№ 572
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 233/12.02.2024 г. по т.д.№ 787/2024 г., СГС, ТО, VI-15 състав e
отхвърлил предявения от „РК Метал“ ЕООД срещу „Кота Нула Строй“ ЕООД осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 47 159.40 лв. – мораторна неустойка,
дължима съгласно т.IV.11 от договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. за периода от 09.01.2021 г.
до 17.06.2021 г. С решението „РК Метал“ ЕООД е осъдено да заплати на „Кота Нула Строй“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 700 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
С определение № 2062/ 03.06.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по
т.д.№ 787/ 2022 г., СГС, ТО, 15 състав е оставил без уважение оставил молбата на „РК
Метал“ ЕООД за изменение на решението в частта на присъдените разноски като е приел,
че ответника може да договори по - голямо възнаграждение от предвиденото в Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъдения - размер за
адвокатско възнаграждение не е прекомерен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „РК Метал“ ЕООД.
Въззивникът поддаржъ, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие със събраните доказателства. Моли въззивния съд да го отмени като
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Сочи, че процесният Договор за СМР
1
№ 08-10 от 08.10.2020 г. според представеното по делото решение от 31.01.2023 г. на кмета
на община Костинброд - акт образец 2, за строежа е издаден на 16.05.2022 г. Възложените
СМР по Договор №08-10/08.10.2020 г. не били осъществени в уговорения срок - 09.01.2021
г., а на 15.06.2021 г., съгласно представения и неоспорен констативен протокол. Изводите на
съда, направени единствено при позоваване на представените от ответника документи от
община Костинброд - решение от 31.01.2023 г. и разрешение за строеж № 87 от 21.04.2022 г.
били неправилни. Съдът следвало пълно и всестранно да изследва всички събрани
доказателства, съобразно твърденията и възраженията на страните. По делото било
установено, че процесните СМР били извършени без изискуемите строителни книжа и
документи. Съгласно решение от 31.01.2023 г. на кмета на община Костинброд, акт образец
2 от 16.05.2022 г. бил издаден една година след завършване на СМР. По признания на
ответника процесните работи завършили на 15.06.2021 г. / видно и от констативен протокол
по делото/. Съгласно събраните свидетелски показания относно началния момент на
започване на работа по договора, ответникът започнал работата в началото на месец
октомври 2020 г. , когато е направено и първото авансово плащане по договора /фактура №
**********/09.10.2020 г. и плащане към нея/, работата е продължила без документация по
време на строителството и е приключила с изготвянето на протокол от 15.06.2021 г.
Ответникът не доказал срокът на процесния договор да е спиран и/или удължаван, да са
настъпили непредвидени и независещи от страната обстоятелства, които да са довели до
неизпълнение в срок /т.Ш.2 и 3 от договора/. Неправилни изводите на съда, че началната
дата на срока на процесния договор е датата на акт образец 2 — 16.05.2022 г. Невъзможно
според въззивника било ответникът да е приключил работите на 15.06.2021 г. и
същевременно да е започнал същите на 16.05.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че
разрешението за строеж № 87/21.04.2022 г. е неотносими към спора. Поддържа, че
ответникът не заявил при оспорването на представените документи от община Костинброд,
че ще ползва от тях, поради което приетите от съда доказателства били неотносими по спора
и не следвало да се ценят по делото.
Срещу определение № 2062/ 03.06.2024 г. по т.д.№ 787/2022 г., по описа на
СГС, TO,VI-15 състав е подадена частна жалба от „РК Метал“ ЕООД, което поддържа, че е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон.Жалбоподателят се позовава на тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013
г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се
свеждало до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Съгласно мотивите по т.3 от ТР № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС,
тази прекомерност била налице, тогава когато е установено несъответствие между
договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния
представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Поддържа, че
по процесното дело било налице това несъответствие. Съдът не е съобразил наличието на
трайна, константна практика по приложението на разпоредбата на чл.92 ал.1 ЗЗД, което
определяло по-малката сложност. Намаляването на адвокатското възнаграждение не
рефлектирало в отношенията между адвокат и клиент, а било израз на основното начало в
гражданския пропее за социална справедливост и достъп до правосъдие. Налице било
несъответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права от страна на ответника. Съдът правилно приел, че
възнаграждението следва да е съотношението между цената на предявения иск и размера на
платеното от ответника възнаграждение, но неправилно определил размера на същото.
Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията преди изменението с ДВ бр. 88
от 04.11.2022 г., размерът на адвокатското възнаграждение е 1 945 лева /830 лева плюс 3 % за
горница над 10 000 лева1/ като присъдил два пъти и половина повече. Разпоредбата на чл. 7
от Наредба № 1/2004 г. имала материалноправен характер и не било предвидено нейното
действие за минали и заварени правоотношения /така определение № 270 по гр. д. №
7159/2013 г., IV Г.О./. Без значение за размера на адвокатското възнаграждение, според
жалбоподателя, е допуснатото по делото обезпечение. В списъка за разноски липсвала
2
претенция за присъждането на такива за частното производство по подадената частна жалба,
а от друга страна не се дължали такива, тъй като частната жалба била оставена без
уважение. Пълномощното по делото е представено от ответника с отговора на исковата
молба - вх. № 31432/ 23.05.2022 г., а изменението на Наредбата е в сила от 04.11.2022 г. В
списъка с разноски на ответника липсвала претенция за присъждане на разноски за брой
заседания. „РК Метал“ ЕООД моли въззивния съд да намали присъдените в полза на „Кота
Нула Строй“ ЕООД разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Кота Нула Строй“ ЕООД я оспорва.
Поддържа, че по делото не е доказано предвидения в т.III.1 от договор № 08-10/2020 от
08.10.2020 г. срок да е започнал да тече в периода, за който се претендира неустойка.
Ищецът-жалбоподател не доказал, че ответникът не е изпълнил възложената работа
впредвидения в договора срок. Освен това неустойката била прекомерна. Моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение.
Ответникът по частната жалба „Кота Нула Строй“ ЕООД я оспорва и моли
съдът да я остави без уважение. Счита, че размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Счита, че същият
следва да се определи по актуалната редакция на Наредба № 1/2004 г.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „РК
Метал“ ЕООД срещу „Кота Нула Строй“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.92 за
сумата 47 159.40 лв., представляващи неустойка за забава, дължима съгласно т.IV.11 от
договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. за периода от 09.01.2021 г. до 17.06.2021 г. Ищецът е
посочил в исковата молба, че с договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. е възложил, а „Кота
Нула Строй“ ЕООД приел да извърши СМР, изразяващи се в направа на фундамент и
изграждане на стоманобетонна стена в обект в гр. Костинброд, срещу възнаграждение в
размер 84 744 лв. с включен ДДС, при уговорка за аванс в размер 25 423.20 лв. при
подписване на договора и междинни плащания – след представяне на акт обр.19, които
обаче в хода на изпълнение на договора не били представяни и одобрявани. „Кота Нула
Строй“ ЕООД не спазило задължението си да изпълни в договорения срок възложената
работа и на основание т.IV.11 от договора възникнало правото на „РК Метал“ ЕООД да
претендира заплащане на неустойка. С клаузата на т. III от договора бил предвиден 3-
месечен срок за изпълнение на възложените СМР. С клаузата на т.IV.11 от договора, заявена
като основание на предявения по делото осъдителен иск, е предвидено, че за забавено
изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят дължи неустойка в размер на
0,5% дневно от стойността на неизпълнената работа. Неустойката била изчислена върху
сумата 59 320.80 лева, представляваща сбор от стойностите по трите фактури, издадени след
изтичане срока на договора.
Ответникът „Кота Нула Строй“ ЕООД с подадения отговор на исковата молба я
оспорва. Поддържа, че срокът за изпълнение по договора започва да тече от датата на
подписване на акт обр.2 за откриване на строителна площадка, какъвто документ не бил
представен. Сочи, че не е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по
процесния договор. Счита уговорената неустойка прекомерна.
3
По делото е представен договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г., по силата на
който „РК Метал“ ЕООД е възложило на „Кота Нула Строй“ ЕООД да извърши СМР,
изразяващи се в направа на фундамент и изграждане на стоманобетонна стена в обект в гр.
Костинброд, срещу възнаграждение в размер 84 744 лв. с включен ДДС. С клаузата на т. III.1
от договора е предвиден 3-месечен срок за изпълнение на възложените СМР, а с клаузата на
т. III.2 от договора е предвидено, че срокът започва да тече от датата на подписване на акт
обр. 2 за откриване на строителна площадка. С клаузата на т. IV.11 от договора, заявена като
основание на предявения по делото осъдителен иск, е предвидено, че за забавено
изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят дължи неустойка в размер на
0,5% дневно от стойността на неизпълнената работа.
Представени са фактури № № 226/01.03.2021 г.; № 229/22.04.2021 г. и
235/17.06.2021 г., издадени от „Кота Нула Строй“ ЕООД към „РК Метал“ ЕООД , на обща
стойност 59 320.80 лева.
С Констативен протокол от 15.06.2021 г. за установяване на завършването на
натуралните видове строителни и монтажни работи, подлежащи на разплащане по договор
№ 08-10/2020 от 08.10.2020 г., подписан от техническия ръководител на обекта,
координатора за безопасност и здраве и независим експерт е установено че СМР по
изграждане на възложената работа - стомано-бетонови фундаменти и стоманобетонна стена,
с а завършени в пълен размер от изпълнителя „Кота Нула Строй“ ЕООД.
С решение № 94-К-173/31.01.2023 г. на кмета на Община Костинброд е
предоставен достъп и въз основа на него ответникът „Кота Нула Строй“ ЕООД се е снабдил
с разрешение за строеж на основание чл.147 от ЗУТ № 87/21.04.2022 г., с което е разрешено
на „РК Метал“ ЕООД да извърши предвидените СМР : „Масивна ограда с височина 2.20
м…“
По делото са представени от трето за делото лице ТД НАП София, офис
„Люлин“ заверени копия на проверки по прихващане или възстановяване по отношение на
„РК Метал“ ЕООД.
С писмо изх.№ СФ 22-1006-00-307/04.05.2023 г. Министерство на
регионалното развитие и благоустройството ДНСК , че при проверка на Разрешение за
строеж № 87/21.04.2022 г. за строителен обект стоманобетонна стена с височина 2.00 – 2.20
м. е установено, че за строежа е съставен протокол обр.2/19.05.2022 г. за определяне на
строителна линия и ниво на строежа.
В съдебно заседание на 21.06.2023 г. като свидетели на ищеца са разпитани Б.
В. В. и Р. И. Б., от чиито показания се установява, че работата по процесния договор е
започнала м.октомври 2020 г. като продължила до началото на лятото /м.юни/ на 2021 г.
В съдебно заседание на 21.06.2023 г. като свидетели на ответника са разпитани
К. Т. Б. и М. И. А., от чиито показания се установява, че работата по процесния договор е
започнала края на 2020 г. като продължила до края на м.май 2021 г., когато бил съставен
констативен протокол. За строежа липсвали строителни книжа, а „РК Метал“ ЕООД се
забавило около месец за поставянето на реперни точки на строежа.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
I./ Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка
По делото е установено и не се спори, че страните са били обвързани от
договор за изработка, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът се е задължил да
изработи масивна ограда срещу договорената цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
4
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна
неустойка възниква при наличието на три предпоставки – кумулативно необходими
елементи на сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради
неизпълнение на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и
предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително
определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна за
неизпълнението на задължения, произтичащи от договора.
В правната теория и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция, изразяваща се в индиректния натиск на опасността да плати неустойка върху
длъжника, който го стимулира да изпълни точно. Неустойката има и обезщетителна функция
като осигурява възможността кредиторът да бъде обезщетен за вредите, които понася
вследствие неизпълнението. Неустойката има и наказателна функция, която се проявява в
случаите, в които нейният размер надхвърля размера на обезщетението необходимо за
покриване на понесените от кредитора щети, в който случай обаче длъжникът не може да
иска нейното намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на
неизпълнението. Тя може да е компенсаторна както при пълно, така и при частично
неизпълнение. Може да бъде мораторна при забавено изпълнение. Неустойка може да бъде
уговорена и за лошо изпълнение. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да
обезпечава точното /съобразно договореното между страните/ изпълнение на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
установяват.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право, предвиден в чл. 9 ЗЗД, и с нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо доказване на размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения; преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани различни
критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай;
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая се претендира мораторна неустойка, която страните са уговорили с
клаузата на т.IV.11 от договора, предвиждаща, че за забавено изпълнение на задълженията си
по договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% дневно от стойността на
неизпълнената работа.
Съдът намира валидна клаузата за неустойка, независимо, че не е определен
нейния максимален размер. Забавеното изпълнение предпоставя определяне на неустойката
за период и до размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по
давност на претенцията с оглед разпоредбата на чл.111, б. „б“ ЗЗД. Непосочването в
договора на краен срок, до който се дължи неустойката не нарушава общоприетите нрави и
принципите на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, а цели
стимулиране на длъжника да изпълни точно задълженията по договора. В практиката си ТК
на ВКС /решение № 4/2009 г. по т.д.№ 359/2008 г./ приема, че само по себе си липсата на
уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката за забава не
накърнява добрите нрави и не прави клаузата нищожна.
Ответникът е въвел твърдение за прекомерност на неустойката, основаващо се
на нормата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, но при наличие на клаузата на чл.309 от ТЗ, съдът не може
5
да намали процесната неустойка поради преценка за нейната прекомерност.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е констатирала датите,
на които ответникът е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите по договор за
наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. и по договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. наемни
вноски, от което се установява, че същите са заплатени със закъснение. Като се е съобразил с
дните на забавата и определения максимален размер на неустойката, експертът е изчислил
дължимата неустойка за всяко отделно задължение за заплащане на месечната наемна цена.
Предпоставките за възникване на правото на ищеца да претендира неустойката по горните
клаузи са настъпили към датата на подаване на исковата молба. Съдът приема изчисленията
в заключението на вещото лице, което е съобразило твърденията на ищеца в исковата молба
за претендиране на неустойка за забава върху вземанията за наемна цена, считано от
м.септември 2018 г. включително. От друга страна ищецът е претендирал вземането за
неустойка върху наемните вноски до м.август при твърдения за прекратяване на договорите
за наем през този месец. Отговорността за забавата на наемателя да заплати дължимото се по
договор следва да се ангажира като неустойката за забава на месечните вноски до 15.08.2021
г. следва да се изчисли съгласно т.13, респ. чл.16 от договорите, по 0.5% за всеки ден от
периода на забавата, но най-много до размера на месечния наем. При съобразяване на
изводите в заключението на съдебно-счетоводната експертиза и периодът за който ищецът
претендира неустойка въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че размера на
неустойката по договора от 12.03.2012 г. е 45 143.01 лв., а по договор за наем № РД11-00-
216/09.10.2015 г. – 46 720.51 лв.
В случая се претендира мораторна неустойка, поради което от значение за
нейното присъждане е дали е настъпила забава за изпълнение на задълженията на ответника
по договора. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът изпада в забава по отношение на
задълженията си по договора след изтичане на уговорения срок. Съгласно т. III.1 от
договора, страните са договорили тримесечен срок за изпълнение на възложените СМР, като
с клаузата на т. III.2 от договора са предвидили, че срокът започва да тече от датата на
подписване на акт обр. 2. Следователно, за да приеме съдът, че претендираното вземане за
неустойка е възникнало, ищецът следва да установи в производството датата на издаване на
протокол за откриване на строителна площадка за процесния строеж по образеца на
приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, тъй като от тази дата започва да тече срокът на
ответника за изпълнение на задълженията му по договора.
По делото липсват доказателства за установяване на датата на издаване на акт
образец 2 за процесния строеж. Първоинстанционния съд правилно е разпределил
доказателствената тежест като изрично е възложил с определението, с което делото е
насрочена, на ищеца тежестта да ангажира доказателства за обстоятелствата, които съгласно
клаузите на договора, в което число и тази на т.III.2 от договора, поставят началото на
уговорените срокове за изпълнение на договора. Доказателствената тежест не означава
задължение да се представят доказателства, а представлява въпрос, касаещ последиците от
недоказването – правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила правната
последица, чийто юридически факт не е бил доказан. При това положение от
непредставянето на доказателслтва за датата на издаване на протокол за откриване на
строителна площадка за процесния строеж по образеца на приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т.
2 от Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, в приложение на чл.154, ал.1 ГПК въззивният съд следва да приеме, че в
периода от 09.01.2021 г. до 17.06.2021 г., за който ищецът претендира мораторна неустойка,
ответникът не е бил в забава за изпълнение на задълженията си по договора. По тази
причина и тъй като забава не е настъпила, не е възникнало претендираното вземане от
6
ищеца за уговорената в договора мораторна неустойка. Този извод допълнително се
подкрепя от представеното от ответника и прието като писмено доказателство по делото
решение от 31.03.2023 г. на кмета на община Костинброд акт образец 2 за процесния строеж
е издаден едва на 16.05.2022 г., което представлява дата следваща периода, за който е
предявен осъдителният иск за неустойка.
Съдът намира неоснователно възражението във въззивната жалба, че
уговореният в т. III.1 от процесния договор тримесечен срок за изпълнение започва да тече
от датата, на която ответникът фактически е започнал извършването на процесните СМР,
тъй като това противоречи на договореното между страните в т.III.2 от договора - уговорка,
която не се нуждае от специално и особено тълкуване, а определя ясно и недвусмислено
началната дата на въпросния срок - датата на подписване на акт образец 2 за процесния
строеж. Договорите, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД имат силата на закон между сключилите ги
страни.
По изложените съображения въззивният съд намира иска неоснователен.
Въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като съдът следва дапотвърди
обжалваното с нея решение.
II./ По частната жалба срещу определение № 2062/ 03.06.2024 г. по т.д.№
787/2022 г., по описа на СГС, TO,VI-15 състав, въззивният съд намира следното:
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на делото.
Ищецът, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, има право на разноски съразмерно на уважената част от
иска. При отхвърляне на иска правото на разноски принадлежи на ответника - чл.78, ал.3
ГПК., който има право на разноски и при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК. С
решението по делото е отхвърлен предявеният от „РК Метал“ ЕООД срещу „Кота Нула
Строй“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 47 159.40 лв.,
поради което съдът законосъолбразно е ангажирал отговорността на ищеца за
възстановяване на разноските, които ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за
защита срещу неоснователния иск.
С молба от 07.03.2023 г. „Кота Нула Строй“ ЕООД е представило договор за
правна защита и съдействие, сключен с адв. Г. Г. на 10.01.2023 г., съгласно който е
договорено и изплатено към подписване на договора възнаграждение в размер 4700 лева. С
тази молба е представен и списък с разноски.
По делото е установено, че в хода на първоинстанционното производство е
допуснато обезпечение на предявения иск, което е обжалвано от страна на „Кота Нула
Строй“ ЕООД като се е развило въззивно производство, при което определението за
допускане на обезпечението е оставено в сила.
Въззивният съд намира неоснователен довода, че заплатеното от ответниците
възнаграждение за адвокатска защита е прекомерно. Въззивният съд като взема предвид
фактическата и правна сложност на делото, намира, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер 4700 лева е съразмерно на тази сложност. Действително съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията преди изменението с ДВ
бр. 88 от 04.11.2022 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължим по
делото е размер на 1 945 лева /830 лева плюс 3 % за горница над 10 000 лева/. Това, че
заплатеният адвокатски хонорар от ответника надвишава минималния размер, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. само по себе си не може да обуслови извод за
прекомерност на платеното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 ЗАдв сочи, че размерът на възнаграждението се определя с договора между
адвоката и представлявания. Наредба № 1/2004 г. регламентира минималните, а не на
максималните размери на адвокатските възнаграждения. Първоинстанционният съд
правилно е изяснил, че платеното адвокатско възнаграждение би било прекомерно по
7
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато размерът му надхвърля икономически обоснованите
разходи за адвокатска защита по образуваното съдебно производство - в хипотезите, при
които липсва елемент от фактическия състав на отговорността за съдебни разноски, а
именно пряка и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на
страната, която неоснователно е предизвикала правен спор и отговаря за възстановяване на
разноските на насрещната страна съгласно чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК, и разходването на средства
от насрещната страна за процесуално представителство и защита от адвокат над размера,
обективно необходим за осигуряване на пълноценна адвокатска защита за решаването на
спора.
Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е
съответен на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Това, че с
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са
посочени минималните размери, в които следва да са адвокатските възнаграждения, както и
нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават съда, а му предоставят възможност да намали
заплатеното по делото възнаграждение.
Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при
определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да
бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на
страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и
релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение
на защитата на ответниците и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд
адвокатско възнаграждение.
От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения
на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка
на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или
от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и
на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно
решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за
недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение
към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране
на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на
договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78,
ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да
не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на
подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско
възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени
решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на
договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните
по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната
идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително
намаляване под този лимит.
Съгласно т.1 ТР 6/06.11.2013 г. разноски могат да бъдат присъдени само когато
е доказано извършването им. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
8
заплатила адвокатското възнаграждение. В ТР изрично е предвидено, че отразяването в
договора за плащане в брой има характер на разписка – следователно, когато не се касае за
плащане по банков път, достатъчно доказателство съставлява документ, имащ
характеристики на разписка за плащане в брой на договорената за правна защита и
съдействие по делото сума. Тази роля изпълнява представения от ответника договори за
правна помощ.
С т.5 ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС приел, че
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход Следователно
съдът следва да съобрази заплатеното от ответника възнаграждение на адвокат и от гледна
точка извършената от адвоката работа при обжалване на определението за допускане на
обезпечение на иска, тъй като с отхвърлянето на иска за ответника се поражда правото да
претендира и разноски е за производството за обезпечаване на иска.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното от
първоинстанционния съд, че по отношение фактическата и правна сложност следва да се
има предвид, че предметът на доказване по делото включва освен основание и съдържание
на клаузата за неустойка, за чието присъждане е предявен отхвърленият иск, така и всички
факти относно изпълнението на основните задължения на страните по процесния договор,
по който се претендира неустойката. Основателно съдът се е позовал и на направените от
страните по делото изявления, ангажираните доказателства и заявените във връзка с тях
оспорвания по описания предмет на доказване по делото, като е приел, че те са обусловили
и провеждане на четири открити съдебни заседания, в които са били положени
допълнителни усилия от ангажираните по делото адвокати.
С оглед изложеното съдът намира обжалваното определение правилно и
законосъобразно постановено като частната жалба, с която същото е обжалвано следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на делото отговорността за направените в производството
разноски следва да се носи от въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези
разноски, които е направил въззиваемия по представен от последния списък – 4700 лева за
адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения съдът намира
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
въззиваемия, което е направено от въззивника. Възнаграждението е определено към
минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения са посочени минималните размери.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/12.02.2024 г. по т.д.№ 787/2024 г., СГС, ТО,
VI-15 състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2062/ 03.06.2024 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК по т.д.№ 787/ 2022 г., СГС, ТО, 15 състав
ОСЪЖДА „РК Метал“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Обеля, бл. 262, вх. Г, ет. 1, ап. 82 да заплати на „Кота Нула
Строй“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Коце
Ципушев №6-8 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4700 лв. – разноски за адвокатско
9
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10