Решение по дело №1386/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1240
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20195300501386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

                    №1240, 31.10.2019г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Пловдив, VIII граждански състав, на втори октомври през                         две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в следния състав:

                                                             

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова

                                                                                            Николинка Цветкова

секретар: Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 1386 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба вх. № 19210/24.06.2019г. на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /предишно наименование „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД“/, ЕИК *********, представлявано от управителя П. Д.с пълномощник адв. М.К. от САК против решение № 1271 от 04.04.2019г. по гр. д. № 19782/2018г. по описа на РС Пловдив, XVI  гр. състав, с което се признава за установено в отношенията  между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* и Н. Д.М., ЕГН **********, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен поради липса на посочена обща дължима сума от потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент и поради липса на посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора.С решението се осъжда „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н.Д.М., ЕГН ********** сумата в размер на 819, 77 лева, като получена без основание по недействителния договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното й плащане и направените разноски по делото за внесена ДТ в размер на 100 лева, както и да заплати на адвокат Д.Г.Б. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Н.Д.М. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 600 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

          В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.Съдът погрешно тълкувал и приложил някои от разпоредбите на ЗПК и по този начин достигнал до неверен извод за недействителност на процесния договор за потребителски кредит.Съдебното решение било немотивирано, не били обсъдени доводите на ответната страна, а от установените факти по делото не следвали направените от съда констатации.Оспорва се извода на съда, че процесният договор противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК по подробно изложени съображения.Моли се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

          С отговора на въззивната жалба се изразява становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения.Моли се да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд потвърдено.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за втората инстанция на основание чл. 38 от ЗАдв.

           Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

          Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.

          Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

          Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12 и 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 050 лева, като получена без основание по недействителен договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното изплащане.

         Ищецът в първоинсатанционното производство /въззиваем в настоящето производство/ основава вземането си на сключен договор за потребителски кредит с ответника /въззивник/ № ***г., въз основа на който ответното дружество му предоставило кредит в размер на 750 лева, при фиксирана лихва в размер на 271, 29 лева, представляваща 56% годишно.Предвидена е такса за оценка на досие – 37, 50 лв., такса за администриране на кредита – 137, 48 лв. и такса за допълнителна услуга „домашно посещение“ – 373, 50 лева.Годишният процент на разходите е посочен в размер на 446, 27 лв., равняващ се на 138, 4%, включващ таксата за оценка на досие, общия размер на фиксираната лихва и таксата за администриране на кредита.Общият размер на дължимата сума по кредита е 1569, 77 лв., включваща общия размер на отпуснатия кредит, Годишния процент на разходите и таксата за услуга „домашно посещение“.Договорът е сключен за срок от 60 седмици, при размер на седмичното плащане – 26, 17 лв. в ден понеделник и 25, 74 лева размер на последното плащане.Първата седмична вноска съгласно договореното е дължима на 05.06.2014г.Съгласно чл. 9 от договора клиентът се задължава да осъществява седмичните плащания към кредитодателя надлежно и навременно, съгласно разпоредбите на договора за кредит.Ако по каквато и да е причина клиентът пропусне една седмична погасителна вноска, тази погасителна вноска трябва да бъде направена от клиента заедно със следващата дължима седмична погасителна вноска и кредитодателят си запазва правото по своя преценка, да претендира неустойка, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане.Редът за разпределение на плащанията, които не са достатъчни да покрият непогасените задължения, е както следва: законна лихва за забава /ако е приложима/; такса за услуги Домашно посещение /ако услугата Домашно посещение е избрана от клиента/; такса за администриране на кредита; такса за оценка на досието; лихва; обезщетение, в случай на пълно предсрочно погасяване на кредита; главница.Съгласно чл. 12 от сключения договор клиентът има право да получи, при поискване и безвъзмездно, по всяко време на срока на договора за кредит, на хартиен или друг траен носител по негово предпочитание, извлечение по сметка под формата на погасителен план съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

           Преценявайки съдържанието на сключения договор първоинстанционният съд е приел в решението си, че в конкретния случай ГПР не отговоря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 138, 40 %, а пък годишната лихва е 56 %, като не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.Същевременно веднъж като обща дължима сума извън главницата от 750 лв. е посочена сумата от 446, 27 лв., включваща такси и лихва, а впоследствие е добавена още една сума от 373, 50 лв. – друга такса по допълнителна услуга.Това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи, поради което процесният договор е недействителен поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

          По отношение на възражението на ищеца за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент, районният съд е посочил, че в самия договор липсва информация за това как се изчислява /или начинът, по който е формирана/ възнаградителната лихва.В случая не е изпълнено изискването за посочване на условията за прилагане на лихвения процент, поради което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 56 %.Този пропуск сам по себе си също обуславя недействителност на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.

         Относно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК районният съд е посочил, че в погасителния план трябва да има разбивка, като се посочи всяка вноска от какви пера е съставена.Отделно от това, за да бъде изпълнено изискването договорът за кредит да е ясен и разбираем за потребителя, е необходимо да има разпределение на съответната погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват.В процесния договор макар да е посочен размера на възнаградителната лихва от 271, 29 лв., не става ясно, с изплащане на всяка вноска каква част от тази лихва се погасява, защото освен лихва, са начислени и три различни такси – за оценка на досие, за администриране на кредита и за домашни посещения.Липсва погасителен план с конкретна разбивка по пера, в който да е посочен размера на вноските, броя им и падежните дати.Това създава необходимост от тълкуване на договора, а законовото изискване в погасителния план да е посочен размера на лихвата, е въведено в защита на потребителя, като неспазването му също обуславя недействителността на съглашението.

          С оглед направения извод за недействителност на процесния договор за кредит районният съд е приел, че ищецът дължи плащане единствено на предоставения му заем по този договор в размер на 750 лева, но доколкото ответникът признава погасяване на сума в размер на 1 569, 77 лв., разликата в размер на 819, 77 лв., над размера на получения кредит, се явява недължима, като получена при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.                                                                                                                                                                                                                                                         

           След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, въззивният съд намира следното от правна страна:

           С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвидените реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит /т. 8/; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти /т. 9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; дължимото съдържание на погасителния план /т.12/, т. 20 – наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

        В настоящия случай при преценка клаузите на процесния договор и съпоставяйки ги с изискванията на ЗПК, въззивният съд намира, че процесният договор отговоря на изискванията за действителност, предвидени в ЗПК.Съгласно изискванията на на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от същия закон в договора е посочен лихвения процент по кредита, който е фиксиран за целия период на действие на договора и е в размер на 271, 29 лв.; посочен е годишният процент на разходите – 446, 27 лв., в който с оглед разпоредбата на чл. 19, чл. 3, т. 3 от ЗПК правилно не е включена таксата за допълнителната услуга „домашно посещение“ за доставка на сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, посочена е и общата сума, дължима от потребителя – 1569, 77 лв., изчислена към момента на сключване на договора за кредит; в самия договор е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и падежа на плащане на погасителните вноски.Тази информация е достатъчна за потребителя, за да прецени обхвата на задължението си.Поради това в случая не е налице хипотезата на чл. 23 от Директива 2008/48 ЕО, който допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, договорът за кредит да се счита за сключен без лихви и без разноски, само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

          Липсата на подробна разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи, също не се отразява на действителността на договора.В този см. е дадено тълкуване в Решение на СЕС от 05.09.2019г. по дело С-331/18 и решение на СЕС от 09.11.2016г. по дело С-42/15 на чл. 10, параграф 2, букви з/ и и/ от Директива 2008г/48, съгласно което в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница, лихвите и другите разходи.

         Предвид гореизложеното настоящият състав на съда достигна до извод, че не е налице несъответствие на процесния договор за потребителски кредит с изискванията на чл. 11 от ЗПК, който извод обуславя неоснователност на предявените искове.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

         По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е основателна, а решението на районния съд неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

          При този изход на спора на въззивника се дължат претендираните разноски за въззивното производство в размер на 50 лв. за ДТ, съгласно приложен списък.Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство не са приложени, поради което такова не следва да бъде присъждано.  

             С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд

                                   

                            Р Е Ш И :

 

           ОТМЕНЯ решение № 1271 от 04.04.2019г., постановено по гр. д. № 19782 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVI  гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

           ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Д.М., ЕГН ********** *** с пълномощник адв. Д.Б. ***, със съдебен адрес:*** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д., за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният от тях договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен поради липса на посочена обща дължима сума от потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент и поради липса на посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора.

           ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Д.М., ЕГН ********** *** с пълномощник адв. Д.Б. ***, със съдебен адрес:*** за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д., да му заплати сумата в размер на 819, 77 лв. /осемстотин и деветнадесет лева и 77 ст./, като получена без основание по недействителния договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2018г. до окончателното й плащане.

           ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН ********** *** с пълномощник адв. Д.Б. ***, със съдебен адрес:*** да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д.сумата от 50 лева – разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                        ЧЛЕНОВЕ :