РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Ямбол , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. Ст. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330101899 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. ТР. Р.
против СТ. Д. Д., с която се иска съдът да определи начина на разпределяне на
ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ незастроена
част от дворно място, подробно описано в исковата молба.
В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на процесното
дворно място, при съответните ид.ч., като в имота имало две жилищни сгради.
Относно дворното място не можели да постигнат съгласие за начина на разпределение
на ползването.Иска се уважаване на претенцията, като разпределението да бъде
извършено по дължина, за да се осигури на ищеца възможност да ползва половината
лице към улицата.
В законоустановения срок, ответникът посочва, че искът е допустим, т.к. между
страните действително бил налице спор и между тях не било постигнато съгласие, но
по вина на ищеца.Оспорва искането на ищеца да ползва половината лице на имота, т.к.
това щяло да попречи на ответника да ползва двора съобразно правата си.Следвало да
бъде взето предвид и че страните са във влошени взаимоотношения. Иска се
ползването да бъде разпределено по посочен начин.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.Излага се становище за основателност на иска, като се изразява
предпочитание към вариант 1 и 3 от СТЕ на вещото лице З. и и вариант 2 и 3 на вещото
лице Ф..
Ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа изложеното в отговора.Моли
за отхвърляне на иска. Изразява предпочитание към вариант 2 от експертизата на
вещото лице З..
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че
страните са съсобственици на процесното дворно място , като ищецът по силата на НА
№***/22.07.2016 год. притежава ***/856 ид.ч., а ответникът по силата на НА №
***/08.08.1996 год. останалите 336 ид.ч.
За изясняване на обстоятелства, относими към настоящия правния спор, а
именно какъв е най-удачния начин за разпределение на ползването на процесния имот
съобразно квотите на страните и изградените в същия постройки, по делото са
изслушани първоначално и допълнително заключения на СТЕ. Вещото лице М. З.
първоначално е предложило два варианта за разпределение на ползването, като е
отчела правата на страните в съсобствеността и техните квоти. По представеното
допълнително заключение вещото лице е предложило три варианта за разпределение,
като при изготвянето му е са отчетени освен правата на страните в съсобствеността и
техните квоти и съществуващите в дворното място постройки,към момента на
изготвяне на експертизата. Вещото лице при всички 3 предложени варианти е отчело
начина на ползване на постройките в имота от страните, ползваните от тях входове за
достъп до двора, предназначението на всички постройки в имота и осигуряването на
достъп до тях за страните, които ги ползват; осигуряване на излаз на улица за всички
съсобственици. В нито един от вариантите не е предвидена част за общо ползване. За
онагледяване на заключението са изготвени скици, на които графично е отразен всеки
от предлаганите варианти. При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че е
констатирало, че част от тухлената ограда на имота е съборена и се ползва като вход
от ответника, оттам влизала и строителна техника, като било заградено с телена
мрежа.И в трите варианта водопроводната шахта, която е обща за двете сгради ,
попада в различен дял, а изградените септични ями попадат в дела за ползване на
ищеца, както и изграденият от ответника кладенец попада в определения за негово
ползване дял.
По почин на съда по делото е назначена повторна СТЕ, изготвена от вещото
лице В.Ф.. Първоначално вещото лице е предложило два варианта за разпределение на
ползването, съобразени със собственическите права на страните, реално
съществуващите в имота сгради , благоустрояването и кладенеца, като по вариант 1 се
осигурява достъп до обслужващата улица, а по вариант 2 делителната линия минава
покрай водомерната шахта, която се ползва и от двете страни. Разликата във
вариантите е в размера на лицето към улицата и отстоянието на делителната линия до
сградите. И при двата варианта са запазени съществуващите входове на страните и
липсват зони за общо ползване.
По искане на ответника е изработен трети вариант на заключението, при който
се запазват лицата към улицата от вариант 2, променят се разстоянията на делителната
линия до сградите, като е намалено ползването на ответника близо до верандата на
ищеца, запазени са съществуващите входове на страните и липсват зони за общо
ползване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС.
2
Горецитираната разпоредба овластява съда при предявено искане на един от
съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на
съсобствената вещ. С решението по чл. 32,ал.2 от ЗС съдът замества липсващото
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ
съобразно правата на всеки съсобственик. Съдът следва да определи частите за реално
ползване за всеки съсобственик по начин, който да съответства на правата от
съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването поддържането им. Със съдебното решение
частите за реално ползване следва да са определени по начин, който да не създава
предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното
разпределение на ползването. Освен това същото следва да бъде постановено при
съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма
право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване.
Страните не спорят относно притежаваните права в съсобствеността, спорният по
делото въпрос се съсредоточава върху най – целесъобразния за страните вариант за
ползване на дворното място, в което са изградени самостоятелни обекти в режим на
индивидуална собственост на страните.
На първо място при преценката си съдът намира за необходимо да посочи, че не
следва да бъде кредитирана нито първоначалната, нито повторната експертиза
изготвена от вещото лице З.. Това е така, т.к. при първоначалното й изготвяне вещото
лице не е взело предвид действителното фактическо положение и налични сгради в
имота, а при повторното изготвяне не е съобразена практиката на съдилищата , че при
наличието на сграда , теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32,ал.2 от
ЗС, т.к. на разпределение по този ред подлежи ползването на незастроената част от
съсобствения терен. Ето защо и съдът счита, че следва да подложи на анализ
вариантите за разпределение предложени от вещото лице Ф..
В процесния случай и трите предложени от вещото лице варианта за
разпределение са съобразени с действителното фактическо състояние на имота,
включително са съобразени с правата на страните в съсобствеността.И при трите
варианта са взети предвид ползваните от страните входове за достъп до имота,
включително до жилищните им сгради, както и не са предвидени части за общо
ползване.Вещото лице е изяснило, че е невъзможно разпределение при което ищецът
да ползва половината от лицето на имота.
Като взе предвид изложеното, включително влошените взаимоотношения на
страните, както и че според съдебната практика начинът на ползване следва да е
съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните
взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене
с общата вещ/Решение № 615 ОТ 30.09.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1510/2009 Г., Г. К., IV Г.
О. НА ВКС/, съдът приема, че разпределението следва да се осъществи по вариант
трети от експертизата, който освен, че е съобразен с действителното положение и не
предвижда бъдещи преустройства, единствен не предвижда ползване на незасторената
част от дворното място около верандата на ищеца да се осъществява от ответника.
Освен това при този вариант водомерната шахта, която е обща за страните е
разположена на границата между определените за ползване терени, което и ще доведе
до по-безпроблемен достъп на двете страни до същата. Останалите два варианта се
3
преценяват от съда като нецелесъобразни именно с оглед влошените отношения между
страните, т.к. и двата предвиждат голяма част от имота около отворената веранда на
ищеца да бъде ползвана от ответника.
По разноските:
В практиката на ВКС е прието, че в хипотезата когато съдът е сезиран с искане за
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част
от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. Предвид изложеното в тежест на ответника следва да бъде
възложено заплащане на сумата в размер на 441, 55 лева, представляваща припадащата
му се част от внесени от ищеца държавна такса и депозити за вещи лица. Поради
идентични правни съображения ищецът следва да заплати на ответника сумата в
размер на 91, 12 лева, представляваща половината от внесения от него депозит за
изслушване на допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
Разпределя ползването на съсобствения между Н. ТР. Р., ЕГН ********** и
СТ. Д. Д., ЕГН ********** имот, представляващ незастроено дворно място, цялото с
площ 856 кв.м., УПИ ***, кв. *** по кадастрално – регулационния план на с.К., общ. Т.
по вариант трети от експертизата на в. л. инж. В.Ф. както следва:
На Н. ТР. Р., ЕГН ********** се определя за ползване оцветения в оранжев
цвят дял от незастореното дворно място от 366, 30 кв.м., между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7,
8, 9, 10, 11, 12.
На СТ. Д. Д., ЕГН ********** се определя за ползване оцветеният в жълт
цвят дял от незастореното дворно място с площ от 233, 30 кв.м , между точки 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, 9, 10, 13.
Скицата към заключението изготвено от в. л. Инж. В.Ф. – вариант 3 ,
подписана и от председателя на настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част
от решението.
4
ОСЪЖДА СТ. Д. Д., ЕГН ********** да заплати Н. ТР. Р., ЕГН **********
сумата от 441, 55 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Н. ТР. Р., ЕГН ********** да заплати СТ. Д. Д., ЕГН **********
сумата от 91, 12 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5