Решение по дело №4936/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3935
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Магдалена Давидова Янева
Дело: 20223110104936
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3935
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110104936 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД срещу Е. С. Е., в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1025.05 лева,
представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер
1115600 за периода от 17.05.2015г. до 18.03.2019г., за обект, находящ се в гр. *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 315.13
лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено
за периода 17.05.2015г. до 18.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 год. по по ч.гр. дело № 11892/2021г. по описа на ВРС, 34-ти състав.
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, чрез
процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр.
*********, абонатен № 1115600, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е
заплатил. Твърди се, че за периода 17.05.2015г. до 18.03.2019г., ответникът дължи сумата
общо в размер на 679.18 лев1025.05 лева за предоставени му водоснабдителни и
канализационни услуги, ведно с лихва за забава в размер на 315.13 лева. Поради неплащане
на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед горното за ищеца се
е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника
дължимостта горните суми. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
1
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е. С. Е., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Прави възражение за погасяване по давност на
част от задълженията, начислени с процесните фактури, в това число и аксецорното
вземане. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 4284/19.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11982/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 34-ти състав, е
разпоредил длъжникът Е. С. Е. да заплати на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД
сумата от 1025.05 лева (хиляда двадесет и пет лева и пет стотинки), представляваща
незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1115600, за периода
от 17.09.2015г. до 18.03.2019г., за обект, находящ се в гр. *********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 315.13 лева (триста и
петнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горното задължение, начислено за периода 23.07.2017г. до 12.03.2020г.,
включително и от 10.04.2020г. до 12.08.2021г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложената на л. 60-61 от делото справка по лица, че в Служба по
вписванията-Варна под акт № 67, том 50, дв.вх.рег. № 19037/18.08.2015г. е вписан договор за
покупко-продажба, с който Е. С. Е. и Назмие Ахмед Хасан са придобила собствеността
върху жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в гр. *********.
Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатен № 1115600,
потребител – Е. С. Е., за адрес: гр. ********* (л. 62 и л. 63). В карнета за времето от
17.09.2015г.-18.03.2019г. са отразени показанията на водомера и консумираната вода в
куб.м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня на
съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен период. Срещу
показанието, отчетено на 23.05.2018г. е налице положен подпис в графа потребител, като
отчетеното показание от водомера е 280.
Пробщен към доказателствения материал по делото е констативен протокол от
15.01.2019г., в който длъжностни лица при ищцовото дружество са посочили, че
потребителят в периода 23.05.2018г. – 15.01.2019г. е отказал достъп за отчет на водомера.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Варна (л. 31-36), одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на
ДКЕВР. Приложени са и решения на КЕВР за ценообразуване на ВиК услугите,
предоставяни от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
2
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия
закон, съставът на Варненския районен съд прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Предмет на
установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена заповедта, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Или, в
контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партиди с
абонатен № 1115600 за имот, находящ се в гр. Варна, гр. *********, които отношенията са
регулирани от публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, както и
стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размера на
мораторната лихва върху главниците.
От коментираната по-горе справка от имотния регистър се установи, че Е. С. Е. е
придобил собствеността върху сграда с административен адрес гр. *********.
Следователно, последният, в качеството му на съсобственик на имота, е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД – съобразно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, в който смисъл е даденото легално
определение на потребител в § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. От момента на придобиване на собствеността между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги
за питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК оператор, до ответника, като собственик на
водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2014г. (действащи в процесния период 2016 г. – 2020 г.), както и в тези на
Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004г.
(Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна
вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
3
посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От обсъденото съдържание на приобщения карнет е видно, че последният положен
подпис в графата за потребител е от дата 23.05.2018г. Доколкото автентичността на
карнетния лист, представляващ частен свидетелстващ документ, не е оспорена от ответната
страна, съдът приема, че документът е подписан от абоната или негов представител, с което
са приети начислените до тази дата количества вода, респ. същите са реално доставени и
потребени в процесния период от 17.09.2015г. до 23.05.2018г.
След тази дата, няма подпис, поради което и записванията в него за периода след
23.05.2018г. до 18.03.2019г. не се ползват с обвързваща доказателствена сила. За този период
ищцовото дружество е начислявало служебно количество вода.
Според разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4, потребителите са длъжни да осигурят
достъп на оператира, включително в жилищата си, за извършване на отчет на водомера.
Съгласно ал. 5 на цитираната норма от Наредба № 4, при отказ на потребиля да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностно лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на оператора, като в ал. 6 е предвидено, че в тези случаи разходът се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен отчет по
алинея 1. В същия смисъл е и предвиденото в чл. 24, ал. 4 и 49 от Общите условия.
Анализът на представените от ищеца доказателства и в частност констативния протокол,
установят отказ на потребителя за осигуряване на достъп за извършване на отчет на
водомера, като ответникът не е оспорил реда на изчисляване на служебно начисленото му
количество вода 23.05.2018г. до 18.03.2019г., поради което и следва да се приеме, че и това
количество вода е дължимо.
В обобщение, съдът намира, че ВиК дружество установи по несъмнен начин
вземането си за предоставени и ползвани ВиК услуги за времето от 17.09.2015г. до
18.03.2019г.
С оглед положителния правен извод за този период, съдът дължи произнасяне по
направеното възражение за погасяване по давност на вземането. Съгласно разясненията
дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай
претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които
се покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради
което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
4
Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Задължението на Е. за заплащане на предоставените услуги в периода от
17.09.2015г. до 23.05.2018г. е станало изискуемо с изтичане на 30-дневния срок за плащане
от издаване на съответните фактури за периода 21.04.2018г. – 23.05.2018г., като по-най
късно издадената такава - фактура № ********** от 23.05.2018г., е изтекъл на 23.06.2021г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 17.08.2021г. (съгласно
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), или след
изтичане на давностния срок, станало на 23.06.2021г. Следователно, независимо, че
задължението на ответника за периода от 17.09.2015г. до 23.05.2018г. съществува,
неупражняването на субективното право на ищцата в законния срок да иска изпълнението
му има за последица погасяването на това право по давност. При това положение и искът за
установяване дължимостта на това вземане се явява неоснователен. За вземанията,
начислени с издадените фактури за периода 27.07.2018г.-21.03.2019г., тригодишният
давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което и
възражението на ответника се явява неоснователно.
Прочие, съдът намира, че искът за установяване съществуването на вземането на
ищеца се явява основателен за сумата от 541.11 лева, представляваща стойност на
консумирана и незаплатена вода за периода 27.07.2018г.-21.03.2019г., за която са издадени
фактури №№ **********/27.07.2018г. за сумата от 59.47 лева; **********/27.08.2018г. за
сумата от 59.47 лева; **********/19.09.2018г. за сумата от 59.47 лева;
**********/29.10.2018г. за сумата от 59.47 лева; **********/22.11.2018г. за сумата от 59.47
лева; **********/27.12.2018г. за сумата от 59.47 лева; **********/23.01.2019г. за сумата от
60.49 лева; **********/25.02.2019г. за сумата от 61.90 лева; **********/21.03.2019г. за
сумата от 61.90 лева и като такъв следва да бъде уважен. За сумата от 483.94 лева, начислена
като главница за незаплатена цена на предоставено количество вода за периода от
17.09.2015г. до 23.05.2018г. – претенцията следва да бъде отхвърлена.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на цената на доставените му ВиК усулги по издадените фактури за периода от 27.07.2018г.-
21.03.2019г., считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на
съответната фактура. Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси” лихвата
за забава възлиза в общ размер на 135.12 лева, до който размер претенцията следва да бъде
уважена.
С оглед акцесорния характер на претенцията и предвид формираният извод за
5
неоснователност на главното вземане по фактурите за периода от 17.09.2015г. до
23.05.2018г., то и искът за лихви също се явява неоснователен и като такъв също следва да
бъде отхвърлен – за разликата над 135.12 лева до 315.13 лева.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат
общо в размер на 38.75 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за
заплатена държавна такса, възнаграждение за назначаване на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от иска, възлизат на
213.54 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33
срещу Eмил С. Е., ЕГН **********, от гр. *********, че ответникът Eмил С. Е. ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД сума в размер на 541.11 лева (петстотин
четиридесет и един лева и единадесет стотинки), представляваща общ сбор на дължима и
незаплатена цена на ВиК услуги за абонатен номер № 1115600, за периода от 27.07.2018г. -
21.03.2019г., за обект, находящ се в гр. *********, за която са издадени фактури №№
**********/27.07.2018г. за сумата от 59.47 лева; **********/27.08.2018г. за сумата от 59.47
лева; **********/19.09.2018г. за сумата от 59.47 лева; **********/29.10.2018г. за сумата от
59.47 лева; **********/22.11.2018г. за сумата от 59.47 лева; **********/27.12.2018г. за
сумата от 59.47 лева; **********/23.01.2019г. за сумата от 60.49 лева;
**********/25.02.2019г. за сумата от 61.90 лева; **********/21.03.2019г. за сумата от 61.90
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 135.12 лева (сто
тридесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва за забавено плащане
на горното задължение, начислена от деня следващ падежа на всяка една фактура до
12.08.2021г., за които суми е издадена заповед № 4284/19.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11982/2021г., по описа на ВРС, 34-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 541.11 лева до предявения размер
от 1025.05 лева, претендирана като незаплатена цена на ВиК услуги за периода от
17.09.2015г. до 23.05.2018г., както и за разликата над 135.12 лева до предявения размер
от 315.13 лева, претендиран като лихва за забава върху горните задъжения, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, от гр. *********, да заплати на
6
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, сумата от 38.75 лева (тридесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното
производство и 213.54 лева (двеста и тринадесет стотинки и петдесет и четири лева),
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Р. Г. Д. от АК – гр. Варна възнаграждение в размер на
300.00 лева (триста лева), с оглед осъществената защита като особен представител в първа
инстанция на ответника Е. С. Е., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7