№ 127
гр. Варна, 14.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000081 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, чрез адв.М.Г., срещу решение №87/06.12.2022г., постановено по
т.дело №180/2021г. на ОС –Силистра, в частта, с която е частично уважена
претенцията на Г. В. Н., ЕГН ********** с правно основание чл.432 КЗ и
чл.497 КЗ вр.чл.86 ЗЗД за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на брата на ищеца
– Н. Н., до размера от 50 000 лева както и за присъдената мораторна лихва в
размер на 2 194 лева, за периода от 17.06.2021г. до предявяване на иска на
16.11.2021г.
В отхвърлителната част решението не е предмет на обжалване.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му
и вместо това отхвърляне на иска ведно с последиците от това по отношение
на сторените разноски.
В жалбата се излага, че съдът е игнорирал възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от пострадалото лице, което е довело до
постановяване на неправилно решение. Допуснато е процесуално нарушение
1
на съда, който не е разгледал правопогасяващото възражение за
съпричиняване, съответно не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Прави се довод, че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД и
критериите за определяне справедлив размер на обезщетението. Твърди се, че
по делото не е установена трайната и дълбока емоционална връзка на ищеца
с починалия му брат и претърпените от това продължителни болки и
страдания. Неправилно съдът бил приложил критериите за справедлив размер
на обезвреда, съгласно чл.52 ЗЗД. Постановеното решение било в
противоречие с пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, където е предвидено
ограничение в размера на обезщетението до 5000 лева. Въззивникът счита, че
поради недължимост на главното вземане, на ищеца не се дължат и
обусловените от това лихви и разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Г. В.
Н. чрез адв.Десислава Борисова, за неоснователност на въззивната жалба.
Оспорва се възражението на застрахователя, че съдът не е взел предвид
възражението за съпричиняване и неговото отражение при определяне
размера на обезщетението. Напротив, твърди, че съдът е коментирал
изслушаната в тази насока техническа експертиза като правилно бил приел, че
не се установява основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД. Сочи, че съдът е обсъдил в
съвкупност събраните гласни доказателства и психологическа експертиза, за
да достигне до извод за наличието на трайна и емоционална връзка между
починалия и неговия брат в контекста на ТР №1/2018г. на ОСГНТК на ВКС.
По отношение възражението за неприлагане на пар.96 от ДР на ЗИД на КЗ,
страната сочи, че доколкото вредите са настъпили на 21.07.2020г., то на
основание пар.22 от ДР на КЗ, по отношение на същите е неприложим
цитирания в жалбата лимит на отговорност на застрахователя. Твърди се, че
приципът за справедливост е спазен при определяне размера на
обезщетението. Претендира се потвърждаване на съдебното решение в
обжалваната част ведно с присъждане на сторените разноски.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. Надлежно е извършено администрирането на жалбата,
постъпилият отговор съответства на законовите изисквания.
2
Съдът намира, че с оглед направените с жалбата оплаквания и
становището в отговора на жалбата не са налице основания за служебно
събиране на доказателства и даване указания на страните да ангажират такива
във връзка с приложението на императивни правни норми.
Страните не правят доказателствени искания.
Воден то изложеното въззивният състав на основание чл.267 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, чрез адв.М.Г., срещу решение №87/06.12.2022г., постановено по
т.дело №180/2021г. на ОС –Силистра, в частта, в която е частично уважена
претенцията на Г. В. Н., ЕГН **********, с.********, *************, с
правно основание чл.432 КЗ и чл.497 КЗ, за осъждане на застрахователя БУЛ
ИНС АД да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера от
50 000 лева както и за мораторна лихва в размер на 2 194 лева.
В отхвърлителната част решението не е предмет на обжалване.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 21.03.2023 год. от 14.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3