и ДСИ в мотивите си, респективно на съда в производството по жалба по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.  

Поради изложеното настоящият състав намира, че обжалваното Постановление от 03.06.2020 г., по изп. д. № 43/2018 г., по описа на ДСИ Л.Я., 28 у-к, при СРС, с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

                                                     Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.06.2020 г., по изп. д. № 43/2018 г., по описа на ДСИ Л.Я., 28 у-к, при СРС, с което е прекратено изпълнителното дело.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от решението да се изпрати за сведение на страните и съдебния изпълнител.                                                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                        

 

 

 

 

 

                      2.