Р Е Ш Е Н И Е
№ 874/6.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 938 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Н.Х.Я. против Решение № 389/02.07.2020 г.
постановено по АНД № 2394/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 6596 от 22.11.2019 г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативан контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на касатора за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложена глоба
в размер на 1 000 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Иска се отмяна на решението,
както и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Излагат се
доводи в тази насока.
Ответникът,
чрез процесуален представител, в писмено становище заявява, че касационната
жалба е неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
Касаторът
е санкциониран за това, че на 31.10.2019 г., в 11.30 ч., на път II-84 на 3 км след с.В. в посока с.В. - гр. В.., е
управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка М..,
модел А. с рег. №…, като при извършена проверка от служители на АПИ било
направено измерване, при което било констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, както следва:
При
измерено разстояние между осите 1.34 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 28.850 т. при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от
Наредбата. Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по
чл. 7, ППС било тежко. Измерването било извършено с техническо средство ел.
везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1307/18 /5 м/. ППС превозвало асфалт. Измерените
параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е извънгабаритно по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2
на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП движението на
извънгабаритни и тежки ППС било забранено и се осъществявало само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). За така
измерените параметри на ППС при проверката, водачът не бил представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по
чл.3, т.2 на Наредбата. При така установено било прието, че касаторът е
извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от
ЗП. За извършеното нарушение му е бил съставен АУАН №0007358/31.10.2019 г.,
връчен му лично на същата дата. Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установени и доказани извършените от жалбоподателя административни
нарушения. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административното наказание. В
проведеното съдебно производство са събрани писмени и гласни доказателства. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на
жалбоподателя, които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят
от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Районният
съд е отговорил подробно на всички възражения в жалбата. В касационната жалба не
се навеждат доводи, които в своето същество да се различават от обсъдените от
РС. С касационната жалба се представя като доказателство документ за платена
пътна такса. Същият е от процесната дата – 31.10.2019 г., 13,03 часа. Деянието,
за което е ангажирана отговорността на касатора, е извършено в 11,30 ч.
Съдът
намира нарушението за безспорно установено. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя в тази насока, изложени в жалбата. Измерените параметри на
гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата. Съгласно чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а“
от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява
само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ). Макар и жалбоподателят да твърди, че не може да бъде ангажирана
отговорността му, тъй като МПС-то е служебно, съдът счита, че това не го
оневинява. Видно е от приложената кантарна бележка от 31.10.2019 г., на която,
като представител на превозвача е посочен именно касаторът, че товарът на
управляваното от него МПС след натоварването е с нето тегло 27,240 тона. С
получаването на тази кантарна бележка, на която касаторът се е подписал, той е
разполагал с информация за теглото на товара. Водачът е следвало да провери и
да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но
не го е сторил и е извършил административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
буква „а” от ЗП. И тук въобще не става дума за отговорността на превозвача за
неснабдяване с необходимите документи за превоза, включително разрешително или
квитанция за платени пътни такси за дейност от специално ползване на пътищата и
за ангажиране на отговорността на водача за тази дейност, която законодателят
логично не е възложил в тежест на самия водач, а за фактическо управление на извънгабаритно
МПС без съответното разрешение. В приложената съдебна практика не се прави
разлика между тези две отговорности и те са смесени. А съвсем друга е логиката
на законодателя при уреждането на обществените отношения в тази материя.
Водачът, извършвайки превоза, действа като фактически представител на
превозвача (когато не присъства друг такъв). Именно в това си качество той
присъства на товаренето на управляваното от него МПС и като такъв приема
товара, което удостоверява с подписа си и на самата кантарна бележка. Превозвачът
няма как да знае (ако не присъства на товаренето), че натовареното МПС
надвишава нормите, за да се снабди със съответния документ от АПИ, ако не бъде
уведомен за това от самия водач, присъствал на товаренето и приел фактически
товара. След като касаторът не е уведомил превозвача (поне няма такива
твърдения от негова страна по делото, пък и няма данни в тази насока), а е
решил да извърши превоза без съответната такса, то правилно се ангажира
неговата отговорност за фактическото управление на МПС, което е извънгабаритно.
Такъв е и замисълът на законодателя, като е приел, че се съставя АУАН и на
водача (съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и, че на
физическите лице се налага глоба (съгласно чл.53, ал.1 ЗП). Последната
разпоредба не ограничава физическите лица само до превозвачи физически лица. Тя
дори всъщност сочи, че се наказват и лица, които наредят да се извърши такъв
превоз. Това отново е в потвърждение на горната теза в случаите, в които
например превозвачът, след като е уведомен за надвишаване на нормите, все пак
нареди на водача да извърши превоза, без съответно да заплати таксата (особено
в случаите, когато последният е на трудов договор при него). В такива случаи
отговорност на водача логично няма как да бъде търсена, а ще бъде отговорен
само превозвачът. Но не такъв е конкретният случай, в който от доказателствата
по делото се установява фактическо извършване на движението на извънгабаритно
МПС без заплатена такса, а няма данни превозвачът да е бил уведомен преди
спирането на МПС за проверка от водача, че нормите са надвишени, за да се
снабди със съответното разрешително или документ за платена такса. Ето защо е
безспорно извършено нарушението от касатора, както от обективна, така и от
субективна страна. Установи се, че за така измерените параметри на ППС при
проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата. Таксите са заплатени едва след проверката и
установяването на нарушението, видно от приложения документ за платена пътна
такса с касационната жалба. Приложената съдебна практика по съществото си води
дотам, че да е налице от обективна страна нарушение, но да не може да бъде
ангажирана отговорността на никого за извършването му – водачът няма задължение
да се снабди с разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство, а превозвачът пък не знае, че трябва да
се снабди с такова, тъй като никой не го уведомява за надвишаването на нормите
(особено ако превозвачът е ФЛ субективната страна липсва). Излиза при подобна
логика, че може евентуално дори да не се заплаща никаква такса и само ако бъде
установено от контролните органи нарушението, то едва тогава ще следва тя да се
плати, без да има виновни за самото нарушение. А ако пък не бъде въобще
установено от контролните органи – да се извърши курс с извънгабаритното МПС
без каквато и да е такса, което е абсурд от гледна точка на идеите на
законодателя за уреждане на обществените отношения в разглежданата материя. Затова
приложената съдебна практика не може да бъде споделена от настоящия състав на
съда.
При
установено и доказано нарушение по категоричен начин, санкцията правилно е била
индивидуализирана от АНО и е наложена в минимален размер, поради което няма
основание за нейната корекция. Няма основание и за приложението на чл.28 ЗАНН.
В
заключение, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
правилен съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 389/02.07.2020 г. постановено по АНД № 2394/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА
Н.Х.Я. с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред касационната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/