Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 20.01.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Антония ПенчЕ. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18800 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД от А.В.Ж.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу А.Ф.Ж.,
ЕГН **********, адрес: *** за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв., представляваща
недължимо платена част от главница
в размер на 330.00 лв. по изпълнително дело №1772/2018 г. образувано при ЧСИ Николай Георгиев, рег. №716, с район на действие Окръжен съд - Варна, в едно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба.
В исковата си молба ищецът
излага, че с изпълнителен лист №7535/26.09.2018 г., издаден на 26.09.2018 г. от Районен съд - Варна, Г.О., 39
състав, на основание чл. 404, т.1 и чл.405, т.1 от ГПК въз основа на влязло в сила на 21.06.2018 г. съдебно решение № 5070/05.12.2017 г. по гр. дело №6775/2017 г. по описа на
Районен съд - Варна А.В.Ж., с ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати на А.Ф.Ж., с ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 330 /триста и тридесет/ лЕ., представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Сочи, че въз основа
на така издадения изпълнителен лист с молба от ответника с вх. №10526 от 03.10.2018 г. при ЧСИ Николай Георгиев, е образувано
изпълнително дело №1772/2018 г. с
взискател ответницата срещу длъжник ищеца за същата сума и на същото основание. На длъжника е наложен запор на банкова сметка *** „ДСК“
АД.
Твърди, че на 07.09.2018 г. А.Ж. е внесъл
сумата от 50,00 /петдесет/ лЕ. по сметка на А.Ж. в
Райфайзенбанк по сметка с IBAN *** за превод е
посочил разноски по дело 6775/2017 г.
на ВРС. Същата сума е била претендирана и удържана за втори път и по така
образуваното изпълнително дело, което е приключило, и по което е събрана цялата
сума.
В
срока за отговор ответницата е подала отговор, в който оспорва
предявения иск. В отговора ответницата излага, че непосредствено след
постановяване на Решението по развода между нея и ответника е сключено
извънсъдебно споразумение, че А.В.Ж. ще заплаща по сметка на А.Ф.Ж.
допълнително сумата от 50,00 лЕ.
за заплащане на посещенията на детето им Е. Ж. и кръжоци за детето М. Ж..
Твърди, че тази сума А.В.Ж. е заплащал ежемесечно до м.08.2018г. като е
посочвал именно това основание. На 07.09.2018г. ищецът е внесъл същата сума,
като е посочил друго основание.
Заявява, че извършва прихващане на сумата, дължима за
кръжоци на децата с платената сума, доколкото двете суми са напълно идентични
по размер, а получените средства са изразходвани именно за заплащане на
кръжоците на децата на страните.
Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по делото доказателства се установя, че
с изпълнителен лист, издаден въз основа на осъдително съдебно решение
№5070/05.12.2017 г., постановено по гр.д.№6775/2017 г. на ВРС ищецът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 330,00 лв., представляваща съдебно деловодни
разноски по гр.д.№6775/2017 г. на ВРС (л.5). В изпълнение на това решение
ищецът с преводно нареждане с №ОВ60709180006557 от 07.09.2018 г. е превел по
банковата сметка на ответницата процесната сума от 50,00 лв.с основание,
посочено в преводното нареждане „разноски по дело 6775/2017 ВРС“.
От изисканото и приложеното
към доказателствения материал по настоящото производство копие от
изп.д.№1772/2018 г. на ЧСИ Николай Георгиев, с район на действие Окръжен съд – Варна
се установява, че същото е образувано по молба на ответницата с молба, подадена
на 03.10.2018 г. въз основа на така издадения изп. лист. Със запорно съобщение
от същата дата е наложен запор върху банкови сметки на ищеца. Поканата за
доброволно изпълнение до длъжника е била връчена на ищеца на 22.10.2018 г. в
кантората на ЧСИ Николай Георгиев. От авизо за получен кредитен превод от
31.10.2018 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 830,40 лв., с което
съгласно направено разпределение са погасени всички такси и разноски в
изпълнението в общ размер на 500,40 лв., както и сумата по изпълнителния лист в
размер на 330,00 лв. От тази сума на
ответницата са преведени главницата от 330,00 лв. и направените от нея разноски
в изпълнителното производство в размер на 366,00 лв., или общо сумата от 696,00
лв. с преводно нареждане от 11.01.2019 г., а останалата сума от 134,40 лв. е
отишла за погасяване на такси за ЧСИ. След което производството е прекратено.
От ищеца е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Видно от изложеното до тук
в изпълнителното производство от ищеца са събрани 50,00 лв. в повече, поради и
което те са събрани при изначална липса на правно основание, поради което
ответницата дължи тяхното връщане.
От ответницата е направено
изявление за прихващане на тази сума с дължима сума от 50,00 лв. за кръжок по
пеене на общото дете на страните Е. Ж. и М. Ж., съгласно устна договорка за
заплащането на тази сума от ищеца. Така отправеното възражение от ответницата е
подкрепено с писмени доказателства – извлечения от банковата ѝ сметка, от
която е видно, че в периода от септември 2016 г. до август 2018 г. ежемесечно
ищецът е заплащал сумата от 50,00 лв. с посочено основание пеене за Е. Ж.,
респ. пеене за Е. Ж. и М., докато през месец септември 2019 г. не заплаща
сумата от 50,00 лв. с основание разноски по дело 6775/2017 ВРС, като не заплаща сумата от 50,00 лв. за
издръжка. След тази дата преустановява плащанията за издръжка и пеене.
Плащанията за издръжка за децата възстановява чак през месец декември със
закъснение. Плащанията за пеене възстановява чек през месец август 2019 г. Това
се подкрепя и от свидетелските показания на свидетеля Е. Л. П., живеещ към
момента на съпружески начала с ответницата и участващ в отглеждането на децата,
който сочи, че освен издръжката от по 100 лв. за едното дете и 120 лв. за
другото има уговорка, че ищецът в качеството си на баща на децата Е. и М. Ж.
дължи допълнителна издръжка по устна уговорка в размер на 50,00 лв. месечно. С
оглед на така изложеното съдът намира, че ищецът не е заплатил ежемесечното си
задължение за заплащане на допълнителна издръжка на децата в размер на 50,00
лв. през месец септември 2018 г., както и през следващите месеци до м. август
2019 г.
В изявлението си за
прихващане ответницата излага, че следва процесната сума да бъде прихваната със
задължението на ищеца за заплащане на издръжка, доколкото сумата от 50,00 лв.,
платена през месец септември 2018 г. е разходвана имено за кръжок по пеене на
децата. Съдът е указал на ответницата, че следва да докаже, че между страните е постигнато споразумение, по силата на което ищецът е
следвало да заплаща на ответницата сумата от 50,00 лв. всеки
месец; че ищецът е имал непогасено ликвидно и изискуемо задължение към
ответницата в размер над 50,00 лв. Това беше необходимо доколкото
същата не би могла да извърши прихващане директно с вземанията на децата за
издръжка, доколкото тя не е носител на тези вземания, още повече, че децата не са страни в процеса, нито по процесното
вземане на разноски. Изхождайки от това съдът намира, че не е налице
задължителното условие на чл. 103, 1 от ЗЗД, а именно две лица да си дължат
взаимно пари по ликвидни и изискуеми вземания един към друг. В случая
носителите на процесното вземане за разноски и противопоставеното му задължение
за издръжка са различни лица, поради което и прихващане е недопустимо. Отделно,
както е формулирано възражението на отвентницата води
до извода, че понеже е изразходвала педесетте лЕ., платени през месец септември 2018 г. за издръжка на
децата се следва прихващане с платените вместо тях 50 лв. за разноски. Ищецът
обаче ясно и недвусмислено е посочил, че погасява разноски на името на
ответницата, а не издръжка дължима на децата. Прихващането, което иска
ответницата в случая е подмяна на волята на длъжника, а не прихващане. Тъй като
не е уточнено кои точно 50,00 лв. е изразходвала за кръжоци за децата –
постъпилите през месец септември 2018 г., или събраните принудително в
изпълнителното производство, в случай че твърди, че са събраните принудително,
то тя следваше да докаже, че именно сумата от 50,00 лв. от събраната
принудително сума от 330,00 лв. е изразходвала за кръжоци за децата и то в
отминалия месец септември 2018 г., което е дефакто
невъзможно.
В следствие на изложеното по-горе съдът
намира, че ищецът по безспорен начин установи, че процесната сума от 50,00 лв. е събрана от него
принудително без правно основание по изп. дело № 1772/2018 г. на ЧСИ Николай Георгиев, с район на
действие Окръжен съд – Варна, поради и което му се дължи връщане на същата, с
оглед на което предявеният от него иск се явява основателен и като такъв следва
да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
съдебно-деловодни разноски. От ответника са представени доказателства за
направени разноски, както следва: 500,00 лв. – адвокатски хонорар и 50,00 лв.
–държавна такса. От ответницата е направено възражение за прекомерност срещу
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което с
оглед размера на иска и разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се явява основателно за сумата
над 300,00 лв. Или общо дължимата от ответницата сума за разноски е в размер на
350,00 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ответницата А.Ф.Ж., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на ищеца А.В.Ж., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 50,00 (петдесет) лв., представляваща недължимо платена част от главница в размер на 330.00 лв. по изпълнително дело №1772/2018 г. образувано при ЧСИ Николай Георгиев, рег. №716, с район на действие Окръжен съд - Варна, в едно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.12.2018 г. до окончателно
заплащане на дължимата сума, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Ф.Ж.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Ж.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 350,00 (триста и петдесет) лЕ., представляваща направени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му в прпеис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: