РЕШЕНИЕ

 

№ 3333                                          29.07.2013г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                     І граждански състав

 

На двадесет и девети юли                    две хиляди и тринадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и трети юли 2013г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИС. КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2776 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване с.Г., общ.П., ул.”***” № , твърди, че е полагал труд по валидно възникнало трудово правоотношение при ответния Е.т. Б.В.К. с фирма “М.-Б.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., кв.”К.”, ул.”С.” № , но не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение за периода м. май – м. август 2011г. в размер на сумата от 1519,99 лв. Претендира също така в настоящото производство и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2011 г., което обезщетение твърди да не му е изплатено от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 15.08.2011г.

С оглед изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати неизплатените трудови възнаграждения в размер на 1519,99лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 136,93лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като се претендират и направените в настоящото производство разноски.

В предоставения му срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание не оспорва дължимостта на сумите.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудов договор № 68/ 19.04.2011г. и препис от трудова книжка, се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 68 от 19.04.2011г. като “***” с основно месечно трудово възнаграждение от 478лв., както и допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка прослужена година.

Не се спори между страните, а и от представения по делото препис от трудова книжка, се установява, че трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 15.08.2011г., на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда.

Ищецът претендира неизплатено от работодателя трудово възнаграждение за периода от м.май до м.август 2011г. в общ размер на 1519,99лв. Не се оспорва от ответника твърдението на ищеца за неизплатено трудово възнаграждение за процесние месеци, а и доказателство в тази насока се явява заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л.Б.В., неоспорено от страните и възприето от съда. От същото се установява, че размерът на неизплатените трудови възнаграждения за процесните месеци след приспадане на нормативно установените удръжки възлиза на 1519,99лв., поради което и тези претенции следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главната претенция, следва да се уважи и акцесорната такава по чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на главниците, ведно със законната лихва върху тях, считано от 15.02.2013г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане.

Относно иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – ответникът не твърди и не доказва ищецът да е ползвал отпуск в размер на 6 дни за 2011г., полагаем се пропорционално на времето на съществуване на трудовото правоотношение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на обезщетението за неползван отпуск възлиза на 136,93лв., след приспадане на нормативно установените удръжки. Ето защо искът ще се уважи изцяло. Главницата ще се присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

При лежаща върху ответника доказателствена тежест, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, да установи погасяване на задълженията за заплащане на процесните трудови възнаграждения и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. В заключението си експертът е посочил, че при извършената при ответника проверка не са му били представени доказателства за осъществени плащания в полза на ищеца на процесните суми. Ето защо исковете ще се уважат изцяло.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като в приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено и посочено, че е заплатено такова в размер на 300лв., която сума ще се присъди. Ответникът не претендира разноски.

          При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 110,80лв., както и сумата от 40лв. -разноски за ССЕ.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

         ОСЪЖДА Е.т. Б.В.К. с фирма “М.-Б.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., кв.”К.”, ул.”С.” № , да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване с.Г., общ.П., ул.”***” № , сумата от 1519,99лв./хиляда петстотин и деветнадесет лева и 99ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за периода м.май 2011г.– м.август 2011г.вкл., съответно в размер на 417,42лв. за м.май 2011г., на 360,49лв. за м.юни 2011г., на 417,42лв. за м.юли 2011г., на 324,66лв. за м.август 2011г., след приспадане на нормативно установените удръжки, сумата от 136,93лв./сто тридесет и шест лева и 93ст./, представляваща обезщетение на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуск от 6дни за 2011г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 15.08.2011г.,след приспадане на нормативно установените удръжки върху това обезщетение, ведно със законната лихва върху главниците от 15.02.2013г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 300лв./триста лева/ - разноски.

         ОСЪЖДА  Е.т. Б.В.К. с фирма “М.-Б.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., кв.”К.”, ул.”С.” № , да заплати в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата от 110,80лв./сто и десет лева и 80ст./ - държавна такса и сумата от 40лв./четиридесет лева/ - разноски за ССЕ.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК