Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260055
гр.Пловдив, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…седемнадесети февруари…през…две
хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №750 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.08.2020г.,
постановено по търг. д. №266/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, „З.Д.Ж.и З.” АД, ЕИК .., е
осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН **********,
сумата 105 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания, в качеството й на майка и законен наследник на И.Г.И. с ЕГН **********,
б.ж. на гр.С. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, като
е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в
останалата част до претендирания размер
200 000лв. „З.Д.Ж.и З.” АД, ЕИК.., е осъдено да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********, сумата
105 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството
му на баща и законен наследник на И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащате на сумата, като предявеният иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата част до претендирания
размер 200 000лв. е отхвърлен. „З.Д.Ж.и
З.” АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Ст.Загора сумата 8 400лв. -
ДТ съобразно уважената част на исковата претенция. „З.Д.Ж.и З.” АД е осъдено да
заплати на Н.А.Г. сумата 2 992,50лв.
- разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съобразно
уважената част на исковата претенция. „З.Д.Ж.и З.” АД е осъдено да заплати на Г.И.Г.
сумата 2 992,50лв. -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на
исковата претенция.
Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното
производство – Н.А.Г. и Г.И.Г. в
частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над по 105 000лв. до
пълния претендиран размер – по 200 000лв. Жалбоподателите считат, че
решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Аргументите
в тази насока се свеждат до неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване
с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон –
чл.52 от ЗЗД. Във въззивната жалба се сочи, че на 14.09.20120г.
застрахователното дружество е изплатило на всеки от жалбоподателите сумата от
по 70 000лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част,
като се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер – по 200 000лв. за
всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. С
въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата „З.Д.Ж.и З.” АД, в представения
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло
същата. Претендира сторените разноски.
В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба и от ответника в първоинстанционното производство – „З.Д.Ж.и З.” АД. Въззивната жалба е срещу решението в частта, с която субективно
съединените искове за обезщетение за неимуществени вреди са уважени за
разликата над по 70 000лв. до по 105 000лв. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Като нарушение на материалния закон конкретно се визира
неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Изложени са
подробни съображения в тази насока, като основните доводи се свеждат до
неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Жалбоподателят счита, че приносът
на пострадалото лице е най-малко с 30%-тно съотношение, при което, при
определения от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди –
105 000лв. и при отчитане степента на съпричиняване, следва да се присъди
обезщетение в размер на по 70 000лв. за всеки от ищците. Иска се отмяна на
решението в частта, с която исковете са уважени над посочения размер – 70 000лв.
до 105 000лв. Претендират се сторените по делото разноски, не се заявяват
доказателствени искания.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от
ищците в първоинстанционното производство по въззивната жалба, подадена от „З.Д.Ж.и З.” АД се оспорва изцяло същата.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани
в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците в първоинстанционното производство – Н.А.Г.
и Г.И.Г., са изложили фактически
твърдения за наличие на предпоставките по 226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 11.06.2016г. около 14.40ч. на
път 11-57, свързващ гр.Р. с гр.С. З., при ПТП, възникнало между л.а. „О. А.“ с
рег.№ .., управляван от водача И.Г. Е. с ЕГН ********** и л.а. „..“ с рег.№ ..,
управляван от водача И. Б. с ЕГН **********, е причинена смъртта на детето на
ищците - И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З.. Л.а. „О.“ се движел в
собствената лента за движение със скорост около 92 км/ч. и в същия момент срещу
л.а. „О.“, със скорост около 109 км/ч, се движел л.а. „..“, управляван от
водача И. Б., който обаче не се е движел изцяло в своята лента за движение, а
бил навлязъл в тази, по която се движи л.а. „О.“. Поради геометрията на пътния
участък - изкачване и спускане, видимостта на водачите на двете МПС била
ограничена и за същите се открила видимост един към друг, когато били на
разстояние от около 100 м помежду си. При движение с посочените скорости и за
двамата водачи е било невъзможно да предотвратят настъпването на ПТП чрез
предприемане на своевременно аварийно спиране, но водачът на л.а. „..“ е имала
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в
лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева линия и при
наличието на насрещно движещо се МПС, при което отговорността за настъпИ.инцидент
е изцяло на водача на л.а. „Б..“ – И. Б.. Вината на водача Б. е установена в
хода на образуваното ДП №301/2016г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. З., както и по задължителен
начин с влязла в законна сила присъда №13/09.04.2019г. по НОХД №62/2019г. по
описа на ОС - Стара Загора. В резултат на ПТП-то на ищците е причинена вреда -
изгубили са 8-годишното си дете, което е най-тежкият житейски резултат за един
родител - да надживее детето си. Много трудно преживяват внезапната загубата на
малолетното си дете. Жестокият инцидент завинаги ги е лишил от възможността да
се радват на израстването на детето си, на неговата помощ и грижи, когато те
имат нужда от тях.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна
полица №…, валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството им на родители
на И.Г.И. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „З.Д.Ж.и
З.” АД е оспорил така предявените искове
за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба , се свеждат до наличието на съпричиняване от
страна на пострадалото лице.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на 8-годишния им син – И... Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач – И. Б., която, на 11.06.2016г., управлявайки лек автомобил марка „..“ с рег.№ .., е нарушила
правилата за движение по пътищата. Извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по
задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид
влязла в сила на 24.04.2019г. присъда №13/09.04.2019г. по НОХД №62/2019г. по описа на ОС -
Стара Загора.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226
ал.1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност
на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №.., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба
и на жалбоподателите - ищци, първият спорен въпрос в настоящето производство е относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени
вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата
на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в
случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид
и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни доказателства. От показанията на свидетелите Е.. - майка на ищеца Г. и Х..
– чичо на ищцата Г., по безспорен начин се установява, че ищците и починалият
им 8-годишен син са били в изключително близки отношения, обусловени не само от
роднинската им връзка, че вследствие смъртта на сина си ищците са претърпели
значителни душевни болки и страдания. Между родители и син е съществувала
изключително силна връзката и след смъртта на И.у ищците настъпва коренна
промяна, животът им се променил в негативен аспект. Ищецът Г. узнал за смъртта
на сина си едва след два месеца /като пътник в същия л.а. ищецът също е
претърпял травматични увреждания и е бил в болница/. Близките му не знаели как
да му съобщят трагичното събитие, доколкото същият бил силно негативно
психически повлиян от новината за смъртта на баща си /водача на л.а. „О..“/, а
впоследствие и от трагичния факт за смъртта на сина му. И двамата свидетели са
идентични в показанията си, че този факт оказал изключително негативно влияние
върху психиката му /„изпадна в шок“ – показанията на св. Е..; „той е на 100%
съсипан“ – показанията на св. Х../. Научавайки новината за смъртта на детето си,
ищцата Г. припаднала. Последиците от трагичното събитие довели до консултации с
невролог и приемане на антидепресанти. След смъртта на сина им в семейството
на ищците настъпва драматична промяна вследствие загубата на най-ценното – дете.
Или гласните доказателства, които, като непосредствени и убедителни и при
съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло,
установяват, че неочакваната
смърт на син и то в тази ниска възраст, се е отразила изключително
неблагоприятно на физическото и психическо състояние на ищците, като
физическата и психическата нестабилност са непреодолими и понастоящем.
При преценка на изложените обстоятелства,
характеризиращи от субективна страна преките последици от емоционален и
психически характер по отношение на ищците от смъртта на сина им, както и от
обективна страна – че починалият И.е бил в изключително ниска възраст,
малолетен, едва на 8 години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете,
независимо от неговата възраст, е най-тежката загуба за родителя и съобразно
разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че ищците са претърпели
психически, морални болки и страдания, представляващи неимуществени вреди,
намиращи имуществено изражение в размер на по 200 000лв. за всеки от тях.
При определяне еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени
вреди се съобразява, както се посочи по-горе, малолетната възраст на
пострадалия, както и обстоятелството, че се касае за най-близката родствена
връзка между пострадал и претендиращ обезщетение – тази между дете и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален и
емоционален аспект, са от непреодолим характер. Касае се за загуба на
родственик от първа низходяща степен – дете, което е най-значимото, осмислящо
човешкия живот.
По изложените съображения въззивната инстанция приема,
че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищците болки и страдания,
непреодолимите негативни емоции, причинени от смъртта на техния син, поради
което е изградил необоснован правен извод, че с определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 105 000лв. ще бъдат репарирани последиците
от тази най-голяма загуба за всеки родител, съобразно въведения от законодателя
критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./. Отхвърляйки исковете до пълния предявен размер, не е изложил
съображения в тази насока.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване
за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, каквото възражение
застрахователят има право да релевира и каквото възражение своевременно е
въведено в процеса.
В материалноправната норма -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв
тип поведение от страна на пострадалия, поддържана с въззивната жалба, се сочи
неползването на детска обезопасителна система или предпазен колан от страна на
пострадалото лице – неспазване задължението, визирано в чл.137а, ал.1, във вр.
с чл.137в ал.2 от ЗДвП.
Относно механизма на процесното ПТП, при
първоинстанционното разглеждане на делото е допусната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице, лекият автомобил „О. А.“, в който е пътувал синът на
ищците, се е движел по главен път 11-57 /надлеза над АМ Т./, в посока към гр.С. З., в условия на
започнато спускане на мост. В същото време в обратна посока, в условия на
изкачване на моста, се е движел л.а. „..“. Скоростта на първия автомобил е била
около 92км.ч., а на втория – около 108км.ч., при ограничение на скоростта на
движение и за двата автомобила – 60км.ч. Техническите причини, довели до
възникване на ПТП-то, са субективните действия на водача на л.а. „..“, който не
се е съобразил при избора на скорост с пътните знаци, с конкретните условия на
видимост, не е запазил разположението на автомобила си в своята пътна лента и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, като сблъсъкът между двата автомобила
е настъпил в лентата за движение на л.а. „О. А.“.
При така настъпилото ПТП
пострадалият И.И. е бил на задната седалка на л.а. „О. А.“, в лявата й част,
зад шофьорското място. При сблъсъка на двата автомобила тялото на пострадалия е
продължило своето движение в посока напред, наляво и нагоре, при което е
контактувало с облегалката на седалката на водача и с тавана на автомобила.
Описани са уврежданията, отразени в съдебномедицинска експертиза на труп
№174/2016г., а именно: Черепно-мозъчна травма – счупване базата на черепа,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръв в мозъчните
стомахчета; Счупване на носни кости с разкъсно-контузна рана и охлузване по
външния нос; Гръдна травма – счупване на ребра в дясна гръдна половина с
кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на сърцето. Вдишва
кръв в белите дробове. Кръв в коремната кухина. Пропукване капсулата на
слезката. Анемия на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и
костите на дясната подбедрица с кръвонасядане на меките тъкани около тях.
Счупване на лява бедрена кост. Счупване костите на лявата предмишница. Счупване
на срамните кости на таза; Кръвонасядания и отоци по челото, дясната повърхност
на лицето и дясна слепоочна област нае лицето. Вещита лица са категорични, че
при така описаната характеристика на травмите – анатомично разположение и
тежест, се изключва ползването на предпазен колан или обезопасителна система,
както и че по делото липсват данни за използвани от пострадалия детска
обезопасителна система и предпазен колан /като автомобилът е бил фабрично
оборудван с триточкови предпазни колани/.
Вярно е, че според дефиницията,
дадена в § 6,
т.48 от ДР ЗДвП на понятието „Система за обезопасяване на деца“, която е комплект от компоненти, класифицирани според теглото но
децата в чл.137б ал.1 и в класове /пълен и непълен/ в чл.137б ал.2, тази
система е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар
или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността
на тялото на пътника. Вярно е, че не е спазено задължението, визирано в чл.137в
от ЗДвП. В случая би могла да се извършва и преценка – доколко пострадалият,
като малолетно лице, би могъл да формира правно-валидна воля, за да спазва
установеното от закона задължение зае ползване на обезопасителен колан или
система за обезопасяване на деца, като и според приетото в т.7 от ППВС №17/63г.,
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, но съобразно
конкретните обстоятелства. Съгласно константната съдебната практика, намерила
израз в ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпИ.вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения
– обективен елемент на съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението следва да води категорично до настъпването
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП правила за движение по пътищата не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е
необходимо да се докаже по категоричен начин, че нарушението е в пряка причинна
връзка с настъпИ.вредоносен резултат, т.е. – последният да е негово следствие,
доколкото приложението на правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия,
с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Според писменото заключение от комплексната експертиза, не може да бъде даден
еднозначен отговор на въпроса – дали би настъпил леталният изход при използван
предпазен колан или детска обезопасителна система, само шансовете за
преживяване биха били по-големи. Следва да се отчете обаче категоричният извод
на вещите лица, че при ползване на система за обезопасяване на деца от съответната
група и клас /която, според експертите следва да бъде обезопасителна система от
група II – за деца с тегло между 15 и 25кг. или от група III – за деца с тегло между 22 и 36кг./, не би следвало
да се получат само уврежданията на бедрените кости, тазовите кости и травмата
на главата. Това обаче не се отнася за другите, съществено опасни за здравето и
живота увреждания, описани в съдебномедицинска експертиза на труп №174/2016г. - Гръдна травма – счупване на ребра
в дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията,
контузия на сърцето; Вдишва кръв в белите дробове; Кръв в коремната кухина;
Пропукване капсулата на слезката. Категорични в тази насока са разясненията,
дадени в съдебно заседания от вещите лица: Инж. П. е пояснила, че при всички
положения и с предпазен колан, биха настъпили тези травми на вътрешните органи,
поради високата скорост на двата автомобила. Вещото лице д-р Т. е пояснил, че
травмите биха били точно толкова тежки, би имало само разлика в локализацията
на уврежданията. За да бъде успешно
проведен процесуалният способ за защита на пасивно легитимираната страна по иск
за репариране на вреди от непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване,
следва да се установи по пътя на пълно и главно доказване, че категорично крайният
вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като
съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били приложими
последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни последици от
установяването на този факт, доказателствената тежест за установяването му носи
жалбоподателят – ответник. Не е доказано обаче, че и при евентуално ползване на
посоченото обезопасително средство от страна на пострадалия, крайният
вредоносен резултат – леталният изход би бил предотвратен – само при установяването
на който факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Приносът на
пострадалия трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. С оглед на изложеното възражението за наличие на съпричиняване е
неоснователно и недоказано и не обосновава намаление на горепосочените суми,
представляващи обезщетение за репарирани на причинените на ищците неимуществени
вреди.
С оглед на изложеното въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник се явява неоснователна, а въззивната жалба на жалбоподателите
– ищци – основателна.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, с която исковете са отхвърлени над сумата от по 105 000лв.
до по 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 11.06.2016г. Следва да се постанови решение, с което
жалбоподателят – ответник да бъде осъден да заплати на жалбоподателите – ищци
допълнително обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на
по 95 000лв.
В обжалваната от жалбоподателя – ответник част, с
която исковете са уважени над сумата от по 70 000лв. до по 105 000лв.,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, на
ищците се дължат сторените в първоинстанционното производство разноски в пълен
размер. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, всеки от
тях е сторил разноски в размер на по 5 700лв. – адвокатско възнаграждение,
изплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.66 и л.67
по делото/. Следователно, освен присъдените от окръжния съд разноски – по
2 992,50лв., следва да бъдат присъдени допълнително – по 2 707,50лв.
за всеки от ищците.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнително държавна
такса в размер на 7 600лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК жалбоподателите – ищци са сторили разноски в размер на по 4 500лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно договор за правна защита
и съдействие /л.11 и л.12 по делото/.
Възражението на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК
за прекомерност на така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение е
основателно. Обжалваемият материален интерес за всеки от жалбоподателите – ищци
е по 95 000лв. При този обжалваем материален интерес минималното
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 3 380лв.
Производството не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, а
освен това процесуалната защита на двамата жалбоподатели е идентична. Ето защо
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до по 3 500лв. за
всеки от жалбоподателите – ищци, което, на основание чл.273, във вр. с чл.78
ал.1 от ГПК, следва да бъде заплатено от жалбоподателя – ответник.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят -
ответник следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за въззивното производство в размер на 3 800лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 и
чл.270 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 24.08.2020г., постановено по търг. д. №266/2019г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от Н.А.Г. с ЕГН **********, сумата 105 000лв. и Г.И.Г. с ЕГН ********** срещу „З.Д.Ж.и
З.” АД, ЕИК .. искове за разликата над по
105 000лв. до по 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на сина им - И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и
З.” АД, ЕИК .. да заплати на Н.А.Г. с
ЕГН ********** и на Г.И.Г. с ЕГН
********** допълнително по 95 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на
сина им - И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.08.2020г., постановено
по търг. д. №266/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която „З.Д.Ж.и З.”
АД, ЕИК .. е осъдено да заплати на Н.А.Г.
с ЕГН ********** и на Г.И.Г. с
ЕГН ********** сумата над по 70 000лв. до по 105 000лв., за всеки от
тях, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания, вследствие смъртта на сина им - И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на
гр.С. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и
З.” АД, ЕИК.. да заплати на Н.А.Г. с
ЕГН ********** и на Г.И.Г. с ЕГН
********** допълнително разноски за първоинстанционното производство – по 2 707,50лв., както и разноски за въззивното
производство – по 3 500лв. за всеки от тях.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.и
З.” АД, ЕИК … да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 7 600лв. и за въззивното производство в размер на 3 800лв.
/Решението в частта, с която исковете са уважени до
размера на сумите от по 70 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила./
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: