№ 28324
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110171253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. А. С. против „УЕУ Црт.“, действащо чрез „УЕУ
Црт. – клон България“ КЧТ с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца обезщетение по чл. 7, параграф 1, б . „б“ от Регламент 261/2004 за отмяна на полет
W6428 с маршрут Летище Брюксел ( Шарлероа) – Летище София от 19.07.2021 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20510/19.07.2022
г. по ч. гр. д. № 36480/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав.
Твърденията в исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски спор,
свързан с качеството на ищцата като страна по облигационно отношение с потребителски
характер за въздушен превоз на пътници. Единствено основанието, от което произтичат
отношенията между страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от
значение за качеството потребител на едно физическо лице ( така Определение №
18/16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г. на ВКС, ІІ ТО). Преценката за това дали се касае за
иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална
дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални
определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен
спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл.
9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от Закона за енергетиката и др.,
както и релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския съюз. Посоченото
общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в
транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо
правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и
икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с
търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се
1
припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което,
като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е
потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него
потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е
породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по
него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство
специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата
и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели
в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от
Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски
регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-
ОСГТК).
Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги по
смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр и чл. 17, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Чл. 18, т. 1 от него определя като компетентни да разгледан иск, предявен от
потребител, или съдилищата по местоживеене на страната-непотребител, или тези по
местожителство на потребителя. Става дума за определяне на националната компетентност
на българския съд, но не и за определяне на местно компетентен български съд. Това следва
от неслучайното използване на множествено число („съдилища“). Местно компетентният
съд следва да се определи съобразно вътрешното българско право и установените в него
правила за защита на потребителите при водени от и срещу тях дела, като в тази насока
следва да се възприема и релевантната към въпроса практика на съда на ЕС. Извод в
противна насока би бил в противовес на вложените както в европейската, така и в
националната правна регламентация, принципи за гарантиране и закрила на правата на
потребителите.
2
На следващо място трябва да се посочи, че в тълкувания от съда смисъл са Известията
на комисия (2016/C 214/04), с които са обявени Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните
превозвачи в случай на произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на
Европейския парламент и на Съвета, според които пътните се явяват потребители съгласно
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съответно изрично е
отбелязано, че в различните държави-членки на ЕС е възможно пътниците да се обърнат към
институции различни от съда – за алтернативно разрешаване на потребителски спорове.
Тоест, в случая се касае за хипотеза на авторитетно, историко-политическо и
телеологическо тълкуване, които следва да бъдат отчетени от всеки национален съд с оглед
неговото задължение за конформно тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС. В този
смисъл, изрично е подчертано, че правилата на регламента са с цел защита на
потребителите. Тоест, след като приложимото материално право третира пътниците като
потребители, то същото следва да бъде тълкуването и по отношение на приложимото
национално право – чл. 113 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и
служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай от
справката в Национална база данни „Население“ се установява, че ищецът няма регистриран
настоящ адрес в страната, а единствено постоянен в гр. Ловеч. Предвид изложеното съдът
намира, че местнокомпетентния съд да разгледа повдигнатия спор е Районен съд – гр.
Ловеч. Без значение е, че заповедното производство е разгледано от Софийския районен
съд: след измененията на ГПК, свързани с подсъдността на потребителските спорове,
включително по заповедните производства, местната подсъдност следва да бъде
преценявана поотделно за заповедното и за исковото производство по специфичните за
всяко такова критерии.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 71253/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4