Решение по дело №3546/2017 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№                                                  14.05.2018 г.                             гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд,                                                          І-ви граждански състав

На 25.04.                                                                                           2018 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА  ТОДОРОВА

 

 

при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 3546 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.127, ал. 2 СК.

Производството е образувано по искова молба от И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** против З.И. Н., ЕГН **********,***. Твърди, че с ответницата З.И. Н. в периода от края на 2014г. до 27.10.2017г. живяли на семейни начала в жилище под наем /собственост на трето лице/, находящо се на адреса посочен за ищеца и представляващо стая, кухня и сервизно помещение. От така установената връзка страните имали родено едно дете - Р. И. И. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че след раздялата майката и детето заминали да живеят при родителите на майката в гр. К.. От съда се иска да постанови решение, по силата на което и на основание чл. 127, ал. 2 от СК да бъде уреден спора относно  родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете. Ищецът нямал претенции относно упражняване на родителските права с оглед ниската възраст на детето, по отношение на издръжката имал готовност да заплаща такава.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата – З. Н. е депозирала писмен отговор. Заявява, че било вярно твърдението на ищеца, че от 2014г. до октомври 2017г. живяли на семейни начала и от връзката им имали родено едно дете Р. И. И., както и твърдението, че с детето се били прибрали да живеят при нейните родители в гр.К.. По повод записаното от ищеца, че нямал претенции относно упражняването на родителската власт, както и готовността му да заплаща издръжка на детето, предлагала на ищеца следното: родителските права по отношение на малолетната Р. И. И. с ЕГН ********** да бъдат упражнявани от майката З.И. Н. ЕГН **********, на бащата И.Р.И. с ЕГН ********** да бъде предоставен  режим на контакти с дъщеря им всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспИ.е между дните, както и 20 дена през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Бащата И.Р.И. с ЕГН ********** да заплаща на детето Р. И.И. с ЕГН **********, чрез нейната майка З.И. Н., месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от депозиране на исковата молба. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът И. Р.И., редовно призован за съдебното заседание, не се яви поради служебна ангажираност, но чрез процесуалния си представител адв. З.М., поддържа изложеното в исковата молба. Заради служебната си ангажираност – охрана на държавната граница предлага да му бъде предоставен режим на виждане с детето Р. - един път в месеца, за дните петък, събота и неделя. Детето да бъде вземано от дома на майката в гр. К. в 10,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, един път месечно и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. По отношение на празниците, на четни години на Коледа детето да е при бащата, а на Нова година да е при майката. Великденските празници – четна година при майката, нечетна година при бащата. Рожден ден на детето да се празнува при майката.

Ответницата З.И. Н., редовно призована за датата на съдебното заседание се яви лично и  чрез упълномощения си представител адв. С.Г.-Ч. поддържа отговора на исковата молба. Съгласна е с предложения от процесуалния представител на ищеца режим на лични контакти с детето. Счита, че макар и ограничен, той е в интерес на детето с оглед на възрастта му. Желае месечната издръжка в неоспорения между страните размер да бъде заплащана по банков път до 5-то число на месеца, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2017 г.

Заинтересованата страна  АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. К., редовно призована за датата на съдебното заседание,  не изпраща представител.

РС-К., като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените  по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на  акт за  раждане  № ***г. на С. община, район „С.“ се установява, че родители на  малолетното  дете  Р. И.И., родена на *** г., са  З.И. Н. – майка и И. Р.И. – баща.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.. В хода на социалното проучване социалните работници са установили, че детето Р. И.И. живее при майка си, която полага основните грижи по отглеждането и възпитанието й.  Майката изпълнявала родителските си ангажименти и успявала да осигури на  детето достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Били осигурени базисните потребности на детето по отношение на живота и здравето му. Майката желаела да упражнява родителските права. Детето било привързано към нея, било свикнало с обстановката, детската градина и приятелския кръг. Сочи, че емоционалната връзка с бащата не била прекъсната, като детето го търсило, а майката не възпрепятствала срещите.

От два броя служебни  бележки с рег. № ***. и рег. № ***., издадени от  командира на  Военно формирование *** – И.  се установява, че  И.Р.И. е назначен на длъжността „редник“  във формированието  и е служебно ангажиран  за времето  от 28.02.2018г.  до 15.03.2018г. и от  11.04.2018г.  до 26.04.2018г.  за участие за поддържане на службите за охрана на държавната  граница.

Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК майката З.И. Н. заяви, че е съгласна с предложения от процесуалния представител на ищеца режим на лични контакти на детето с бащата.

По делото бяха ангажирани гласни доказателства.  Свидетелката Н. С. М., доведена от ответницата, даде показания, че майката се  грижи много добре за детето. Бащата не полага грижи за детето. От майката й е известно, че бащата е идвал да види детето само веднъж за един час.   

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 143, ал.2 от СК.

При така установената фактическа обстановка по делото и съобразно искането на ищеца, съдът намира молбата по чл. 127, ал.2 от СК за основателна и доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред, изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че страните не са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че следва да се произнесе по претенцията, като не само определи режим за контакти между бащата и детето, но преди това се произнесе и по предоставяне на родителските права. Установи се в настоящото производство, че между страните по делото няма сключен граждански брак, както и че същите имат родено от съвместното си съжителство малолетно дете. Установи се, че към датата на подаване на исковата молба, детето е живяло при майката в гр. К.. Бащата живее в гр. С.. Работи във военно формирование. Работата му е свързана  с командировки с цел охрана на  държавната граница. Изцяло грижите по възпитанието и издръжката на детето Р. е поела майката, разчитайки на помощта на родителите си. При разделното живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно упражняването на конкретно право спрямо детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето следва да се разреши със заведения понастоящем иск по чл. 127, ал.2 от СК. След като се определи при кой от двамата родители ще живее Р. този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите  ще налагат това. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе  предвид ниската  възраст на детето съдът счита, че местоживеенето следва да бъде определено при майката и на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права. След това да бъде определен режим на лични контакти  на бащата с детето.

Тъй като режимът на контакти между бащата и детето Р. се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях на бащата, следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Съдът съобрази обстоятелството, че бащата живее в различно населено място от майката и детето, на близо 200 км. разстояние, както и факта, че работата му е свързана с чести командировки, поради което следва да бъде определен режим на лични отношения  на бащата с детето Р. по предложения от страните вариант: детето да бъде вземано от дома на майката в гр. К. в 10,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, един път месечно и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на четни години на Коледа; на нечетни години на  Великденските празници.

Предявена е претенция по чл. 143 , ал.2 от СК, която е основателна по следните съображения:

Задължението за заплащане на необходимата издръжка е безусловно и не зависи от това дали имащият право на издръжка е трудоспособен и може да се издържа от доходите си. Имайки предвид обстоятелството, че бащата не живее с детето си и не полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му, то следва да осигурява поне парични средства за това. При определяне на издръжката, съдът изхожда от материалните възможности на родителите и от потребностите на детето. Не се установи в какъв размер е месечният доход на бащата, но се установи, че той работи във военно формирование – С., кв. „И.“. Преценявайки и нуждите на тригодишното дете Р., съдът приема, че бащата  следва да заплаща месечната издръжка по 150 лв., която да бъде заплащана по банков път до 5-то число на месеца, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2017 г. до настъпване на  законово основание за изменение или прекратяване на  издръжката.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно  издръжката.

По искането за разноски съдът намира следното:

С оглед характера на производството-спорна съдебна администрация, квалифицирано като такова с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, правилото за присъждане на разноски не се прилага. В настоящето производство не се разрешава със силата на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на правата на страните, признати и гарантирани от закона, като липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение ползва и двете страни, поради което и всяка страна следва да понесе разноските, които е направила в първоинстанционното производство, независимо от изхода на спора, в каквато насока е и задължителната практика на ВКС. / Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова и др./ Предвид това и независимо от изхода на спора, разпоредбите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, като разноските, сторени от страните в настоящето производство, следва да останат в тежест на всяка от тях, така, както са направени.

При този изход на делото ищецът И.Р.И. следва да внесе по сметката на РС-К. и държавна такса от 216 лв. върху определената по делото издръжка, както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото от съвместното съжителство между И. Р.И., ЕГН **********  и З.И. Н., ЕГН ********** малолетно дете Р. И.И.ова, с ЕГН **********  на майката З.И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Р. И.И., с ЕГН ********** при майката З.И. Н., ЕГН **********, на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И. Р.И., ЕГН ********** с детето Р. И.И.а, с ЕГН **********, както следва: веднъж месечно от 10,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, като детето ще се взема от дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на четни години на Коледа; на нечетни години по  Великденските празници.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал.2 от СК, И. Р.И., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Р. И. И.а, с ЕГН **********, чрез майката и законен представител З.И. Н., ЕГН ********** в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева),  считано от 20.12.2018 г. до настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването ѝ.

 Издръжката да се изплаща по банкова сметка: „***“ АД, IBAN: ***, BIC ***: UBBS BG SF, титуляр: З.И. Н..

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

ОСЪЖДА ,на основание  чл. 78, ал.6 от ГПК, И. Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС-К. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на  216 лв., както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ОС – Стара Загора.

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: