Решение по дело №3133/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Д.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, чрез адв. Г., против Решение № 1807 от 01.11.2023 г. постановено по АНД № 4058 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІV н.с., с което Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7357869, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на Д.Д.Д. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв. за извършено в условията на порторност нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е изменен като извършеното деяние е преквалифицирано от нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а в останалата част ЕФ е потвърден. С решението Д.Д.Д. е осъден да заплати в полза на ОДМВР - Пловдив и сумата от 80 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Твърди се в тази насока, че в случая не се установява нарушението да е извършено при условията на повторност. Сочи се, че с подаването на жалбата е извършено изрично оспорване на обстоятелството, че на Д. някога не е връчван ЕФ сер. К № 4355554 от 25.02.2022 г., т.е. последният няма как да е влязъл в сила, за да е налице повторност по смисъл на § 6, т. 33 от ДР към ЗДвП. Единственото писмено доказателство, на което първоинстанционният съд базира извода си за повторност е постъпила в съда справка като приложение към писмо с вх. № 72463/07.08.2023 г. Отбелязано е, че въпросната справка няма белезите на официален документ и същата не удостоверява, че първият фиш е вречен и е влязъл в сила. Същата представлява разпечатка от някаква електронна система, в която някоя отбелязва нещо. Според жалбоподателя при направеното изрично оспорване от негова страна, от ОДМВР - Пловдив е следвало да представят документ, от който да се вижда самото връчване на първия фиш. Такова доказателство няма, поради което погрешно съдът е приел за доказано, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Иска се обжалваното решение да бъдат отменено, а издаденият електронен фиш да бъде изменен като наложеното наказания бъде намалено на 600 лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

3. Ответникът – ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Д.Д.Д., срещу Електронен фиш сер. К № 7357869на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1200 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон, при условията на повторност.

На 23.01.2023 г. в 14:52 ч., в с. Песнопой, община Калояново, област Пловдив, с посока на движение от с .Песнопой към с. Долна Махала, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е заснето с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 511 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ, с рег. № ***, със скорост от 91 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 41 км/ч. Изрично е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 4355554 на 25.02.2022 г. Въз основа на заснемането е издаден ЕФ, в който като нарушител е вписан Д.Д.Д., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за използване на АТСС рег. № 273р-947/24.01.2023 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 2-33-22/02.06.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М № 4835 с идент. № 511/07, справка за нарушител, справка за собственост на МПС, Писмо с рег. № 103000-16401/02.08.2023 г. на Началник сектор „Пътна Полиция“, с което е представена справка относно датата на влизане в сила на ЕФ сер. К № 4355554 издаден по отношение на Д.Д.Д..

7. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Наред с изложеното първоинстанционният съд е констатирал, че е дадена погрешна правна квалификация на деянието в обжалвания ЕФ, което обаче не е основание за отмяната му, доколкото на районния съд е предоставено правомощието да преквалифицира същото при надлежно изложени в санкционния акт факти, по които нарушителят е реализирал своята защита. В тази насока решаващият съд се е позовал на задължителните указания на ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. като е приел, че разглежданият казус е именно такъв - в ЕФ са описани всички съставомерни факти, водещи до

категоричен и безспорен извод за извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДП, при което с деяние е нарушено общото ограничение на скоростта в населено място, а именно 50 км/ч.

С тези съображения е обоснована необходимостта от преквалифициране на извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДП в такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДП.

Относно обстоятелството, че в случая се касае за нарушение, извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДП, първоинстанционният съд е приел следното:

Доказателство в тази насока е, съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, за което е санкциониран, включително и с ЕФ Серия К, № 4355554. Обстоятелствата относно датите на връчването му (10.02.2022 г.) и влизането му в сила (25.02.2022 г. - което е изрично отбелязано в обжалвания санкционен акт), безспорно се установяват от въпросната справка за нарушител/водач и приобщеното като писмено доказателство по делото писмо с рег. № 103000 - 16401/02.08.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив. С оглед изложеното и доколкото процесното нарушение е извършено на 23.01.2023 г., т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на предходно издадения срещу жалбоподателя ЕФ Серия К № 4355554, то според районния съд, с категоричност се налага извод за наличие на хипотезата „повторност“ по смисъла на закона.

IV. За правото:

8. Решението на ПРС е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на необходимите в тази връзка доказателства.

9. Съображенията за това се свеждат до следното:

Както вече се посочи по-горе, Районният съд е направил извод, че процесно административно нарушение е извършено в условията на повторност единствено въз основа на Писмо с рег. № 103000 - 16401/02.08.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив и представената с него справка относно датата на влизане в сила на ЕФ сер. К № 4355554 (послужил като основание да се приеме, че процесното нарушение е извършено „повторно“), без да събере писмени доказателства за неговото връчване, с цел установяване верността на твърдението на ответника относно това обстоятелство. Изследването на последното е наложително, не само защото жалбоподателят изрично е оспорил факта на връчване на издадения му първи по време ЕФ, но и за да бъде извършена правилна преценка от съда на правната квалификация на нарушението (предмет на настоящия административноправен спор), която от своя страна е от съществено значение за правилно определяне размера на наложеното административно наказание.

Това препятства изцяло касационния съд да осъществи контрол за правилност на съдебното решение и съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

10. При това положение, обжалваното решение, следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере възможната пълнота от доказателства съобразно мотивната част на настоящото решение, включително и ЕФ сер. К № 4355554, и след като обсъди поотделно и в съвкупност, съдържащите се в тях данни, при съобразяване на изложеното по-горе, да формира обоснован извод за законосъобразност, съответно за незаконосъобразност на процесния ЕФ в т.ч. да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагането на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

V. За разноските:

11. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по исканията на страните за разноски за настоящото съдебно производство следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1807 от 01.11.2023 г. постановено по АНД № 4058 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІV н.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: