Р Е Ш Е Н И Е
№
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 19.01.2021 г., в състав:
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина Владимирова
като разгледа докладваното от
съдия Кипров
адм.дело № 2299 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството е образувано въз основа на
жалба от Д.П.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***,
депозирана чрез пълномощник – адв. С.К., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0304-000461/26.09.2020 г., издадена от полицейски инспектор към РУ
Несебър, ОДМВР-Бургас, с която
на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ В****НТ, собственост на жалбоподателя, за срок от
6 месеца, считано от 26.09.2020 г. и отнемане на два броя регистрационни табели с
рег.№ В****НТ.
В жалбата са изложени твърдения, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посочва се, че на
26.09.2020 г. Ш. е управлявал собствения
си лек автомобил, но оспорва обстоятелството, че към този момент е бил с отнето
СУМПС, тъй като ЗППАМ за отнемането не му била
връчена. Посочва, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане
на оспорената ЗППАМ, тъй като предходната ЗППАМ по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП
би произвела своето действие едва след като бъде връчена на адресата . На
следващо място се твърди липсата на мотиви в оспорената заповед, тъй като в
основанието за налагането й не е посочено точно коя от хипотезите на чл.171,
т.2а, б. “А“ от ЗДвП е приета от страна на административния орган. С тези доводи се иска отмяна на оспорената
ЗППАМ и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят
не се явява. В писмена молба, чрез
пълномощник адв. С.К., жалбата се поддържа и се пледира
за отмяна на оспорената заповед с присъждане
на разноски по представен списък.
Ответникът - полицейски инспектор при РУ-Несебър към
ОДМВР-Бургас А.Г.А., издал оспорената ЗППАМ, редовно призован, не се явява , не
се представлява , не представя отговор в срока по чл.163, ал.2 от АПК и не
взема становище по депозираната жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 21.09.2020
г. срещу жалбоподателя Ш. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, № 891287 за това, че на
посочената дата около 03:40 часа, в к.к.
„Слънчев бряг“ по главната алея до спирка „Палма“ , посока гр. Свети Влас управлява собствения си л.а. „Тойота“ рег.№ В****НТ,
като не е заплатил сумата от 180 лв. в установения срок – справка с техн. средство РСОД
таблет, по Електронен фиш серия К № 2282959/19.09.2018 г., връчен на 11.11.2019
г. Посочено е , че с това деяние Д.Ш. е
нарушил разпоредбата
на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът
е връчен на посоченото като нарушител лице, което го е
подписало без
възражения,
както и положило подпис за това , че е получило препис
от акта. Видно от
съдържанието на АУАН, при съставянето му са иззети като доказателства СУМПС №
********* и КТ № 9425494, притежавани
от жалбоподателя Ш..
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000444 от 21.09.2020 г.,
А.Г.А.– полицейски
инспектор към РУ-Несебър към ОДМВР-Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директор на ОДМВР – Бургас , е наложил на Д.П.Ш. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане
на дължимата глоба. ЗППАМ не е връчена на адресата.
На 26.09.2020 г. срещу
жалбоподателя Ш. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA, № 1762 за това,
че на посочената дата, в 02:47 часа, в к.к. „Слънчев бряг“ по главната алея до
спирка „Палма“ посока гр. „Свети Влас“, като водач на собствения си л.а.
„Тойота Рав 4“ рег.№ В****НТ, при проверка е установено, че водачът не
притежава СУМПС (лишен). Посочено е, че с това деяние Д.Ш. е нарушил
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС след като СУМПС временно
е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП . Актът е връчен на посоченото като нарушител
лице, същият го е подписал без възражения, както и положил подпис за това, че е
получил препис от акта. Видно от съдържанието на АУАН, при съставянето му е иззет
като доказателство АУАН серия АА № 891287.
С оспорената понастоящем Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000461 от
26.09.2020 г., А.Г.А.– полицейски инспектор към РУ-Несебър към ОДМВР-Бургас,
упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директор на ОДМВР - Бургас,
е наложил на Д.П.Ш. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“А“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В заповедта
е отразено, че са отнети 2 броя регистрационни табели с рег.№ В****НТ, както и че същата е постановена въз основа на съставен АУАН № GA1762/26.09.2020 г. за това , че Ш. на 26.09.2020 г. около 02:47 часа в к.к. „Слънчев бряг“ по главната алея до
спирка „Палма“ посока гр. „Свети Влас“, управлява собствения си л.а. „Тойота Рав 4“ рег.№ В****НТ
без да притежава СУМПС
(лишен), с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. ЗППАМ е връчена на адресата срещу
подпис на 28.09.2020 г., видно от приложената разписка.
По делото е приобщена административната преписка по издаване
на оспорения ИАА. Представени са и са
приети доказателства за компетентност на издателя на
акта и за връчване на ЗППАМ от 21.09.2020 г. - Картон на ЗППАМ № 20-0304-000444/21.09.2020 г.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
и Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР-Бургас.
В писмо с.д.№ 16310/31.12.2020 г.
от Началник РУ-Несебър е посочено, че на 24.11.2020 г. в АИС АНД е регистрирано
действие „отпадане на основанието“ на
ЗППАМ № 20-0304-000444 (изплатени всички задължения на водача) и СУМПС
на водача е възстановено в системата АИС БДС.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното :
Обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0304-000461 от 26.09.2020 г.,
издадена от А.Г.А.- Полицейски инспектор към РУ – Несебър при ОДМВР-Бургас,
упълномощен със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР –
Бургас, е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (л.3 по делото), от лицето - адресат на акта, което
съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същият пряко
засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За законосъобразността на наложената ПАМ
значение има единствено наличието на следните предпоставки:
наличие на материална компетентност на издателя на заповедта ; съставен АУАН на водача за нарушение,
визирано в чл.171, т.2а, б.“А“ от ЗДвП ; наличие на необходимите реквизити на заповедта
като административен акт ;
издаването му в
писмена форма и съответствие с целта на закона.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП с оглед посоченото в писмо с.д.№ 16310/31.12.202 г. на Началника на РУ-Несебър и представените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед
№ 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР-Бургас , като това не е спорен момент по делото.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните, установени в закона
реквизити. При прочит на мотивите за издаване на заповедта се установява
пропуск от страна на административния орган – посочено е, че жалбоподателят не
притежава СУМПС (лишен), тъй като СУМПС е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, но не са посочени номер на ЗППАМ и
датата на
издаването й. В издадения АУАН серия GA № 1762/26.09.2020 г. обаче е посочено,
че СУМПС е отнето на 21.09.2020 г. със ЗППАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, / невръчена/ , а в административната
преписка са приложени АУАН серия АА № 891287/21.09.2020 г. и ЗППАМ №
20-0304-000444/21.09.2020 г. При това положение съдът намира, че приложение
намира Тълкувателно решение № 16/1975 г. ОСГК, съобразно което: „ Възможно е мотивите да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт… Ако административният акт е
издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях
съображения са такива и за издаването на самия акт.“. Предвид изложеното, съдът
намира , че ЗППАМ е мотивирана в достатъчна степен
за извършване на проверка относно материалната й законосъобразност, а възраженията на жалбоподателя
в тази насока са неоснователни.
В случая съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценка налице ли са
установените от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези
факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената
правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена на основание на чл.171, т.2а , б.“А“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство след като свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. За
прилагането на ПАМ на посоченото основание следва да бъде установено, че ППС се
управлява от собственик, който е и водач, на когото временно е отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
Безспорно се установява, че Д.П.Ш. като водач на
МПС на 26.09.2020 г. в 02:47 часа в к.к. „Слънчев бряг“, по главната алея до спирка „Палма“,
посока гр. Свети Влас е управлявал
собствения си лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с
ДК № В****НТ, след като СУМПС му е било иззето с АУАН серия АА №
891287/21.09.2020 г., респ. отнето
по
административен
ред със ЗППАМ № 20-0304-000444/21.09.2020 г. Установява се още, че тази ЗППАМ не е
връчена на жалбоподателя.
В оспорената ЗППАМ са посочени релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“А“ от ЗДвП на собственик, който управлява моторно превозно средство след като
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП . Изрично е посочено в заповедта, че се
издава на Д.Ш., за който е посочено в АУАН и не е спорно, че е собственик на управляваното от него МПС. Единственият въведен от
жалбоподателя спорен момент по
делото е затова,
дали може да породи своето
правно действие ЗППАМ от 21.09.2020 г. при положение, че същата не е била
връчена на адресата .
Със заповед за налагане на ПАМ от 21.09.2020 г. се отнема свидетелство за управление на МПС, а с АУАН от 21.09.2020 г. се изземва същото. В тази връзка следва да се посочи, че „изземването“
на свидетелството за правоуправление е фактическо действие, различно от правния
акт по „отнемането“ му. „Изземването“ не представлява административна принуда,
а фактическо действие по упражняване контрол от съответните органи и
се
извършва по отношение на определени вещи – в случая документи, съгласно чл.42,
т.10 от ЗАНН. „Отнемането“ на СУСМП е свързано с прилагане на държавна принуда и
с
възпирането от упражняване на определено право – в случая от правото да се управлява
автомобил, доколкото именно СУМПС позволява това право. Безспорно е, че ПАМ
подлежи на незабавно изпълнение – аргумент от чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Следователно за отнемането на СУМПС , т.е. за пораждане действието на тази мярка не е
необходимо ЗППАМ да е връчена на лицето, спрямо което тя е насочена - поради допуснатото от закона предварително изпълнение, дори да не е връчена , ЗППАМ е породила целеното от нея действие. Затова и
с издаването ѝ на 21.09.2020 г. СУМПС е действително
отнето, а с АУАН от същата дата ,то е и
фактическо иззето от нарушителя. С отнемането на СУМПС и талона към него,
водачът е бил с отнето СУМПС и управлявайки автомобила същият виновно е нарушил на чл.105а, ал.1 от ЗДвП,
следователно са били налице
основания за прилагане на ПАМ спрямо него по реда
на чл.171, т. 2а, б.“А“ от ЗДвП. Правнозначимият
факт е, че към момента на проверката Ш. не е
притежавал СУМПС, тъй като същото му е било отнето по административен ред, с
оглед на което материалният закон е правилно приложен при налагането на процесната
принудителна мярка. При констатиране на някое от обстоятелствата по т.2а на
цитираната по-горе правна норма, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният
орган е
изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта.
В случая не са налице и
отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22
от ЗАНН във
връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата
и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС
без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, тоест тя
има и преустановителен ефект.
В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146
от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при
наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното
приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението
по пътищата, поради
което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход от делото разноски
на жалбоподателя не се дължат, а от страна на ответника няма претенция за
присъждане на такива.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.П.Ш., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0304-000461/26.09.2020 г., издадена от
полицейски инспектор към РУ Несебър, ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.
171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ В****НТ за срок от 6 месеца, считано от 26.09.2020 г. и отнемане
на два броя регистрационни табели с рег.№ В 6215НТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.172, ал.5, изр. последно от Закона за движението по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :