Определение по дело №372/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК.

С определение № 100/17.02.2014 г, постановено по гр.д. № 354 по описа за 2014 г., Момчилградският районен съд е оставил без уважение възражението за неподведомственост на спора пред българския съд, направено от ответника Х. К. О. Ю. И. С. ве Т. А. Ш., с адрес Р. Т., гр.К., ул.”А. И. С. К.”, с.. № , с VAT № *, с което е поискано производството по делото да бъде прекратено, като неоснователно.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател Х. К. О. Ю. и. Н. С. в. Т. А. ш., с БУЛСТАТ (данъчен номер) № *, представлявано от Заместник председател на Управителния съвет Ф. К., Р. Т., с идентификационен № *6, А. С. к. с. № С. К., чрез пълномощника си М. Р. Ф. от гр.А., кв.”Д. в.”, ул.”В. № , с ЕГН *, който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Направено е искане съда да отмени определението на Момчилградския районен съд като приеме, че исковата молба на „Бори” Е. с посоченото по закон основание е недопустима поради неподведомственост на спора на българския съд. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.4, ал.1 от КМЧП, тъй като основното място на дейност на жалбодателя била извън пределите на Република България, а евентуалното местоизпълнение на задължението било на територията на Република Т.. Изразява становище за неподведомственост на делото на българския съд, тъй като предметът на спора бил извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския съд и да постанови ново, с което да прекрати делото като неподведомствено на българския съд.

Ответникът „Б.” ООД – гр.К. оспорва частната жалба в представен отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК. Твърди, че съгласно чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП международната компетентност на българските съдилища била налице, когато ищецът или молителят е български гражданин или юридическо лице, регистрирано в Република България, какъвто бил настоящият случай. Неоснователно било възражението за местна неподсъдност, респ. неподведомственост на спора, с аргумент, че ответникът бил със седалище в Р Т., тъй като били приложими нормите на КМЧП. Касаело се за търговски, отношения, възникнали на територията на Република България, като ответното дружество имало пълномощник в страната, поради което разглеждането на делото от български съд не би накърнило законните интереси на длъжника. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд, като производството по делото да продължи пред същия съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

В частната жалба е изложен основно един довод относно неподсъдност на делото на българския съд, а именно, че основното място на дейност на ответното дружество и евентуалното местоизпълнение е извън пределите на Република България. Твърди се, че в случая не е налице хипотезата на чл.4, ал.1 от КМЧП. Този довод е необоснован и неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Гр.д. № 354/2013 г. по описа на Момчилградсия районен съд е образувано по предявен иск от „Б.” Е. – гр.К. против Х. К. О. Ю. И. – гр.К., Р. Т. за заплащане на дървен материал съгласно издадените фактури. В случая е налице облигационен спор във връзка с договорни отношения между българско юридическо лице и чуждестранно юридическо лице, като приложение следва да намери разпоредбата на чл.15 във вр. с чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП. Тези текстове уреждат специалната компетентност на българските съдилища по дела за права от договорни отношения в случаите по чл.4, ал.1, т.2 от КМПЧ, а именно когато ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България. ┴езспорно е, че ищецът „Б.” Е. – гр.К. е юридическо лице, регистрирано в Република България, а предметът на делото е спор във връзка с договорни отношения, поради което Момчилградският районен съд е компетентен да разгледа предявения иск, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.28 от КМПЧ, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. К. О. Ю. И. Н. С. ве Т. А. шикрети, с БУЛСТАТ (данъчен номер) № *, представлявано от Заместник председател на Управителния съвет Ф. К., Р. Т., с идентификационен № *6, А. С. К. с. № С. К., чрез пълномощника си М. Р. Ф. от гр.А., кв.”Д. в.”, ул.”В. №, с ЕГН *, против определение № 100/17.02.2014 г, постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 354 по описа за 2014 г. на същия съд, като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.