Р Е Ш
Е Н И Е
№260076
гр. Несебър, 11.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 1065 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
От ищеца „********” ЕАД срещу „С.И.” ЕООД са предявени
искове за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 323,60 лева – за
месечни такси и потребени услуги по договор партида К1025119/27.12.2006г. за
периода 28.10.2016г. – 27.08.2017г., сумата от 2602,05 лева – месечни такси и
потребени услуги по договор партида К1025099/27.12.2006г. за периода
14.10.2016г. – 27.04.2017г., сумата от 763,42 лева – месечни вноски по договор
за закупуване на изплащане по партида К1025099/27.12.2006г., сумата от 654,88
лева - неустойка за изпълнение на договор партида К1025099/27.12.2006г., сумата
от 199,09 лева - за месечни такси и потребени услуги по договор партида К1161859/27.06.2007г.
за периода 28.08.2016г. – 27.04.2017г., сумата от 2661,91 лева - месечни такси
и потребени услуги по договор партида С1504337/27.03.2009г. за периода
21.10.2016 г. – 20.01.2017 г., сумата от 1217,45 лева – месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане по партида С1504337/27.03.2009г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 03.09.2019 г. до изплащане на
задълженията. Ищецът сочи, че между страните бил сключен договор за използване
на мобилни услуги партида К1025119 от 27.12.2006г. Навежда, че за всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали от делни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържали описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. Описват се подробно задължения по този
договор, които според ищеца са незаплатени. Сочи се, че между страните бил
сключен и договор за използване на мобилни услуги партида
К1025099/27.12.2006г., като отново за всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги се сключвали от делни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържали описание на избраните тарифни планове, срокове,
ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или
обезщетения. Посочват се множество телефонни номера, по които били използвани
мобилни услуги във връзка с този договор. Описват се подробно задължения по
този договор, които според ищеца са незаплатени. Посочва се, че на 28.12.2016г.
за част от номерата бил направен пренос към мрежата на друг мобилен оператор и
договорът по отношение на пренесените услуги бил прекратен. Твърди се, че за
мобилни номера ************и ************също бил направен пренос, но срокът на
действия на приложенията – до 28.09.2018г., не е бил изтекъл към момента на
преноса им от 28.12.2016г. Сочи се, че поради тази причина за тези две услуги
ответното дружество дължи неустойка за неспазен срок на действие на договора.
Обръща се внимание, че договорът е продължил действието си за останалите,
непренесени услуги. Твърди се, че към него с пакет за тарифен план от
16.02.2016г. е закупен на изплащане мобилен апарат iPhone6s 16 GB Gold, за
който абонатът не е заплатил месечни вноски в общ размер от 763,42 лв. Развиват
се съображения, че договор К1025099/27.12.2006г. бил прекратен, считано от
18.05.2017г. на основание т. 54.12 от Общите условия, поради забава в
плащанията на абоната. Сочи се, че поради тази причина ответникът дължи
неустойка за неспазен срок на действие. Твърди се, че за неустойките са
издадени три сметки - № ********* от 27.12.2016г. на стойност 254,88 лв. за
номера ************и ********, сметка № ********* от 18.05.2017г. на стойност
200 лв. – фиксирана неустойка за периода 28.06.2015г. – 28.06.2017г. за номер ************и
сметка № ********* на стойност 200 лв. – фиксирана неустойка за периода
28.06.2015г. – 28.06.2017г. за номер **********. Излага се, че между страните
бил сключен и договор партида К1161859/27.06.2007г. отново при идентични
условия, като тези на преходните два договора. Описват се подробно задължения
по този договор, които според ищеца са незаплатени. Твърди се и за сключен
договор по партида С1504337/27.03.2009г. Описват се подробно задължения по този
договор, които според ищеца са незаплатени. Сочи се, че по тази партида в пакет
с тарифен план с мобилния номер ************на 21.01.2016г. е закупен на
изплащане и мобилен апарат iPhone6s 128 GB Space gray, за който следвало да се
заплащат вноски, като не били заплатени такива в размер на 1217,45 лв. С тези
доводи от съда се иска да уважи предявените искове. Претендират се разноски от
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като частично неоснователни.
Потвърждава се, че между страните е имало договорни отношения, но дължимите
суми по тях не са такива. Развиват се съображения срещу претенциите за
неустойки, като същите се атакуват като нищожни поради противоречие със закона.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира, че отношенията между
страните не са между доставчик и потребител по смисъла на ЗЗП, поради което не
следва да се следи служебно от съда за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК. Това е така, тъй като ответникът е юридическо
лице, а потребител по смисъла на ЗЗП може да бъде само физическо лице – в такава
насока и практиката на ВКС напр. Определение № 460 от 07.07.2014г. по ч.т.д. №
3328/2013г. по описа на II търг. отделение на ВКС.
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка
между него и ответника - по договор партида К1025119/27.12.2006г., договор
партида К1025099/27.12.2006г., вкл. договор за закупуване на изплащане на
мобилен апарат iPhone6s 16 GB Gold по партида
К1025099/27.12.2006г., договор партида К1161859/27.06.2007г. и договор партида
С1504337/27.03.2009г., вкл. договор за закупуване на изплащане на мобилен
апарат iPhone6s 128 GB Space gray
по партида С1504337/27.03.2009г. Следва да докаже настъпила изискуемост на
вземанията и размера на претенциите си. При доказването на тези факти
ответникът трябва да докаже, че е погасил задължението.
С
обявения за окончателен без възражения от страните доклад по делото съдът е
отделил като безспорно между тях, че в отношенията им са действали
облигационните връзки, описани в исковата молба. Т.е. по делото не е спорно, че
между страните са действали договор партида К1025119/27.12.2006г., договор
партида К1025099/27.12.2006г., вкл. договор за закупуване на изплащане на
мобилен апарат iPhone6s 16 GB Gold по партида
К1025099/27.12.2006г., договор партида К1161859/27.06.2007г. и договор партида
С1504337/27.03.2009г., вкл. договор за закупуване на изплащане на мобилен
апарат iPhone6s 128 GB Space gray
по партида С1504337/27.03.2009г. Този факт се потвърждава и от приложените към
исковата молба договори, ведно с приложенията към тях (на л. 13 – л. 33 от
делото).
Доказа
се, че по всички тези договори от ищеца са издавани множество фактури (на л. 34
– л. 212 от делото). Основното възражение на ответника е, че през 2018г.
разчетите между двете дружества са закрити. Ответникът основава възражението си
на подробни счетоводни регистри, представени към отговора на исковата молба (на
л. 234 – л. 245 от делото). Във връзка с тези възражения по делото е изслушвана
и приета съдебно-икономическа експертиза (на л. 309 – л. 339 от делото). От
разпита на вещото лице и от посоченото в експертизата се установява, че от
счетоводството на дружеството ответник на експерта не са представени исканите
документи. Вещото лице е работило по приложените към отговора на исковата молба
счетоводни справки. В хода на производството ответникът многократно е приканван
от съда да даде необходимото съдействие на вещото лице, като са му указвани и
последиците по чл. 161 от ГПК. Въпреки това на вещото лице не са представени
счетоводни документи. От заключението на вещото лице се установява, че част от
фактурите, предмет на съдебния спор, са осчетоводени при ответника като разход,
като в справките на ответното дружество е осчетоводено плащане в брой на
02.01.2018г. към ищеца с пари от касата на „С.и.“ ЕООД, като е дебитирана
сметка 401 „Доставчици“ и е кредитирана сметка 422 „Подотчетни лица“.
Документите по плащането се съхраняват в папка „Каса“. Както става ясно от
разпита на вещото лице, не са му предоставени нито документите в папка „Каса“,
нито платежни документи, които да удостоверяват предаването на сумите от т.
нар. „подотчетно лице“ на дружеството ищец, нито документи, с които това лице
се отчита пред ответника. Ето защо тези осчетоводени от ответника плащания не
се доказват по делото от него въпреки разпределената доказателствена тежест да
докаже, че е погасил задълженията си. Приложените към отговора на исковата
молба счетоводни справки, по които е работило вещото лице, не доказват плащане,
тъй като с тях се установява единствено, че парите са изведени от касата на
дружеството и предадени на подотчетно лице, но не се установява да са
достигнали до ищеца и с тях да са погасени задължения към него.
Същевременно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от приложените към
исковата молба фактури (неоспорени от ответника) се установява, че на ответника
са представени услуги, които са фактурирани и редовно осчетоводени при ищеца,
както следва: 323,60 лева – за месечни такси и потребени услуги по договор
партида К1025119/27.12.2006г. за периода 28.10.2016г. – 27.08.2017г., 2602,05
лева – месечни такси и потребени услуги по договор партида
К1025099/27.12.2006г. за периода 14.10.2016г. – 27.04.2017г., 763,42 лева –
месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по партида
К1025099/27.12.2006г., 199,09 лева - месечни такси и потребени услуги по
договор партида К1161859/27.06.2007г. за периода 28.08.2016г. – 27.04.2017г.,
2661,91 лева - месечни такси и потребени услуги по договор партида
С1504337/27.03.2009г. за периода 21.10.2016 г. – 20.01.2017 г., 1217,45 лева –
месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по партида
С1504337/27.03.2009г.
Налага
се извод, че всички елементи от фактическия състав на предявените искове за
главница са доказани по настоящото дело. Както се посочи – при доказването им
ответникът не е доказал плащането на тези суми. Ето защо исковете следва да
бъдат уважени изцяло за посочените суми.
По
предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и
ответника - по договор партида К1025099/27.12.2006г., реализиране на
фактическите състави на отделните претендирани неустойки по договора, размерът
на неустойките и изискуемост на вземането.
В
молба с вх. № 1778 от 25.02.2020г. по описа на Районен съд Несебър ищецът сочи,
че за мобилни номера ************и ********са начислени фиксирани неустойки, но
в архива на мобилния оператор не се откриват приложенията от 28.06.2015г., с
които са активирани тарифните планове за тях. По реда на чл. 190 от ГПК съдът е
изискал тези приложения от ответника, но същите не са представени.
Както
се посочи в доказателствена тежест на ищеца е било да докаже реализиране на фактическите
състави на отделните претендирани неустойки по договора, като на първо място е
следвало да докаже, че същите са уговорени в посочения вид. Ищецът твърди, че
неустойките са уговорени с подписани от страните приложения, но не представя
такива по делото. Ето защо въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът
не е доказал претенцията си за неустойки, свързани с мобилни номера ************и
**********. В случая не могат да се приложат и последиците на чл. 161 вр. чл.
190, ал. 2 от ГПК, тъй като става въпрос за двустранно подписани документи, а
не за документи, които се намират единствено в държане на ответника. Ето защо
съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че
такива документи са налице и да ги представи. След като това не е доказано, то
искът за фиксирана неустойка относно мобилни номера ************и ********(по
200 лв. за всеки номер) следва да бъде отхвърлен само на това основание.
Що
се отнася до претенцията от 254,88 лв., неустойка начислена по сметка №
********* от 27.12.2016г. за мобилни номера ************и ********, ищецът
основава претенцията си на чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 28.09.2016г., като
твърди, че неустойките са начислени поради неспазен срок на ползване на тези
два номера – направен пренос към мрежата на друг мобилен оператор. От ответника
е направено възражение за нищожност на клаузата за неустойка.
Съдът
констатира, че клаузата за неустойка, на която ищецът основава претенцията си
(на л. 15 от делото), предвижда начисляване на неустойка при прекратяване на
договора – в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
договора. Съдът намира, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави.
Уговорките за неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договор с
продължително изпълнение (какъвто е настоящият) следва да съобразяват съдържанието
на възможните за кредитора пропуснати ползи, които обективно не са аналогични
на дължимите месечни такси, тъй като не същите съизмеряват печалбата на
търговеца, а само последната, извън помесечно дължими в изпълнение насрещната
му престация разходи, би била действително пропуснатата полза (Определение №
128 от 20.03.2019г. по т.д. № 2368/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС). В
каузалната си практика по различни видове договори с продължително изпълнение върховната
инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че уговорката за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, определена в размер на вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г. по описа на I търг. отделение на ВКС,
касаещо договор за наем, Решение № 193 от 09.05.2016г. по търг. дело №
2659/2014г. по описа на I
търг. отделение на ВКС, касаещо договор за лизинг). Доколкото настоящият
договор също е за периодично изпълнение и с оглед задължителните постановки на
съдебната практика, цитирана по-горе, съдът намира, че претендираните неустойки
се основават на клауза от договора, която противоречи на добрите нрави. Ето
защо възражението на ответника е неоснователно и неустойката от 254,88 лв. не
се дължи от него.
С
оглед всичко изложено до тук искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на спора
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. По отношение на разноските от заповедното
производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен
диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 638,61 лв. –
разноски от заповедното производство. В исковата производство ищецът е направил
разноски в размер на 792,11 лв., като съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 730,52 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „С.И.“ ЕООД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление к. к. Слънчев бряг - Запад,
Централна алея - х. С, дължи на „********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 323,60
лева, представлява стойността на месечни такси и потребени услуги по договор
партида К1025119/27.12.2006г. за периода 28.10.2016г. – 27.08.2017г., сумата от
2602,05 лева, представлява стойността на месечни такси и потребени услуги по
договор партида К1025099/27.12.2006г. за периода 14.10.2016г. – 27.04.2017г.,
сумата от 763,42 лева, представлява стойността на месечни вноски по договор за
закупуване на изплащане по партида К1025099/27.12.2006г., сумата от 199,09
лева, представлява стойността на месечни такси и потребени услуги по договор
партида К1161859/27.06.2007г. за периода 28.08.2016г. – 27.04.2017г., сумата от
2661,91 лева, представлява стойността на месечни такси и потребени услуги по
договор партида С1504337/27.03.2009г. за периода 21.10.2016 г. – 20.01.2017г.,
сумата от 1217,45 лева, представлява стойността на месечни вноски по договор за
закупуване на изплащане по партида С1504337/27.03.2009г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 03.09.2019г. до изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление к. к. Слънчев бряг - Запад, Централна алея -
х. С, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 654,88
лева - неустойка за неизпълнение на договор партида К1025099/27.12.2006г., ведно
със законната лихва, считано от 03.09.2019г. до изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление к. к. Слънчев бряг - Запад, Централна алея - х. С, да заплати
на „„********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 638,61 лв., представляваща
направените по ч.гр.д. № 853/2019г. по описа на Районен съд Несебър разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление к. к. Слънчев бряг - Запад, Централна алея - х. С, да заплати
на „„********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 730,52
лв., представляваща направените по настоящото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: