№ 227
гр. Благоевград, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Атанас Маскръчки
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600643 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
подадени протест от РП – Благоевград, ТО - Гоце Делчев и въззивни жалби от
адв. Г. Х. като повереник на частните обвинители З. Д., Т. Д., И. Д. и Н. П., и
от адв. С. Ч. като повереник на частния обвинител Г. С., срещу Присъда №
8731/15.02.2022 г. по н.о.х.д. № 8/2021 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
С протеста на прокурора и жалбата на адв. Х. се прави искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият Д. Б. бъде признат за виновен в извършването на престъпление
съгласно повдигнатото му от прокурора обвинение и се наложи съответно
наказание. Адв. Г. Х. като повереник на частните обвинители З. Д., Т. Д., И. Д.
и Н. П. е подал и жалба, с която иска допълване на обжалвания съдебен акт,
като се присъдят на представляваните от него частни обвинители направените
от същите разноски в производството. Срещу протеста и жалбите на адв. Г. Х.
и адв. Ч. подс. Б. чрез защитника си – адв. К., е депозирал писмени
възражения, след връчване на мотивирани протест и въззивна жалба от адв.
Х. са подадени две допълнителни съображения по възраженията от
защитника на подсъдимия. Срещу подадената въззивна жалба – допълнение
от адв. Ч. като повереник на частния обвинител С. след връчването на
преписи от същата на заинтересованите страни не са депозирани възражения.
В протеста на прокурора се излагат подробни доводи за това какви са
събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие и
1
наличието на съществени противоречия в същите, кои гласни доказателства
според прокурора следва да се кредитират, липсата на убедителни мотиви на
районния съд да не кредитира заключението по автотехническата експертиза,
като изложените мотиви са налагали назначаване на повторна експертиза, а
районният съд е следвало да има резерви към показанията на свидетелите К. и
В., които са посочени като такива от подсъдимия. Според прокурора от
доказателствата по делото следвало да се приеме осъществен състав на
престъпление от подсъдимия Б., за което му е повдигнато обвинение, а
поведението на св. С. по навлизане в определен момент в насрещната лента и
довело до критичната ситуация следвало да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство. Иска се присъдата да бъде отменена и постановена нова, с
която подс. Б. бъде признат за виновен, като му се наложи съответно
наказание.
Адв. Х. в подадената жалба като повереник на частните обвинители З.
Д., Т. Д., И. Д. и Н. П. сочи, че съдът неправилно е кредитирал част от
събраните доказателства, а не е дал вяра на други, като е приел фактическа
обстановка, която не отговаря на обективната истина; прави се анализ на
гласните доказателства, на заключенията по видеотехническите експертизи,
изразява се становище, че районният съд неправилно не е кредитирал
автотехническата експертиза, като се прави анализ на изводите на вещото
лице във връзка с другите доказателства по делото. Иска се присъдата да бъде
отменена като неправилна и незаконосъобразна и подс. Б. признат за виновен,
като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. с
изпитателен срок от 3 г., както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 г.
В жалбата на адв. Ч. като повереник на частния обвинител С. се сочи, че
на практика присъдата няма мотиви, като неясно поради какво районният съд
е игнорирал автотехническата експертиза; не следвало да се дава вяра на
показанията на свидетелите К. и В., които се появяват като свидетели в
процеса значително по-късно и по молба на подсъдимия, а по отношение на
видеотехническата експертиза се сочи, че самите вещи лица заявяват, че
изображенията са под ъгъл и размазани и не предоставят ясно картина на
действителността. Иска се отмяна на присъдата поради липса на мотиви и
връщане на делото за ново разглеждане на районния съд.
Подсъдимият Б. чрез защитника си адв. К. в подадени писмени
възражения срещу протеста и жалбите сочи, че районният съд е направил
правилен анализ на събраните доказателства и е признал подсъдимия Б. за
невиновен. Изтъква се, че свидетелите К. и В. били независими, въпреки
познанството си с подсъдимия; необяснимо било защо св. С. не е видял
автомобила срещу него, а е трябвало да го предупреждава пътник зад него;
сочи се като правилен изводът на районния съд, че единствена причина за
настъпилото ПТП е поведението на св. С., който е навлязъл в насрещната
лента за движение, като не следвало да се кредитира АТЕ, защото била
непълна, неточна и изготвена въз основа на оскъдни доказателства. Иска
потвърждаване на присъдата.
Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за
2
събиране на нови доказателства.
В хода на пренията представителят на ОП – Благоевград поддържа
протеста, като сочи, че присъдата не е мотивирана и изводите в нея са
противоречиви и необосновани.
Адв. С. като повереник на частния обвинител Г. С. сочи, че присъдата е
необоснована, като фактическата обстановка в нея не кореспондира на
доказателствата по делото. Прави анализ на доказателствата, от които
следвало да се приеме, че мястото на удара е в лентата за движение на св. С.,
като при изобилен обективен материал било несериозно да се твърдят
причини за навлизане в насрещната лента от св. С., излагат се доводи за
недостоверност на показанията на свидетелите К. и В., които ако са се
движели след автомобила на подсъдимия и са видели станалото ПТП, е
следвало да се ударят също, а от ВТЕ се установявало, че не преминават
автомобили по пътя три минути след ПТП, като показанията на тези
свидетели са дали основание на районния съд да игнорира АТЕ и ВТЕ. Адв.
С. сочи, че в случая не можело да се твърди случайно деяние, защото
подсъдимият е следвало да спази всички правила за движение по пътищата.
Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.
В писмена молба преди съдебното заседание искането за отмяна на
присъдата, признаване на подсъдимия за виновен и налагане на поисканото с
въззивната жалба наказание прави и адв. Х. като повереник на частните
обвинители З. Д., Т. Д., И. Д. и Н. П..
Защитникът на подсъдимия Б. – адв. К., иска присъдата на районния съд
като правилна и законосъобразна да се потвърди, сочи, че от ВТЕ се
установявало с категоричност, че автомобилът на св. С. навлиза в насрещната
лента за движение и прави опит да се върне, но преминава осевата линия само
с десните си гуми и поради това няма как да се направи извод, че ПТП е
станало в насрещната за подсъдимия лента, а по отношение на свидетелите К.
и В. причината късно да се появят за даване на показания е работата им в
чужбина, сочи се единствена причина за настъпване на ПТП навлизането на
св. С. в насрещната лента. Иска се потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият Б. в хода на пренията и в последната си дума поддържа
казаното от адвоката му, като иска да се потвърди решението на РС – Гоце
Делчев.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
изложените доводи в протеста, жалбите и възражението срещу тях, и
становищата на страните в хода на съдебните прения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната Присъда № 8731/15.02.2022 г. по н.о.х.д. № 8/2021 г. по
описа на РС – Гоце Делчев подсъдимият Б. е признат за невиновен в това, че
на 24.10.2018 г. в с. Баничан, обл. Благоевград, при управление на моторно
превозно средство — лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат" с рег.
№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 8, ал. 1
от Закона за движение по пътищата, според които водачите на пътни
превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
3
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен
сигнал е указано нещо друго, и в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от с.з., според които
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
като се е движел със скорост около 85 км/час и навлязъл в насрещната лява
половина на пътя по посока на движението си, в резултат на което
предизвикал пътнотранспортно произшествие - сблъсък в лек автомобил
марка „Фолксваген Голф" с рег. № *** и по непредпазливост причинил на Г.
П. С. и Р. И.ов Д., средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
както следва: на Г. П. С. - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник и трайно
затруднение на движението на снагата, и на Р. И.ов Д. - трайно затрудняване
на движението на горния ляв крайник, като е оправдан в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, хип. 1, б. „а”, пр. 2 във вр. с ал. 1, буква
„б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и във вр. с чл. 8, ал. 1 и във вр. с чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
В мотивите към постановената присъда съдът е изложил фактическата
обстановка по делото, която е приел за установена от събраните по делото
доказателства, а именно, че подс. Б. е правоспособен водач и закупил лекия
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, участник в ПТП, че на
датата на обвинението - 24.10.2018 г., с този автомобил подс. Б. пътувал от гр.
Гоце Делчев за с. Лъжница и около 17.50 часа навлязъл в с. Баничан, като в
обратна посока - към гр. Гоце Делчев, по това време и място се движел лек
автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № ***, управляван от св. Г. С.,
собственост на сина на свидетеля, като в автомобила се возели св. Л. /зад
водача С./ и св. Д. /на предната седалка до водача/, за които обстоятелства
няма противоречия в доказателствата. В мотивите районният съд е приел като
установен факт, че когато двата автомобила били в непосредствена близост,
движейки се в противоположни посоки, управляваният от св. С. автомобил по
неустановена причина навлязъл в насрещната лента за движение, като
водачите на автомобилите не успели да задействат спирачните уредби и
последвал сблъсък - за автомобила на подсъдимия бил почти челен, а за
автомобила на св. С. - в лявата предна странична част, като в резултат на
удара автомобилът на св. Г. С. се обърнал. Последвали обаждания от
разпитани като свидетели по делото на тел. 112, на място пристигнали
полицейски патрул и линейки на ФСМП - гр. Гоце Делчев, подс. Б. нямал
увреждания, возещите се в другия автомобил трима свидетели имали
увреждания, поради което били закарани в болницата в гр. Гоце Делчев.
Водачите и на двата автомобила не били употребили алкохол. В мотивите на
районния съд са описани получените от св. Г. С. и св. Р. Д. телесни
увреждания, всички имащи характер на средни телесни повреди по смисъла
4
на чл. 129 НК, като е посочено, че св. С. Л. е получил увреждания с характер
на леки телесни повреди /по отношение на телесните увреждания същото
няма противоречия в доказателствата/.
Районният съд е посочил, че тази фактическа обстановка приема за
установена от събраните по делото доказателства, които подробно изброил в
мотивите и при обсъждане на съществените противоречия в доказателствата,
посочвайки, че обвинението се гради единствено на заключението на авто-
техническата експертиза, че мястото на удара е в лентата за движение на св.
С., като били налице множество достоверни доказателства от безпристрастни
източници, които сочели, че причината за сблъсъка е поведението на водача
Г. С. с безпричинното навлизане в насрещната лента за движение в
непосредствена близост до автомобила на подсъдимия, а заключението на
експерта по АТЕ било косвено доказателство и въз основа на оскъдни данни,
събрани на мястото на катастрофата, и допускания, които противоречат на
останалите събрани доказателства по делото. Във връзка с основния спорен
по настоящето дело факт – къде е мястото на удара между двата автомобила,
районният съд е направил изводи, че движението в лентата на подсъдимия е
продължило след катастрофата, поради което според логиката на съда било
нормално там да няма отломки, а всички останали доказателства по делото
били в обратна насока на заключението на в.л. за мястото на удара – св. Г. С.
не си спомнял за катастрофата поради загуба на съзнание, като от думите на
св. С. Л. - “какви са тези светлини срещу нас“, районният съд направил извод,
че вниманието на водача св. Г. С. не било ангажирано с трафика на пътя и се е
стигнало до това пътникът зад него да забележи нередностите пръв,
излагайки и доводи за логиката на съда, че св. С. се е връщал след тежък
работен ден като строител в Банско и дълго пътуване рано сутрин и
непосредствено след края на изморителен работен ден, че е управлявал чужд
автомобил, който рядко е ползвал и е сравнително непознат за него, а св. С. Л.
непосредствено преди катастрофата си е отклонил вниманието си, не знае
дали са били задействани спирачките на автомобила и неговите показания
според съда също не могли да послужат за изясняване на ПТП. От друга
страна в мотивите районният съд е посочил, че показанията на св. К. били
изключително категорични, карал е автомобила си непосредствено зад
подсъдимия и е бил непосредствен очевидец на катастрофата, която била
заради навлизането на автомобила на С. в чуждата лента за движение, като
абсолютно идентични били и показанията и на очевидеца св. В., като и
двамата свидетели нямали никаква връзка със страните по делото и техните
показания били безпристрастни и обективни, кореспондирали с останалите
доказателства по делото, заради което районният съд ги е кредитирал, като е
направил и извод за възможност на тези свидетели заради разС.ието, на което
са били, да възприемат случилото се преди и по време на катастрофата, а
видеозаписът по делото подкрепял приетото безпричинно навлизане в лентата
за движение на подсъдимия непосредствено преди сблъсъка и за това не били
необходими експертни познания, тъй като на записа се виждало, че
автомобилът бил далеч от десния бордюр в неговата посока на движение,
като бил безспорен фактът, че няма задействани спирачни системи и на двата
5
автомобила. Като обясненията на подсъдимия според районния съд също
подкрепяли факта, че единствената причина за настъпилото ПТП е
навлизането на другия автомобил в неговата лента за движение.
Според въззивния съд така направеният анализ на събраните в хода на
съдебното следствие пред районния съд гласни доказателства и
противоречията в показанията на свидетелите, начина, по който са обсъждани
направените изводи от вещите лица по изготвените в производството АТЕ и
ВТЕ, като районният съд очевидно не е възприел експертните изводи по
никоя от изготвените заключения, защото за да направи посочените от него
фактически изводи не били необходими експертни познания, при непълния и
неясен анализ на противоречията в гласните доказателства и направени
логични изводи при този анализ без да има събрани доказателства за такава
логика, при необсъждане на заключенията на в.л. М. и на в.л. Щ. и П., дават
основание да се приемат направените възражения в протеста и във
въззивните жалби за допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите на районния съд за основателни, доколкото следва да
се направи извод за липса на мотиви.
Неясно е от мотивите на районния съд защо същият е приел, че са
достоверни показанията на свидетелите К. и В. и обясненията на подс. Б., без
да е констатирал, че подсъдимият има право при даването на обяснения да
изгражда защитна позиция и неговите обяснения по обвинението следва
много внимателно да бъдат анализирани във връзка с останалия
доказателствен материал. Неясно какви са мотивите на районния съд за
противоречието в обяснението на подсъдимия за скоростта, с която се е
движил, посочвайки, че е в рамките на разрешената за съответния пътен
участък, и експертните изводи на в.л. М. за тази скорост, съществено
противоречащи на обяснението на подсъдимия, като доколкото скоростта е от
значение за причинените вреди, независимо дали има значение като
нарушение на правилата за движение по пътищата, и посочването й в
обвинението е следвало да бъде обсъдена от районния съд, а и този факт има
значение дали са достоверни обясненията на подсъдимия. Районният съд не е
изложил и никакви съображения за противоречието в гласните доказателства,
които е кредитирал, и видео-техническите експертизи за това какви са били
действията на св. С. след безпричинното рязко навлизане на управлявания от
него автомобил в насрещната лента за движение, където е бил автомобилът
на подсъдимия. Подс. Б. в обясненията си пред районния съд е посочил, че св.
С. е тръгнал да се прибира в неговата лента за движение, като такива са и
направените изводи от в.л. по ВТЕ, подсъдимият сочи, че „всичко стана
много бързо от времето на навлизане на колата в моята лента и удара – за
секунди стана всичко“, докато св. К. първоначално сочи в показанията си, че с
навлизането на автомобила на С. в тяхната лента за движение е станал удар, а
в следващ момент твърди, че този автомобил се е опитал да се върне в
неговата лента, сочи, че подсъдимият не е навлизал в другата лента за
движение /което е в противоречие с посоченото във ВТЕ и АТЕ за мястото на
удара/ и е видял, че е натиснал спирачки, за каквото обстоятелство пък
подсъдимият не твърди. Не е ясно и какво районният съд е приел за
6
противоречието между заявеното от св. В. и обясненията на подсъдимия, че
според св. В. колата на св. С. е навлязла в тяхното платно и се е ударила в
колата на подсъдимия, като в никой момент последният не е навлизал в
лентата за насрещно движение, като всичко много бързо се е случило, докато
подсъдимият е възприел, че автомобилът на св. С. е тръгнал да се прибира в
неговата лента за движение, което очевидците свидетели В. и К. не са могли
да възприемат очевидно, а това са видели вещите лица Щ. и П. и са
направили изводи за такъв факт в заключенията по ВТЕ, които неясно поради
какви мотиви не са възприети от районния съд. Районният съд не е изложил
ясни мотиви и за други съществени противоречия в гласните доказателства:
Макар и да е загубил съзнание св. С., който също като подсъдимия е
заинтересован да няма принос с поведението си в станалото, сочи факти,
които районният съд не е взел предвид неясно защо – след като е направил
според него логични изводи без да има доказателства за това, че св. С. е бил
уморен, карал и чужд автомобил, защо не е обсъдил показанията на св. С. за
това, че е шофьор от 1977 г. и че няма друго ПТП, за това колко често е
шофирал по конкретния пътен участък и какви следва да са логичните изводи
от тези факти, доколкото в показанията си св. С. не е заявявал, че е бил
уморен от работния ден и че макар и да е карал автомобила на сина му е имал
някакви проблеми във връзка с това. Във връзка със заявеното в показанията
на св. С. и св. Л. – „какви са тези светлини пред нас“, районният съд е
направил изводи, че св. С. не е внимавал при управлението на МПС и
автомобилът на подсъдимия е бил видян първо от св. Л., който обаче също си
е бил отклонил вниманието, като едно от основанията да не се кредитират
тези гласни доказателства за мястото на удара, отново са неясни мотивите на
районния съд защо не се кредитира категорично заявеното от св. С., че
същият е бил в неговата лента за движение през цялото време, и когато са
видени светлините на автомобила на подсъдимия, като в подкрепа на
показанията на св. С. са изводите на в.л. М. за мястото на удара и изводите на
в.л. по ВТЕ, макар и същите при разпита им в с.з. да сочат, че тези изводи в
писмените експертизи да не следва да се приемат като категорични, а св. Л.
също в показанията си сочи, че когато е казал, че ще се ударят са били в
дясната лента за движение по посока на движението им, като макар и този
свидетел за момент да е отклонил вниманието си, това не означава
недостоверност на възприетото от него, когато вече е наблюдавал пътната
обстановка. Съществените противоречия между показанията на свидетелите
В. и К. и обясненията на подсъдимия с показанията на св. Г. С. и св. Л. и
експертизите във връзка с мястото на удара не са обсъдени от районния съд с
оглед установените отношения между свидетелите В. и К. и подсъдимия, като
тримата са познати към датата на случилото се, подсъдимият е извършвал
работа на св. К., като няма мотиви и как се е отразило на възприятията на
очевидците, показанията на които районният съд кредитира, изключително
бързото развитие на ситуацията, дали същите са могли да възприемат
действията на водачите на автомобилите, участвали в ПТП, дали същите е
следвало също да предприемат действия, за да не станат участници в същото
с оглед твърденията им за изключителна близост в движението им след
7
автомобила на подсъдимия, като същественото противоречие на тези гласни
доказателства със заключението на в.л. М. за мястото на удара е следвало да
намери ясен и точен отговор дали са достоверни субективните възприятия на
свидетелите-очевидци на ПТП за мястото, където е станал ударът между
автомобилите, или мястото е изчисленото по технически път от експерта,
като в потвърждение на същото са изводите на в.л. по ВТЕ и показанията,
макар и дадени не за всички обстоятелства на станалото на свидетелите С. и
Л.. В мотивите на районния съд не са изложени съображения и защо не са
кредитирани гласни доказателства, макар и същите да не са показания на
очевидци на станалото. В показанията си св. К. сочи, че като е отишъл на
място е възприел като място на катастрофата, която преди това е чул, лентата
за движение към гр. Гоце Делчев /т.е. лентата за движение на св. Г. С./, св. К.
пристигнал на място и запазил местопроизшествието също сочи, че е
възприел следи от удар в лентата за движение на Голфа /управляван от св. Г.
С./, като този свидетел сочи факт, който изобщо не е обсъден от районния съд
в мотивите, че пред него подс. Б. е казал, че Голфът е бил в неговата лента за
движение и за да избегне удар подсъдимият е отишъл в лентата на Голфа,
като тези показания на св. К. не са обсъдени във връзка с други доказателства
и не е посочено защо очевидно и тях районният съд е приел за недостоверни
относно мястото на удара.
В мотивите си районният съд е направил фактически изводи от
вещественото доказателство по делото – видеозапис, като е посочил, че не са
необходими специални знания, за да се види от този запис, че Голфът е
навлязъл безпричинно преди сблъсъка в лентата за движение на подсъдимия,
като макар и за такова движение на автомобила на св. С. да са налице и други
доказателства, в мотивите на районния съд не са обсъждани експертните
изводи на в.л. по АТЕ и ВТЕ, както и налични гласни доказателства, за
следващи действия на св. С. при управлението на автомобила преди
настъпване на удара – а именно връщане на автомобила в лентата за
движение, в която е следвало да се движи, доказателства, че заради рязкото
навлизане в насрещната лента на автомобила на св. С. подсъдимият е
предприел навлизане в насрещната за него лента за движение /каквото е
заявил подсъдимият пред полицейския служител, запазил
местопроизшествието, кратко време след катастрофата/, че ударът е извън
обхвата на камерата, за това какво според в.л. Щ. и П. /които притежават
експертни знания/ се вижда на видеозаписа, както и че заради голямото
разС.ие от камерата до заснетите събития може да има зрителна измама
относно скоростта на автомобилите, кой в коя лента се е движил и кой е
навлязъл в даден момент в насрещната лента, поради което видяното от
съдебния състав на видеозаписа е следвало да бъде обсъдено във връзка с тези
експертни изводи по ВТЕ и другите доказателства по делото, но не и да се
правят фактически изводи за настъпили събития в противоречие и без да са
анализирани всички доказателства в съвкупност. В мотивите на районния съд
е игнорирано експертното заключение на в.л. М. и направените от същия
извод за друго място на удара при станалото ПТП с участието на подсъдимия,
като е посочено, че изводите на в.л. М. били в противоречие с множество
8
други достоверни доказателства, а и били въз основа на оглед, който е
извършен в момент, в който по лентата за движение на подсъдимия е
продължавало движението и било нормално там да няма отломки от
автомобилите, но не са изложени мотиви защо районният съд не смята за
нормално обратното – че въпреки движението в лентата, в която според в.л.
М. не е станал ударът между автомобилите, там няма отломки поради това, че
не е станал удар там; защо са приети като достоверни източници – обяснения
на подсъдимия, който има право да изгражда защитна позиция, за да бъде
оправдан, както и показания на свидетели, които макар и да не са в близки,
имат някакви отношения с подсъдимия и макар да са били очевидци на
катастрофата не са останали на мястото до приключване на огледите и да
заявят възприетото от тях, възприемали са случило се за секунди събитие, от
разС.ие, в момент, в който същите са шофирали автомобили, като това може
да се е отразило на субективните им възприятия, съответно защо не са
кредитирани гласните доказателства, в които се сочи за удар в лентата на св.
С., както и експертните изводи за същия факт, като невъзприемането на
експертните изводи е без мотиви /ВТЕ/ или с неясни и непълни мотиви /АТЕ/.
Непълният и избирателен анализ на доказателствата /доколкото не са
обсъдени всички събрани доказателства, които имат същественото значение
за това какви са фактите на случилото се/ и необоснованият извод на
районния съд, че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите К. и В.
и на обясненията на подсъдимия, без да са обсъдени съществените
противоречия на тези показания и обяснения с другите доказателства по
делото /гласни и експертизи/ и да се направи извод кои доказателства са
достоверни относно случилото се – за това кой от водачите на двата
автомобила, участвали в ПТП /подсъдимият или св. С./, е бил с автомобила си
в момента на удара в насрещната за него лента за движение, като
съществените противоречия в доказателствата за това обстоятелство е
следвало да даде основание районният съд да изложи ясни и конкретни
мотиви и при обсъждането на цялата доказателствена съвкупност, кои
показания на разпитаните свидетели са достоверни и дали са достоверни
обясненията на подсъдимия за това.
Окръжният съд при така изложеното по-горе намира, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на прокурора и на частните
обвинители /доколкото правата на подсъдимия поради оправдаването му
следва да се приеме, че са защитени/, което процесуално нарушение може да
бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд
и не може да бъде отстранено от настоящата инстанция. Атакуваната присъда
няма мотиви. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в
мотивите на присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали приема това и какви са правните съображения
за взетото решение. Мотивите на съда не трябва да са противоречиви, съдът е
длъжен да изложи към постановената присъда ясни мотиви за взетото
решение, за да могат страните да разберат волята на съда при постановяване
на присъдата, по силата на която е признато за виновно или оправдано дадено
9
лице. Това е гаранция за това вътрешното убеждение на съда да бъде разбрано
от страните и от съда, който контролира съдебния акт, да е ясно как е била
формирана волята на съда. В конкретния случай според въззивния съд не
може да се разберат фактическите и правните съображения на съда при
вземане на решение за оправдаване на подс. Б. по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление против транспорта – въпреки изброяването на две
страници от мотивите на районния съд на събраните в производството
доказателства, необсъждането във връзка със съществените противоречия в
тези доказателства относно мястото на удара, като се изложат мотиви не само
защо по логиката на съдебния състав достоверни са показанията на К. и В. и
обясненията на подсъдимия Б., за които съдът без нужда от експерт е видял
подкрепа във видеозаписа, приложен по делото, а като се обсъдят
противоречията на тези доказателства с показанията на другите разпитани
свидетели, с експертните изводи, за невъзприемането на които районният съд
е следвало да изложи обосновани изводи /а не такива, резултат на
субективната му оценка на факти, които е било нормално да се случат, но за
които не са събрани доказателства, съответно да назначи повторна
експертиза, ако е налице съмнение в експертните изводи поради
същественото им противоречие със субективните възприятия на свидетели за
мястото на удара при ПТП/, сочи на липса на мотиви, защото избирателно и
неясно са обсъждани част от доказателствата, не са изложени мотиви за
всички съществени противоречия в доказателствата и не са направени ясни
изводи кои доказателства районният съд кредитира и кои не и съответно
поради какви съображения.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че е налице съществено
процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото пред РС –
Гоце Делчев – липса на мотиви /не са изложени правните и фактически
съображения на съда по въпросите по чл. 305, ал. 3 НПК вр. чл. 301, ал. 1, т. 1
НПК/, което нарушение е ограничило правата на прокурора и частните
обвинители - да разберат въз основа на какви доказателства съдът е приел при
наличие на съществени противоречия в доказателствата, че подсъдимият
следва да бъде оправдан, защо е прието от противоречивите доказателства, че
настъпилият удар между двете превозни средства е в лентата на подс. Б., че
последният не е предприемал навлизане в насрещната лента за движение при
наличие на доказателства и за това, като няма мотиви защо районният съд не
е възприел експертните изводи на вещото лице по АТЕ и тези по ВТЕ относно
мястото на удара, не е обсъдил експертните изводи във връзка с гласните
доказателства, които са в подкрепа на тези изводи, направил е фактически
изводи без да има събрани доказателства, защото логиката на съдебния състав
давала основание за такива. Липсата на мотиви е абсолютно процесуално
нарушение и основание за отмяна на постановената присъда и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Във връзка с частната жалба на адв. Х. за присъждане на направени
разноски в производството, доколкото произнасянето на дължимостта на
същите от подс. Б. зависи от това дали е признат за виновен или невинен по
10
обвинението, по направеното искане ще следва да се произнесе новият
съдебен състав, който ще разгледа делото при прилагане на разпоредбите на
чл. 189 НПК и чл. 190 НПК.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1 вр с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, точка 2, пр. 1 НПК Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 8731 от 15.02.2022 г., постановена по н.о.х.д.
№ 8/2021 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг
съдебен състав.
Решението не подлежи на проверка по жалба на страните, които се
уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11