РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Ловеч, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20254300600137 по описа за 2025
година
и, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 17/09.06.2023 г., постановена по НЧХД № 224/2022 г.
Луковитския районен съд е признал В. Г. М., ЕГН ********** за невиновна в
извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 146 ал.
1 от НК, затова че на 25.04.2020 г., около 11.30 часа в гр. ***, е казала нещо
унизително за честта и достойнството на М. Д. И. от гр. *****., а именно: „ти
си много дебела“, като обидата е нанесено публично - в гр. ***, в качеството
на длъжностно лице на М. Д. И. -
***************************************, при изпълнение на службата й
по опазване на обществения ред и съблюдаване спазване на
противоепидемичните мерки въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Недоволна от така постановения съдебен акт останала въззиваемата И.,
поради което ,чрез процесуалния си представител адвокат В. – АК – Плевен,
го обжалва в предвидения от закона срок ,по реда на въззивното производство.
Счита, че същия е постановен в нарушение на материалния закон ,при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснован.
Моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друг, с който да
признае М. за виновна по предявеното й обвинение.
1
В съдебно заседание адвокат В. поддържа жалбата по съображенията
изложени с нея и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения
като сочи, че мотивите на първоинстанционния съд са изтъкани от
противоречия и нелогизми. Счита, че по безспорен начин се установява, че
свидетелите, доведени от подсъдимата са се намирали на не по-малко от 15
метра от случая и от мястото на което се е разиграл инцидента, като същите
твърдят, че не са чули каквито и да било думи и реплики отправени между
страните. Излага, че техните показания се опровергават от доведените от
тъжителката свидетели, които съпоставени с нейните обяснения по безспорен
начин установяват, че е имало пререкания със служителите , че е имало
разговори на висок тон. Изтъква ,че не са кредитирани с доверие показанията
на полицейските служители, които са били в непосредствена близост , които са
били на по-малко от една ръка разстояние и са възприели и чули всички думи
и реплики. Излага ,че първоинстанционния съд е приел, че спрямо
подсъдимата е била оказана неправомерна физическа сила, независимо от
обстоятелството, че към делото е приложено Постановление на Районна
прокуратура – Плевен за отказ за образуване на досъдебно производство, тъй
като не са установили данни за такава. Освен това сочи, че в хода на
производството в първоинстанционния съд по безспорен начин е било
установено, че доверителката му не е била в каквито и да било функционални
зависимости със свидетелите полицейски служители, противно на приетото от
решаващия съд.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да отхвърли
присъдата и вместо нея да постанови друга, с която да призна е подсъдимата
за виновен в извършване на престъплението и да уважи предявения
граждански иск в пълния му размер.
Въззивникът М. И. в съдебно заседание сочи, че подкрепя напълно
адвокат си. Изтъква, че също не е съгласна с факта, че не се кредитират
показанията на свидетелите Г. и П.. Излага,че е била започнала вътрешна
проверка по отношение на нейните действия за упражнено физическо насилие,
спрямо М., въз основа на нейна докладна записка. Сочи, че разпитите на
свидетелите Г. и П. дават сведения , че М. е отправила по отношение на нея
обидни думи. Изтъква ,че съдът е приел, че свидетелят Г. при предишното
разглеждане на делото не е твърдял тези обстоятелства ,което не е истина. По
отношение на свидетелката З. Й. счита, че последната изказва личното си
мнение за действията й , както по отношение на самата нея, така и по
отношение на М.. Смята ,че първоинстанционния съд грешно е възприел
показанията на последната, приемайки, че е упражнена физическа сила, за да
подпише акта, което също не е вярно. Изтъква ,че свидетелката Й. е била на
около десет метра от входа на жилищния блок и не е чула обидните думи, като
не е могла й да ги чуе с оглед на посоченото по-горе разстояние. По
отношение на другата свидетелка М. сочи, че същата е в близки приятелски
отношения с М. , според нея е била на третия етаж във входа на блока и също
не е чула обидни думи. По отношение на свидетеля М. счита, че същият „едва
ли е добронамерен „ в показанията си, поради факта, че е системен нарушител
по ЗДП и поради това ,че *****. е малък град и хората се познават. Изтъква
2
,че първоинстанционния съд не е взел под внимание показанията на свидетеля
К. , който към този момент е бил началник група „Криминална полиция“,
който сочи че действията на М. не са били правилни. По отношение на
посочените по- горе трима свидетели посочва, че същите са посочили ,че
освен тях не е имало други такива, а те самите не са се възприели, че всеки
един от тях е присъствал на посоченото място.Излага, че друг неправилен
извод на съда е приетото от него , че е използвана физическа сила, за да се
принуди М. да подпише акта. В тази връзка излага подробни съображения.
Счита, че от събраните по делото доказателства се е установило по несъмнен и
категоричен начин , че по време на проверката М. е изрекла думите – „Ти си
много дебела“, като това е било съпроводено с действия и жестове,
увреждащи престижа и достойнството й и предизвикващи възмущение у
другите свидетели. Излага, че свидетелите са потвърдили състоянието й към
момента, поради което счита, че техните показания не са кредитирани
правилно.Сочи, че по никакъв начин не са принуждавали М. да подписва акта.
Относно обясненията за проявата на М. счита, че тя орган на власт ,в
качеството й на полицейски служител , изпълнява служебните си задължения,
това е неуважение и по закон и следва да се приеме най-малко , че е
нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство.
Процесуалният представител на въззиваемата адвокат Р. М. – ЛАК
моли настоящата инстанция да потвърди постановения от първата инстанция
съдебен акт . Излага, че от три различни състава по безспорен начин е било
установено, че спрямо доверителката му е било осъществено необосновано
полицейско насилие, което е й причината тя своевременно да подаде сигнал на
телефон 112, откъдето е посъветвана какви действия да предприеме. Изтъква
,че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е
стигнал до извода , че не е осъществено вмененото й престъпление. Излага ,че
от показанията на свидетелката Й. , която е установена като присъстваща на
място от дисциплинарно разследващия орган по категоричен начин се
установява ,че доверителката му е била жертва на агресия и по никакъв начин
тя не е осъществила такава. Сочи , че с от видетелските показания се
установява ,че единствено е изразила несъгласие със съставянето на
процесния АУН , както и че изцяло е съдействала на полицейските органи –
веднага е представила личната си карта. По отношение на последвалите
събития излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционния съд
правилно е анализирал събраните по делото доказателства , поради което моли
настоящата инстанция да потвърди постановения съдебен акт и да им бъдат
присъдени разноските за настоящата инстанция.
Възиваемата М. в съдебно заседание изказва становище ,че никакви обиди
не е отправяла, по-скоро тя е станала жертва на полицейско насилие пред
входа,без причина. Желае да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата ,становището
на страните, приложените към делото писмени доказателства и след като
извърши проверка, относно правилността и законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
3
Въззивничката М. И. била служител на
*******************************, на длъжност *********** ********.
Въззиваемата М. живеела в ***.
Свидетелят А. П. Г. също работел в ** **** *** ****** **** като *****
******** ******, ***** *******.
Свидетелят П. П. също работел в **** **** **** *** ****, както и
свидетеля Н. К. ,който към онзи момент изпълнявал длъжността „*********
** ********* ********я“.
На 25.04.2020 г., преди обяд, посочените по-горе свидетели, въз основа
на утвърден план за проверка на лица поставени под карантина във връзка с
разпространение на COVID - 19, намиращи е на територията на община
*****. /л. 14, НЧХД 305/2020 г. извършили проверка на лице , живеещо в ***.
Същите били със служебен автомобил, без обозначителни знаци на полицията.
Възивничката И. и свидетелят П. били с полицейска униформа. Същата
съставила акт на лице, след което забелязала, както и свидетеля П.
възиваемата М., която се приближавала към необзначения лек автомобил.И.
забелязала, че М. е без предпазна маска, поради което я спряла и й се
представила. В това време извън автомобила бил и свидетеля П.. И. попитала
М., защо е без предпазна маска . Последната обяснила, че има предпазна
маска и се намира в чантата й, както и че и пречи, тъй като в момента говорила
по телефона. Тогава И. и взела личната карта и й заявила, че ще й състави акт.
В този момент звъннал телефона на М., при което тя го вдигнала и се
отдалечила от лекия автомобил, за да проведе разговор във връзка с работата
й/същата притежавала транспортна фирма/. Тези действия били забелязани от
И., която тръгнала след нея и й разпоредила да спре и да се върне при нея до
приключване на проверката. М. продължила да върви, при което И. я хванала
за ръката , като М. започнала да се дърпа, обяснявайки, че я „излагат“ пред
блока. В този момент се намесил и П. като също хванал М. за ръката и двамата
я отвели до лекия автомобил. И. й привела ръката в „положение за
заключване“, а именно да й постави белезници, при което М. заявила, че ще
им окаже пълно съдействие, като подписала съставените й актове, действие,
което преди това отказвала да стори. В резултата на тези действия възникнал
конфликт между И. и М.. От лекия автомобил слязъл и свидетеля К. , за да
стане свидетел по акта, тъй като въззиваемата отказала до го подпише.
Впоследствие същата го сторила, обадила се на телефон 112 и подала жалба в
**** **** **** *** ****. От своя страна И. помолила да бъде закарана до **
**** *** ****** **** като била „разстроена“.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели П.,
Г./приобщени в съдебно заседание, по установения от закона ред/, Б., И., Й..
Съдът дава вяра на същите, тъй като те не противоречиви относно описаните
по-горе факти. Свидетелят Г. посочва в показанията си , че „госпожата
тръгна да се прибира към входа, поради което й беше казано, че ще й бъде
съставен акт , за неизпълнение на полицейско разпореждане и че ще бъде
задържана, ако се наложи“. Свидетелят П., също посочва, както бе отбелязано
4
по-горе, че И. хванала М. за ръката, като той я също хвана за ръката, завелия
до задния капак на лекия автомобил и не й сложили белезници, тъй като се
съгласила да подпише съставените актове. В тази връзка са показанията и на
свидетелката Б. – „Тя/М. / се отдалечи малко да говори и видях .. че
полицайката й изви ръката“, свидетелят И. – „М. мисля, че я хвана за ръцете“.
Единствено свидетелят К. посочва, че не е видял действията на И. и не е чул
думите й, тъй като се е намирал в лекия автомобил.
По отношение на твърдяното в тъжбата от И., че въззиваемата М. е
отправила към нея обидни думи, като й казала нещо унизително за честта и
достойнството й на публично място, а именно „ти си много дебела“, съдът
приема, че по делото не се установяват доказателства в този смисъл.
Свидетелят Г. в показанията си дадени на досъдебното производство,
приобщени към делото по съответния ред посочва, че е чул, че М. и казала
„погледни се на какво представляващ, ако не си самичка, ще видиш какво ще
ти се случи“, като според този свидетел , смисъла на тези думи бил „че е
пълна“. Свидетелят П. в показанията си посочва ,че отправените думи са били
– „че ние трябва да се движим пеша и тя да се движи пеша ,за да отслабваме и
да не се харчи горивото на държавата“, като същият не може да каже дали М.
е говорила в единствено или множествено число, като същия е възприел, че по
този начин тя е започнала да се подиграва с външния вид на И.. В показанията
си свидетелката Б. сочи, че не е чула подсъдимата М. да отправя обидни думи
„ти си много дебела“. В тази връзка са и показанията на свидетеля И., който
посочва ,че не е чули „никой от тия дето бяха там да изрича обидни думи към
някого“. Свидетелката Й. сочи, че единствено е чула, отказа на М. да
подпише съставените й актове.
От анализът на посочените по-горе факти, съдът приема, че не се
установява М. да е отправила по отношение на И. твърдяните в тъжбата думи
„ти си много дебела“ и по този начин да е унижила честта и достойнството й.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че
въззиваемата М. не е осъществила състава на престъплението по чл. 148 ал. 1
т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК, затова че на 25.04.2020 г., около
11.30 часа в гр. ***, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на
М. Д. И. от гр. *****., а именно: „ти си много дебела“, като обидата е
нанесено публично - в гр. ***, в качеството на длъжностно лице на М. Д. И. -
***************************************, при изпълнение на службата й
по опазване на обществения ред и съблюдаване спазване на
противоепидемичните мерки въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, поради което първоинстанционния съд я е
признал за невиновна по това обвинение и я е оправдал и е отхвърлил
предявения от И. граждански иск по отношение на М..
При горните съображения настоящата инстанция приема, че следва да се
потвърди присъда № 17/09.06.2023 г., постановена по НЧХД № 224/2022 г. на
Луковитския районен съд.
5
При този изход на процеса следва да се осъди М. Д. И., ЕГН
********** да заплати на В. Г. М., ЕГН ********** сумата от 1000 лева
разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА присъда № 17/09.06.2023 г., постановена по НЧХД №
224/2022 г. на Луковитския районен съд.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН ********** да заплати на В. Г. М., ЕГН
********** сумата от 1000 лева разноски пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6