М О
Т И В И
към присъда №
153/22.05.2018 г.
по НОХД № 2720 по описа на
2017 година на
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
Против подсъдимия Ж.И.К.,
ЕГН **********,*** е възвела обвинение по чл.183 ал.1 от НК за това, че за
периода от месец октомври 2013 година до месец октомври 2016 година, след като
бил осъден с решение по гражданско дело № 13341/2011 г. по описа на Районен съд
Варна, VIII състав, влязло
в законна сила на 03.12.2011 г., да заплаща за детето си Ж. Ж. К. с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 120 лева месечно, с падеж до 5-то число на
месеца, за който се отнасят, чрез неговата майка и законен представител Е.В.Г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
- 37 месечни вноски по 120 лева всяка, всичко на обща стойност 4 440 лева.
Съдебното производство
бе насрочено за разглеждане при условията на глава XXVII от НПК с предварително изслушване на страните. Тъй като бе започнато
съдебното следствие преди измененията в НПК от 05.11.2017 г., съдебното
производство продължи по старата процедура без разпоредително заседание. Съгласно
изискванията на чл.372 ал.2 от НПК от Адвокатска колегия Варна бе изискано да
определи адвокат за оказване на правна помощ на подсъдимия Ж.И.К.. В съдебно
заседание подсъдимият К. изяви желание съдебното производство да бъде проведено
по общия ред и отказа да му бъде назначен служебен защитник.
В съдебно заседание Е.Г.
като родител и законен представител на Ж. Ж. К. депозира молба за конституиране
като частен обвинител по делото. Съдът
счете, че молбата е подадена своевременно от процесуално легитимно лице,
отговаря на изискванията на НПК, поради което конституира Е.В.Г. като майка и
законен представител на Ж. Ж. К. като частен обвинител по делото.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението, посочва, че
подсъдимият К. през инкриминирания период е извършвал заплащания по издръжката
на детето си Ж., като в отделни месеци е привеждал суми по-малки от размера на издръжката,
в други месеци е привеждал цялата сума или дори суми над нея, а в някои месеци
не е привеждал никакви суми. Посочва, че в резултат на такива плащанията през
периода от цялата сума от 4 440 лева, за която е повдигнато обвинение на К.,
той не е изплатил сумата от 304,89 лева, която се равнява на повече от две
месечни вноски. Настоява за признаване на подсъдимия К. за виновен и налагане
на наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Частният обвинител
поддържа обвинението, пледира за признаване на подсъдимия К. за виновен и
налагане на наказание по вид и размер по преценка на съда.
Подсъдимият К.
ангажира личното си участие в наказателния процес. При разпитите по време на
досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимия прави самопризнания,
като признава вината си, но посочва, че е изплатил голямата част от
задълженията си за издръжка. В последната си дума предоставя на съда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На подсъдимият Ж.И.К. в
резултат на съвместното му съжителство със свидетелката Е.В.Г. се родило едно
дете – Ж. Ж. К., родена на *** г. С решение № 4465 от 17.11.2011 г., влязло в
сила на 03.12.2011 г. по гражданско дело № 13341/2011 г. по описа на ВРС,
подсъдимият Ж.И.К. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Ж. в
размер на 120 лева до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. Издръжката следвало да заплаща чрез майката и законна
представителка на детето – св.Е.Г..
След постановяване на
решението, от месец октомври 2013 година подсъдимият Ж.И.К. не изплащал редовно
издръжката на детето си.
В хода на съдебното
производство бе изискана и приложена писмена справка от „И.“АД за движението по
сметка IBAN *** Е.В.Г.. От „И.“АД бе изискана и приложена и справка относно наредените суми
от лицата Ж.И.К. и Д.С.В. по сметка IBAN *** Е.В.Г.. От справките е видно, че за периода от
01.10.2013 г. до 01.10.2016 г. по сметката на Г. са постъпили суми с наредители Районен съд Варна по изпълнително дело № 2276/12
г., Ж.И.К. и Д.С. В. за издръжка общо в размер на 4 135,11 лева.
От процесуалният
представител на частния обвинител бе представено и приобщено към делото
извлечение от банковата сметка на Е.В.Г. в „И.“АД за периода от 01.01.2013 г. до 19.07.2017 г.
От
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна бе изискана справка какви
суми са постъпили по изпълнително дело № 2276/12 г. за периода месец октомври
2013 година – месец октомври 2016 година за изплащане на издръжка на детето Ж. Ж.
К.. От писмо изх.№ 14559 от 02.04.2018
г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна е видно, че
изпълнителното дело е изпратена на частен съдебен изпълнител Л. Т. и е
образувано при нея под № 40/2018 година.
С писмо
изх.№ 1377 от 02.05.2018 г. частен съдебен изпълнител Л. Т. ни уведомява, че по
изпълнително дело № 20187130400040 не са постъпвали суми.
В съдебно заседание бе
назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че:
-
Размерът на общата сума на издръжката, която
подсъдимият К. дължи за периода от месец октомври 2013 година до месец октомври
2016 година е 4 440 лева;
-
През периода от 01.10.2013 година до 01.10.2016 г.
подсъдимият К. е внасял суми за изплащане на дължимите месечни издръжки по
изпълнително дело № 2276/2012 г. по описа на Районен съд Варна.
От представеното
Удостоверение изх.№ 4008-03-136 от 16.10.2017 г. от Национален осигурителен
институт, Териториално поделение Варна е видно, че Ж.И.К. през периода месец
октомври 2013 година – месец октомври 2016 година не е получавал парични
обезщетения за безработица.
Според писмо изх.№
45861-1/12.10.2017 г. на Териториална дирекция на НАП Варна е видно, че за 2013
година подсъдимият К. е получил сумата от 942,64 лв. като доходи от продажба
или замяна на движимо имущество, за 2014, 2015 и 2016 година няма данни за
изплатени суми или удържани данъци и че притежава декларирани недвижими имоти
апартамент в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.117 вх.6 ет.5 ап.13 и земя в гр.Варна,
местност „Ментеше“.
От писмо рег.№
10-03-664 от 12.10.2017 г. на Агенция по заетостта, Дирекция „Регионална служба
по заетостта“ Варна е видно, че подсъдимият К. е бил регистриран като търсещо
работа лице за периода от 22.05.2012 г. до 10.12.2013 г.
Разпитана в съдебно
заседание св.Д.С.В. твърди, че по молба на подсъдимият К. той ѝ привеждал
на нея от чужбина парични суми, които тя внасяла по сметка на Е.Г. за издръжка
на детето. Не може да уточни периода, но е привеждала различни суми всеки месец
– по 30, 60, 120 лева. Сумите тя внасяла лично по сметката на Г. в Инвестбанк или ги привеждала чрез Изипей
отново по тази сметка. Не може да представи документи за тези преводи, тъй като
ги е предала на подсъдимия.
В съдебно заседание бе
разпитан в качеството на свидетел С.С.С., домоуправител
на вх.6 в бл.117 на ж.к.“Младост“, в който се намира апартамента, собственост
на подсъдимия. Според св.С. той познава подсъдимия, но не може да каже дали
през последните 5-6 години апартамента е отдаван под наем.
По искане на частния
тъжител бе разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел Х. Н. М.. М.
свидетелства, че познава подсъдимия, ходел е в дома му. През 2014 година
подсъдимият живеел в Кипър, работел като таксиметров шофьор и двамата
контактували често по вайбър.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – обяснения от подсъдимия К.;
свидетелските показания, дадени на досъдебното и съдебното производство; писмена
справка от „И.“АД за движението по сметка IBAN *** Е.В.Г.; Решение № 4465 от 17.11.2011 г. по гражданско
дело № 13341/2011 г. на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 03.12.2011
г.; писмо изх.№ 45861-1/12.10.2017 г. на Териториална
дирекция на НАП Варна; писмо рег.№ 10-03-664 от
12.10.2017 г. на Агенция по заетостта, Дирекция „Регионална служба по
заетостта“ Варна; Удостоверение изх.№ 4008-03-136 от 16.10.2017 г. от
Национален осигурителен институт, Териториално поделение Варна; писмо изх.№ 14559 от 02.04.2018 г. на Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд Варна; писмо
изх.№ 1377 от 02.05.2018 г. на частен съдебен изпълнител Л. Т.; заключение на
съдебно-оценителна експертиза и бюлетин за съдимост.
При преценка на
доказателствата, съдът намира, че те са релевантни, способстващи за изясняване
на обективната истина, логически свързани и непротиворечиви, не се оспорват от
страните, поради което се кредитират от съда.
Съдът счита, че в
случая неправилно е определена дължимата сума на издръжка от подсъдимия К.
спрямо дъщеря му Жанет Ж. К., като в обвинението е включена цялата сума за 37
месечни вноски по 120 лева всяка всичко на обща стойност 4 440 лева за периода
от месец октомври 2013 година до месец октомври 2016 година, без да се вземе
предвид, че през този период той периодично е заплащал суми по издръжката. От
приложените справки от „И.“АД за движението по сметка IBAN *** Е.В.Г. е видно, че през този период са внесени суми за
издръжка на детето в размер на 4 135,11 лева. Неизплатена е останала сумата
единствено от 304,89 лева, която надвишава размера на две месечни вноски по 120
лева и за тази сума подсъдимият К. следва на носи отговорност.
С оглед на така
установеното, съдът приема, че подсъдимият Ж.И.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец октомври 2013 година до месец октомври 2016 година включително
в гр.Варна, след като бил осъден с решение по гражданско дело № 13341/2011 г.
на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 03.12.2011 г., да заплаща на
детето си Ж. Ж. К., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120 лева с
падеж до 5-то число на месеца, за който се отнасят, чрез неговата майка и
законен представител Е.В.Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски с обща стойност на неизплатените задължения в
размер на 304,89 лева.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
неосъждано. Подсъдимият Ж.И.К. е български гражданин, със средно образование,
разведен, не работи.
Деянието е извършено
умишлено под формата на пряк умисъл. Изпълнителната форма включва бездействие.
Причини за
извършването на престъплението – несъзнателно отношение към родителските
задължения.
При определяне на наказанието
на подсъдимия К., на основание чл.54 от НК, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние към минималния размер, а от друга
страна личността на дееца – наличието на обективни пречки за изпълнение на
задължението, съдействие за разкриване на обективната истина и критично
отношение към извършеното. От друга страна съдът отчете продължителния период,
през който подсъдимият не е изпълнявал редовно задължението си – 37 месеца.
В този смисъл съдът като призна подсъдимия Ж.И.К. за виновен в извършване
на деянието по чл.183
ал.1 от НК за сумата от 304,89 лева, като го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за сумата от 4 440 лева
и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от 3 години.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и
специалната превенция.
По тези съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: