Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 1 3 6
гр.
Пловдив, 13.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на двадесет и втори
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №1111/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-1030-009859 от 29.11.2018 г. на М. В. М. – **** Група
към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на М.И.И., ЕГН **********
са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в
размер на 50 лева на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на
10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, сочи се че описаните факти не отговарят на
истината, допуснати са съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателката
М.И., редовно и своевременно призована
не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Й.Л., която излага
мотиви за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
30.10.2018 г. в около 17.25 часа жалбоподателката М.И. управлявала лек
автомобил „Ситроен Ц 2” с рег. ****, собственост на С. Т. в гр.Пловдив, като
била спряна за проверка на кръстовището на бул. „Любен Каравелов” и бул. „Христо Ботев”
посока запад-север от полицейските служители при сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР Пловдив А.Г. и В. С. . Полицейските служители установили, че
управлявания от И. лек автомобил е с неработещи стоп светлини, както и същата не
представила свидетелство за регистрация на МПС. Тъй като имало нервно поведение
от проверяваното лице, полицейските служители поискали да тестват жалбоподателката
за употреба на алкохол с техническо средство, като тестът бил отрицателен.
Поведението и обаче усъмнило полицейските служители и те поискали да тестват М.И.
и за употреба на наркотични вещества с техническо средство, но тя отказала. За констатираното
спрямо нея бил съставени АУАН за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. На жалбоподателката бил издаден
талон за медицинско изследване с бл. №0015844. В последствие жалбоподателката И.
не се явила в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД за даване на кръвна проба.
Въз
основа на съставения АУАН с бл. №949339 било издадено процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
НП, АУАН с бл. №949339, талон за медицинско изследване, писмо от УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, справка АНД, оправомощителна заповед, както и от
свидетелските показания на свидетелите А.Г., които съдът кредитира с доверие.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно да е отказала да бъде изпробвана с
техническо средство за употреба на упойващи вещества или техни аналози и е
отказала да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества.
Не се доказва възражението на жалбоподателката, че не
и е съставен талон за медицинско изследване. Съставянето на талона за
медицинско изследване действително е част от процедурата по установяване дали
даден водач е употребил алкохол или наркотични вещества и има съществено
значение за преценката относно правото на защита на водача. Талонът има за цел
да информира водачът до кой момент и в кое лечебно заведение следва да се яви,
за да даде кръвна проба за изследване ако желае. Доколкото по делото се
установява, че такъв талон е издаден и в него е наличен подпис на
жалбоподателката няма как да се приеме соченото от нея, че не е издаван въобще
такъв.
От доказателствата по делото пък е безспорно
установено, че М.И. е отказала да бъде тестван за употреба на упойващи вещества
или техни аналози с техническо средство, както и не се е явил в болничното
заведение да даде кръвна проба за изследване. Не могат да се приемат сочените в
жалбата възражения, че жалбоподателката не е разбрала за какво искат да я
тестват отново, след като и е бил връчен талон за медицинско изследване, в
който ясно е отбелязано че е отказала тест с техническо средство „Дрегер Дръг
Чек”. С това действително е осъществено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Липсват каквито и да било доказателства по делото,
които да оборват изложените в АУАН и НП факти за това, че не са работели стоп
светлините на управлявания от И. лек автомобил или пък че тя е представила
свидетелство за регистрация на управляваното МПС. С оглед на това и доколкото
актът е редовно съставен, съдът счита че не е оборена за тези нарушения
презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
По отношение на наложените санкции, то същите са
определени в твърд размер в закона и наказващият орган не е имал възможност за
индивидуализации на същите, поради което и те се явяват законосъобразни.
Не може да се приеме случаят за маловажен по смисълът
на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че по отношение на нарушителката има
и други наложени санкции по ЗДвП, а същевременно при проверката е осъществено
повече от едно нарушение. Всяко едно от тях, нито заедно нито поотделно се
отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на такива нарушения.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1030-009859 от 29.11.2018 г. на М. В. М. – **** Група
към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на М.И.И., ЕГН **********
са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в
размер на 50 лева на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на
10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
П. С.