Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1100 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че
между ищецът „***“ЕАД и ответника Н.Г.Ж.
били сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни
услуги №*********/02.04.2014г., Договор
за мобилни услуги от 11.02.2015г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 11.02.2015г., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг
от 11.03.2015г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 11.03.2015г., Договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг от 08.09.2015г. Поддържа, че ответникът не
изпълнила свои задължения, начислени й по 8бр.фактури, издадени през периода от
м.май 2016г. до м.септември 2016г. Във всяка от тези фактури били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори.
Изискуемостта на вземанията на „***“ по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й. Поради неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по така издадените фактури, ищецът депозирал до РС-Димитровград
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№461/2019г. по което съдът издал
по отношение на ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №269/12.03.2019г. Тази заповед била връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, като предвид дадените на кредитора указания от съда, за него
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н.Г.Ж.,
че дължи на „***“ЕАД, сумата
от 631,46 лева - незаплатени
задължения по 8бр.фактури
по Договор за мобилни услуги
от 02.04.2014г., Договор за мобилни услуги от 11.02.2015г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.02.2015г., Договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 11.03.2015г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 11.03.2015г., Договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг от 08.09.2015г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№269/12.03.2019г. по ч.гр.д.№461/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените по заповедното производство и по
настоящото дело разноски.
Ответникът Н.Г.Ж., чрез особения
си представител адв.В.Т. ***, депозира писмен отговор, в който поддържа, че
изцяло оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ползването на
описаните в исковата молба услуги и получаването на фактурите и устройствата от
ответника. За част от фактурите не ставало ясно за какво са издадени. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за всички описани вземания за
неустойки и периодични плащания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 02.04.2014г. е, че на
въпросната дата ищеца „***“ЕАД, с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ЕАД, и ответника Н.Г. **/Ж./ са се договорили срещу месечен абонамент от
16,99 лева ищцовото дружество да предостави на абоната ползването на услуги по
абонаментен план „Globul Web&Talk“. за срок от 24 месеца. Предоставен му бил и мобилен апарат марка „“Samsung“, модел „Galaxy Y S5360“. В така сключения
договор страните се споразумели, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, той
ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти до края на този срок. Потребителят дължал и
разликатамежду стандартната цена на устройството, съгласно действащата към
момента на предоставянето ценова листа на оператора и заплатената от него при
предоставянето му от оператора. След изтичане на първоначалния срок договора се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и
може да бъде прекратен по всяко време от действието му. Договорът е подписан от
страна на ответника, като това обстоятелство не се оспорва от него.
На 11.02.2015г.
между страните бил подписан втори Договор за мобилни услуги, съгласно който на
ответника се предоставяли мобилни услуги по абонаментен план „Стандарт“ за
сумата от 13,99 лева месечно. Първоначалния срок на договора бил 24 месеца.
Предоставен й бил и мобилен апарат „Huawei“, модел „Ascend Y221 White“. Включени били и
идентични клаузи, като горепосочените в Договора от 02.04.2014г.
Съгласно
Допълнително споразумение от 11.02.2015г. към Договор за мобилни услуги от
02.04.2014г. бил променен размера на месечния абонамент от 16,99 лева на 20
лева за срок отново от 24 месеца. В чл.4 от Допълнителното споразумение
страните се договорили, че в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставени от оператора на потребителя през процесния срок, по вина или по
инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от
стандратните за съответния абонаментен план месечни абонамченти за всяка
сим-карта до края на този срок.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги № ********* от 11.03.2015г. ищецът е предоставил на ответника
мобилен
телефонен номер **и мобилно устройство Tablet
Prestigio Ranger 3277 3G. Предоставянето на устройството
е уредено от страните в отделен Договор за лизинг от същата дата, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ е 107,87 лв. с вкл. ДДС. За ползването й ответникът се задължила да плати двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 4,69 лв. с вкл. ДДС всяка, като те трябвало да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
На 11.03.2015г. между страните бил подписан Ссртнфнкат за пакетни услуги Combo + № *********, съгласно който номера **********, **********, ползвани от ответника, се включвали в пакет, спрямо който се прилагат
процентни отстъпки от месечните абонаментни такси. В чл.3.1 от Сертификата
страните договорили, че срока за ползване на услугите е 24 месеца, като на
основание чл.3.3 в случай на неспазване на срока от страна на потребителя, в
т.ч. при прекратяване на договор или допълнително споразумение за някой от
горепосочените номера по вина или инициатива на последния, потребителя дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки номер по отношение на който е налице неизпълнение
поотделно, дължими до края на срока, както и стандартните месечни абонаменти на
допълнителните пакети, активирани на тези номера.
Видно от приетите като доказателство по делото Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 08.09.2015
г., сключени между страните по
делото, на ответника са били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Huawei
Ascend G620S Black. Общата цена на лизинговата вещ е 160,77 лв.
с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 6,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като те трябвало да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Отново в Договора била включена клауза, съгласно която в
случай на неговото прекратяване през първоначалния срок, за която и да е
сим-карта, по вина или инициатива на потребителя, той дължал неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всеки номер, дължими до края на срока.
Съгласно представените с исковата молба като
доказателства по делото 8бр.фактури, на ответника са били начислени за плащане
следните задължения:
По Фактура №
**********/05.05.2016, за мобилен номер **- месечна
абонаментна такса 11,58 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв„ които, след
приспадане на пакетна отстъпка 1,16 лв., са в краен размер на 13,11 лв. с ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
Prestigio Ranger 3277 3G в размер на 4,69 лв. с ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв.,
такса за спиране на номер 0,50 лв., които са в краен размер на 20,59 лв. с ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
е 38,39 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период в размер на 6,97 лв., като сумата по фактурата е 31,42 лв.
По Фактура № **********/15.05.2016 г., за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 24,99 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., такса за услугата временно
възстановяване на изходящия трафик 2,48 лв., както и ползвани услуги 2,58 лв., които са в краен размер на 36,66 лв. с ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Huawei Ascend G620S Black в размер на 6,99 лв. с ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 11,66 лв., такса за спиране
на номер 0,50 лв., които, след приспадане на пакетна отстъпка 1,17 лв., са в
краен размер на 13,19 лв. с ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
е 56,84 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период в размер на 21,86 лв., като сумата по фактурата е 34,98 лв.
По Фактура № **********/05.06.2016г., за
мобилен номер **- месечна абонаментна такса 11,58 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които,
след приспадане на пакетна отстъпка 1,16 лв., са в краен размер на 13,40 лв. с ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Prestigio Ranger 3277 3G в размер на 4,69 лв. с ДДС; за мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на номер
0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24
лв., които са в краен размер на 22,38 лв. с ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 40,47 лв.
По Фактура № **********/15.06.2016г., за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 24,99 лв., такса за услугата временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 0,32 лв., които са в краен размер на 31,86 лв. с ДДС;
лизингова
вноска за мобилно устройство Huawei
Ascend G620S Black в размер на 6,99 лв. с
ДДС; за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 11,66 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 1,17
лв., е в краен размер на 12,59 лв. с ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 51,44 лв.
По Фактура № **********/05.07.2016 г., за мобилен номер **- месечна абонаментна такса 11,58
лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 1,16 лв., е в краен размер на 12,51 лв. с ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Prestigio Ranger 3277 3G в
размер на 4,69 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса в краен размер на 19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума.
начислена във фактурата, е 37,19 лв.
По Фактура № **********/15.07.2016 г., за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Ascend G620S Black в размер на 6,99 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса в размер на 12,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 49,57 лв.
По
Фактура №
**********/05.09.2016 г., е начислено задължение от 478,92 лева,
представляващо неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги,
32,83 лева- вноска лизинг, 109,08 лева- задължения от предходен период с ДДС.
Общо дължимата сума по тази фактура е в размер на 620,83 лева.
По Фактура
№**********/15.09.2016г. е начислено задължение за плащане на 430,38 лева,
представляващо неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги,
83,88 лева- вноска лизинг, както и 135,99 лева- задължения от предходен период
с ДДС. Общата дължима сума по тази фактура е в размер на 650,25 лева.
Изискуемостта на вземанията на „***“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Съгласно
действащите през периода на сключване на договора за мобилни услуги Общи
условия на „***“ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни
услуги, в сила от 10.09.2010г., Потребителят има право едностранно да прекрати
срочен индивидуален договор при съществено или системно нарушение на ОУ и
индивидуалния договор от страна на Теленор, с едномесечно писмено предизвестие
/чл.19а изр.2/. Същевременно, на основание чл.19б б.“в“ от ОУ, Теленор имал
право да прекрати едностранно срочен индивидуален договор в случай, че
потребителя не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор.
Предвид липсата на
плащане на задълженията по горепосочените фактури, на 11.03.2019г. ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника. Във връзка с това заявление в РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№461/2019г., по което на 12.03.2019г. съдът издал
Заповед №269 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата
заповед на Н.Г. **било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 631,46
лева - незаплатени задължения по
Договор за мобилни услуги от 02.04.2014г., Договор за мобилни услуги от
11.02.2015г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
11.02.2015г., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 11.03.2015г.,
Сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
№********* от 11.03.2015г., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
08.09.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.03.2019г.
до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в
размер на 385 лева. Тази заповед била връчена на ответника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес за подаване
на настоящия установителен иск против ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно така изготвеното експертно заключение, дължимите суми към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 11.03.2019г., задължението
на ответника към ищцовото дружество по процесните фактури било в размер на
631,46 лева. Услугите, потребени през отчетния период от 05.04.2016г. до
04.07.2016г. за клиентски №5018114 във фактури №**********/05.05.2016г.,
№**********/05.06.2016г. и №**********/05.07.2016г. са остойностени съгласно
ценовите условия, описани в Приложение към Договора за мобилни услуги.
Услугите, които са потребени през отчетния период от 15.04.2016г. до
14.07.2016г. за клиентски №5273098 във фактури №**********/15.05.2016г.,
№**********/15.06.2016г. и №**********/15.07.2016г. са остойностени съгласно
ценовите условия, описани в Приложение към Договора за мобилни услуги. Размерът
на дължимите неустойки за №********** въз основа на допълнителното споразумение
към Договор за мобилни услуги №*********/11.02.2015г. е 278,92 лева, като
исковата претенция е в размер на 124,98 лева. Размерът на дължимите неустойки
за №**въз основа на Сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/11.03.2015г. е 200 лева, като исковата претенция е частична- за 34,75
лева. Съгласно сключения Договор за лизинг от 11.03.2015г. предсрочно
изискуемия остатък за мобилно устройство Prestigio Ranger 3277 3G е в общ размер на 32,83 лева, който се равнява на 7 лизингови вноски.
Съгласно Договор за лизинг от 08.09.2015г., предсрочно изискуемия остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Ascend G620S Black е в общ
размер на 83,88 лева, който се равнява на 12 лизингови вноски. Посочените
неустойки са правилно изчислени и начислени по фактурите. Задължението от 38,39
лева, дължимо по фактура №**********/05.05.2016г. е намаляло до 31,42 лева с
приспадната сума от 6,97 лева, с кредитно известие за надвнесено плащане.
Задължението от 56,84 лева, дължимо по фактура №**********/15.05.2016г. е
намаляло до 34,98 лева с приспадната сума от 21,86 лева с кредитно известие за
надвнесено плащане.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№269/12.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№461/2019г.
Между ищеца и
ответника не се спори, че съгласно гореописаните Договори за мобилни услуги,
Допълнителни споразумения към тях, Договори за лизинг и Сертификат за пакетни
услуги, между тях са възникнали договорни отношения. Безспорно установено е, че
Н.Г.Ж. е преустановила плащането на задълженията си по тези договори, като не е
изплатила посочените в депозираните по делото общо 8бр.фактури суми. Безспорно
установено е, че съгласно сключените договори за мобилни услуги ответника е
ползвала 4бр.телефонни номера, а именно: №№ **********, **********, **и
**********, както и закупени на лизинг мобилно устройство Prestigio Ranger 3277 3G и мобилен телефон Huawei Ascend G620S Black. Няма спор и
предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по процесните
договори, допълнителни споразумения и сертификат ответника не е заплатила общо
631,46 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
неустойки.
Спорно по делото е
дължи ли ответника на ищеца визираните в Заповед №269/12.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград
по ч.гр.д.№461/2019г. сума от 631,46 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси, използвани услуги, лизингови вноски и неустойки по горепосочените
8бр.фактури издадени от ищцовото дружество на нейно име.
На първо място
съдът намира възражението на особения представител на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания на ищеца, за
неосновмателно. Въпросните вземания са станали изискуеми на посочените в
издадените 8бр.фактури дати, като падежа на първата от тях е на 20.05.2016г. Претендираните
от ищеца вземания имат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111
б.“в“ от ЗЗД, като те се погасяват с тригодишна давност. Поради това и
давността за най-рано издадената фактура изтича на 20.05.2019г. Ищецът обаче е
депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 11.03.2019г., като по този начин е прекъснал погасителната
давност за вземанията по всички горепосочени фактури.
На следващо място,
видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
ответникът е преустановила плащанията си по процесните договори, допълнителни
споразумения към тях и сертификат, като по издадените през 2016г. 8бр.фактури
се претендира задължение за ответника в размер на 631,46 лева. Наличието на това задължение се
оспорва от страна на особения предстаител на ответника, въпреки което в
подкрепа на твърдението, че Н.Г.Ж. е платила изцяло задължението си по
процесните фактури не бяха представени никакви доказателства. Предвид това,
съдът намира за безспорно доказано, че ответника дължи на ищеца по приетите
като доказателство по делото 8бр.фактури неплатени задължения за предоставени
мобилни услуги и лизингови вноски. Видно от приетите по делото 6бр.фактури,
издадени през периода от 05.05.2016г. до15.07.2016г. е, че в тях е начислено
задължение за плащане на предоставени мобилни услуги и лизингови вноски за
отчетен период от 05.04.2016г. до 14.07.2016г. От така представените фактури се
установява, че дължимите от ответника лизингови вноски за предоставените й две
мобилни устойства през този период възлизат в размер на общо 35,04 лева. За
същия период стойността на дължимите от нея такси за мобилни услуги е в размер
на общо 238,61 лева. С последните две фактури №**********/05.09.2016г. и
№**********/15.09.2016г. ищецът е начислил за плащане от ответника неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер общо на 909,30 лева,
както и предсрочно изискуеми вноски за лизинг в размер на общо 116,71 лева. В
този смисъл задължението на ответника за плащане на лизингови вноски за
получените от ищеца мобилни апарати възлизат на обща стойност 157,75 лева. Н.Ж.
не оспорва, че процесните лизингови вещи са й били предоставени, както и че в
последствие е прекратила плащането на лизинговите вноски. Процесните договори
за лизинг са били за срок от 23 месеца, като този срок е изтекъл още преди
подаване на заявлението за изпълнение на парично задължение от ищеца в съда.
Въпреки спиране на плащането на лизинговите вноски, по делото не се установи
ответника да е върнала на лизингодателя предоставените й мобилни устройства.
Предвид това, съдът намира, че всички останали неплатени лизингови вноски на
обща стойност 157,75 лева са дължими от Н.Ж. на ответното дружество.
По същият начин от
страна на ответника по делото не се оспорва, че през периода от 05.04.2016г. до
14.07.2016г., за който са издадени първите 6бр. фактури, тя реално е ползвала
предоставените й от ищцовото дружество мобилни услуги, за които съответно дължи
месечни такси и таксувани услуги. Общата стойност на начислените по тези
6бр.фактури такси и мобилни услуги възлиза в размер на 238,86 лева. По делото
не се представиха доказателства от страна на Н.Ж., че въпросната сума, дължима
за предоставени й от оператора мобилни услуги през горепосочения период са били
заплатени от нея.
Поради това и съдът
намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, в частта му, с която се
иска съдът да признае за установено, че Н.Г.Ж. дължи на „***“ЕАД за отчетен
период от 05.04.2016г. до 14.07.2016г. месечни такси и таксувани мобилни услуги
за основателен и доказан.
В претендираната от
ищеца сума от 631,46 лева освен дължими такси за мобилни услуги и лизингови
вноски е включено и задължение за плащане на неустойки на стойност 269,68 лева.
Видно от приложените по делото Договори за мобилни услуги и Допълнителни
споразумения към тях е, че страните са предвидили възможност за плащане на
неустойка при прекратяването им по вина на потребителя. Съгласно въпросната
договорна разпоредба: „В случай на прекратяване на настоящия договор през
първоначалния срок, за която и да е сим-карта, по вина или инициатива на
потребителя, последния дължи неустойка“. Тази неустойка е в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока
на договора. Относно размера на неустойката, съдебно-счетоводната експертиза
дава заключение, че той е изчислен съобразно стандартните месечни абонаменти до
края на договора.
Във връзка с
претендираните неустойки ищецът е представил фактура №
********** от 05.09.2016 г. (за клиентски номер 5018114) с настъпил
падеж на 20.09.2016г. и фактура № ********** от 15.09.2016
г. (за
клиентски номер 5273098), в които е индивидуализирано по основание и размер
следните вземания на оператора към този момент: във
фактура № ********** от 05.09.2016 г. (за клиентски
номер 5018114) задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги чрез номера **и ********** в размер на 478,92 лв. и във
фактура № ********** от 15.09.2016 г. (за клиентски
номер 5273098) задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги чрез номер ********** и ********** в размер на 430,38 лв. В молба –становище от
20.11.2019г. ищецът посочва, че дължимата неустойка за мобилен номер **е в размер на 200,00 лв., като от нея претендират 34,75 лева. Дължимата неустойка за номер
********** е 278,92 лева, като от нея претендират 124,98 лева.
Дължимата неустойка за мобилен номер ********** е 341,42 лева, като от нея се претендират 74,97 лева. Дължимата неустойка
за мобилен номер ********** е 88,96 лева, като
от нея се претендират 34,98 лева. В настоящото производство ищецът претендира неустойка в размер на общо
269,68 лева, която е включена в общо претендираната сума от 631,46 лева.
За да претендира плащане
на уговорената в процесните договори неустойка в размер на 269,68 лева,
ищцовото дружество следва да докаже, че е прекратило договорите с ответника
през техния първоначален срок и то по вина на потребителя.
По делото безспорно
се установи, че ответникът-потребител без основателна причина е преустановил
плащането на дължимите към ищеца абонаментни такси и използвани услуги, поради
което налице е виновно неизпълнение на неговите договорни задължения.
На следващо място,
съдът намира, че доколкото процесните договори за мобилни услуги са били
сключени от страните в писмена форма, то на основание чл.87 ал.1 от ЗЗД ищецът
може да развали същите, като даде възможност на ответника-длъжник подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален. Доколкото договорът е бил в писмена форма, то това предупреждение
трябва да се направи също писмено.
По делото липсват
данни, а и такива твърдения не се правят от ищеца, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или депозиране на исковата молба в съда, той да е
изпращал писмени уведомления до ответника, че има неплатени задължения, които
трябва да плати, както и писмено да го е уведомил, че при неплащане сключените
между страните договори ще се считат за прекратен.
Предвид това, че
ответника не е била уведомена писмено от ищцовото дружество, че има неизпълнени
задължения по процесните договори за мобилни услуги, не й е даден срок за
изпълнение на същите и не е била предупредена, че при неизпълнение договорите
ще бъдат прекратени, а тя ще дължи и неустойка, не са налице предпоставките на
чл.87 ал.1 от ЗЗД, за да се приеме, че процесните договори са прекратени.
От друга страна, за
да може ищеца да претендира плащане на неустойка от страна на потребителя,
договора следва да е бил прекратен през неговия първоначален срок. В настоящия
случай, процесните договори и допълнителни споразумения са били сключени през
2015г., като срока на всички тях е бил 24 месеца и съответно е изтекъл през
2017г. През така определения от страните първоначален срок на договорите
ищцовото дружество не е прекратило същите, позовавайки се на виновно неизпълнение
на потребителя. Поради това и доколкото договорите не са били прекратени по
надлежния ред, след изтичане на първоначалния им срок през 2017г., ищецът няма
основание да претендира плащане на неустойка от страна на потребителя.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца и неустойка по процесните договори за
мобилни услуги, се явява неоснователен в тази му част и следва да бъде
отхвърлен.
От страна на ищеца
по делото се поддържа, че в претендираната сума от общо 631,46 лева е включено
и задължение за неустойка в размер на 269,68 лева. Доколкото претенцията за
установяване на задължение на ответника за плащане на неустойка се явява
неоснователна, то иска с правно основание чл.422 от ГПК е основателен и доказан
за сумата в размер на 361,78 лева, представляваща неплатени от ответника
месечни такси, ползвани мобилни услуги и лизингови вноски, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 631,46 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
особен представител, съобразно уважената част от иска, а именно сумата от 449,76
лева.
Искането за
присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№461/2019г. по
описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и адвокатско
възнаграждение също се явява основателно, като размера им отново следва да се
определи съобразно уважената част от иска. В този смисъл, на ищцовото дружество
следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното производство
по ч.гр.д.№461/2019г. по описа на РС-Димитровград в размер на 220,58 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.Г.Ж., с ЕГН **********,***, че дължи на „***“ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***,
сумата от 361,78 лева /триста шестдесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ главница- неплатени задължения за абонаментни такси, използвани мобилни
услуги и лизингови вноски по Договор
за мобилни услуги от 02.04.2014г., Договор за мобилни услуги от 11.02.2015г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.02.2015г.,
Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 11.03.2015г., Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo +
№********* от 11.03.2015г., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
08.09.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.03.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №269/12.03.2019г. по ч.гр.д.№461/2019г. по
описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за
разликата над 361,78 лева до пълния предявен размер от 631,46 лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №269/12.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№461/2019г. по описа на
РС-Димитровград в ЧАСТТА с която е
разпоредено на Н.Г.Ж., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.***, представляван от ***, сумата над
361,78 лева - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 02.04.2014г.,
Договор за мобилни услуги от 11.02.2015г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 11.02.2015г., Договор за мобилни услуги и Договор
за лизинг от 11.03.2015г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 11.03.2015г., Договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг от 08.09.2015г. до пълния предявен размер от 631,46 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж., с ЕГН **********,***, да
заплати на „***“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представляван от ***, сумата в размер на 449,76 лева /четиристотин четиридесет
и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по настоящото
дело, както и сумата от 220,58 лева /двеста и двадесет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№461/2019г. по описа на
РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: