Мотиви по НОХД № 289/2016 по описа на Окръжен съд
Варна
Варненска
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение и внесла в Окръжен съд Варна
обвинителен акт срещу А.Г.Х. затова, че на 13.04.2016г в гр Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел от владението на М.В.Н.
таблет
„Джемини" GEM 112-
Joy ТА В-
собственост на Стефан И.; бормашина „Райдер" RD- ID25, ъглошлайф „Солео" 0503GX- DG017,
прободен трион
„Райдер" RD-JS11,
метална шина, чук,
комплекс 24 бита, поялник малък, поялник среден, ампер клещи- собственост на М.В.Н.,
на обща стойност
350.19 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като след като е бил
заварен на местопрестъплението е употребил заплашване спрямо заварилия го М.Н., за да запази
владението върху откраднатите вещи- престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр.
С чл.198, ал.З от НК.
След изявление на подсъдимия и неговия защитник,
съдът с разпореждане обяви провеждането на съдебно следствие по реда на чл.
371 т.2 от НПК.
Представителят
на ВОП поддържа обвинението и го намира за доказано. Счита, че
поради стойността на отнетите вещи, за извършеното
следва да бъде определено наказание близко до минимума, предвиден за това
престъпление. Моли съдът да определи, в условията на чл. 54 НК, наказание
лишаване от свобода в размер на шест години, като така определеното наказание,
предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК на основание чл.58а НК, бъде намалено
с 1 /3 и да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години,
което на основание чл.61, т.2 ЗИНН да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, както и да
бъдат
възложени направените по делото разноски и уважени предявените граждански
искове.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители поддържа становището на прокуратурата
относно поисканото наказание. Моли предявените граждански искове да бъдат
уважени. Претендира направените по делото разноски, в размер на по 200 лева за
всеки от двамата доверители.
Защитата
моли съда да вземе предвид пълните самопризнания на подсъдимия, като израз на
коректно процесуално поведение. Моли съда, независимо, че подсъдимият е осъждан
многократно, да вземе предвид ниската стойност на вещите- предмет на
престъплението. Счита, че наказанието следва да е под предвидения минимум и
съобразено с разпоредбата на чл.58а от НК.
В своя защита
подсъдимия Х. не добавя нищо към становището на процесуалния си защитник.В
последната си дума подсъдимият моли за наказание под предвидения в закона
минимум.
Съдът за да
се произнесе, като взе предвид признанието на
фактите, подкрепено от събраните
в досъдебното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното.
Подсъдимият А.Г.Х.,
с ЕГН: ********** ***, неженен, със
завършено начално
образование, не
работи.Осъждан многократно, като първата присъда е от
1999 г., всички осъждания за кражби на чужди движими вещи, както и за грабеж по
чл. 199 ал.1 т. вр. чл. 198 ал.3 от НК. Редовно, от началоно на 1995г, започнал да употребява наркотичното
вещество- хероин, като дневната му доза достигнала 1
грам и след преминаване към венозна
употреба развил
синдром на зависимост
към хероин.
През месец
декември на 2014г бил освободен от затвора, където изтърпявал наложено наказание-
лишаване от свобода за срок от три години. Липсата на средства за набавяне на наркотичното вещество, към което
към този момент имал развита психическа и физическа зависимост, както
и факта, че не разполагал с никакви доходи, го довела до извод, че такива може
да си набави чрез кражба на чужди вещи..
На
13.04.2015г, около 14:00 часа, подсъдимият
Х. минавал покрай квартирата на свидетеля Н. и решил на извърши кражба
от дома. Влязъл в двора и чрез натиск успял да отвори един от прозорците. Проникнал
в стаята, където Н. съхранявал инструментите си. Подсъдимият поставил в голяма
пазарска чанта следните инструменти: таблет „Джемини" GEM112- Joy
TAB- собственост
на Стефан И., който същият предоставил на Н. за ползване; бормашина „Райдер"
RD-ID25, ъглошлайф
„Солео" 0503GX- DG017, прободен
трион „Райдер" RD-JS11,
метална шина- 40 см, чук среден, комплекс 24 бита, поялник малък, поялник
среден, ампер клещи- собственост на М.В.Н.. В този момент Н. се прибрал от
работа и влязъл в дома си. Заварил подсъдимия, който тръгнал да излиза през
прозореца, заедно с чантата с отнетите вещи. Н. го пресрещнал, като излязъл
през вратата и двамата застанали един срещу друг, на
разстояние от около два метра. Подсъдимият заплашил Н.,
насочвайки срещу него нож. Пострадалият се изплашил и влязъл в стаята, като
затворил входната врата. Х. ударил по вратата и с бърз ход започнал да се
отдалечава. Н. го последвал, като го настигнал вече на улицата и казал на
подсъдимия да остави чантата. Х. се обърнал към него и замахнал с ножа
и отново го заплашил, като му казал, че
ще го хвърли по него. Пострадалият още веднъж му казал да остави чантата, но
подсъдимият отново го заплашил и продължил бързо да се отдалечава. Тогава
Н. се отказал да го
преследва, като веднага след това се обадил в центъра за спешна помощ 112 и
съобщил за случилото се. В този момент на улицата излязла свидетелката Евгения
Господинова Пенчева- съседка на Н., на която последният разказал за случилото
се. Пенчева му казала, че многократно е виждала този мъж да се скита и да дебне
из квартала.
По- късно А.Х.
отишъл до „Чаршафпазар", в близост до Автогара
Варна и продал вещите- предмет на престъплението, за сумата от 40-50 лева. Там
срещнал негов приятел, от когото си с набавената сума закупил хероин. С
останалата част купил хранителни продукти и се прибрал вкъщи.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите и
заключенията на изготвените по делото съдебно-прихиатрична, СТЕ
и СОЕ.
В хода на до
съдебното производство, на 09.06.2015г, е проведен разпит на свидетеля Н.,
който е дал подробно описание на лицето, заварено в дома му. Описва го на
височина около 170 см, на възраст около 35 години, със слабо телосложение, с
брада, която била много рошава, с мръсен, занемарен външен вид. По отношение на
облеклото е дал подробно и изчерпателно описание
на дрехите му и характерните особености по тях. Непосредствено след това, при
проведено действие по раследването „разпознаване на
лице", Н. категорично е разпознал и посочил подсъдимия Х. като извършител
на престъплението и уточнил, че лицето е облечено със същия анцуг,
описан преди това от него. С
протокол за доброволно предаване, по делото е бил приобщен като веществено
доказателство 1 бр СД, съдържащ записи от охранителните камери на търговски
обект „Роси" на ул. „Костур" в кв. Аспарухово. С протокол за
доброволно предаване подсъдимият Х. е предал горнище и долнище на анцуга, с
който е бил облечен към момента на задържането му.
По делото е
била назначена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. От заключението
на вещото лице се установява,
че съдържащите се записи на видеофайлове от охранителните камери не са
манипулирани и няма външна намеса на записаната информация. Качеството за
изображението обаче не позволява да се разгърнат общите и частните признаци
на заснетото лице и то не може да бъде идентифицирано.
При
съпоставяне и анализ на облеклото на заснетото лице, предадено от подсъдимия, може
да се направи извод, че лицето, заснето на видеозаписите от 14:05:44
до 14:05:55 е подсъдимият А.Г.Х..
От
назначената по делото СПЕ се установява, че Х. страда от синдром
на зависимост към хероин,
като
към момента на извършване на деянието на 13.04.2015г е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият е способен да въприема фактите, от значение по делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Стойността на
инкриминираните вещи, съгласно заключението по СОЕ, възлиза на 350,19 лева.
Съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни, взаимно допълващи се и
незаинтересовани показанията на всички свидетели,
а като пълни,
обосновани и ясни заключенията на изготвените по делото експертизи.
Възоснова на
изложеното дотук съдът стигна до слмедните правни изводи. Без спор по делото
е , че
инкриминираните вещи, част от които собственост на свидетеля Н. и друга част-
предоставени му за ползване, са били в негово владение към момента за
извършване на деянието, като той упражнявал пълна
фактическа власт върху тях. Както в доктрината,
така и в съдебната
практика, се приема, че грабежът
е съставно престъпление, включващо в себе си
два разнородни, функционално свързани акта- кражба и принуда. Подс.
Х. е използвал
принуда, упражнена спрямо заварилия го на местопрестъплението постадал.
В случая е налице квалификация по чл. 198 ал.3 от Нк, тъй като принудата-
използване на нож, за да заплаши свидетеля и даза да запази владението върху
отнетото, за разлика от обичайния грабеж, е не улесняващ, а последващ акт
спрямо основния - извършената кражба на вещи.
От
субективна страна безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, съобразно
разпоредбата на чл.11 ал.2 от IIК,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопаспите последици от него и е искал настъпването на
тези последици.
С
гореописаното деяние А.Г.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр с чл. 198, ал.З от НК,
поради което съдът го признава за виновен в това, че на 13.04.2016г в гр Варна,
при условията на опасен рецидив, отнел от владението на М.Н.
чужди движими вещи, на стойност
350.19 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като след като е бил
заварен на местопрестъплението е употребил заплашване спрямо заварилия го М.В.Н.,
за да запази владението върху откраднатите вещи.
Квалификацията
„опасен рецидив“ се обуславя от предходната съдимост
на подсъдимия А.Х.. Налице са всички предпоставки, предвидени в разпоредбата за чл. 29, ал.1 б. „а"
и „б" НК. Това са осъжданията по НОХД № 6368/2011, с което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца; присъда
по НОХД № 5548/2011, с която му е наложено накзание лишаване от свобода за срок
от две години; присъда по НОХД № 3315/2011, с която му е
наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години. Срокът
по чл. 30, ал.1 от НК
не е
изтекъл
п отези осъждания.
ПРИЧИНИ,
МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: незачитане на установения
правов ред и собствеността за гражданите, стремеж за придобиване на блага по
неправомерен начин, желание за сдобиване с парични
средства за задоволяване нужда от наркотични вещества.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвидени
Като смекчaващите отговорността обстоятелства съдът прецени ниската стойност на отнетото имущество,
която е под размера на една нинимална работна заплата към датата на деянието,
както и съдействието за разкриване на обективната истина- извън направеното самопризнание, което не
следва да се отчита повторно от съда, вече сторено с приложението на чл. 58 А
от НК.
Като отегчаващите отговорността обстоятелства
съдът отчете наличните данни за личността на подсъдимия. Той не работи,
няма постоянно занятие. След условното предсрочно освобождаване от затвора на
10.09.2010г с изпитателен срок, е извършил ново деяние, за което е била
приложена разпоредбата на чл. 70 ал.7 от НК и приведен в изпълнение
неизтърпяния остатък. При различни групирания, двукратно е бил прилаган чл. 24
от НК, като е било увеличавано определеното общо най-тежко наказание по
съвкупност. Всички тези данни, видни от съдимостта на подсъдимия водят до
извода, че отделните срокове наложени наказания лишаване от свобода, които той
е изтърпял ефективно, не са могли да окажат предупредително-възпиращо действие
спрямо него. Налице е както висока степен на обществена опасност на деянието,
така и на дееца. Поради това и съдът определени наказание над минималния, но
под средния размер на санкцията- шест години, което по силата на императивната
разпоредба на чл. 58 А ал.2 от НК намали с една трета и наказанието, който той следва да изтърпи
при строг режим, в затвор, е четири
години. Това наказание
съдът
счита, че е съобразено както с индивидуалните, конкретни особености на
извършеното деяние, така и се основава на цялостен анализ на престъплението,
от гледна точка на постигане
на специалната и генерална превенция за постигане на чл.
36 от НК. Продължаващата
липса на трудова и социална реализация, употребата на наркотични вещества,
средствата за които подсъдимият набавя чрез престъпна дейност
биха могли да се преосмисят в условията на затвор, при справедлива оценка и на
характеристиките на самото деяние.
От изложеното дотук е видно, че не са налице условията за приложение
на разпоредбата на чл. 55 НК, като липсват както
многобройни, така и изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
По
същото дело са предявени граждански искове от пострадалите Н. и И., за претърпени имуществени вреди. Тези
искове, след като прие, че подсъдимият е виновен в извършване на деянието,
съдът счете за доказани по основание, а размера – съобразно приобщената по делото СОЕ и неоспорена от
страните. Поради това и осъди подсъдимия да заплати на ищците изцяло сумите по
двата иска.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
съдебните разноски, както и сторените от повереника на ищците, а също и
държавна такса върху уважените граждански искове.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия: