№ 261
гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000091 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260046 от 4.12.2020 г., постановено по т.д. № 279/2019г.
Плевенският окръжен съд е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
– гр. София да заплати на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ вр. чл. 432 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД на С. Х. П. и В. В. П., и двамата от гр. Искър, област Плевен,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на дъщеря им
Н. В. П., загинала при ПТП, причинено на 12.04.2019 г. от л.а. „Фолксваген
Голф“, с рег. № ЕН 69****, с водач Р. В. П., съобразно застрахователна
полица BG/22/119001053472 от 11.04.2019 г. със срок от 12.04.2019 г. до
11.04.2020 г., в размер на по 125 000 лв. за всеки от тях, заедно с дължимата
компенсаторна лихва, считано от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане
на сумите, като до размера от по 250 000 лв. за всеки един от ищците е
отхвърлил исковете като неоснователни. Със същото решение Плевенският
окръжен съд осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Р.М. от САК
възнаграждение в размер на 9 672 лв. с ДДС, а по сметка на Окръжен съд –
Плевен държавна такса в размер на 10 000 лв. и разноски в размер на 125 лв.
С решението С. Х. П. и В. В. П. са осъдени да заплатят солидарно на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София деловодни разноски в
размер на 1012,50 лв.
1
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която предявените
искове за заплащане на причинените неимуществени вреди на двамата ищци
са отхвърлени за разликата над уважения размер от по 125 000 лв. до размера
от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 12.06.2019 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, е подадена от В. В.
П. и С. Х. П., чрез адв. Р.М., с оплакване за неправилност на същото. В
жалбата се излага, че решението в обжалваната му част е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон, както и със съдебната практика по прилагане
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че исковете са доказани по основание, но неправилно е
определил размера на дължимите обезщетения, като не е съобразил в
достатъчна степен доказаните в процеса болки, страдания и съпътстващите
негативни емоционални преживявания и състояния, които са претърпели и
продължават да търпят ищците в резултат от смъртта на тяхната дъщеря.
Твърди се, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е взел предвид
годината на настъпване на процесното ПТП; социално-икономическите
условия в страната към момента на увреждането; размерът на минималната
работна заплата; лимитите на застрахователно покритие, действащи към 2019
г.; възрастта на ищците към момента на настъпване на вредите.
Жалбоподателите считат, че при постановяване на своя съдебен акт,
първоинстанционния съд не е взел предвид всички събрани по делото
доказателства, както поотделно, така и в тяхната цялост. В жалбата се излага,
че в конкретния случай съдът е следвало да вземе предвид невръстната
възраст на пострадалата към датата на катастрофата, изградената силна
емоционална връзка между родители и дете, както и младата възраст на
ищците към момента на загубата на рожбата им. Твърди се, че Плевенският
окръжен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно
съществуващи факти и не е отчел съдебната практика по сходни случаи, както
и лимита на отговорност на застрахователя. Жалбоподателите считат, че
справедливото обезщетение, което им се дължи за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им е в размер на 200 000 лв. за
всеки един от тях. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваните части, като предявените искове бъдат уважени в
размер на по 200 000 лв. за всеки един от жалбоподателите-ищци, ведно със
законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира се
и присъждането на разноски за производството пред въззивната инстанция.
От ответната по жалбата страна Застрахователна компания „Лев Инс“
АД не е постъпил писмен отговор.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, чрез адв. Н.М. против
решението в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 62 500 лв. В жалбата се излага, че
определеното парично обезщетение, ведно с компенсаторната лихва, е
2
недължимо поради недоказаност на твърденията за проявление на
неимуществени вреди съобразно заявеното в обстоятелствената част на
исковата молба, като не съответства на справедливостта и е определено в
отклонение от задължителната практика на Върховния съд – ППВС № 4/68г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, тъй като в него
не се съдържат мотиви, основани на преценка на конкретни обстоятелства,
установени по делото и повлияли на преценката на съда относно дължимостта
и размера на присъденото обезщетение. В жалбата се излага също, че съдът
неправилно е оставил без уважение възражението за принос на ищцата за
настъпване на противоправния резултат. Твърди се, че в производството е
установено пълно и главно, че детето като пътник в превозното средство не е
било обезопасено посредством обезопасителен колан и не е било превозвано
чрез използване на система за обезопасяване на деца, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137б от ЗДвП. Излага се, че въпросът относно
обезопасяването на Н. П. време на превоза не е обсъден с оглед
ангажираните доказателства, като съдът необосновано е приел, че не е
установен принос на законния представител на загиналата поради липса на
положена грижа за осигуряване на безопасния превоз с лек автомобил.
Жалбоподателят счита, че неправилно е уважен и предявеният акцесорен иск
за присъждане на законна лихва, считано от датата на настъпване на
събитието, доколкото в конкретния случай застрахователят бил уведомен за
настъпилото ПТП едва с предявяване на исковата молба и приложение
намират разпоредбите на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и чл. 268, т. 10 вр. чл. 223, ал. 2
от КЗ /отм./. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат отхвърлени за
сумата над 62 500 лв. като неоснователни и недоказани. Претендира се
присъждането и на сторените от жалбоподателя разноски в производството
по делото пред двете инстанции.
От ответниците по насрещната жалба В. В. П. и С. Х. П. е постъпил
писмен отговор, с който е заявено становище за неоснователност на
насрещната въззивна жалба.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в
жалбите оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:
Пред Плевенският окръжен съд са предявени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ от В. В. П. и от С. Х. П. против ЗК „Лев Инс“ АД за
заплащане на обезщетение в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях за
неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат на смъртта на дъщеря им
Н. В. П., настъпила при ПТП на 12.04.2019 г.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете.
От фактическа страна се установява следното:
С постановление от 25.03.2020 г. на зам.-окръжен прокурор при
Окръжна прокуратура – Плевен е прекратено наказателното производство по
ДП № 77/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, ЗМ № 143/2019
3
г. на РУ на МВР – Долни Дъбник, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство е
установено, че принос за настъпилото ПТП има единствено Ричард В.ов П.,
като поради неправилните му действия при управлението на л.а. „Фолксваген
Голф“ е настъпило произшествието, в резултат на което е последвала
неговата смърт и тази на племенницата му Н. П..
По делото е представено удостоверение за наследници, видно от което
наследници по закон на починалата Н. В. П. са нейните родители С. Х. П. и В.
В. П..
По делото е представено и удостоверение за родствени връзки на Н. П.
от 25.04.2019 г., от което е видно, че починалата Н. П. има по-голяма сестра
на име В. В. П..
Между страните не е спорно, че по отношение на Р. В. П., към датата на
процесното ПТП, е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/119001053472/11.04.2019 г.,
с валидност от 12.04.2019 г. до 11.04.2020г.
С молба вх. № 8054/12.06.2019 г. В.П. и С.П. са предявили
извънсъдебно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. По молбата при
ответното застрахователно дружество е образувана щета № 0000-1000-03-19-
7405.
С писмо изх. № 5067/17.06.2019 г. застрахователят е изискал
представянето на документи във връзка с образуваната щета, като ищците са
уведомени, че до получаването им за застрахователя не е налице основание да
уважи предявената претенция, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от КЗ.
От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. И., се
установява, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието
на път II-13 Долни Дъбник – Искър на км 90+023. Пътното платно на мястото
на ПТП представлява част от хоризонтална права, двупосочно, като лентите
за движение (по една за всяка посока) са разделени от единична прекъсната
линия. Широчината на асфалтовата настилка е 7,8 м, като северният банкет е
с ширина 1 м, а южният – с ширина 4 м и завършва с отводнителен канал.
Пътната настилка е с незначителен наклон в посока от гр. Долни Дъбник към
гр. Искър. Установява се, че процесният автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ЕН 69****, управляван от Р. П., непосредствено преди контакта между
двете превозни средства, се е движил в посока от гр. Долни Дъбник към гр.
Искър, а л.а. „Хонда ХРВ“, с рег. № М 39****, управляван от И. Ц. М., се е
движил в противоположната посока. Според изчисленията, които вещото
лице е извършило, скоростта на л.а. „Фолксваген Голф“ към момента на
отлагане на следи върху настилката, преди момента на контакт между
превозните средства е 93,17 км/ч., а към момента на първоначалния контакт –
4
65,51 км/ч. Скоростта на л.а. „Хонда ХРВ“ непосредствено преди и към
момента на първоначалния контакт между превозните средства е 90,66 км/ч.
Мястото на първоначален контакт при удара е в лентата за движение на л.а.
„Хонда ХРВ“. Произшествието се състои в сблъсък на двата автомобила,
който е протекъл по следния механизъм: движение на л.а. „Фолксваген Голф“
от полагащата му се лента към насрещната, с предхождащо отлагане на следи
от триене на ходовите гуми, сблъсък с насрещно движещ се л.а. „Хонда ХРВ“
и последващо движение на двата автомобила след удара до установяването
им в покой на местата, на които са намерени. До сблъсъка л.а. „Фолксваген
Голф“ се е движил със скорост 93,17 км/ч. в посока от гр. Долни Дъбник към
гр. Искър. Срещу него, в противоположна посока към гр. Долни Дъбник се е
движил л.а. „Хонда ХРВ“ със скорост 90,66 км/ч. Когато двете превозни
средства са били на разстояние около 65,25 м едно от друго, л.а. „Фолксваген
Голф“ отлага следи върху настилката от ходовите гуми и променя
направлението си към насрещната пътна лента, с последващо пресичане на
осевата линия. Към този момента л.а. „Фолксваген Голф“ се е намирал на 30,5
м от мястото на удара, а л.а. „Хонда ХРВ“ – на 34,75 м. Водачът на л.а.
„Хонда“ възприел навлизането на л.а. „Фолксваген“ в полагащата му се пътна
лента, но не е имал техническа възможност да реализира закъснително
движение до мястото на удара, тъй като времето за движение на втория
автомобил от момента на отлагане на следи върху настилката до момента на
удара между двете превозни средства по числена стойност е по-малко от
времето, необходимо на водача на л.а. „Хонда“ да реализира закъснително
движение. Получил се кос удар между предната дясна ъглова част на л.а.
„Фолксваген Голф“ и централната челна част на л.а. „Хонда ХРВ“. В първата
фаза на удара между двата автомобила предната дясна ъглова част на л.а.
„Фолксваген“ е контактувала с централната челна част на л.а. „Хонда“.
Получили са се еластични и пластични деформации в контактуващите
повърхнини и части, като с нарастване силата на удара, съответно и загубата
на енергия се увеличава, като възникналите тангенциални ударни сили се
стремят да отделят двете превозни средства. В процеса на удара на телата,
возещите се в двата автомобила действат инерционни и кориолисови сили,
чието направление е в противоположна посока на действащия ударен импулс.
При удара върху телата на пострадалите на задната седалка е действала
инерционна сила, насочена напред и на дясно спрямо първоначалната посока
на движение на превозното средство, която се стреми да измести телата на
пострадалите напред и на дясно спрямо мястото, на което са се намирали в
автомобила. Според вещото лице при движение на телата на пострадалите,
седящи на задната седалка, същите биха се отклонили в посока към
вътрешната стена и стъкло на задната дясна врата, средната дясна колона и
тилната част на облегалката на предна дясна седалка. Втората фаза от удара
съдържа транслационно движение на двете превозни средства с ротация, в
процеса на което от двата автомобила са се отделили части, които са
немерени при огледа. След отделянето на двете превозни средства, всяко едно
5
от тях изминава различно разстояние до установяването си в покой – л.а.
„Фолксваген“ изминава 5,1 м от мястото на удара до установяването си в
покой, а л.а. „Хонда“ изминава 5,9 м от мястото на удара до момента на
установяването си в покой. С установяването на двете превозни средства в
покой произшествието е приключило.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото инж. В. И.
лице уточнява, че произшествието се характеризира със загуба на напречна
устойчивост на л.а. „Фолксваген Голф“, вследствие на което същият пресича
мислената осева линия на пътното платно и навлиза в насрещната пътна лента
към насрещно движещия се автомобил. Загубата на напречна устойчивост се
изразява в занасяне, което е съпроводено с действие от страна на водача с
кормилния кръг и некоригиране направлението на превозното средство
спрямо изменението на полагащата му се пътна лента. Според вещото лице
водачът сам се е поставил в това положение като не е контролирал
постъпателното движение на самия автомобил съобразно изменението на
направлението на пътното платно. Експертът допълва, че по делото липсват
обективни данни, въз основа на които да се даде становище за друга разлика,
свързана със загуба на напречна устойчивост като техническа неизправност,
наличие на неравности и деформации върху пътната настилка. Вещото лице е
изяснило, че процесните автомобили са снабдени с триточкови колани, които
обхващат торса на тялото, като ограничават движението на тялото напред и
нагоре, но не го ограничават напречно и настрани при наличие на ротация на
автомобила. Същевременно долните и горните крайници не се ограничават от
триточковия колан, т. е. при удар между две превозни средства вследствие на
инерционните сили долните и горните крайници, а също и главата, се
ориентират в посока, обратна на ударния импулс; триточковия колан не
ограничава крайниците и главата. Поради това при ПТП, при което
вследствие на удара автомобилите правят ротация и изместват своето
положение спрямо мястото на удара, телата се отклоняват и настрани, като
коланите не ограничават това преместване настрани, а само напред и нагоре,
и то само на торса. Според вещото лице, за да се даде категорично становище
дали е бил поставен предпазен колан, или не, трябва да се съобразят
получените наранявания на пострадалата спрямо посоката и направлението
на нейното движение към момента на удара и впоследствие. Ако съществуват
наранявания, свързани с долни и горни крайници, с глава и с дясна раменна
става, то тези наранявания биха могли да бъдат обвързани и с поставен колан.
Предпазният колан е по-ефективен при челен удар, като при поставен колан
се получават специфични разкъсни вътрешни рани, а при непоставен колан
тялото получава инерция и ударни натоварвания в части от купето. Експертът
изяснява още, че съществуват специфични изисквания за поставяне на
детското столче към съответната седалка и за начина му на заключване. В
снимковия материал по делото не се съдържат данни за инерционно движение
на столчето напред към седалката, а само настрани и надясно спрямо
инерционната сила. Вещото лице посочва, че не е извършвало оглед на
6
процесния автомобил, за да даде становище дали детското столче е било
правилно поставено. Инерционната сила е от такова естество, че в случая
тялото на детето се е ударило във вътрешната стена на задна дясна врата и
съответното стъкло, независимо от това дали столчето е било правилно
поставено, или не. Няма технически изисквания в коя част на задната седалка
ще бъде поставено столчето, стига то да бъде поставено по съответния
начин.
Ищцата С.П. в обяснения, дадени пред първостепенния съд по реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК, е заявила, че към момента на настъпване на
произшествието пострадалата Н. П. е пътувала в детско столче на задната
седалка на автомобила, вдясно. Детското столче било закрепено посредством
колана на автомобила. Имало колан на столчето-петточков и столчето било
закрепено с колана на автомобила. Столчето било поставено лично от ищцата
С.П., като тя настанила и детето впоследствие.
От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. Л., се
установява, че при огледа и аутопсията на Н. П. са установени: черепно-
мозъчна травма (кръвоизливи между мозъчните обвивки – субдурален и
субарахноидален хематом; мозъчни контузии по двете челни области на
мозъка; счупване на костите на черепа – през лявата челна кост, двете
теменни кости и дясната слепоочна кост; кръвонасядане по меките черепни
покривки двустранно теменно и челно); лицева травма (счупване на долната
челюст вляво; охлузна рана по челото вляво с диаметър около 3,5-4,0 см;
охлузвания и повърхностни линейни ранички по лявата буза; охлузване по
брадичката вляво; охлузване по дясна скула); охлузвания по шията –
ивичести, с размери 4/4 и 4/0,5 см; гръдна травма (контузия на белите
дробове; кръвонасядане по средностението); счупване на дясната бедрена
кост. Смъртта на Н. П. е резултат от тежката черепно-мозъчна травма, която
по своя характер е несъвместима с живота. Уврежданията са причинени при
пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт е пряко свързана с
тях. От заключението се установява още, че тялото на пострадалата Н. П. при
огледа на местопроизшествието е установено в детското столче, на задна
дясна седалка, вързано с предпазен колан. Основните увреждания по главата
на детето, които са причина за смъртта, са локализирани в дясната страна и
са резултат на удари върху и от прилежащи части на купето. По същия
механизъм е причинено и счупването на дясната бедрена кост. При огледа на
автомобила е установено, че „предната дясна врата заедно с десния калник са
опрели до волана; задната колона е опряна и преместена до облегалката на
предна дясна седалка, която е опряна в задната седалка; заден десен панел,
заедно с дясната колона, е потънал в купето“. Тези деформации могат да
обяснят наличието на увреждания по лявата половина на лицето и гръдната
травма, резултат от удар в предната седалка, която при тази деформация на
купето е в непосредствена близост до задната дясна седалка и пътника в нея.
Основното увреждане, довело до настъпване на смъртта, е черепно-мозъчната
7
травма. При аутопсията са описани охлузвания по шията на пострадалата,
които могат да се свържат с действие на коланите или от фрагменти на
дясното задно стъкло. В механизма на причиняване на гръдната травма също
може да се предположи действието на предпазните колани. Вещото лице е
посочило, че обезопасителните колани предпазват тялото от движение и от
удари в предностоящи предмети и елементи от купето на автомобила, но не
могат да предпазят тялото на пътника от странично инерционно движение.
Коланите възпират движението на тялото напред, но движенията на главата
са сравнително свободни и тя може да се травмира в предни близкостоящи
предмети или елементи. В заключение вещото лице е посочило, че
установените увреждания по тялото и главата на Н. П. могат да бъдат
получени и свързани с описаната обстановка на пътно-транспортното
произшествие, независимо от поставянето на предпазни колани.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице д-р П.
Л. е уточнило, че не може да посочи как е бил поставен предпазния колан на
пострадалата Н. П.. Описаните в заключението травми биха могли да се
свържат с предпазния колан, но вещото лице не е в състояние да обясни как е
бил поставен той.
Като свидетел по делото е разпитан В. Р. П., баща на ищеца В.П.. От
показанията му се установява, че не е бил участник в процесното ПТП, при
което са загинали неговият син и внучката му. След инцидента В. и С. П..и
много тежко приели случилото се, били потресени. Двамата били заедно от
2011 г. Загиналото дете било на 2 години и 10 месеца. Преди инцидента
основно майката С.П. полагала грижи за дъщеря им Н., докато бащата В.П.
работел. Семейството било много сплотено. Живеели заедно в гр. Искър. Н.
ходела на детска градина, била много обгрижвана и щастлива. Била много
жизнерадостно, усмихнато и щастливо дете. Имала превъзходни отношения и
с двамата си родители. С нетърпение чакала да види баща си след работа.
Първоначално след инцидента, свидетелят разговарял с ищеца В.П. по
телефона. Последният бил съкрушен, не можел да говори от мъка. От него
свидетелят научил, че ищцата С.П. е в болница, а внучката му Н. е починала.
С.П. разбрала за случилото се след 4-5 дни, тъй като била „под упойка“ и
близките предпочели да спестят стреса. Когато разбрала за случилото се
го приела много тежко. И двамата родители много плакали. Към момента те
били малко по-добре, но все още изнервени от загубата на детето си.
Случилото се повлияло много и на двамата – преди се събирали с приятели, а
сега са затворени в себе си и са се променили. Всяка събота ходят на гроба на
дъщеря си. Променило се и отношението им към техните близки,
включително и към свидетеля – станали по-студени към тях.
От показанията на свидетеля Т. С. К. – съсед на ищците, се установява,
че за инцидента научил от приятели. Ищците били рухнали заради случилото
се с детето им. Със свидетеля били съседи, къщите им били една до друга и
контактували ежедневно. Ищците живеели заедно от около 11 години. Преди
инцидента те били жизнерадостни хора. Към настоящия момент има голяма
8
промяна у тях. Преди постоянно обгрижвали детето си, водели го по детски
площадки, играели си с него. Н. била много добро дете, жизнерадостно и
игриво. Била на 2 години и няколко месеца. И двамата родители полагали
грижи за нея. Свидетелят видял ищеца В.П. вечерта след инцидента. По
думите му той бил рухнал, било му много тежко. Двамата се прегърнали и
заплакали. Когато се върнала от болницата, ищцата С.П. изглеждала по
същия сломен начин, както съпругът В.П.. По думите на свидетеля, тя
„гледала в една точка“. Според наблюденията на свидетеля, към настоящия
момент двамата са по-добре, но тя продължава да милее за детето си, като
почти всеки ден публикува негови снимки във „Фейсбук“. На погребението
на Н. те били съкрушени. Ищците споделили на свидетеля, че са търсили и
психологическа помощ във връзка със случилото се.
От показанията на свидетелката Т. Д. М..а – стринка на ищцата С.П., се
установява, че за инцидента разбрала от медиите и от чичото на С., който се
обадил. Още на следващата сутрин посетила ищцата в болницата. С. била
сама, а В.П. пристигнал по-късно. Тя била под въздействието на медикаменти
и не успели да проведат задълбочен разговор. Към този момент тя не знаела,
че Н. е починала. Много тежко понесла случилото се. Трябвало свидетелката
да обясни на ищцата какво се е случило с детето, но помолила лекаря да го
стори. Първоначално ищцата реагирала с неистов плач, отрицание и
обвинения към себе си. Не можела да повярва, че се е случило такова нещо.
В. и С. били заедно от 2011 г. Заедно отглеждали детето си. То било много
обгрижвано, без да бъде лишавано от нищо. И двамата ищци се променили
след инцидента. Станали по-затворени и по-изнервени. Не излизали, както
преди, не се срещали с хора. Били затворени в себе си. И към настоящият
момент поведението на С. било много променено в сравнение с онова, което
било преди инцидента. Свидетелката потърсила психологическа помощ за
ищцата, но психологът обяснил, че при случай на майка, загубила детето си,
работата с нея следва да започне след година, година и половина, а през този
период се дава възможност на майката да преживее сама случилото се. По
думите ищците не са посещавали психолог, но имат уговорка да го сторят,
ако това е необходимо, след раждането на детето им, тъй като С. била
бременна. Н. била слънчево дете, много лъчезарно, жизнерадостно и активно.
Няколко месеца преди инцидента започнала да посещава детска ясла. Преди
това и двамата родители полагали грижи за нея. Н. била на 2 години и 10
месеца и до последно нейната майка С.П. я кърмела. Около месец преди
инцидента започнала да опитва да спре кърменето. Двете имали много силна
връзка помежду си. Според свидетелката е видимо, че и двамата ищци са по-
затворени и изнервени вследствие на инцидента. В рамките на първата
седмица след изписването от болницата, С.П. получавала припадъци, което
вероятно се дължало на психическото състояние, защото травмите, които
получила от катастрофата не предполагали подобни усложнения. Към
настоящия момент двамата ходят на гроба на дъщеря си веднъж седмично.
Говорят за нея и споделят колко много им липсва.
9
С определение № 180 от 29.04.2020 г. по делото въззивният съд е
допуснал изслушването на заключение на съдебно психиатрична експертиза
от вещо лице психиатър, което след като се запознае с документите по делото
и направи личен преглед на двамата ищци следва да даде заключение за
психическото им състояние във връзка с инцидента и след него, съобразно
въпросите, поставени във въззивната жалба. Вещото лице е изготвило и
представило по делото две самостоятелни заключения по отношение на всеки
един от двамата ищци.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза, касаещо С.П.,
се установява, че психологичната криза при загуба поради смърт на дете се
разглежда като едно от най-травмиращите психични състояния. С.П. е
преживяла остра стресова реакция при вестта за смъртта на дъщеря си.
Наличието на симптоми при нея за период, по-дълъг от месец след
инцидента, е довело до посттравматично стресово разстройство. То възниква
като закъснял и продължителен отговор към ситуация на прекомерна заплаха,
която е в състояние да причини дълбок дистрес у почти всеки човек и при
нея води до емоционална лабилност, инхибирани интереси и инициативност,
мисловни руминации на преживяното, преживяване на вина, понижена
себеоценка с нарушаване на стереотипите и активността. Установява се от
заключението, че към момента на прегледа, извършен от вещото лице, С.П.
отчита известно подобрение, но всяко поставяне в ситуация, напомняща за
психотравмата води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално
въвличане. Включването на психологични защитни механизми (фантазиране)
е опит да се отдръпне от пълното осъзнаване на нараняващите я мисли и
чувства. Ходът на посттравматичното стресово разстройство при С.П. е
флуктуиращ. Признаването на реалността на загубата е трудна задача и
изисква време, защото включва не само интелектуално разбиране, но и
емоционално приемане, което е особено трудно при внезапна и неочаквана
смърт на собственото дете. На този етап С.П. не може да приеме и оцени
смъртта на детето си като нормално житейско явление, което да доведе до
връщане към стереотипа на живот преди злополуката на 12.04.2019 г.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза, касаещо В.П.
се установява, че той също е преживял остра стресова реакция при вестта за
смъртта на дъщеря му и брат му при процесното ПТП. Присъствието на
симптомите за повече от месец и при него е довело до посттравматично
стресово разстройство. То е възникнало като закъснял и продължителен
отговор към ситуация на прекомерна заплаха, която е в състояние да причини
дълбок дистрес у почти всеки човек и при него води до емоционална
лабилност, инхибирани интереси и инициативност, мисловни руминации на
преживяното, с нарушаване на стереотипите и активността. Вещото лице е
посочило, че към момента на прегледа В.П. също отчита известно
подобрение, но всяко поставяне в ситуация, напомняща за психотравмата
води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане. Ходът
на посттравматичното стресово разстройство и при В.П. е флуктуиращ, тъй
10
като признаването на реалността на загубата е трудна задача и изисква време,
защото включва не само интелектуално разбиране, но и емоционално
приемане. Това е особено трудно при внезапна и неочаквана смърт на
собствено дете и води до трайни промени в обичайния стил на живот.
В съдебно заседание пред въззивния съд вещото лице допълва, че В.П. е
с нормално и правилно развитие на личността до момента, в който научава за
внезапната смърт на дъщеря си и брат си. Първият етап от скръбта при
загубата на близък човек е развитието на остра стресова реакция, което по-
скоро е дезинтересирано поведение, със стеснение на полето на съзнанието, с
невъзможност за присъствие в тази ситуация, с драматично поведение, плач,
тревожност, напрежение. Тези симптоми траят обикновено около 1-2 дни, но
присъствието им за повече от месец насочва към друга диагноза –
посттравматично стресово разстройство. Вещото лице посочва, че по
рейтинговата система на Американската психиатрична асоциация смъртта на
дете или на единия от съпрузите се оценява с най-високо ниво на тежест.
Острата стресова реакция е тежка и няма как да не бъде развита, тъй като при
всяко едно събитие, което е изненадващо, неочаквано и неприемливо,
личността реагира с дезорганизирано поведение, защото това надхвърля
възможността за справяне със ситуацията. Стресът е толкова силен, че той
не може да бъде приет от личността и нещата изглеждат нереални. По
отношение на посттравматичното стресово разстройство вещото лице
уточнява, че то не възниква веднага, защото психиката трябва да се
„организира“ по някакъв начин. То има точно определени симптоми –
тревожни руминации на събитието, непрекъснатото припомняне на
събитието, оживяване на сцени от травмиращото събитие, т. нар. „фалш бек“
сцени, избягване на всякакви разговори и на всичко онова, което символно
или директно напомня за психотравменото събитие. Това е причината и
двамата ищци да казват, че са се изолирали от близки и познати, не са искали
да се срещат с хора, които да им изказват съболезнования, защото всичко това
отново и отново емоционално ги въвлича към травмиращото събитие. Това е
т. нар. избягващо поведение, за което са характерни и драматичните изблици
на гняв и раздразнителност в опит на личността да се справи с
непримиримата и неприемлива ситуация. Вещото лице посочва, че друг
феномен, който е характерен и за двамата ищци са защитните механизми. Те
са неосъзнати и се включват в ситуации, когато личността се чувства
ощетена, унизена и пренебрегната, така, че не може да приеме тези факти.
Съществуват различни механизми, но в случая при тях се касае за защитен
механизъм с фантазиране. В. и С. П..и имат друго дете, на име Н.ета, което е
родено след починалата им дъщеря Н.. Според вещото лице в Н.ета те
непрекъснато търсят външни белези на починалото си дете и смятат, че това е
преродената им дъщеря. Предпочитат да вярват, че това е така, защото това
им дава възможност да се помирят с травмиращото събитие, което надхвърля
възможността им за справяне. За развитието на посттравматичното стресово
разстройство при В.П. значение има и състоянието на съпругата му, тъй като
11
тя е била в увредено телесно състояние, което допълнително е засилило
симптомите при него. Вещото лице посочва също, че в случая от значение е и
възрастта на В.П., тъй като той е млад човек, организира живота си, има друго
дете, има житейска перспектива, която да помогне симптомите на
заболяването да отшумят след определено време. Към момента на прегледа В.
не е бил в състояние да приеме факта на смъртта на дъщеря си като нормално
житейско явление, както хората приемат смъртта на родителите си – тежко и
трудно, но все пак нормално в житейски план. Към момента на прегледа при
него не се наблюдават други нарушения, освен фантазирането, като то е
нормален защитен механизъм, а не патология. Извън симптомите,
характеризиращи посттравматичното стресово разстройство (внезапно
изживяване на сцени от травмиращото събитие; избягване на ситуации, които
по някакъв начин биха напомнили за това събитие; кошмарни видения, в
които отново оживяват сцени от това събитие; избягване на всякакви
разговори на тази тема и др.), при В.П. не се наблюдават други нарушения на
психичните функции – няма налудности, халюцинации или психотично
мотивирано поведение. По отношение на С.П. вещото лице посочва, че
острото стресово разстройство е протекло с панически атаки и припадъци,
като вследствие на претърпяната травма на главата (комоцио) мозъкът е бил
по-уязвим. Паник атаките попадат в комплекса от симптоми на острата
стресова реакция в първите дни. Пониженото настроение, тревожността,
драматичното поведение и отказът от социални контакти са симптоми на
посттравматичното стресово разстройство. При С. липсва отричането; тя
приема случилото се, но не може да се примири с него. И двамата родители
приемат случилото се, тъй като личностите им са нормално развити и не
страдат от психоза, но не могат да се примирят с него. Според вещото лице не
може да се обсъжда кога една майка е по-привързана към детето си. Без
значение е обстоятелството дали то е в кърмаческа или в предучилищна
възраст. Към настоящия момент ищците не са преодолели последиците от
травмиращото събитие, като някои особености, като затвореността, ще
продължат да се проявяват и занапред. Вещото лице посочва, че ищците няма
как да се върнат към предишните си стереотипи на живот, а ще се опитат да
организират живота си по друг начин и да се адаптират към социалната
среда.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Решението в частта, с която ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати на
В.П. и С.П. суми от по 62 500 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва
от 12.06.2019г. до окончателното изплащане, като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Н. П., е
влязло в сила като необжалвано. Решението е влязло в сила като необжалвано
и в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над
200 000 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от по 250 000 лв.
за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до
12
окончателното изплащане.
Решението в обжалваните части, с които на ищците са присъдени
обезщетения за претърпени неимуществени вреди за сумите над 62 500 лв. до
125 000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното
изплащане, и в частта, с която предявените искове по чл.432 ал.1 от КЗ от
всеки един от ищците за обезщетяване на неимуществените вреди са
отхвърлени за разликата над 125 000 лв. до 200 000 лв., е валидно и
допустимо. Предявените искове са допустими и са налице предпоставките за
разглеждането им по същество.
По съществото на спора въззивният съд, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди направените с жалбите
оплаквания, намира следното:
Въззивната жалба на ищците е частично основателна, а насрещната
въззивна жалба на ответното застрахователно дружество е неоснователна.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване
на прякото право на увредените лица В.П. и С.П. по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането срещу ответното дружество като застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност".
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са
наличието на деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
"Гражданска отговорност". По делото е установено извършването на
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника с договор за
застраховка "Гражданска отговорност" лек автомобил, от което е последвала
смъртта на Н. П.. На ищците В.П. и С.П. – родители на починалото лице, са
причинени неимуществени вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. Налице е основание за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по чл.432 ал.1 от КЗ. В случая
основанието за отговорността на застрахователя по преките искове на
увредените лица за обезщетяване на претърпените имуществени и
неимуществени вреди е установено с влязлото в сила решение за частичното
уважаване на исковете.
В случая страните спорят по размера на застрахователното обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от ищците от смъртта на дъщеря им Н.
П., като застрахователят е навел възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на законния представител на пострадалото
малолетно лице, което поддържа и пред настоящата инстанция.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищците
вреди зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на
причинена смърт, въззивният съд се съобрази с т. ІІ на Постановление №
4/1968г. на Пленума на ВС относно критериите, които следва да бъдат
13
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
В т. ІІ на цитираното постановление е посочено, че при определяне на
обезщетението при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта на
пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента
на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия
обезщетение. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент /момента на увреждането/. С оглед на горното
въззивният съд при определяне размера на обезщетението взе предвид
следните обстоятелства:
Установено е по делото, че ищците В.П. и С.П. са претърпели душевни
болки и страдания по повод на внезапната смърт на тяхната дъщеря Н. П.,
които подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Пътно-транспортното произшествие, при което е починало детето им е
настъпило на 12.04.2019г. Към посочената дата пострадалата Н. П. е била едва
на 2 години и 10 месеца. Установено е безспорно от свидетелските показания,
че ищците и загиналото при ПТП лице са били неразделни, като предвид
крехката възраст на пострадалата нейните родители С. и В.П.и са полагали
ежедневни грижи за нея. Двамата били силно привързани към детето си.
Самата Н. П. с нетърпение чакала да види своя баща В.П. след края на
работния му ден. До последно ищцата С.П. кърмела своята дъщеря, което
също свидетелства за силната връзка между тях. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците изключително
тежко понесли смъртта на своята дъщеря. Те били съкрушени, затворили се в
себе си, избягвали да контактуват с хора. Поради състоянието си
непосредствено след инцидента, ищцата С.П. научила за смъртта на дъщеря
си около 4-5 дни след катастрофата, като приела новината изключително
тежко – реагирала с неистов плач, отказала да повярва, че случилото се е
истина. Отношението на ищците към околните (дори и към техните близки)
се променило – станали по-студени, изнервени и затворени в себе си.
Въпреки изминалото време от инцидента, ищците С. и В.П.и не могат да
преодолеят загубата на своята дъщеря. И двамата споделяли колко много им
липсва тя, като ищцата С.П. често публикувала снимки на загиналото дете в
социалните мрежи. И двамата посещавали всяка седмица гроба на дъщеря си.
Не са налице основания, поради които показанията на свидетелите да не
бъдат кредитирани. Това важи и за свидетелите В. П. и Т. М.а, чиито
показания по релевантните за делото факти, независимо от родствената им
връзка с ищците, са последователни, безпротиворечиви и не се опровергават
от останалите доказателства по делото. Свидетелите имат преки впечатления
от състоянието на ищците след смъртта на дъщеря им.
14
Въззивният съд взема предвид също и заключенията по допуснатата
съдебно психиатрична експертиза, от които се установява, че при вестта за
смъртта на дъщеря им и двамата ищци са преживели остра стресова реакция,
като симптомите на тази реакция са продължили да присъстват и при двамата
за период по-дълъг от един месец, което е довело до развитието на
посттравматично стресово разстройство. То от своя страна е довело до
емоционална лабилност, потиснати интереси и инициативност, мисловни
руминации на преживяното, с нарушаване на стереотипите на живот и
активността при всеки един от ищците, а при С.П. и до преживяване на вина
и понижена себеоценка. Характерно за състоянието на С. и В.П.и е и
непрекъснатото припомняне на събитието, оживяване на сцени от
травмиращото събитие, т. нар. „фалш бек“ сцени, избягване на всякакви
разговори и на всичко онова, което символно или директно напомня за
психотравменото събитие. Това е причината и двамата ищци да избягват
контакти с близки и познати, да не желаят да се срещат с хора, които да им
изказват съболезнования, защото всичко това отново и отново емоционално
ги въвлича към травмиращото събитие. Вещото лице е изяснило, че това е т.
нар. избягващо поведение, за което са характерни и драматичните изблици на
гняв и раздразнителност в опит на личността да се справи с непримиримата и
неприемлива ситуация. Вещото лице посочва, че друг феномен, който е
характерен и за двамата ищци са защитните механизми, като в случая се
касае за защитен механизъм с фантазиране. Установено е по делото, че В. и С.
П..и имат друго дете, на име Н.ета, което е родено след починалата им дъщеря
Н.. Според вещото лице в Н.ета те непрекъснато търсят външни белези на
починалото си дете и смятат, че това е преродената им дъщеря. Предпочитат
да вярват, че това е така, защото това им дава възможност да се помирят с
травмиращото събитие, което надхвърля възможността им за справяне. При
В.П. не се наблюдават други нарушения на психичните функции – няма
налудности, халюцинации или психотично мотивирано поведение. По
отношение на С.П. вещото лице посочва, че острото стресово разстройство е
протекло с панически атаки и припадъци, като вследствие на претърпяната
травма на главата (комоцио) мозъкът е бил по-уязвим. След извършените
прегледи вещото лице е установило, че и при двамата е налице подобрение
що се касае до психическото им състояние, но те все още не са преодолели
последиците от смъртта на дъщеря си. Всяко поставяне в ситуация,
напомняща за психотравмата при тях води до оживяване на мъчителни
спомени и емоционално въвличане. И двамата родители приемат случилото
се, тъй като личностите им са нормално развити и не страдат от психоза, но
не могат да се примирят с него. Вещото лице е посочило, че смъртта на дете в
психически план е едно от най-травмиращите събития. Ходът на
посттравматичното стресово разстройство и при двамата ищци е флуктуиращ,
тъй като признаването на реалността на загубата е трудна задача и изисква
време, защото включва не само интелектуално разбиране, но и емоционално
приемане, което е особено трудно при внезапна и неочаквана смърт на
15
собственото дете. На този етап С. и В.П.и не могат да приемат и оценят
смъртта на детето си като нормално житейско явление. Вещото лице е
категорично в заключението си, че към настоящия момент ищците не са
преодолели последиците от травмиращото събитие, като някои особености,
като затвореността, ще продължат да се проявяват и занапред. Ищците няма
как да се върнат към предишните си стереотипи на живот, а ще се опитат да
организират живота си по друг начин и да се адаптират към социалната среда
такава, каквато е след загубата на тяхната дъщеря.
При определяне на обезщетението въззивният съд отчита наличието на
силна и трайна емоционална връзка между ищците и дъщеря им Н. П..
Поради силната обич и привързаността им един към друг, внезапната смърт
на Н. П., когато тя е била една на 2 години и 10 месеца, е причинила на С. и
В.П.и тежки душевни болки и страдания, които подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ищците са загубили рождената си
дъщеря в изключително крехка възраст и завинаги са лишени от нейната обич
и от възможността да осмислят дните си с грижи за нея. Към момента на
загубата на дъщеря си Н. ищецът В.П. е 28 годишен, ищцата С.П. е на 27
години. Следва да се отчете степента на преживените болки и страдания от
ищците, както и обстоятелството, че те продължава да изпитват болки и
страдания от загубата и това е повлияло в значителна степен на
психическото им състояние и на обичайния им начин на живот.
При определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 от
ЗЗД следва да бъде съобразено и общественото възприемане на
справедливостта във всеки един етап от развитието на обществото, както и
икономическите условия в страната към момента на настъпването на деликта
– 12.04.2019г., както и непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата
на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото в случая
обезщетение, въззивният съд намира, че на ищците следва да се присъди
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на
дъщеря им в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната
лихва от датата на заявяване на претенцията пред застрахователя-12.06.2019г.
до окончателното изплащане. Съдът приема, че сумата от 150 000 лв. за всеки
един от ищците, представлява справедливо, съобразено с критерия по чл.52 от
ЗЗД обезщетение. Не са налице основания за определяне на обезщетение в
размер по-голям от 150 000 лв. на всеки от ищците.
Неоснователно е оплакването на застрахователя в насрещната въззивна
жалба, че определеното от първостепенният съд обезщетение в размер над 62
500 лв. до 125 000 лв. е прекомерно и не съответства на установените
конкретни факти по делото. Въззивният съд счита, че не е налице основание
за намаляване на присъденото от първостепенния съд обезщетение, а е налице
основание за завишаване на обезщетението с още 25 000 лв. на всеки един от
ищците, при отчитане на горепосочените обстоятелства, имащи значение за
16
определяне на обезщетението. Обезщетението в размер на 150 000 лв. за
всеки от ищците съответства на изключително тежкият неблагоприятен
резултат от произшествието за родителите на загиналата Н. П., както и на
обема и степента на понесените от тях неимуществени вреди. Окръжният съд
не е отчел достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищците
болки и страдания, непреодолимите негативни емоции от смъртта на тяхната
невръстна дъщеря и отражението върху психичното им състояние.
Ирелевантно за определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е обстоятелството, че ищците имат друго дете – В.ия
П., родено преди смъртта на Н. П.. Установи се по делото, че след смъртта на
дъщеря им Н., ищците имат родено още едно дете. Действително младата на
ищците и факта, че загиналата Н. П. не е единственото им дете, биха могли да
дадат на ищците житейска перспектива да продължат напред живота си
въпреки тежката загуба, която са преживели, но нищо не е в състояние да
попълни изцяло празнотата, останала след трагичната и внезапна смърт на
дъщеря им Н. П..
Пред първоинстанционния съд ответното застрахователно дружество е
релевирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
твърдението, че травмите за пострадалата са възникнали по причина на
поведение на нейните законни представители, което поведение е в нарушение
на нормативно установените правила за превоз на деца с моторно превозно
средство, регламентирани с разпоредбата на чл. 137б и сл. от ЗДвП поради
липса на обезопасяване на детето при превоза му с процесния автомобил
посредством монтирана система за обезопасяване на деца. Твърди се, че тъй
като за превоз на пострадалата не е била използвана система за обезопасяване
на деца, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото
противодействие, за каквото е предвидена конструктивно и функционално
тази система, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалата с
детайли на вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили
травмите, обусловили леталния изход. Твърдението на застрахователя в
отговора на исковата молба е, че телесните травми на пострадалата са
възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на
автомобила, възможно единствено поради липса на обезопасяване чрез
използване на система за обезопасяване на деца.
В допълнителната искова молба ищците твърдят, че към момента на
настъпване на произшествието детето Н. П. е пътувало в детско столче, което
отговаряло на системите за обезопасяване на деца. Оспорват твърдението, че
тялото на детето е извършвало свободно движение в купето на автомобила и
това да е довело до толкова тежки увреди.
В отговора на допълнителната искова молба ответното застрахователно
дружество поддържа възражението си за съпричиняване. Поддържа, че
травмите на пострадалата Н. са настъпили от липсата на надлежно
обезопасяване. Твърденията, че в автомобила е било налично столче за превоз
на деца не обосновава извод за използването на системата като средство за
17
превоз.Поддържа се твърдението за свободното движение на тялото на
детето, възможно единствено поради липсата на обезопасяване.
Така наведеното възражение се поддържа и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражение, за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
респективно от законния представител на същата чрез неправилно превозване
на детето в автомобила.
Твърдението, че детето е пътувало в автомобила без обезопасяването му
посредством монтирана система за обезопасяване на деца не отговаря на
истината. От обясненията на ищцата по делото се установява, че детето е
пътувало в детско столче, поставено на задната седалка вдясно, закрепено
посредством колана на автомобила. В протокола за оглед на
местопроизшествието е отразено, че детското столче на задна дясна седалка е
вързано с предпазен колан. В протокола е отразено, че детето е на задна дясна
седалка. Не е отразено дали детето е в детското столче. Видно е от
фотоалбума, приложен към огледния протокол по досъдебното производство,
че след произшествието детето се намира в детското столче на задната дясна
седалка, като лицето му се показва от счупеното стъкло на задна дясна врата.
Посочените данни, установени при отгледа опровергават твърдението на
застрахователя, че детето не е превозвано в обезопасителна система за деца.
Твърдението, че детското столче не е било правилно поставено и че това е
допринесло за тежките травми на пострадалата, не е установено по делото.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза при ПТП, при
което вследствие на удара автомобилите правят ротация и изместват своето
положение спрямо мястото на удара, телата се отклоняват и настрани, като
коланите не ограничават това преместване настрани, а само напред и нагоре,
и то само на торса. Вещото лице инж.Иванов изготвило същата експертиза,
посочва, че в снимковия материал по делото не се съдържат данни за
инерционно движение на столчето напред към седалката, а само настрани и
надясно спрямо инерционната сила. Заключението на вещото лице инж. В. И.,
изготвило автотехническата експертиза е, че инерционната сила е от такова
естество, че в случая тялото на детето се е ударило във вътрешната стена на
задна дясна врата и съответното стъкло, независимо от това дали столчето е
било правилно поставено, или не. Освен това от заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че детето е загинало от тежка
черепно-мозъчна травма. Вещото лице, изготвило тази експертиза, е
посочило, че обезопасителните колани предпазват тялото от движение и от
удари в предностоящи предмети и елементи от купето на автомобила, но не
могат да предпазят тялото на пътника от странично инерционно движение.
Коланите възпират движението на тялото напред, но движенията на главата
са сравнително свободни и тя може да се травмира в предни близкостоящи
предмети или елементи. С оглед на тези заключения на експертите следва
извода, че тялото на детето е щяло да се удари във вътрешната стена на задна
18
дясна врата и съответното стъкло, независимо дали детското столче е било
поставено правилно или не, при посочения по-горе механизъм на настъпване
на произшествието - получил се кос удар между предната дясна ъглова част
на л.а. „Фолксваген Голф“ и централната челна част на л.а. „Хонда ХРВ“,
след който удар предната дясна врата заедно с десния калник са опрели до
волана; задната колона е опряна и преместена до облегалката на предна дясна
седалка, която е опряна в задната седалка; заден десен панел, заедно с дясната
колона, е потънал в купето.
Дори и да бъде установено, че в случая детското столче е било
неправилно поставено на задната дясна седалка на автомобила и това е
допринесло за уврежданията и смъртта на пострадалата, възражението за
съпричиняване би било неоснователно, тъй като отговорността за правилното
поставяне на обезопасителната система за деца в превозното средство е на
неговия водач, а не на родителя.
Съобразно утвърдената съдебна практика на ВКС на РБ, преценката
дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без
използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло/,
следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при
провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на
пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се
отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете. Преценката върху кого тежи задължението за обезопасяване на
пътуващо в МПС малолетно дете следва да се разреши при прилагане на
разпоредбите на специалния закон – Закона за движение по пътищата, за да се
направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна
връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от
пострадалия, съответно от лицето, което упражнява надзор върху него. В този
смисъл настоящият състав съобразява Решение № 44 от 23.06.2020 г.,
постановено по т.д. № 1879/2019 г. на I т.о., ТК на ВКС на РБ и Решение № 6
от 18.03.2021 г., постановено по т.д. № 2722/2019 г. на II т.о., ТК на ВКС на
РБ.
Съгласно чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП в моторните превозни средства от
категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за
обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст.
Лекият автомобил, с който е пътувала пострадалата (на възраст под три
години към датата на ПТП), е категория М1 според класификацията,
проведена в чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП, а по силата на чл. 183, ал. 4, т.
10 от ЗДвП водач, който превозва деца в нарушение на посочената
разпоредба, подлежи на отговорност по административнонаказателен ред.
Следователно водачът, превозвайки малолетно дете до три години в
автомобил, който не е оборудван със система за обезопасяване, съответна на
възрастта и теглото, респ. ръста на детето, нарушава установена в закона
забрана. Спазването на изискването за оборудване на автомобила със система
19
за обезопасяване с оглед превозване на дете до три години включва и
задължение на водача при пътуване да осигури ползването на тази система -
да монтира или да следи за правилната експлоатация на системата според
специфичните изисквания на видовете системи; да постави или да се убеди,
че детето е поставено правилно в системата („детското столче“), включително
дали предпазните колани са закопчани. Забраната е пряк израз на вменената
на водача завишена грижа, която той трябва да полага при управление на
МПС, когато в превозното средство пътува дете под определената в закона
възраст, която има превес над общото задължение на всеки родител да
упражнява надзор над малолетното си дете.
По изложените съображения дори и да се приеме, че в случая
пострадалото малолетно лице в лекия автомобил е пътувало без закопчан
предпазен колан и при неправилно поставено детско столче, то това е
резултат на противоправното поведение на водача и би имало значение за
причинените в резултат на бездействието на делинквента вреди, поради което
не би бил налице принос на пострадалия за възникване или за увеличаване на
вредите, вследствие липсата на упражнен надзор от неговия родител, който не
управлява автомобила.
В светлината на изложеното в конкретния случай не се установява
твърдения от ответното застрахователно дружество принос на пострадалото
лице, поради което приетия от въззивния съд справедлив размер на
обезщетението в размер на 150 000 лв. за всеки един от ищците следва да
бъде присъден в пълен размер.
Така определеното обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за всеки от тях следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва от датата, на която пострадалите лица
са предявили своята извънсъдебна претенция пред застрахователя –
12.06.2019 г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
Неоснователно е възражението, наведено в насрещната въззивна жалба,
че неправилно е уважен акцесорният иск за присъждане на законна лихва от
дата на застрахователното събитие, както и че в конкретния случай ЗК „Лев
Инс“ АД е уведомено за настъпилото ПТП и за претенцията на ищците едва с
предявяване на исковата молба, поради което приложение следва да намерят
разпоредбите на ал. 84, ал. 2 от ЗЗД, както и на чл. 268, т. 10 вр. чл. 223, ал. 2
от КЗ /отм./.
В случая първостепенният съд не е присъдил законната лихва от датата
на настъпване на събитието, както неоснователно твърди ответникът.
Съобразно актуалната съдебна практика на ВКС на РБ, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователната сума по
чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
20
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Правилно първоинстанционния съд с решението си е присъдил
законната лихва за забава именно от 12.06.2019 г. – датата, на която
пострадалите лица са предявили своята претенция пред застрахователя.
Неоснователно е твърдението на ответника, че е уведомен за процесното ПТП
едва с предявяване на исковата молба с оглед въведената със сега действащия
КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на
увреденото лице на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ, както и с оглед наличните
данни по делото, че с молба от 12.06.2019 г. увредените лица са отправили
извънсъдебна претенция спрямо застрахователното дружество за заплащане
на претърпените неимуществени вреди. Предвид наличието на специални
правила в КЗ относно отговорността на застрахователя за лихви (чл. 429, ал.
2, т. 2 и ал. 3 от КЗ; чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ; чл. 494, т. 10 от КЗ), общия ред
по ЗЗД е неприложим в настоящия случай.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ от всеки
един от ищците е отхвърлен за сумата над 125 000 лв. до 150 000лв. и вместо
него да се постанови решение, с което ответното застрахователно дружество
да бъде осъдено да заплати на ищците С. Х. П. Д. П. и В. В. П. още по 25 000
лв. на всеки от тях /над присъдените с първоинстанционното решение 125
000 лв./ като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря им Н. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.06.2019г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част, с която предявеният иск за
неимуществени вреди от всеки един от ищците е отхвърлен за сумата над
150 000лв. до 200 000 лв. решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено. Следва да се потвърди решението на първата инстанция и в
частта, с която предявените искове са уважени с присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за всеки един от ищците за сумата над 62 500 лв. до
125 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г. до
изплащането.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд–Велико Търново
сумата от 3000 лв. държавна такса върху уважената част от исковете в тази
инстанция, както и 600 лв. разноски по делото за вещо лице.
При този изход на делото Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр.
София следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Р.М. на основание чл.38
ал.2 от ЗА сумата от още сумата от 200 лв. с включен ДДС съобразно
уважената част от исковете във въззивната инстанция, определено по Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
оказаната правна помощ пред първата инстанция.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати 3072 лв., представляваща адвокатско
21
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателите С.
Х. П. Д. П. и В. В. П. пред въззивната инстанция, определено по Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразно уважената част от въззивната жалба, с включен ДДС.
Ангажирането и осъществяването на безплатната правна помощ с подаването
на въззивната жалба е извършено преди жалбоподателите ищци да са били
получили от застрахователя част от присъденото им обезщетение, поради
което не е отпаднало основанието по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат М. за настоящата инстанция.
С оглед на това, че насрещната въззивна жалба не се уважава на
застрахователната компания „Лев Инс“ не се присъждат разноски за тази
инстанция, представляващи заплатена държавна такса по насрещната жалба.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260046 от 4.12.2020 г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д. № 279/2019г. по описа на съда, в частта, с която е
отхвърлен предявения от С. Х. П. против Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД – гр. София иск по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от загубата на дъщеря й Н. В. П.,
загинала при ПТП, причинено на 12.04.2019 г. от л.а. „Фолксваген Голф“, с
рег. № ЕН 69****, с водач Р. В. П., за разликата над 125 000 лв. до 150 000
лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД – гр. София, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. “Симеоновско шосе“ 67А с ЕИК ********* да заплати на С. Х. П. от гр.
Искър, **********, с ЕГН ********** още 25 000 лв./разликата над
125 000лв. до 150 000лв./ като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от загубата на дъщеря й Н. В. П., загинала при ПТП,
причинено на 12.04.2019 г. от л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 69****, с
водач Р. В. П., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260046 от 4.12.2020 г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д. № 279/2019г. по описа на съда, в частта, с която е
отхвърлен предявения от В. В. П. против Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД – гр. София иск по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от загубата на дъщеря му Н. В. П.,
загинала при ПТП, причинено на 12.04.2019 г. от л.а. „Фолксваген Голф“, с
рег. № ЕН 69****, с водач Р. В. П., за разликата над 125 000 лв. до 150 000
лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания
22
„Лев Инс“ АД – гр. София, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. “Симеоновско шосе“ 67А с ЕИК ********* да заплати на В. В. П. от
гр.Искър, ******** с ЕГН ********** още 25 000 лв./разликата над
125 000лв. до 150 000лв./ като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от загубата на дъщеря му Н. В. П., загинала при ПТП,
причинено на 12.04.2019 г. от л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 69****, с
водач Р. В. П., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046 от 4.12.2020 г. на Окръжен съд-
Плевен, постановено по т.д. № 279/2019г. по описа на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ 67А с
ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд-Велико Търново
сумата от 3000 лв., представляваща ДТ върху уважената част от исковете в
тази инстанция, както и 600 лв. за направените разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София бул. “Симеоновско шосе“ 67А с
ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Р.М. от
САК сумата от 3072 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателите С. Х. П. Д. П. и В. В.
П. пред въззивната инстанция, с включен ДДС.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София бул. “Симеоновско шосе“ 67А с
ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Р.М. от
САК сумата от още 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на С. Х. П. Д. П. и В. В. П. пред първата
инстанция, с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23