Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
гр. Велико
Търново, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора И.Б., разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10261/
2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по две касационни
жалби - от „Агромилк протеин“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр***,
чрез управителя на дружеството с.д. и от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/ – гр. София, чрез пълномощника й ...В.Д.,
срещу Решение № 32-260005 от 03.08.2020 г., постановено по НАХД № 60/ 2020 г.
по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 544/ 20.03.2020 г., издадено от председателя на ДА „ДРВВЗ“ -
гр. София, с което на „Агромилк протеин“ ООД - гр. Велико Търново, за извършено
нарушение на 31, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременните
запаси /ЗДРВВЗ/ и на основание същата законова норма, е наложено наказание
„имуществена санкция“, в размер на 10 000,00 лв., като съдът е намалил
размера на наказанието и е определил същия на 5 000,00 лева.
Касаторът „Агромилк протеин“ ООД - гр.
Велико Търново обжалва решението на районния съд с искане за неговата отмяна и
произнасяне на настоящата инстанция по същество, като бъде отменено изцяло наказателното постановление
на директора на ДА „ДРВВЗ“ – гр. София. В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяване му в нарушение
на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Наведени са
твърдения, че съдът е постановил решението си в противоречие с наличния по
делото доказателствен материал, без да обсъди всички елементи на изпълнителния
състав на деянието. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП са нарушени чл.
42, т. 4, съответни чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в тях липсва описание
на пълния фактически състав на нарушението и не е изяснен механизмът на
деянието. Навеждат се оплаквания за допуснати в административната фаза на
производството и други процесуални нарушения, които неправилно не са били
възприети като съществени такива от районния съд – АУАН е съставен в
отсъствието на нарушителя, проверката на място от контролните органи е
извършена в отсъствие на представител на „Агромилк протеин“ ООД, а съставения
констативен протокол е връчен заедно с акта за административно нарушение. По
същество се развиват доводи, че касаторът поначало не може да бъде субект на
санкционираното деяние, тъй като с писмо изх. № 08/ 09.11.2017 г. до
председателя на ДА „ДРВВЗ“ е прекратило Договор № 3340/ 01.10.2008 г. за съхранение на военновременен запас, при което
към релевантния момент не е притежавало качеството „съхранител“
по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредбата за условията и реда за организиране на
дейностите по държавните резерви и военновременните запаси /НУРОДДРВВЗ/.
Акцентира се върху обстоятелството, че собствеността на Млекопреработвателно
предприятие в гр. Елена е променена, и складовата база е с друг собственик,
различен от „Агромилк протеин“ ООД, за което е уведомена надлежно ДА „ДРВВЗ“.
Твърди се и че от фактическа страна не са безспорно установени сочените от
актосъставителя липси, тъй като според обясненията на лица от персонала на МПП
в гр. Елена, при проверката служителите на ТД „Държавен резерв“ - гр. В.
Търново са отказали да посетят складовото помещение, в което именно са се
намирали съответните количества военновременни запаси от кашкавал. В тази
връзка се изтъква, че поначало няма данни да е изпълнено изискването на
чл. 15, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ за заприходяване
с издаване на приемателен акт, т.е. приемането за съхранение процесните
военновременни запаси, както и че дружеството
няма и от него не се изисква регистратура за класифицирана информация, каквото
е задължителна за лицата изпълняващи дейности с държавни резерви и
военновременни запаси. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени
обжалваното решение на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като
отмени издаденото от председателя на ДА „ДРВВЗ“ - гр. София наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото ***П.
от АК – Габрово, представя документи, които се приети от настоящия съдебен
състав. Пълномощникът заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и в депозирана писмена защита. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски, съгласно
представен списък. Заявява становище за неоснователност на касационната жалба,
подадена от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Касаторът Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ обжалва решението на РС - Елена, с искане
същото да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде потвърдено изцяло
измененото с него наказателно постановление. Развива доводи за процесуална и
материалноправна законосъобразност на последното, издадено при безспорна
установеност на санкционираното административно нарушение. Намира за неправилни
съображенията на виззивния съд, че в продължителен период от време агенцията не
е предприела действия
по преместване и реализация на съхраняваните материали, което е нейно
задължение, като въззивният съд не е искал събиране на
доказателства в тази насока. Изтъква, че агенцията е уведомявала съхранителя за
задълженията му, започнала е преговори за подписване на тристранни споразумения
с жалбоподателя и „Дунавска млечна компания“ ООД, които споразумения обаче не
са били изпълнявани, тъй като е невъзможно преместването на количества ВВЗ,
които не са налични. Поради това впоследствие от санкционираното дружества са
постъпили предложения за промяна на третата страна с цел единствено протакане и
неизпълнение на договорите за съхранение, като на 20.07.2020 г. агенцията е
посочила място, където да бъдат преместени останалите количества от краве
сирене, но и към момента дружеството не е преместило тези ВВЗ. Акцентира върху
обстоятелството, че това не е единствено нарушение на дружеството на
разпоредбите на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, намира че неправилно от районния съд е
намален определения от АНО размер на наказанието, съответстващ на тежестта на
нарушението и останалите установени в административнонаказателното производство
обстоятелства. В писмен отговор на касационната жалба на „Агромилк протеин“ ООД
заема становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание касаторът ДА
„ДРВВЗ“ поддържа жалбата си и становището по жалбата на ответната страна, по
доводите изложени в тях и аргументи развити в хода на устните състезания. Също
представя писмени доказателства, приети от настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на двете
касационни жалби. Предлага решението на РС – Елена да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба на „Агромилк протеин“
ООД – гр. В. Търново е подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата
на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касационната жалба на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ също е подадена в посочения срок, по
пощата и от лице с надлежна процесуална легитимация, като страна във въззивното
производство, срещу неблагоприятната за нея част от решението на РС – Елена.
Предвид горното касационните жалби са процесуално допустими за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество и двете жалби са неоснователни.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното в
касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд.
По
силата на Договор за съхранение на
военновременни запаси № 3340/ 01.10.2008 г., „Би Си Си Хандел“
ООД – гр. В. Търново /от 23.08.2017 г. преименовано на „Би.Си.Си. 1997“ ООД, а
от 26.02.2020 г. – на „Агромилк протеин“ ООД/, е приело за съхранение в
складовите му бази и складове ВВЗ, собственост на ДА „ДРВВЗ“, съгласно
Приложение № 1 към договора, а именно кашкавал „Витоша“, като от 12.04.2016 г.
съхраняваните количества са 64 000 килограма. През месец април 2017 г.
собствеността върху млекопреработвателното предприятие, в което „Би Си Си
Хандел“ ООД до този момент е упражнявало дейността си, вкл. складовите
помещения, в които са съхранявани посочените ВВЗ, както и други продукти –
държавен резерв, е била прехвърлена към „Би Си Си Елена“ ООД. По повод
извършена проверка от служители на ДА „ДРВВЗ“, от управителя на дружеството до
председателя на държавната агенция е било отправено предизвестие за
прекратяване на договори за съхранение с изх. № 08/ 09.11.2017 г., като е
посочено, че е започнала реконструкция на хладилните цехове и не могат да бъдат
съхранявани стоките през следващите месеци порази недостиг на хладилни площи. В
предизвестието е посочено, че управителят на „Би Си Си 1997“ ООД разчита да
бъде поканен от агенцията за уточняване подробностите по изтегляне на стоката,
за да може след 30 дни да бъде извършен соченият ремонт. Във връзка с
предизвестието, с писмо изх. № 40-08-3137-1/ 10.11.2017 г. директорът на
Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. В. Търново е напомнил на управителя
на дружеството да спазва сключените договори, като има предвид, че преместване
в друг склад или складова база, както и всяко разпореждане със стоките се
извършва след писмена заповед на ДА „ДРВВЗ“ – София, до преместването или
реализацията им дружеството притежава качеството „съхранител“ по смисъла на § 1
от ДР на НУРОДДРВВЗ и носи отговорност за съхраняването на стоките. До
управителя на „Би.Си.Си. 1997“ ООД е изпратено и писмо изх. № 4831/ 04.12.2017
г. от председателя на ДА „ДРВВЗ“ в цитирания по-горе смисъл, като освен това е
посочено, че агенцията ще инициира съответната процедура по чл. 16, ал. 4 от
НУРОДДРВВЗ, като е предложено да бъде посочено друг субект, разполагащ със
съответните складови помещения. Последвала е кореспонденция все в този смисъл
между съхранителя и ДА „ДРВВЗ“ до месец декември 2019 г., вкл. със сключване
тристранни споразумения за предаване на трети лица на материалите, собственост
на агенцията, отправяне и приемане на предложения за удължаване сроковете за
това предаване, предложения за замяна на третите лица по споразуменията и т.н.,
като няма данни и не се твърди към датата на издаване на обжалваното пред
районния съд наказателно постановление да е било извършено преместването на ВВЗ
– предмет на посочения по-горе договор от 2008 година.
В изпълнение на Заповед № РД-10-16/
27.01.2020 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, на 28.01.2020 г. от
служители на дирекцията е била извършена проверка на държавните резерви и
военновременните запаси, съхранявани от „Би.Си.Си. 1997“ ООД - гр. В. Търново,
на място в млекопреработвателно предприятие, находящо се в гр. ;..., където е
следвало да се съхраняват стоките за държавен резерв и военновременен запас.
Проверката е била извършена в присъствието на управителя на дружеството С.И.Д.и
МОЛ в „Би.Си.Си. 1997“ ООД С.Д.С.. При нея са били установени количествени
отклонения на стоките, представляващи военновременни запаси - кашкавал „Витоша“
от краве мляко, като на отчет са водени 64 000,000 кг., при предходна
проверка на 13.12.2019 г. на място са били установени 40 090, 450 кг. И е
било издадено задължително предписание да се възстанови липсващото количество
кашкава за ВВЗ, а при проверката на 28.01.2020 г. в мястото на съхранение -
хладилни зали № 1 и № 2, са били налични 26 165,290 кг., т.е. с
13 925,160 кг. по-малко от количеството, установено при предходната
проверка. За изясняване на фактите относно липсата на посочените количества
кашкавал „Витоша“ са били изискани писмени обяснения от управителя на
„Би.Си.Си. 1997“ ООД - гр. Велико Търново, каквито не са били представени. За
проверката е бил съставен Констативен протокол № 40-07-315/ 28.01.2020 г., в
който са отразени посочените обстоятелства. С писмо с изх. № 40-07-315/ 31.01.2020
г. на директора на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново управителят на
„Би.Си.Си. 1997“ ООД е бил уведомен да се яви на 10.02.2020 г. в сградата на
териториалната дирекция, за подписване на Констативен протокол № 40-07- 315/
28.01.2020 г. и за съставяне, и връчване на АУАН на представляваното от него
дружество, като на посочената в писмото дата С.И.Д.не се е явил за подписване
на протокола. Протоколът е бил връчен на управителя на „Би.Си.Си. 1997“ ООД на
дата 13.02.2020 г., като същият е вписал, че не е съгласен с констатациите и
към датата на проверката и съставяне на протокола всички млечни продукти са
налични в складовете на МПП „Елена“ в гр. ;.... Съобразно установеното при
проверката на място, контролните органи при ДА „ДРВВЗ“ са преценили, че е
налице нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, при което от К.И. – гл. инспектор
в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ към ТД „ДР“ – гр. В. Търново е съставен АУАН №
2/ 10.02.2020 г. срещу „Би.Си.Си. 1997“ ООД – гр. Велико Търново. Актът е
съставен в отсъствие на представител на санкционираното лице, тъй като при
надлежно отправена му покана, управителят на дружеството не се е явил на
определената му дата в териториалната дирекция на агенцията. Според съдържащата
се в него разписка, АУАН е предявен на оспорващото дружество, чрез управителя
му, на дата 13.02.2020 г., като в него е вписано, че възражение ще бъде
представено в писмен вид в законоустановения срок. Срещу акта по реда на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН е подадено писмено възражение с доводи, че констатациите са
неверни, тъй като няма липсващи количества от артикул „кашкавал“, а освен това
е налице прекратяване на договора за съхранение на материали държавен резерв и
военновременни запаси. След обсъждането му и изискване на становище от
актосъставителя, възражението е било преценено като неоснователно. Въз основа
на установеното в АУАН, председателят на ДА „ДРВВЗ“ е издал Наказателно
постановление № 544/ 20.03.2020 г., с което за извършено нарушение по чл. 31,
ал. 2 от ЗДРВВЗ и на основание същата законова норма, е наложил на „Агромилк
протеин“ ООД – гр. Велико Търново, наказание „имуществена санкция“ в размер на
10 000,00 лева. Наказателното постановление е връчено на дружеството на
02.04.2020 г. и е било обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от
районния съд писмени доказателства и разпита на свидетелите К.И., С.С.и ВС.. В производството пред въззивната инстанция санкционираното
лице е оспорило от фактическа страна констатациите в АУАН и НП, с доводи,
идентични с изложени в касационната жалба, като е представило коментираните
по-горе Договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г., предизвестие
за прекратяване на договори от 09.11.2017 г. и писма от директора на ТД
„ДР“ – гр. В. Търново и от председателя на ДА „ДРВВЗ“. Освен това пред районния
съд дружеството е навело оплаквания за формални и
процесуални нарушения, допуснати в административната фаза на производството. С
обжалваното решение Еленският районен съд е формирал извод за частична
основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че имуществената
отговорност на оспорващото лице е била ангажирана при безспорно установено
извършване на визираното в НП административно нарушение. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи
посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и липса на основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Той обаче е преценил, че при индивидуализацията на
наказанието АНО не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че наложеното наказание не е съобразено факта,
че дружеството съхранител през 2017 г. е отправило волеизявление за
прекратяване на договора за съхранение на ВВЗ, като ДА „ДРВВЗ“ в продължение на
3 години не е предприела действия по преместване или реализация на
съхраняваните материали, което е нейно задължение. С тези мотиви съдът е приел,
че е следвало да се определи наказание в размер на 5 000,00 лв., достатъчен за
постигане на целите, определени в чл. 12 от ЗАНН и е изменил размера на
наложената имуществена санкция.
Постановеното решение е правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби са неоснователни.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното от касатора
„Агромилк
протеин“ ООД, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и
възражения. Доколкото в случая става въпрос за
ангажиране на безвиновна отговорност на юридическо лице, предвидена в чл. 83 от ЗАНН, в предмета на изследване пред районния съд не се включват субективните
елементи на противоправното деяние. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Действително, в него производство не са
били представени всички намиращи се при страните относими доказателства от
административната преписка, но това не би могло да е известно на решаващия
състав, а в конкретния случай не е довело до ограничаване процесуални права на
страните, нито е повлияло правилността на крайните изводи на съда. В производството пред въззивната инстанция от дружеството-жалбоподател
не са били оборени фактическите установявания
в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния
съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред РС - Елена е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Обжалваното решение не е постановено в
нарушение на закона. При извършената
проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление
са издадени от длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определената
им с чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗДРВВЗ, Заповед № РД-10-255/ 30.07.2019 г.
на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и Заповед
№ РД-10-16/ 27.01.2020 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново. АУАН и НП са издадени при съобразяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и обратно на твърденията в касационната жалба,
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Констатираното деяние,
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, са описани
достатъчно подробно и ясно, вкл. чрез подробно описание на установените налични
разфасовките кашкавал „Витоша“, техния брой и общото им количество. Отделно
от нова е направено и препращане към съставения при проверката на място
Констативен протокол № 40-07- 315/ 28.01.2020 г., съдържащ същите данни. Както
правилно е преценил районният съд, соченото от касатора „Агромилк
протеин“ ООД обстоятелство, че констативният протокол е съставен в отсъствието
на управителя на дружеството, не съставлява съществено процесуално нарушение.
Праевилен е изводът, че съставянето на такъв протокол, както и присъствието при
проверката на представител на съхранителя, не са нормативно установени
изисквания в административнонаказателното производство. Констатациите на контролните
органи са оборими както в хода на това производство, така и при съдебното
обжалване на наказателното постановление, а следва да се отбележи и безспорно
установеният от доказателствата по делото факт, че всъщност управителят на
„Агромилк протеин“ ООД е присъствал при започването на проверката, но
впоследствие е напуснал мястото по свое желание. Отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са редовно връчени на „Би.Си.Си.
1997“ ООД/„Агромилк протеин“ ООД. Не намират подкрепа в наличните по делото
доказателства твърденията на касатора, че въпросните данни са неверни, тъй като
от служителите на ТД „ДР“ – гр. В. Търново не е била извършена проверка на
количества кашкавал, представляващи ВВЗ, които се намирали в друго складово
помещение. Тези твърдения са наведени за пръв път едва във въззивното
производство, при това без никаква конкретика относно въпросното „друго“
складово помещение и са в противоречие с дадените сведения в декларации на МОЛ С.
Д. С.от 2018 г. и 2019 година. Що се отнася до продукцията, находяща се в „зала
номер 3“, показанията на свидетелите К.И. и С.С.безпротиворечиво сочат, че тя
не може да бъде определена като кашкавал „Витоша“ от краве мляко, най-малкото
защото не е преминала съответния технологичен процес. Не се установява по време
на проверката пред органите да е заявявано наличието на други количества ВВЗ и
място на което се съхраняват или предшестващо посочване на други извън
проверените складови площи, при условията на чл. 8, т. 4.7 от договора от
01.10.2008 година. Извън това, съгласно чл. 8, т. 11 от посочения договор, за
съхранителя съществува забрана да мести стоките от един в друг склад или
складова база без писмена заповед на председателя на ДА „ДРВВЗ“, каквато също
не е представена. Съобразно изложеното, недоказани са твърденията пред районния
съд и настоящата инстанция, че извършената проверка от органите на ТД „ДР“ –
гр. В. Търново проверка не е включила всички налични към момента количества
кашкавал, съхранявани като ВВЗ. Не са налице нарушения на процедурата по
установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната
отговорност.
По същество
решението на РС – Елена е постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗЗП. Правилно
въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз
основа на съставените при проверката документи и събраните гласни
доказателства. Доказано по категоричен начин е обстоятелството, че към дата
28.01.2020 г. фактически наличните при „Би.Си.Си. 1997“ ООД количества кашкавал
„Витоша“, съхранявани като военновременен запас, са били с 13 925,160 кг.
по-малко от количеството, установено при предходната проверка на 13.12.2019 г.
/които от своя страна са били по-малко от количеството, подлежащо на съхранение
въз основа на договора/, т.е. установена е „липса“ по смисъла чл. 31, ал. 2,
предл. второ от ЗДРВВЗ. В тази връзка неоснователни са основната група
възражения на касатора, че към процесния период той не може да бъде субект на
санкционираното деяние, тъй като с писмо изх. № 08/ 09.11.2017 г. до
председателя на ДА „ДРВВЗ“ е прекратил Договор за съхранение на ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г., при което към релевантния
момент не е бил „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
НУРОДДРВВЗ.
На първо място, прекратяването на
въпросния договор от „Би.Си.Си. 1997“ ООД към дата 28.01.2020 г. не е
категорично доказано по делото. Обратно, част от представените от страните пред
настоящата инстанция документи, сочат на друг извод. Макар и да не са пряко
относими към предмета на разглеждания спор, приобщените от районния съд и
приложените към отговора на касационната жалба, лабораторни протоколи от
изпитване, ведомости за движение на наличности и материали на „Би.Си.Си. 1997“
ООД, обзори към ведомости, декларации от МОЛ и други, представляват достатъчно
надеждни индикации за продължаващото и към 28.01.2020 г., изпълнение на
договорни задължения от страна на съхранителя, на база на които „Би.Си.Си.
1997“ ООД е съхранявало и процесните военновременни запаси. Тези изводи изцяло
се потвърждават и от представените от касатора документи - кореспонденция между
него и ДА „ДРВВЗ“, договори и платежни документи, които доказват, че до месец
05.2020 г., включително дружеството е съхранявало стоки, представляващи ВВЗ,
идентични като вид на тези по Договор за съхранение № 3340/ 01.10.2008 г., и едва със заповеди на
председателя на ДА „ДРВВЗ“ от 15.05.2020 г. и 20.05.2020 г., е
наредено първоначално преместването на материали в „Маноя Трейд“ ООД, а
впоследствие предаването им на купувач по борсов договор, като освободени с
възстановяване. Горното не се променя от изтъкнатото обстоятелствата, че
собствеността на складовите помещения, в които са съхранявани ДР и процесните
ВВЗ е прехвърлена върху трето лице. Съгласно представения нотариален акт,
въпросното прехвърляне е извършено на 07.04.2017 г., т.е. далеч преди
отправянето на предизвестието за прекратяване и очевидно не е съставлявало
съществена пречка пред „Би.Си.Си. 1997“ ООД да изпълнява задълженията си по
сключения с ответника договор.
На второ място, в съдебната практика
константно е застъпено становището, че правоотношенията във връзка със
съхранението на военновременни запаси да се уреждат на плоскостта на договора
за влог /чл. 250 и сл. от Закона за задълженията и договорите/, но с оглед
наличието на специална нормативна уредба, това приложение е субсидиарно и касае
само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Управлението на
военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване,
съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със ЗДРВВЗ, като по
силата на законовата делегация е издадена и нееднократно цитираната по-горе
НУРОДДРВВЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20
и чл. 21 от НУРОДДРВВЗ, освобождаването на държавни
резерви и военновременните запаси се извършва с решение на Министерския
съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя
на ДА „ДРВВЗ“. Легалната дефиниция на понятието „освобождаване на държавни резерви и военно временни запаси“ се
съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и съгласно нея, това е действие по промяна
на статута на съответните стоки и материали с акт на МС. Съгласно чл. 19, ал. 4
и чл. 24, ал. 4 от от ЗДРВВЗ, търговците, на които са предоставени за
съхранение държавни резерви и
военновременните запаси, до освобождаването им носят отговорност за целостта и
състоянието им. Специалните норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично
възможност за прекратяване едностранно от съхранителя на договори, сключени по
реда на чл. 17 и чл. 22 от ЗДРВВЗ /в приложимите им редакции/. Действително,
Договор за съхранение № 3340/
01.10.2008 г. предвижда, че за неуредени със същия въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ и действащото българско законодателство, а в
чл. 23, т. 2 от договора е предвидена възможност за едностранното му
прекратяване с предизвестие от съхранителя. Отправеното от „Би.Си.Си. 1997“ ООД
предизвестие за прекратяване на договори с изх. № 08/ 09.11.2017 г. има своето
договорно и нормативно основание, но както се обсъди по-горе, възникналото по
силата на закона задължение на дружеството да съхранява предоставените му държавни резерви, не е преустановено. Към
релевантния момент липсват актовете на посочените в закона органи на държавно
управление, с които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и
материалите, установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо и при надлежно прекратени
договорни правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба, за
съхранителя не е приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият
продължава да е задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им
освобождаване. Последно изложеното е само за пълнота, доколкото настоящият
състав не намира за доказана липсата на договорно основание по чл. 22 от ЗДРВВЗ
към 28.01.2019 г. за съхранение от касатора на намиращите се при него ВВЗ.
Констатираното с АУАН № 2/ 10.02.2020 г. деяние
е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на нарушение по
чл. 31, ал. 2 от ЗДРВЗ, изразяващо се в допускане от съхранителя на липса на
военновременни запаси. Налице е нарушение на цитираното задължително правило за
поведение, като безспорно касаторът е осъществил от обективна страна състава на
деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВЗ. На последно място,
установената по делото фактическа обстановка като цяло сочи за едно небрежно
отношение от страна на дружеството-касатор към повереното му за съхранение
имущество, съставляващо ВВЗ, в периода 2019 г. – 2020 година. Липсват основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като процесното нарушение е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред
на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
Неоснователна е и касационната жалба на
ДА „ДРВВЗ“, касаеща единствено размера на определеното от съда наказание.
Санкционната норма на чл. 31, ал. 2 от
ЗДРВВЗ гласи, че
за деяния от вида на установеното, на нарушителя се налага имуществена санкция
в размер от 1 000 до 500 000 лева. Независимо от съображенията на ДА „ДРВВЗ“ за
изначалната тежест на деяния от този вид и наличието на други нарушения по
ЗДРВВЗ, които принципно се споделят от съда, безспорен факт е, че повече от три
години след отправянето на предизвестието за прекратяване на договора от страна
на „Би.Си.Си. 1997“ ООД, компетентните органи на държавно управление, вкл.
председателят на ДА „ДРВВЗ“ не са проявили необходимата активност и не са
предприели адекватни мерки за преместването на ВВЗ в собствени складове или в
други външни съхранители, или освобождаването на тези запаси. Както се посочи,
такива мерки са предприети едва през месец май 2020 г., а поведението на
държавните органи в случая може да бъде определено като смекчаващо
обстоятелство, то е и в логична обвързаност с проявената към края на въпросния
тригодишен период, засилваща се незаинтересованост от съхранителя към
изпълнението на вменените от договора и закона задължения. Ето защо правилни са
изводите на районния съд, че при индивидуализацията на санкцията АНО не е взел
предвид в необходимата степен критериите за определяне на наказанието, посочени
в чл. 27 от ЗАНН. Размерът на имуществената санкция от 10 000,00 лв. е
несъответен на извършеното нарушение, на обществената опасност на дееца, и се
явява несправедлив. Определеният в
обжалваното решение размер на административното наказание е в петкратен размер
на предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна
санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и
обсъдените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Обратно на поддържаното в
касационната жалба на ДА „ДРВВЗ“, така редуцираният размер на наказанието
съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и съдържа потенциал за постигане
целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
.
При този изход на делото, разноските за
воденето му следва да останат така, както са сторени от страните.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 32-260005 от
03.08.2020 г., постановено по НАХД № 60/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.