№ 90
гр. Разград, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500187 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Община Самуил, представлявана от кмета Д..А.,
против решение № 216/26.10.2025г., постановено по гр.д. № 206/2024г. по описа на РС
Исперих, в частта, с която общината е осъдена на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
да заплати на М. И. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева като
част от цялото вземане от 23 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 88
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят излага възражения за необоснованост
на решението поради несъобразяване на мотивите на районния съд със събраните
доказателства, и за незаконосъобразност поради несъответствие с материалния закон. Моли
въззивния съд да го отмени и да отхвърли в цялост предявените искове, алтернативно да
намали обезщетението за неимуществени вреди.
По въззивната жалба на Община Самуил не е подаден писмен отговор от М. И. С.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. И. С. против същото решение в частта, с
която е отхвърлен нейният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
размера 10 000лв. до предявения размер от 15 000лв. като частичен от 23 000лв.
Жалбоподателят излага твърдение за несправедливост при определяне размера на
присъденото обезщетение. Моли въззивния съд да уважи иска за обезщетение за
неимуществени вреди в цялост.
По насрещната въззивна жалба на М. И. С. не е постъпил писмен отговор от Община
1
Самуил.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
възприема следната фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: На
16.02.2024 г. сутринта М. С. се отправила към кабинета на личния си лекар в с.Самуил, тъй
като си била счупила ръката. Пред сградата на Община Самуил внезапно била нападната от
безстопанствено куче откъм гърба, което я ухапало по левия крак, в областта на
подбедрицата. Кучето било средно по размер, черно на цвят с бяло петно на врата. Ищцата
не могла да реагира предвид счупването на ръката й. Горната фактическа обстановка се
установява от косвените показания на св.М.Р. – внук на ищцата, който възпроизвежда
инцидента от разказа на своята баба, но и от лични впечатления при посещенията си в
с.Самуил относно наличието на множество безстопанствени кучета по улиците на селото.
Св.Р. – заместник-кмет на Община Самуил, също възпроизвежда инцидента и предвид факта,
че тя е първият човек, когото ищцата е срещнала и на когото е разказала, че е ухапана от
куче пред сградата на общината, съдът приема горните факти за доказани.
След като кучето се отдалечило, М. С. влязла в сградата на общината за помощ. Св.Р.
й осигурила транспорт до болницата в гр.Разград. На ищцата били поставени пет инжекции
– ваксина против бяс, по график в продължение на един месец, за което се наложило да
пътува периодично до гр.Разград. На 26.02.2024 г. ищцата посетила и съдебен лекар в
гр.Разград и е издадено съдебномедицинско удостоверение.
Получените от ищцата телесни увреждания са установени от заключението на
приетата СМЕ – два обловати епителизиращи кожни участъка, покрити с кафява коричка,
под които четири отдиференцирани и успоредни широки линеарни охлузвания с по-голяма
дълбочина в долната част по външностранична повърхност на лява подбедрица, които по
своята медикобиологична характеристика са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата. По морфологичния си вид описаните увреждания
отговарят по давност да са получени при инцидент от 16.02.2024 г. и са много характерни за
ухапване от куче – статични следи в горната част и динамично въздействие на зъби – в
долната. В с.з. вещото лице уточнява на първо място, че в съдебномедицинското
удостоверение изрично е посочена локализацията на травмата, след което подробно описва
вида на откритите при прегледа рани, както и механизма на получаването им с оглед
анатомията на съзъбието на кучето – предвид най-издадените напред и развити зъби (т.нар.
„кучешки“ или трети зъби) именно те оставят със заострените си върхове първите следи
върху тялото при опит за ухапване или ухапване. Това са т.нар. статични следи, при които се
нарушава целостта на меките тъкани и се наблюдава пробиване в дълбочина. Динамичните
следи се получават при опит да се съчлени съзъбието, при което остава отпечатък от
режещите ръбове на резците на горната или долната челюст или едновременно и на двете
Към момента на получаване на увреждането според вещото лице минималният оздравителен
период е около две седмици, с апликация на противобясна ваксина до 15.03.2024 г.
Уврежданията отговарят да са получени при ухапване от куче на 16.02.2024г. Минималният
оздравителен период е около две седмици, а периодът на апликация на противобясната
2
ваксина – едномесечен, до 15.03.2024г.
Болките и страданията от травмата се установяват и от св.Р., според когото след
ухапването от кучето ищцата дълго време не можела да спи, събуждала се, стряскала се и
към настоящия момент се страхувала от кучета.
По отношение на имуществените претенции са представени писмени доказателства,
че ищцата е платила 50.00 лв. за съдебно-медицинско удостоверение, 7 бр. билети по 5 лв. и
1 билет от 3 лв. за пътуване до гр.Разград за поставяне на четири ваксини против бяс по
график. Ответникът прави възражение, че на автобусните билети липсва отбелязване за дата,
на която е бил осъществен превоза. Върху представените 8 бр. билети не е отбелязано с на
коя дата е извършен съответният превоз. От другите доказателства по делото обаче се
установява, че след първоначално поставената й ваксина против бяс на 16.02.2024 г., ищцата
е посетила болницата в гр.Разград още 4 пъти по график, за да й бъдат поставени и
следващите апликации от ваксината. Преценени в съвкупност, доказателствата водят до
извод, че билетите удостоверяват пътуванията на ищцата именно във връзка с поставяне на
ваксините.
Относно отговорността на Община Самуил във връзка с дейности по осъществяване
на контрол върху безстопанствените кучета се установява от св.С. А. С. – заместник-кмет на
Община Самуил, че в общината имало разработена програма за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета и наредба, по която работели. От 2003г. имали сключен договор
с Германо-българско сдружение, със седалище в гр.Русе, който ежегодно подновявали, за
различни дейности, свързани с безстопанствените кучета – залавяне, обезпаразитяване,
ваксинация, кастрация, поставяне на ушни марки и др., след което били връщани на
територията на общината. Преди две години от Общината преброили бездомните кучета,
поддържали и регистър, в който били описани кучетата и установили, че броят им
намалявал. От Сдружението периодично обхождали територията на Общината, отделно
откликвали и при всеки сигнал за проблем. Свидетелят твърди, че откакто той е заместник
кмет, за последните пет години, не си спомнял да е имало подавани сигнали за нападения от
страна на безстопанствени кучета. От представените от ответника писмени доказателства се
установява, че Община Самуил е сключила на 27.04.2023 г. договор с Ветеринарна клиника
№ 18-91-046 на Сдружение „Германо – българска помощ за животните“ с предмет залавяне,
транспортиране, кастрация, вътрешно и външно обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс,
поставяне на трайна идентификация – микрочип и видима идентификация – ушна марка на
заловените безстопанствени кучета на територията на Общината, връщането им по места на
неагресивни и здрави кучета, евтаназия на неизличимо болни кучета, издаване на паспорт
със снимка за всяко обработено куче, повторно залавяне при нужда, реваксинация,
настаняване на кучетата за стационарно лечение и/или в приют на Сдружението за
доотглеждане и осиновяване. Договорът е със срок от една година. Представени са и
регистри на безстопанствените кучета за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и копия на
паспортите на 14 бр. кучета
Конкретно за случая св.Р. дава показания, че след оплакването от ищцата в деня на
3
инцидента, разпоредила на служител в общината, който отговарял за безстопанствените
кучета, да провери в околностите дали има такива, но същият не открил кучета.
При така установената фактология, не се откриват сочените във въззивната жалба
пороци на обжалваното решение в частта на изясняване на фактическата обстановка.
Районният съд в детайли е обсъдил всички събрани доказателства и е направил обосновани
изводи по фактите, които се споделят изцяло от въззивния съд. Свидетелските показания на
С.Р. са относно възприети от нея събития непосредствено след инцидента. Показанията на
М.Р., макар и косвени, също водят до извод за наличие на безстопанствени кучета по
улиците на с.Самуил, едно от които е ухапало ищцата.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното:
Преди всичко следва да се обсъди допуснатото от съда увеличение на иска за
неимуществени вреди от 5000лв. на 15 000лв., предявен като частичен от 23 000лв. с
нововъведено основание – заболяване от захарен диабет след подаване на исковата молба.
Така в действителност ищцата е въвела нов иск по основание и размер. Само че в съдебната
практика, напр. решение № 105/9.09.2021г. по гр.д. № 2256/2020г. на ВКС, VI г.о., изрично е
дадено тълкуване на чл.214 ал.1 ГПК – недопустимо е по реда за изменение на иска ищецът
да претендира при условията на обективно кумулативно съединяване едновременно както
обезщетение за новопосочената вреда, така и обезщетение за първоначално посочена в
исковата молба вреда. Това е така, защото по този начин се стига до едновременно
изменение и на основанието, и на петитума – претендират се две различни обезщетения за
различни вреди. Ето защо решението в частта, с която съдът е уважил иска за
неимуществени вреди над размера 5000лв. до размера 10 000лв. и го е отхвърлил над
размера 10 000лв. до 15 000лв., е недопустимо и следва да се обезсили, а производството да
се прекрати. Ищцата разполага с възможността да предяви отделен иск за нововъзникналата
вреда.
В останалата част по същество съдът приема следното: Съгласно чл.41 ал.1 ЗЗЖ
безстопанствените животни се настаняват в приюти от органите и организациите, задължени
за това, между които са и кметовете на общини. Според чл.47 ал.3 с.з. кучетата, за които не
се явят лица желаещи да ги отглеждат, се маркират и се настаняват във временни приюти,
определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.
Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 ЗЗЖ. В
чл.50 т.2 от закона са регламентирани задълженията на организациите и лицата да вземат
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучетата към
хора и животни.
В конкретния случай се установява безспорно, че кучето, ухапало ищцата, е било
безстопанствено – било е без нашийник, при движението му по улицата не е имало лице,
което да го придружава. Кучето не е заловено по предвидения от закона ред, поради което
няма данни да е било чипирано. Предвид горните факти следва да се приеме, че кучето е
4
било безстопанствено. Още повече, че не са събрани доказателства, нито са изложени
твърдения, че животното принадлежи на конкретно лице. При това положение за неговото
агресивно поведение на 16.02.2024г. отговаря Община Самуил. Задълженията на общината
за контрол върху безстопанствените кучета произтичат от чл.133 т.7 ЗВМД, в който е
вменено задължение на кмета да предприеме мерки за недопускане на свободното движение
на животни по улиците на населените места. Неизпълнението на това задължение води до
ангажиране на отговорността на Община Самуил на основание чл.49 ЗЗД за вредите,
причинени на ищцата вследствие бездействието на лицата, на които от страна на кмета на
общината е възложено да осъществяват контрол над безстопанствените кучета. Установено е
възлагане изпълнението на работа от ответната страна на нейни служители, вкл.
договарянето на тези задължения с трето неучастващо по делото лице, противоправно
поведение по повод възложената работа – бездействие за изпълнение на произтичащите от
закона задължения, претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на служителите на ответника и претърпените от
ищцата вреди.
Неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба за липсата на
обработено или необработено бездомно куче в регистъра по чл.47 ЗЗЖ на територията на
града. Пълнотата на водения регистър зависи именно от общината и от изпълнението на
задълженията на нейните служители. В съдебния процес по несъмнен начин се установява от
всички останали доказателства, че такова куче е нападнало и ухапало ищцата, а ответникът
не може да черпи изгодни за себе си факти от неизпълнението на задълженията на
изпълнителите, на които е възложил работата и които не са го вписали в регистъра.
Писмените доказателства, представени от ответника, установяват възлагане, но не и
изпълнение на заложените в тях дейности, поради което не опровергават установения в
съдебния процес деликт и възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника за вреди, причинени виновно от негови служители и лица, на които е възложил
функции по контрол на популацията безстопанствени кучета, чрез бездействие.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
съдът съобразява, че уврежданията на ищцата са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период две седмици и неудобство от поставяне
на ваксина в срок от един месец; че същата в известен период от време не можела да спи,
събуждала се, стряскала се и към настоящия момент се страхувала да не бъде отново ухапана
от кучета; че раните от ухапванията стояли видими няколко месеца след това и й създавали
дискомфорт. Така съдът определя справедлив размер на обезщетението от 3000лв., който
следва да бъде присъден. Определеното от районния съд обезщетение е мотивирано главно с
обстоятелството за отключване на заболяване захарен диабет, но по-горе бе посочено, че
тази претенция не може да се разглежда в настоящия процес, предвид процесуалните
ограничения на чл.214 ГПК.
Във въззивната жалба няма изложени конкретни възражения относно определения
размер на обезщетението за имуществени вреди, поради което и пред въззивния съд не стоят
5
въпроси, по които да се произнася. За пълнота само следва да се отбележи, че в тази част от
решението районният съд е разгледал подробно всички правнозначими факти и
обстоятелства и е достигнал до обоснован извод относно присъдения размер от 88лв.
Обжалваното решение за имуществените вреди е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Ревизирането на части от обжалваното съдебно решение рефлектира и върху
отговорността за съдебните разноски пред първата инстанция. Същата е заплатила ДТ в
размер 252лв. за първоначално предявените искове и възнаграждение за вещо лице в размер
400лв. Съобразно изхода от правния спор ответникът й дължи 391,20лв. за сторените
разноски пред районния съд. Ответникът е представляван от адвокат, на когото е отбелязано
плащане в размер 450лв. по банков път, но не е представен платежен документ. Доколкото
обаче няма жалба за разноските в тази част, съдът не следва да отменя решението в тази
част, но и не следва да ги увеличава съобразно изхода от правния спор. Ищцата е
представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38 ЗА и съгл. чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата
за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението се определя на 800лв. Районният
съд не е присъдил възнаграждение на адвоката, но тъй като с въззивното решение се
променя крайния резултат, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по този въпрос
и съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. П.
възнаграждение в размер 480лв.
Пред въззивния съд страните не са претендирали разноски и такива не се следват.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 216/26.10.2025г., постановено по гр.д. № 206/2024г. по описа
на РС Исперих, в частта, с която Община Самуил е осъдена на основание чл. 49, във вр. с чл.
45 от ЗЗД, да заплати на М. И. С. обезщетение за неимуществени вреди над размера 5000лв.
до размера 10 000лв. и в частта, с която искът е отхвърлен над размера 10 000лв. до размера
15 000лв., предявен като частичен от цялото вземане от 23 000 лв., и прекратява съдебното
производство в тези части.
Отменя решение № 216/26.10.2025г., постановено по гр.д. № 206/2024г. по описа на
РС Исперих, в частта, с която Община Самуил е осъдена на основание чл. 49, във вр. с чл. 45
от ЗЗД, да заплати на М. И. С. обезщетение за неимуществени вреди над размера 3000лв. до
размера 5000лв., ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на сумата, като вместо това постановява:
Отхвърля иска на М. И. С. за осъждане на Община Самуил на основание чл. 49, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД да й заплати обезщетение за имуществени вреди над размера 3000лв. до
размера 5000лв., ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
6
Отменя решение № 216/26.10.2025г., постановено по гр.д. № 206/2024г. по описа на
РС Исперих, в частта, с която Община Самуил е осъдена да заплати на М. И. С. съдебно-
деловодни разноски над размера 391,20лв. до размера 700лв.
На осн. чл.38 ЗА осъжда Община Самуил да заплати на адв.М. К. П. възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство пред РС Исперих в размер 480лв.
съобразно уважената част от исковете.
Потвърждава решение № 216/26.10.2025г., постановено по гр.д. № 206/2024г. по
описа на РС Исперих, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7