РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 03196/20.01.2022г. при регистратурата
на ЧСИ, подадена от З.Д.С.,ЕГН:********** , от град **********, длъжник
по изп. дело № 561/2021г. по описа на Ч********, срещу действия на
съдебния изпълнител изразяващи се насрочване на опис на 26.01.2022г. на
недвижим имот: апартамент, находящ се в град ************. По изложени
доводи за несеквестеруемост на недвижимия имот се иска отмяна на
насрочения опис на имота.
Взискателят по изп. дело „***********, чрез пълномощника си
юрисконсулт П. П. , изразява становище за недопустимост на жалбата ,
поради липса на правен интерес, тъй като описът е отменен с оглед
постигнато между страните съгласие за разсрочено плащане на
задължението от длъжника, а по същество за неоснователна.
Налице са мотиви по чл. 436, ал.3 ГПК от Ч**********, в които
мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
1
доказателства намери следното:
Жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство,
инициирано от взискателя „***********, за събиране на непогасено
доброволно парично задължение в размер от 2699,21 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена през периода
01.01.2016г.-30.04.2018г. в обект на потребление, находящ се в
****************, сумата от 473,02лева, съставляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.01.2016г.-09.01.2019г. , ведно
със законната лихва върху главницата начиная от 09.01.2019г. до
окончателното й изплащане.
Като длъжник в изпълнителното производство жалбоподателката се
явява и легитимирана на основание чл. 435, ал.2, т. 2 ГПК да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестеруемо. Съобразно т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 2013г на
ОСГТК по тълк.д.№ 2/2013г от 26.06.2015г. принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана
върху този обект. В случая след образуване на изпълнителното дело по молба
на взискателя е наложена възбрана върху недвижим имот: апартамент,
находящ се в град ***********, насрочен е опис на имота на 26.01.2022г.,
който не е бил извършен, с оглед постигнато между страните съгласие за
разсрочено плащане на задължението от длъжника.
С жалбата жалбоподателката изразява доводи за несеквестеруемост на
недвижимия имот по смисъла на чл. 444 , т.7 от ГПК , която императивната
разпоредба повелява, че изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това дали длъжникът живее в него.
Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 1 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на
възбрана върху недвижим имот /непотребима вещ/ не е несъвместимо с
неговата несеквестируемост, тъй като тя е средство да го задържи в актива на
имуществото на длъжника.Не е несъвместимо и насрочването/ каквото е
направено в случая/ и извършването/ каквото не е направено към датата на
2
подаване на жалбата от длъжника/ на опис на възбранения имот, защото чрез
него съдебният изпълнител би могъл да прецени на място дали фактическото
му положение отговаря или не на някоя от предпоставките за
несеквестируемост, уредени в текста на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК/ обема на
жилището надхвърля ли жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му и надвишаващата част съответства ли на условията по чл. 39,
ал. 2 ЗС, за да може да бъде продадена/.
Следователно при съобразяване със задължителните разяснения дадени
в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
налага извода, че жалбата на длъжника срещу насочването на
принудителното изпълнение върху недвижим имот, за който твърди, че е
несеквестируем, чрез насрочване на опис се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде
осъдена на заплати на въззиваемата страна „********** разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 03196/20.01.2022г. при
регистратурата на ЧСИ, подадена от З.Д. С., ЕГН:********** , длъжник по
изп. дело № 561/2021г. по описа на Ч*********, срещу действия на съдебния
изпълнител изразяващи се насрочване на 26.01.2022г. на опис на недвижим
имот: апартамент, находящ се в град *************.
ОСЪЖДА З.Д. С.,ЕГН:**********, от град **************, да заплати
на „************** със седалище и адрес на управление
************,сумата от 100 лева-разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4