№ 174
гр. гр.Несебър, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150200252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, Д. Т. С. срещу наказателно постановление № 32/06.04.2022г. на
директора на Б.Д. „Ч.Р.“, с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за
водите, за извършено нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, е наложено наказание „глоба” в
размер на 2000 лв. Жалбоподателят сочи, че не става ясно какво точно е нарушил. Намира, че е
налице „маловажен случай“. Счита, че за същото деяние има образувано досъдебно производство
в Окръжна следствена служба Бургас. Намира, че липсва извършено нарушение. С тези доводи
моли производството да бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, респ. НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – директора на Б.Д. „Ч.Р.“, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е
доказано. Счита, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения. Моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Д. Т. С. е собственик на ПИ с идентификатор ********* находящ се местност „К.“, село Е.,
община Несебър. От св. С.Р. (главен инспектор дирекция „Контрол“ в БДЧР) била извършена
проверка на обекта на 23.09.2021г., при която било констатирано, че в имота е наличен собствен
водоизточник – сондаж, който не е включен в регистъра на БДЧИ по чл. 118г от ЗВ. За
преустановяване на нерегламентираното водовземане на С. били дадени предписания, сред които и
да прекъсне захранващата тръба към резервоара за вода на територията на къмпинга, чрез
затапване, като осигури възможност за пломбиране в срок до 30.09.2021г. В отговор С. подал
1
жалба вх. № СЖ-98 от 29.09.2021г. по описа на БДЧР, в която посочил, че не се намира в
населеното място и не може да спази срока, поради което моли изпълнението да бъде отложено до
30.11.2021г. Подал и отговор от същата дата, в който декларирал, че ще прекъсне основната тръба
към резервоара с възможност за пломбиране. С констативен протокол от № 685 Б от 30.09.2021г.,
изготвен от св. Р., бил постановен отказ за продължаване на срока за изпълнение на
предписанията. Въпреки това с писмо изх. № СЖ-98 А 12 от 08.10.2021г. на С. били дадени
повторно предписания, вкл. (по т. 3) да прекъсна захранваща тръба към резервоари за вода на
територията на къмпинга, чрез затапване и възможност за пломбиране, със срок за изпълнение – до
15.10.2021г. В отговор на 15.10.2021г. С. входирал молба в БДЧР (на л. 18 от делото), в която по
предписанието по т. 3 посочил, че захранващата тръба не е свързана към резервоарите за вода и
такова е било състоянието й и при двете извършени проверки. При тези данни на 30.11.2021г. от
св. Р. бил съставен АУАН № 11 срещу С. за извършено нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ.
АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и в отсъствието на жалбоподателя, тъй
като той не се явил на поканата за съставянето му (на л. 20 от делото). Впоследствие (видно от
докладна записка на 13.12.2021г.) С. не бил открит на адреса си в гр. Поморие за връчване на
АУАН. Видно от констативен протокол от 02.02.2022г. (на л. 28 – л. 29 от делото) при проверка на
10.12.2021г. било пломбирано устието на тръбен кладенец (сондаж), като към 02.02.2022г.
пломбата била без видими следи от външна намеса. При проверката на 02.02.2022г. на С. бил
връчен и АУАН и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство. По случая в ОП Бургас било образувано ДП
№ 106/2021г. – за незаконно изградено водовземно съоръжение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 11 от 30.11.2021г., заповед № 192 от 20.07.2021г. на директора на БДЧР,
писмо със задължителни преписания № СЖ-98/А12 от 08.10.2021г., отговор от 15.10.2021г. на
Д.С., декларация от 14.10.2021г. на Д.С., писмо за съставяне на АУАН от 02.11.2021г., писмо за
връчване на АУАН, докладна записка от 13.12.2021г., констативен протокол № Б-39 от
02.02.2022г., писмо от ОП Бургас, констативен протокол № 685 Б от 30.09.2021г., жалба и отговор
от Д.С. от 29.09.2021г., показанията на свидетелката Р.. От доказателствата по делото се
установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират
помежду си и съдът ги кредитира. Жалбоподателят не оспорва фактите, като неговите възражения
са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на чл. 201, ал. 2 от ЗВ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Нарушението е описано по ясен и недвусмислен начин. За описание на нарушението е било
достатъчно в текста на АУАН и НП да фигурират елементите от фактическия му състав, което е
сторено в настоящия случай. Не се констатират нарушения на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
цитираното от жалбоподателя ДП е образувано за „незаконно изградено водовземно съоръжение“,
докато АУАН и НП са съставени за конкретни предписания на контролните органи, които не са
2
изпълнени – жалбоподателят да прекъсне до 15.10.2021г. захранваща тръба от сондаж в ПИ с
идентификатор ********. Т.е. липсва идентитет между образуваното наказателно и образуваното
административнонаказателно производство и не са били налице основанията за прекратяване на
последното.
Нaстоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Няма спор, че на С. са
дадени задължени предписания със срок за изпълнение до 30.09.2021г. Той е поискал удължаване
на срока, което е отказано, но на практика са му дадени повторни предписания с писмо от
08.10.2021г. (да прекъсне захранващата тръба към резервоара за вода на територията на къмпинга
чрез затапване, като осигури възможност за пломбиране), със срок на изпълнение до 15.10.2021г.
В писмо от същата дата – 15.10.2021г., той изрично е декларирал, че не е изпълнил това
предписание, тъй като захранващата тръба не е свързана към резервоарите за вода и такова е било
състоянието и при двете извършени проверки. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите
директорът на Б.Д. изпълнява държавната политика на басейново ниво, като здава предписания в
рамките на компетентностите си по този закон. При констатирано нерегламентирано водовземане,
напълно в рамките на компетентността по ЗВ на директора на БДЧР е било да издаде предписания
за затапване и осигуряване възможност за пломбиране на захранващата тръба към установените
резервоари за вода. Този извод произтича от разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от ЗВ, според които този
закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като
общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и
съоръжения и целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и опазване на здравето на населението. Посоченото предписание не е оспорено и е
влязло в сила. Както е прието в практиката на касационната инстанция (Решение № 2214 от
19.12.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2675/2019 г.) след като предписанието не е оспорено
и е влязло в сила, то се превръща в стабилен административен акт и е задължително за адресата, а
неизпълнението му съставлява нарушение по чл. 200, т. 31 от ЗВ. Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31
от ЗВ, освен санкционна, е и материална и с посочването й в атакуваното наказателно
постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната
правна квалификация (Решение № 2193 от 18.12.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2558/2019 г.).
Следователно по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, като са събрани данни, че същото е преустановено едва на 10.12.2021г. –
при извършена контролна проверка на място в обекта. Тук следва да се отбележи, че ако е имал
възражения срещу предписанието, жалбоподателят е следвало да изложи същите в процедура по
обжалваното му и след като същото е влязло в сила, не следва в настоящото производство да се
разглеждат възраженията му, че захранващата тръба не е била свързана към резервоарите. Нещо
повече – предписанието не е било за фактическо премахване на тръбата от резервоарите, а за
затапването и осигуряването на възможност за пломбиране, каквито действия безспорно не са
предприети от жалбоподателя в дадения му срок.
За извършеното нарушение в чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ се предвижда наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на
2000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до
извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи е „глоба” в минималния предвиден
3
размер в санкционната норма - 1000 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо, поради което наложената глоба от 2000 лв. следва да бъде намалена до минимално
предвидения размер от 1000 лв. С така наложеното наказание в размер на 1000 лв. ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от
законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения в
достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Този размер отговоря и
на специфичния характер на конкретното нарушение, както и на последващото поведение на
жалбоподателя, тъй като при проверката от 02.02.2022г. е констатирано, че пломбата на БДЧР на
устието на сондажа е без видими следи от външна намеса, цялостна и ненарушена. Следователно
резултатът, целен от контролните органи, е постигнат, макар и след предвидения срок и това
обстоятелство следва да се отчете като съществено за определяне на наказанието към предвидения
минимум. От друга страна не се констатират основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като (с оглед цитираните текстове на чл. 1 и чл. 2 от ЗВ) обществените отношения, които се
охраняват от ЗВ, са от съществено значение. Нарушението не може да се определи като такова с
по-ниска степен на обществена опасност и следва да се обърне внимание, че практически на С. е
дадена втора възможност за изпълнение на предписанията (след като до 30.09.2021г. той не ги е
изпълнил), но въпреки това не се е възползвал от нея и предписанията са изпълнени фактически
около 2 месеца след дадения срок. Тези обстоятелства не могат да се игнорират при преценката за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. В практиката си касационната инстанция също се е произнасяла
в насока, че нарушенията на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ са от съществен характер и нормата на чл. 28
от ЗАНН не следва да се прилага когато липсват съществени отлики от обикновените нарушения
от този вид – в този смисъл Решение № 435 от 16.03.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
3122/2019 г., Решение № 516 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 124/2022 г. и
Решение № 1031 от 3.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1125/2020 г.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„глоба”, като размерът се намали от 2000 лв. на 1000 лв., а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
директора на БДЧР и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
(към който препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
150 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената глоба от 2000 на
1000 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 от
4
ЗАНН). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие
и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите
за разноски преди измененията в чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от
23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на
Б.Д. „Ч.Р.“, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка – арг. от чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на
басейновите дирекции вр. чл. 154, ал. 2 ЗВ вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
По горните правила в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
250 лв. – възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отменената част от НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 32/06.04.2022г. на директора на Б.Д. „Ч.Р.“, с което
на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. **************, на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от
Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, е наложено наказание
„глоба” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2000 лв. на 1000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. **************, да заплати на Б.Д.
„Ч.Р.“, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 75 лв., представляваща направени по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.
ОСЪЖДА Б.Д. „Ч.Р.“ да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.
**************, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата от 250 лв., представляваща
направени по делото разноски - възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отменената част от
НП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5