Р
Е Ш Е Н И Е
№ 361
гр.Варна,
24.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание
проведено на осемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесети година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря Г.ДАМЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16 179
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от „С. – *“ ЕООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. А. Д. със
седалище и адрес на управление:***, *, представляван от адв.Ц.С.Д.,
личен №*, Адвокатска колегия – гр.Варна със съдебен адрес:***, *** срещу „Е. –П.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *,
иск с правно основание чл. 55,ал.1 , предл.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1378.34лв.
с ДДС (хиляда триста седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки)
представляваща платена на ответника без основание цена начислена като мрежови
услуги пренос ниско напрежение в размер на 949.79лв. без ДДС и мрежови услуги
достъп ниско напрежение в размер на 198.83лв. без ДДС за периода от 19.09.2013г.
до 12.10.2013г. с фактура №********** от дата 07.10.2013г. по клиентски №
**********, за адрес на потребление: ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание
ищецът намалява претенцията, като поддържа
иска до размера от 1 139.75лв.
с ДДС.
Моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно -
деловодни разноски в това число и заплатено адвокатско възнаграждение в случай,
че уважи предявения иск.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
осъдителен иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
„С." ЕООД е собственик на недвижим имот
представляващ дворно място с обща площ 4950.00кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот ІІІ - 146,144, квартал 19, по плана на ***, при граници на имота
МО, крайбрежна ивица, улица, паркинг, заедно с построените в това място сгради.
Същият е закупен по силата на НА №*, том *, дело *г. и договор за доброволна
делба №*/17.09.2004г. В процесния имот е изграден с
разрешение за строеж №29/ГИ от 17.05.2003г. комплектен трансформаторен пост
(БКТП) с кабелно захранване 20kV от трафопост №1613 по плана на ***. Същият се
намира в „Жилищна сграда на три етажа" в хотелския комплекс „***". С
разрешение за ползване №24 от 04.02.2004г. на началник РДНСК - Варна е
разрешено на ищцовото дружество да ползва процесния БКТП.
Електрическата енергията, която се консумира в процесния имот на „С." ЕООД се пренася до обекта на
доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, собственост на
ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост №1613 до
трансформаторен пост, също собственост на ищеца, изграден вътре в сграда отново
собственост на ищеца, който намалява напрежението - от средно в ниско
напрежение до размер от 220 волта. Посредством тези съоръжения имота и сградите
на ищеца са присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север" АД, дружеството притежава лицензия за
дейността - разпределение на електрическа енергия до крайни клиенти на
територията на административни области в Североизточна България. От самото
изграждане на процесния БКТП и кабелната линия
средно/ниско напрежение ищцовото дружество е
единствен потребител на ел. енергия в процесния имот.
Като единствен собственик на ел. съоръженията, чрез които получава ел. енергия,
същият се явява и потребител на ел. енергия по смисъла на чл.117, ал. 5, ал.7
от ЗЕ.
През процесния период в
недвижимия имот, се доставя електрическа енергия по партида с клиентски №
**********, която ищцовото дружество заплаща на
ответното дружество "Е.П." АД, с което са в договорни отношения по
силата на договор за продажба на електроенергия.
При проверка на издаваните счетоводни документи
фактури и по точно Кредитно известие №********** от дата 19.10.2013г. към
Фактура№**********/07.10.2013г. и Фактур №**********/14.10.2013г.
и приложение А към Фактура №********** от дата 19.10.2013г., ищецът установил,
че в графа Ценови елементи ответникът е включил и начислил цена за пренос ниско
напрежение и цена за достъп ниско напрежение.
В последствие ищецът установил, че от момента на
изграждането на процесния трафопост средството за
търговско измерване (СТИ) е монтирано вътре в собствения му БКТП, намиращ се в
имота му и електромер с №1123091000981909 е бил свързан към страна Ниско
напрежение и измерването на доставяната електрическа енергия се извършва след
трансформация от собствените съоръжения на потребителя.
Видно от горецитираните
счетоводни документи общия сбор на главниците е 1378.34лв. с ДДС, като сумата
949.79лв. без ДДС, е платена като цена начислена, като мрежови услуги - пренос
ниско напрежение, а сумата от 198.83лв. без ДДС е платена като цена начислена,
като мрежови услуги - достъп ниско напрежение за периода от 19.09.2013г. до
12.10.2013г.
През процесния период са
издадени три броя фактури на основание чл.27, ал.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД. Първата
фактура за междинно плащане с №********** е издадена на дата 07.10.2013г. и е
на обща стойност 6307.65лв. с ДДС, Втората фактура за междинно плащане с
№********** е издадена на дата 14.10.2013г. и е на обща стойност 3153.84лв. с
ДДС, и процента фактура №********** е издадена на дата 19.10.2013г. с обща
стойност 4809.32лв. без ДДС и без включен Акциз по ЗАДС.
Видно от Приложение А към процесната
фактура №**********/19.10.2013г. на ищовото дружество
през процесния период от 19.09.2013г. до 12.10.2013г.
е измерено общо количество ел.енергия в размер на 25200кВтч, представляваща
сбора от три тарифи — дневна, нощна и върхова. Върху това количество ел.енергия
от 25200кВтч е начислена и цена за пренос ниско напрежение в общ размер от
949.79лв. без ДДС, като е ползвана цена от 0.03769лв. за 1кВтч. Начислено е
върху въпросното количество ел.енергия и цена за достъп до ниско напрежение с
посочена цена от 0.00789лв. без ДДС, към процесния
период и е начислено общо сумата от 1148.62 лв. без ДДС. Процесните
суми са заплатени, както следва на дата 29.10.2013г. и на дата 19.11.2013г., за
което представя доказателства.
Счита, че тъй като Е.П. АД, в качеството му на
доставчик от последна инстанция, не е предоставил или извършвал услугата Пренос
по електроразпределителната мрежа Ниско напрежение, и тъй като процесния обект се захранва чрез собствена ел.мрежа
средно/ниско напрежение, както и че меренето на ел.енергията е от погрешната
страна, т.е. от страната на ниското напрежение /след трансформацията от
собствения трансформатор на ищеца/, то би следвало върху процесното
количество ел.енергия в размер на 25200кВтч да не се начислява такса за пренос
и достъп през разпределителната мрежа, тъй като за процесния
обект не е присъединен на ниво ниско напрежение.
В условията на евентуалност счита, че ако меренето на
доставяната ел.енергия се е извършвало на страна средно напрежение, то след
приспадането на цената за пренос през разпределителната мрежа за обекти,
присъединени на средно напрежение то получената разлика от начислената и
заплатена цена за пренос през разпределителната мрежа за обекти, присъединени
на ниско напрежение, то разликата между двете цени би следвало да подлежи на
връщане, тъй като в тази хипотеза е била платена без правно основание. Но
счита, че при положение, че мрежата Средно напрежение, по която се доставя процесната ел.енергия също е собственост на ищеца, то към
настоящия момент, при липса на доказателства, че линията средно напрежение на
ищеца е прикачена към линията средно напрежение, която да е собственост на „Е.
С." АД, то счита, че не би могло да се приложи тази хипотеза.
Предвид това оспорва, че преноса на ел. енергия средно
напрежение до трансформатора на ищеца е осъществяван от страна на ответното
дружество.
Въз основа на тези факти се установява, че е налице
разминаване в определената крайна цена на доставяната в обекта ел.енергия по
тарифи, тъй като ответното дружество е начислявало по-висока цена относима за потребители присъединени към страна на ниско
напрежение.
Предвид горното счита, че таксата за пренос и достъп
ниско напрежение е начислявана от доставчика на ел.енергия „Е.П." АД без
правно основание за това и в противоречие със Закона за енергетиката, Правила
за измерване на количеството електрическа енергия и Правилата за търговия с
електрическа енергия. Въз основа на тези факти, че „С." ЕООД е заплатило
на ответното дружество „Е.П." АД сумата в размер на 1148.62лв. без ДДС,
представляваща получена от ответника без основание сума, представляваща събрана
такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и
изчислената и събрана такса по цена достъп ниско напрежение в периода от
19.09.2013г. до 12.10.2013г., се поражда правен интерес за предявяване на иск
за връщане на процесната сумата поради следните
правни съображения:
През процесния период от
19.09.2013г. до 12.10.2013г. са действали приети през 2004г. от ДКЕВР (сега
КЕВР) Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които
в последствие са отменени и са приети през 2013 год. нови правила. Според чл.
14, ал. 1 от ПИКЕЕ (Редакция към ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (в сила от 26.07.2013 г.), клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В ал. 1 е
предвидено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т.З по утвърдените от
КЕВР цени. В чл.27 и чл.29 от Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014г..) е прието, че
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. След правен
анализ на цитираните разпоредби следва да се приеме, че принципът за равнопоставеност, законоустановен
в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, е нарушен.
На следващо място сочи, че след като през процесния период измерването на доставяната на ответното
дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на
потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал.З и ал.4 от
Наредба №6 от 09.06.2004т. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, то следва да се
направи извод, че след като не е изпълнило задължението си за правилно
определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното
предприятие е допуснало нарушение на закона и не е осигурило възможност за
точност на данните от тях, което води до неоснователно начисляване и
претендиране за заплащане на суми за пренос на електроенергия. В тази връзка
счита, че незаконосъобразно са разположени измервателната група и средството за
търговско измерване, което е в противоречие с императивните законови и
подзаконови изисквания. Счита още, че измервателните уреди за отчитане на
електроенергията е следвало да бъдат поставени на мястото на присъединяване на
дружеството - потребител чрез собствено кабелно захранване 20kV от трафопост
№1613, която се явява и граница на имота на потребителя, а не вътре в неговия
енергиен обект (Процесния БКТП), както е процедирано през процесния
период. Въпреки това СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в
трансформаторен пост, собственост на ищцовото
дружество, на страната на ниво ниско напрежение и до настоящия момент меренето
се извършва по този начин.
С оглед на гореизложените съображения счита, че
поставянето на уредите СТИ за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия
във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката
и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание да се приеме, че
изпълнената насрещната парична престация на купувача,
респективно заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната
мрежа, довело до неправилно измерване е увредило купувача-ищеца по договора за процесния период.
При това положение така извършеното измерване от
електроразпределителното предприятие и съответно начисляване от ответника на
такса пренос и достъп ниско напрежение е неправилно и незаконосъобразно.
Предвид това счита, че „С." ЕООД няма законово или договорно задължение да
заплаща начислената цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение, тъй като дефакто тази
услуга не е предоставена от електроразпределителното предприятие или ответника
„Е.П." АД на ищеца. През процесния период изцяло
всички разходи по поддръжка на собствената кабелна линия 20kV от трафопост
№1613 до трафопоста на ищеца, както и всички съоръжения монтирани в процесния трафопост, включително и кабелната линия на ниво
ниско напрежение всичките собственост на „С." ЕООД са били през целия
период от изграждането им до настоящия момент за сметка на последния.
Ето защо с оглед на горепосоченото за „С." ЕООД
се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска от
ответника „Е.П." АД да върне платените без основание суми за мрежови
услуги пренос ниско напрежение и достъп ниско напрежение.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор.
Предявените срещу "Е.- П. П." АД
искове,счита за недопустими, като
предявени срещу ненадлежен ответник.
Дължимите суми се "събират" от крайния
снабдител и се възстановяват на титуляра на вземането
- "Е. С." АД.
В законоустановените
отношения по заплащане на мрежови услуги "Е. – П. П." АД се явява
законен пълномощник на "Е. С." АД, доколкото само "събира" от името и за сметка
на електроразпределителното предприятие дължимите суми.
Последващото "възстановяване" на сумите в патримониума на електроразпределителното дружество е по
същество отчетната сделка, която "Е. – П. П." АД дължи по закон на
пълномощника си.
По основателността на претецията
е в невъзможност да изрази становище, доколкото не е страна по правоотношенията
по пренос и достъп до разпределителната мрежа.
Оспорва по основание и размер всички предявени искове,
като заявява, че: Дружеството - ответник няма данни за собствеността на
присъединителните съоръжения, индивидуализирани в исковата молба, в това число
Трафопост 1613 и кабелна линия 20 kV, поради което не
може да изрази становище по твърденията за собственост в исковата молба;
Дружеството - ответник няма данни за начина и нивото на присъединяване на
обекта на ищеца, поради което не може да изрази становище по твърденията в
исковата молба; Дружеството - ответник няма данни за мястото на монтиране на
СТИ, измерващо потребената енергия в обекта на ищеца,
както и за данните от измерванията, поради което не може да изрази становище по
твърденията за собственост в исковата молба; Дружеството - ответник няма данни
за вида на предоставените мрежови услуги, поради което не може да изрази
становище по твърденията, че услуги пренос ниско напрежение и достъп
ниско/средно напрежение не са предоставяни за процесния
период.
Оспорва обстоятелството, че с посочената от ищеца
фактура № **********/07.10.2013 г. са начислявани такси за мрежови услуги в
посочения размер.
Не оспорва твърденията в исковата молба и
допълнителната такава, че "Е. – П. П." АД не е предоставяло на ищеца
услуги по пренос и достъп до разпределителната мрежа.
"Е. – П. П." АД НЕ е собственик на разпределителна
мрежа, НЕ осъществява присъединяване към същата, НЕ е собственик на СТИ, НЕ
монтира СТИ и НЕ е страна по договор за пренос и достъп на електроенергия.
Поради изложеното, дружеството не е процесуално
легитимирано да отговаря по предявения иск, което неминуемо води до обективна
невъзможност да се защити срещу ищцовата претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител
адв.Д.,поддържа иска. В хода на същество на делото
моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът , чрез проц.представител адв. Г.,
поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
По допустимостта
на иска:
Процесуалната легитимация на страните се определя от
твърденията на ищеца в исковата молба. В този смисъл легитимацията на страните
съответства на твърденията за наличие на извършено от ищеца плащане към
ответното дружество на цена за доставка на електроенергия и за пренос на същата
по цени за ниско напрежение, без последната услуга да е осъществена предвид
границите на собственост на електрическите съоръжения, представляващи кабелна
линия и комплексен трансформаторен пост, собственост на ищеца, които твърдения
са достатъчни до обусловят извод за допустимост на инициираното исково
производство. Извън пределите на настоящия спор остават отношенията между
ответното дружество и третото за спора лице , свързани с предаване на събраните
суми за достъп и пренос на ел. енергия.
Пред вид допустимостта на иска, същият подлежи на
разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото Договор за доброволна делба с № */ 17.09.2004
год., в дял и собственост на „**“ ЕООД е поставен недвижим имот – дворно място
с площ от 4950.00 кв. м., УПИ **, *, кв. * по плана на ***.
Преди договора за доброволна делба е издадено
разрешение за строеж, съгласно което гл.архитект при Община Варна разрешава на
Областен управител на област Варна с предоставени по права по чл.18 ЗДС и „С.“ ЕООД
на втори етап от строеж: Хотелски комплекс „*“, представляващ „Жилищна
сграда на три етажа“ , находяща се в УПИ * * „за смесени функции“, кв.* по плана на к***.
По силата на Разрешение № 29/ ГИ/ 17.05.2003 год. на
Държавата и „*“ ЕООД, в качеството им на собственици, е предоставена
възможността за изграждане на БКТП в УПИ * *, *, кв. *, с кабелно захранване 20
кV от трафопост № 1613 по плана на *“
С Разрешение № 24/ 04.02.2004 год. (л. 9) е разрешено
ползването на БКТП в УПИ * *, *, кв. *, с кабелно захранване 20 кV от трафопост № 1613 по плана на *а. Отразено е в
административния акт, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти и
Разрешение № 29/ ГИ/ 17.05.2003 год. Възложители са Областна администрация –
Варна и „*“ ЕООД.
Съгласно удостоверение №65/26.11.2007год. е въведен в
експлоатация строеж на втори етап от строеж: Хотелски комплекс „*“,
представляващ „Жилищна сграда на три етажа“
Към доказателствата по делото са приобщени, издадени
от ответника фактури, както следва:
фактура № ********** от 07.10.2013год.; фактура №********** от
14.10.2013год.
Приети по делото са кредитно известие №********** от 19.10.2013год. към фактура №00029993100/07.10.2013год. и приложение А към фактура № ********** от 07.10.2013год., издадени от ответното дружество.
По делото е приет договор за продажба на ел.енергия,
съгласно който на 15.05.2003 год. между
„Е. –В.“ ЕАД (продавач) и „ С.“ ЕООД (купувач) е сключен договор за продажба на
електрическа енергия относно процесния хотел,
определени съгласно действащото законодателство (чл. 1). Уговорено е
количеството ел. енергия да се уговаря ежегодно между страните, по тримесечия и
тарифни зони, посочени с спецификация, неразделна част от договора.
От заключението на вещото лице Л.Б. по съдебно-техническато експертиза, се установява следното:
Процесният обект, Хотелски комплекс „С. б.", находящ се в урегулиран поземлен имот *-*, *, квартал * по
плана на **, се захранва от БКТП 1811 (бетонов комплектен трансформаторен пост
20/0.4 kV), изграден в УПИ *-*, *, квартал *.
Достъпът до СрН е осъществен
чрез кабелна линия (КЛ) 20 kV, от трафопост № 1613 по
плана на к.к."*" гр.Варна, която линия се
използва за захранване на БКТП 1811 със СрН.
Достъпът до НН (ниско напрежение) е осигурен в килия
НН на БКТП 1811, след преобразуване на СрН в НН от трафомашината 630 kVA, монтирана
в БКТП 1811 и изградената ел.инсталация в обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.27 от Наредба
№6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното
разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Мястото на присъединяване са кабелните накрайници към
уредбата – при кабелен електропровод.
В изградения БКТП 1811 20/0,4 kV,
съгласно Становище за условията за присъединяване към електрическата мрежа,
издадено от ЕРП ЕАД Варна с изх.№ ПП/1949/04.09.2002 г. съоръженията, които са
изградени за присъединяването са:
-Кабели СрН тип САХЕкТ Зх1х 95 мм2,
-КТП 20/0,4 kV,
-трафомашина 630 kWA
- кабелни килии 2 бр., оборудвани с раединители РМЗК.
Трансформацията на СрН в НН
се извършва от трафомашината в килията, където е
монтиран трансформатора.
Средството за търговско измерване, тип МТ830 с
фабричен № 1125090935659207 е монтирано в ГРТ в килия НН на БКТП 1811, снимка
2.
Меренето на консумираната електроенергия е на ниво НН,
индиректно с ИТТ (измервателни токови трансформатори) 1500/5А с КТ 300.
Вътрешната електрическа инсталация НН на процесният имот УПИ *-*, *, квартал 19 по плана на *, е
свързана чрез подземно положен кабел, съгласно проектните нива на подземните
проводи и изискванията към строежите, съгласно чл.169, ал.1 от ЗУТ, в
непосредствена близост с ГРТ, което е монтирано в килия НН на БКТП 1811.
На практика няма изградена преносна мрежа НН, тъй като
ел.инсталацията на обекта е свързана директно с килия НН на БКТП 1811.
Достъпа до НН е осъществен в килия НН на БКТП 1811,
след трансформацията на СрН в НН от трафомашината в килия Тр
(трансформатор) на БКТП 1811 20/0,4 KV.
Съгласно
„Разрешение за строеж" № 29/ГИ/17.05.2003 г. се разрешава на Инвеститор
(строителен предприемач) - „*,, ЕООД гр.Варна да извърши строително монтажни
работи, съгласно одобрен проект на 17.05.2003 г. от Община Варна за строеж:
Изграждане на БКТП в УПИ **,*, квартал *, с кабелно
захранване 20 kV от ТП1613, по плана на ***.
Изграденият БКТП 1811, съгласно Разрешение за ползване
№24/04.02.2004год. е за нуждите на
Хотелски комплекс „*“, съдържащ хотел, лоби бар, магазини за промишлени
стоки 2 бр., курортно рехабилитационен център,
фризьорски и козметичен салон, закрит и открит плувен басейн с воден бар и сградно отклонение
от БКТП .
От
заключението на ВЛ по ССч.Е се установява следното: От
проверка на счетоводните документи и фактури и по данни от кредитно известие №
**********/ 19.10.2013г. следва, че на „*" ЕООД са начислени:мрежови
услуги за пренос ниско напрежение върху потребените
25200 кВтч х 0,03769 = 949,79 лв. без ДДС или 1139,75
лв. с ДДС; мрежови услуги за достъп до
средно/ниско напрежение върху потребените 25200 кВтч х 0,00789 = 198,83 лв. без ДДС или 238,59 лв. с ДДС
Сумите за пренос ниско напрежение в размер на 949,79
лв. без ДДС или 1139,75 лв. с ДДС и за достъп до ниско напрежение в размер на
198,83 лв. без ДДС или 238,59 лв. с ДДС са заплатени от „*" ЕООД на „Е. –
П. П." АД.
Общият размер за периода от 19.09.2013г. до
19.11.2013г. на заплатените от „С." ЕООД на „Е.П." АД суми, като
мрежови услуги пренос ниско напрежение и мрежови услуги достъп ниско напрежение
е 1148,62 лв. без ДДС или 1378,34 лв с ДДС.
По данни от счетоводството на ответника ищецът няма
неплатени задължения за 2013г. към „Е. – П. Пр." АД.
Сумите начислени с ф-ри № ********** / 07.10.2013г. и
№ ********** / 14.10.2013г. и сумите по Приложение А към ф-ра
№********** / 19.10.2013г. за периода от 19.09.2013г. до 12.10.2013г. са изцяло
заплатени по банков път с преводи от 29.10.2013г. и 19.11.2013г.
По данни от кредитно известие №**********/19.10.2013г.
за процесния период от 19.09.2013г до 12.10.2013г.,
на „С. - *" ЕООД са начислени потребени 25 200 кВтч електроенергия. Сумите платени по цени на пренос и
достъп на ниско напрежение са:
-пренос ниско напрежение 949,79 лв. без ДДС или
1139,75 лв. с ДДС.
-достъп до средно/ниско напрежение 198,83 лв. без ДДС
или 238,59 лв. с ДДС общо платената сума за пренос и достъп ниско напрежение е
1378,34 лв. с ДДС
Изчислените от ССЕ такса пренос и достъп средно
напрежение за процесния период от 19.09.2013г. до
12.10.2013г., на база отчетено количество ел. енергия 25200 кВтч
са обобщени в таблица 2. Сумите, които биха били дължими за пренос и достъп на
средно напрежение са:
-пренос средно напрежение 295,85 лв. без ДДС или
355,02 лв. с ДДС.
-достъп до средно напрежение 198,83 лв. без ДДС или
238,59 лв. с ДДС
-общо платената сума за пренос и достъп ниско
напрежение е 593,61 лв. с ДДС
Разликата при потребено
количество 25200кВтч за периода от 19.09.2013г. до 12.10.2013г. между услугата
пренос на ниско напрежение и услугата пренос на средно напрежени
е 653,94лв. без ДДС или 784,73 лв. с ДДС.
Фактурираната ел енергия при консумация 25200 кВтч за периода 19.09.2013г. - 12.10.2013г. изчислена с
цена за пренос на ниско напрежение е 4859,71лв. без ДДС или 5831,65лв. с ДДС.
Би следвало фактурираната ел енергия при консумация
25200 кВтч за периода 19.09.2013г. -12.10.2013г. при
цената за пренос на средно напрежение да е 4205,77лв. без ДДС или 5046,92лв. с
ДДС.
Мрежовите услуги по процесните
фактури за пренос ниско напрежение и достъп ниско напрежение са заплатени от „С.
- *" ЕООД на ответното дружество.Въз основа на фактурите е осъществено
разпращането между двете дружедства- „Е. –П. П.“ АД и
„Е. С.“ АД.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно
нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи,
че е заплатил процесната сума, а ответникът, че
такава сума му се следва на годно основание.
Не се спори, че страните
са обвързани с договор за доставка на
ел. енергия. Не е спорно между страните, а и от приетата по делото ССч.Е. е безспорно установен факта на извършено плащане на
търсените суми от ищеца към ответното дружество.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор за
доброволна делба и СТЕ се установява,че ищцовото дружество е собственик на процесното
съоръжение БКТП № 1811.
Електроразпределителната
мрежа е съвкупност от електропроводни линии и ел.уредби с високо, средно и
ниско напрежение и служи за разпределение на електрическа енергия.
Съгласно чл. 18б, ал. 3
Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.59/ 28.07.2009 г., отм./ и
чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.64/
17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е въведено изрично задължение за
потребителите на ел. енергия, присъединени към ел. разпределителната мрежа, да
заплащат на крайния снабдител не само цената на ел. енергията, но и също цената
за достъп до ел. разпределителната мрежа и цената за пренос по ел.
разпределителната мрежа. В този смисъл за потребителя е налице задължение за
заплащане на такса за пренос на ел. енергия.
Процесното
съоръжение е присъединено към електропреносната
мрежа. СТИ е монтирано в трафопоста и отчита доставената ел.енергия на ниво
ниско напрежение. На тази база за процесния период е
определена цената на консумираната ел.енергия, включваща и дължимата компонента
цената за пренос на ел.енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/
2007 и 2013 г./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно Наредба № 6/ 09.06.2004 г. за присъединяване на
производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
ел. мрежи, границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници СрН към
електропровода.Т.е. границата на собственост е преди трафопоста/собственост на
ищеца/, където е налице свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение
, а средствата за търговско измерване са поставени след това, на ниво ниско
напрежение.
В настоящият случай от съвкупната преценка на събраните доказателства
се установи, че е налице присъединяване на електропровод, собственост на
електроразпределителното предприятие към електрическата уредба на потребител. Видно
от заключението на вещото лице,доставената на ищеца електроенергия на ниво
средно напрежение,се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения,собственост
на ищеца,разположени в неговия трафопост.Следователно,средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място,съобразно чл.120 от ЗЕ.
Дължимостта
на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата,установени
в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия.Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите,които се отнасят към дейността по цялостното управление и
администриране на електроенергийната система,като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване.С
оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената
за пренос,като компоненти на цената на електрическата енергия,правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите.Количеството консумирана електрическа
енергия,измерено в места,различни от уговорените или нормативно определените,не
може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос.При
измерване на количеството консумирана енергия на място,различно от нормативно
определеното,тези два елемента на цената на
електрическата енергия са недължими./Решение №227/11.02.2013 г. по
т.д.1054/2011 на ВКС/.
При положение, че съоръженията за преобразуване от СрН
в НН са собственост на ищеца, дейността пренос НН се осъществява именно от съоръженията
на потребителя. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ електромерът е следвало
да бъде монтиран на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента. При това положение, следва да се приеме, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно. При
наличието на собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно
напрежение ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и остойностеното количество ел.енергия по цени за
ниско напрежение, а е следвало да заплаща по цените за ниво средно напрежение.
Същевременно, данните по делото (фактура, ССч.Е)
сочат за идентичност в цените за достъп средно и ниско напрежение.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, че за процесния период е налице разлика в стойността на реално
заплатените цени на услугата пренос на ниско напрежение и цената на услугата
пренос на ниско напрежение в размер на 1 139.75лв.с ДДС.
Гореизложеното,
доколкото ишецът е потребител на ел. енергия и като
такъв дължи цена за пренос, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
1 139.75лв.с ДДС, която сума ,представлява разликата между фактурираната от
ответника по процесната фактура и заплатената от ищеца цена за пренос и
достъп НН в размер на 1 378.34лв. с
ДДС и действително дължимата така - за пренос на СрН
от 238.59лв. с ДДС, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Предвид горното искът
следва да бъде уважен в поддържания размер.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-
26.10.2018год. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора
и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 950.13 лв., представляваща извършени по делото разноски/д.т. в размер
на 55.13лв. , 400лв. депозит на ВЛ и 450лв. адв.възнаграждение/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При определяне на дължимите
разноски,предвид релевираното възражение за
прекомерност на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на адвокатския
хонорар. В формиране на този извод, освен минималните размери по Наредба № 1/
2004 год., съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, предприетите
и извършени от пълномощника процесуални действия, броят на проведените съдебни
заседания.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ” да заплати на „С. – *“ ЕООД, ЕИК: *,
представлявано от управителя Д. А. Д. със седалище и адрес на управление:***, *,
представляван от адв.Ц.С.Д., личен №*, Адвокатска
колегия – гр.Варна със съдебен адрес:***,
сумата от 1 139.75лв.с ДДС, представляваща
разликата от начислената и заплатена такса пренос и достъп ниско напрежение в
размер на 1378.34лв. с ДДС, по фактура №********** от дата 07.10.2013г. и
съгласно кредитно известие №**********/19.10.2013год. и такса пренос средно
напрежение в размер на 238.59лв. с ДДС за
периода от 19.09.2013г. до 12.10.2013г., по клиентски № **********, за адрес на
потребление: ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2018год.до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „С. – *“ ЕООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. А. Д. със
седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от адв.Ц.С.Д.,
личен №*, Адвокатска колегия – гр.Варна със съдебен адрес:***, сумата от 950.13 лв., представляваща извършени в
производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/