М О Т И
В И
по НОХД №
774/2015год., І н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала
обвинение против подсъдимите П.Н.Б., Г.И.К. и Т.З.И., в това че на 24.07.2014 г. в гр. Пловдив в съучастие като
съизвършители са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото като деянието им по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатите на
подсъдимите обвинение изцяло. Предлага да им бъде
наложено наказание лишаване от свобода около една година като намира, че са
налице и основанията за приложение на чл.66, ал.1 НК.
По делото не бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, но пострадалата Н.А.С. бе
конституирана като частен обвинител. Нейният повереник
намира обвинението за доказано и се солидаризила с представителя на държавното
обвинение досежно предложеното наказание за дейците. Самата
С. настоява за ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимите, а да не се
прилага чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимите намират, че не са извършили
вмененото им престъпление. Лично и чрез своите
защитници настояват да бъдат оправдани. Застъпват
тезата, че в случая изцяло е налице личен мотив за извършеното деяние, което
според тях изключва възможността извършеното да покрива състава на
престъплението „хулиганство”. Все пак алтернативно се
застъпва тезата, че ако е извършено такова, то не са налице квалифициращите признаци
по ал.2 на чл.325 НК – „изключителен цинизъм и дързост”, поради което в случай
на осъдителна присъда настояват за освобождаване от наказателна отговорност на
тримата подсъдими с приложение на административнонаказателна такава по реда на
чл.78а НК. Съответно пледират за минимална по размер
глоба.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.Н.Б. е роден на ***г***, живущ ***. Той е б.,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, безработен, с
ЕГН **********.
Подсъдимият Г.И.К. е
роден на ***г***. Той е
б., български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.З.И. е
роден на ***г***, живущ ***. той е б., български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.
Подс.Б. поддържал
интимна връзка със свид.Н.С. в последните три
години като последната включително живеела в дома му, макар да не преспивала
всяка вечер там. Същевременно свид.С. поддържала интимна връзка и с поне още едно лице –
свид.П.Д.. Последния от своя страна знаел за още една нейна връзка с
неустановено по настоящото дело лице – „Р.” или „Р.”. От друга страна не знаел за връзката на С. с подс.Б. до м.май 2014г. Тогава научил, че тя има
такава и с него. Въпреки това формално не показал ревност пред С.. Последната решила да прекрати връзката си с подс.Б., но той пък от своя страна реагирал болезнено. Разбрал, че приятелката му е поддържала паралелно интимна връзка
със свид.Д. и по този повод решил да си
отмъсти. На 23.07.14г. все
пак решил да се срещне със свмид.Д., което и сторил в дома на последния. там отишъл заедно с майка си – свид.Б. Д. Б.. В разговор със свидетеля се затвърдило
убеждението му, че свид.С. следва да бъде
унизена публично. Допълнително се ядосал и на показани му
снимки от забавления между свид.Д. и свид.С. на телефона на първия. На следващия ден – 24.07.15г.,
в късния следобед подс.Б., придружен от подсъдимите К. и И., отново посетил
дома на свид.П.Д.. Започнало обсъждане на план при който
спрямо свид.С. да бъде извършено действие,
което да послужи като публично назидание и унижение. Свид.Д.
се разграничил от такава проява, но и не предупредил С. за намеренията на
тримата подсъдими. Те от своя страна решили да я
залеят с блажна боя, а самото деяние да бъде заснето с мобилен телефон на
видеоклип. За да примамят постр.С. се разбрали подс.Б. да я убеди по
телефон да се срещнат, подс.К. да я залее с боя, а
подс.И. да снима с телефон. Още същият ден привели в
действие този план като се снабдили с 2.5 бяла блажна боя, която пак тримата
подсъдими закупили от магазин „Рила” в гр.Пловдив след напускане жилището на
свид.Д.. Подс.Б. се свързал със свид.С. по телефон, а тя макар с неохота приела да се срещнат. Това станало в гр.Пловдив в междублоковото пространство в близост
до № 87 на ул.”Чорлу”. Подс.Б. и пострадалата седнали на една пейка, а в
гръб се промъкнал подс.К., който носел съда с боята. В последния момент свид.С. възприела
приближаването на същия, както и на подс.И., но не разбрала намеренията им и не
реагирала на опасността. Така подс.И. излял цялото съдържание на съда с боя върху главата на
постр.С.. Под действието на гравитацията боята се стекла
надолу по тялото и дрехите на свидетелката. Подс.Б. от
своя страна също размазал с ръка част от боята по главата й. В същото време
подс.И. изготвял посредством мобилен телефон
клип на случващото се, с цел разпространението му в интернет, а и такова
действително последвало по-късно. Същевременно към пострадалата били отправени
„назидателни” реплики от страна на подс.Б., че това
била заслужила с поведението си, както и била наречена „б. м.”. След това тримата подсъдими се отдалечили, а от постр.С. от своя страна се насочила към свой приятел живеещ наблизо –
свид.К.В., където всъщност била и когато й се обадил подс.Б. с
предложението да се срещнат. Действията по заливането с боя на пострадалата
били възприети и от свид.Д.Г., В.И. и С.Г., които по
същото време се намирали в близост до местопрестъплението и ремонтирали колата
на първия. То обаче макар да било възприето като нередно от
тяхна страна, с нищо не нарушило понататъшното им занимание. Едва в
последствие след като изгледали клипа от случая разпознали постр.С.,
която знаели от квартала. Последната пък след като стигнала у
дома на свид.В. *** , започнала да се почиства
с различни препарати – веро, кореселин и др, както и вода. В почистването
помагал и самият домакин, а по телефон бил извикан свид.Т.Г.К..
Същият около 18.30ч се присъединил към свид.С. и В. като също се включил в почистването на пострадалата. То продължило около 3 часа като през това време пострадалата се
оплаквала от парене в очите, гадене, а освен това споделила със свидетелите В.
и К. как била подмамена да се срещне с подс.Б. от
него самия, а била залята с боя от подсК.. Посочила и че на място присъствал подс.Т.И., който снимал с телефон. На
следващия ден потърсила и медицинска помощ, а освен това на 30.07.14г. била освидетелствана в катедрата по съдебна медицина към
МУ-Пловдив. При това действие били установени изгаряния в областта на корнеята
и конюктивалния сак в ляво, както и изгаряния по други части на тялото. Същите били преценени като разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 НК. Междувременно на 26.07.14г.
пострадалата С. се обърнала и към органите на МВР като депозирала жалба по
случая в І РУП на МВР – гр.Пловдив, входирана с дата 28.07.14г., а в
последствие и към РП-Пловдив. Случаят бил възложен на свид.Е.Г.А.-районен
инспектор по това време. Същият провел беседа със свид.С.,
а освен това свалил на диск клипът от деянието и започнал установяване на лица
имащи отношение по случая.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за установена отчасти от обясненията на
подсъдимите П.Б., Г.К. и Т.И., частично от показанията на свидетелката Б. Д.
Б., а изцяло от тези на свидетелите Н.А.С., Д.И.Г., В.К.И., С.Х.Г., К.В.В. и
П.И.Д. –разпитани пред настоящия състав, а също и от показанията на свид.Е.Г.А.
депозирани в хода на досъдебното производство
/л.98-100/ , прочетени и приобщени като доказателства по делото по реда на
чл.281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1,
т.5 НПК със съгласието на страните. Горното е видно и от събраните
писмени доказателства и протоколи за процесуално – сведствени действия:
заявление до Начмалник І РУП на МВР Пловдив вх.№ 432000-8613/28.07.14г. от Н.С. /л.6 от д.пр./, заверено копие от СМУ
№782/30.07.14г. /л.11 д.пр./, заверено копие от
листове за преглед на свид.С. в спешно отделение №
103410, 103451, 103 438/25.07.14г. / л.12, 13, 15/, заверено копие от епикриза
на същата /л.14/, заверено копие от направления /л.16-18/, протоколи за
предупреждение по чл.65 ЗМВР / л.26-28/, протоколи за оглед на ВД и албуми към
тях/ л.126-147/, справки съдимост /л.148-153/, характеристични справки на
подсъдимите / л.154 – 156/, протокол за доброволно предаване и СД към него/
л.157/, приемо –предавателни протоколи /л.159-161/. Горното е
подкрепено и от веществените доказателства по делото.
Съдът
кредитира отчасти обясненията на подсъдимите като не се тези в частта им
касаеща участието на свид.П.Д. в процесното
деяние. На първо място доказателствата за неговото участие при вземане на
решението и набавянето на боята послужила за заливането на постр.С.,
както и твърдяното транспортиране до мястото на срещата именно от Д. се
съдържат единствено в обясненията на тримата подсъдими. Това не е достатъчно
като доказателствена съвкупност, тъй като дори да бе предаден на съд с
обвинение за съучастие Д., то осъдителна присъда
спрямо него не би могла да бъде постановена само на база обясненията на другите
подсъдими срещу него. На следващо място дори да се установи,
че от негов телефон е качен клипа в интернет или е водена кореспонденция в
социалните мрежи в този смисъл, това също не доказва, че е имал участие в
планирането на деянието. Освен това очевидно
законодателя е преценил, че когато не се касае за разследване на престъпление,
което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, то трафични данни не могат да бъдат
събирани като доказателства по делото. Явно защитата
на личните контакти на гражданите е с приоритет пред разкриването на
престъпление, щом то не е тежко по смисъла на закона. Това
следва от нормата на чл.159а НПК. Освен това по
настоящото дело се събраха доказателства позволяващи правилно да се реши то
като очевидно е, че мотива за извършване на деянието е личен такъв, а именно
накърнената гордост на подс.Б. и съответно
мъжката солидарност на неговите двама приятели и съучастници – подс.К. и И.. Ето защо и настоящата инстанция намери за ненужно да
се събират още доказателства в тази насока като се отлага във времето процеса
само, за да се събират доказателства за евентуално участие и на свид.Д..
На следващо място бяха извършени очни ставки между
подсъдимите и свид.Д., но те също не доведоха до
синхронизиране на позициите им. Действително свид.Д. отказа да гледа подсъдимите и очевидно силно се вълнуваше
при проведените процесуално следствени действия, но това е факт с който не бива
да се спекулира. Възможно е същия да е бил силно възмутен от
твърденията за негово участие в деянието, както предлага повереника на
пострадалата, а е възможно и това му поведение да се дължи на силно неудобство
пред другите подсъдими. Това обаче е въпрос на
интерпретация, а не може да бъде решаващ аргумент при преценка на
обстоятелството кой казва истината. Действително има
съмнителни действия и бездействия в поведението на свид.Д. след деянието, но и те не дават основание на настоящата
инстанция да приеме, че той има пряко отношение към престъплението, както сочат
подсъдимите. Само за пълнота следва да се отбележи, че все
пак макар да останал с впечатление, че срещу свид.С. се
котви акт на саморазправа, включително чрез заливане с боя, той не предупредил
същата. Факт е и, че непосредствено след деянието е заминал на
Слънчев бряг, което би могло да се тълкува и като опит да се отдалечи от
местопрестъплението и така да не привлича внимание върху себе си. Не участието на свид.Д. обаче в
деянието е предмет на разглеждане в настоящия процес, а и съдът в процесния
казус дори да констатира това, не би могъл при никакви обстоятелства да се
произнесе с осъдителен диспозитив спрямо него.
На следващо място не се възприемат и
показанията на свид.Б.Б. досежно евентуално
участие на свид.Д. в планирането и извършването на посегателството срещу С.,
защото същата на практика преразказва чутото от сина си в тази връзка, а
очевидец на вземането на решението за заливане с боя, закупуването на същата и
превоза им до мястото на срещата тя не е дори според нейните показания.
В останалата им част както обясненията на
подсъдимите, така и свидетелските показания са непротиворечиви и се допълват
едни други, поради което и се кредитират с доверие от съда. Следва да се
посочи, че по делото е била назначена и съдебно медицинска експертиза, но очевидно
предвид липсата на обвинение за телесна повреда и самия прокурор внесъл
обвинителен акт в съда, не се
позовал на нея. Ето защо и настоящата инстанция
не я ползва като доказателство по делото.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
действията си подсъдимият П.Н.Б. е осъществил обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
това че на 24.07.2014г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършител
с Г.И.К. с ЕГН ********** и Т.З.И. с ЕГН ********** е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
От
обективна страна с действията си – като се започне с участите му в действията
по планиране на деянието по заливането с боя, самото набавяне на средството –
блажна боя, а в последствие и размазване с ръка на боята по главата на
пострадалата С., то е налице съставомерно деяние по посочената правна норма. Ясно е, че деянието е извършено на публично място – междублоково
пространство, като макар да е нямало в непосредствена близост хора / свид.Г.
, В.И. и С.Г. се намирали на повече от 20 метра/ то все пак
такива е могло да възприемат извършеното. А и факт е,
че посочените лица са сторили това. Освен това
публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението
хулиганство. Достатъчно е да е имало възможност
неограничен кръг лица да възприемат случващото се. Не
на последно място следва да се посочи, че все пак публичност е била целена от
дейците. Не случайно е бил изготвен клип и макар
прокурорът да се ограничил до изготвянето му, последващите действия по неговото
разпространение в интернет пространството сочат, че именно такава публичност е
била целена. Самите подсъдими в обясненията си също
сочат, че целта на тяхната акция е била наказване на свид.С. за нейната изневяра и достигане на това наказание до
максимално широк кръг лица. Налице е форма на съучастие, тъй
като в изпълнителното деяние по заливането с боя и размазването й по главата на
свид.С. са участвали повече от едно лице – в
случая подс.К. и подс.Б.. Сега
въпрос на интерпретация е, че това последния сторил с цел да не попадне боя в
очите на пострадалата. Явно тези действия не са били
съвсем успешни, защото съгласно представеното заверено комие на СМУ все пак
изгаряне е имало, т.е. боя е попаднала. Самия факт, че
Б. размазва боя по главата на пострадалата е видно и от фотоалбума към
извършения оглед на ВД – СД диск. По отношение на
подс.И. пък очевидно е налице общ умисъл, а не
както последния твърди, че само изготвил клип и според него това не било нищо
особено. Всъшщност такава е неговата роля в едно
предварително планирано деяние като част от цялото, а не някаква изолирана
проява.
От субективна страна – деянието е осъществено с евентуален умисъл, като
подс.Б. очевидно е искал да се саморазправи със свид.С. като я унизи, а повода за това е чисто личен – сочената вече
по-горе изневяра. Наред с това той очевидно добре е и
съзнавал, че деянието ще се възприеме от повече хора, но е бил съгласен с тази
цел. Основното е там, че той е смятал, че тази негова
постъпка ще се възприеме от обществото с одобрение, а не с възмущение. Освен това той обсъждал с останалите подсъдими такова деяние, което
според него не е престъпление. Незнанието на закона
обаче не е извинително. Все пак той ясно е съзнавал, че планираното
заливане с боя е едно неправомерно действие и навлизане в чуждо лично
пространство / в случая на свид.С./ по драстичен
начин. Това му действие обаче очевидно е вън от рамките на приетото
за нормално в обществото. То драстично нарушава
обществения ред и демонстрира как самия подс.Б. поставя
собствената си личност над този ред и порядките на общуване в социума. На преден план изпъква и изтъква собствената си личност и поведение
с, което демонстрира незачитане на формите на порядък. Макар и самата публичност в случая да е била пряко целена, според
настоящата инстанция подс.Б. е действал при
условията на евентуален умисъл, защото той е целял пряко унизяването на
свид.С., но с това е допускал унижението на жените въобще, и въпреки това се е
съгласявал с настъпването на тези общественоопасни последици. Именно с деянието
си той е целял да покаже, че в случаите на изневяра, това е наказанието което
заслужават жените въобще, а в частност постр.С..
Именно по този начин обаче той е засегнал и обществените отношения в социума
като цяло, а не само правото на чест , достойнство и
телесен интегритет на пострадалата.
Същевременно
според настоящата инстанция не се доказа наличие на изключителен цинизъм или
дързост в деянието на подс.Б., а и неговите
съучастници. На първо място следва да се посочи, че именно
поради избраното средство – блажна боя, степента на обществена опасност е
по-висока в настоящия казус. Ако бе избрано не така
агресивно вещество, проявата поради по-ниска степен на обществена опасност би
могло да се квалифицира и като дребно хулиганство по смисъла на чл.1 УБДХ.
На следващо място съгласно ППВС № 2/74г. по н.д. №4/74г.”хулиганството” се отличава с изключителен
цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират
безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, а с
изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или
лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и
тежко оскърбление. Следователно съдилищата трябва да
посочват конкретните действия и да излагат съображения, които квалифицират
деянието като престъпление по чл. 325, ал. 2 НК. Настоящия казус е
протекъл съвсем скоротечно и за никаква упоритост при извършване на деянието не
може да се говори. Не случайно и самите свидетели на место – Г., И. и Г., не са реагирали по никакъв начин. Никой не е потърсил на место било органите на МВР, било на ЦСПМ.
В настоящия казус интерес очевидно представлява
разпространението в интернет на записа от деянието. Така
то действително е достигнало до широк кръг лица. Следва
отново да се напомни, че поначало публичността пак според посоченото
Постановление на Пленума на ВС не е задължителен елемент от състава на
престъплението. От друга страна в настоящия казус
самото разпространение не е описано като елемент от състава на престъплението
от държавния обвинител. Ето защо настоящата инстанция
не би могла и да „разшири” предмета на обвинението. Все
пак държавния обвинител се е задоволи само да вмени изготвянето на клипа с цел
разпространението му в последствие, но за самото разпространение в обвинителния
акт няма нито дума. Дори и това обаче не би могло да
се цени като особена дързост или цинизъм. Самото
деяние се изразило в това, че свид.С. е залята
с блажна боя. По-голям брой очевидци на самото място, или пък поради
отразяването на деянието чрез електронни медии, не би могло да бъде ценено като
изключителна дързост, още по-малко цинизъм, защото водещото е самото деяние по
отношение на свид.С.. От него следва
да произтичат тези квалификации. Обикновените примери за цинизъм са , когато средство за извършване на престъплението
например са предмети водещи до особена погнуса, а за дързост, когато се
провокират особено упорито обществените нагласи, а дори след предупреждение на
контролните органи проявата не бива прекратена. Нищо от
горното не е налице в настоящия казус. Ето защо според
настоящата инстанция подс.Б. следва да бъде
признат за НЕВИНЕН в това да е осъществил горното деяние при условията на
изключителен цинизъм или дързост и на основание чл.304 от НПК следва да бъде
ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 325,
ал.2 от НК.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия П.Б. престъпление, като се съобрази с факта, че той е
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност п реда на гл.VІІІ НК,
за деянието по чл.325, ал.1 НК е предвидено наказание по-ниско от три години
лишаване от свобода, а съставомерни имуществени вреди липсват, то следва
задължително по силата на нормата на чл.78а, ал.1 НК да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – Глоба. В тази
връзка следва да се има предвид, че не е налице съвкупност от престъпления,
защото деецът е предаден на съд за едно деяние, а ако свидетелката С., върху
чиято личност безспорно е било въздействано в настоящия казус и поради това се
явява пострадал съгласно настоящата практика на ВКС, то същата има възможност
да води отделно дело за причинени публична обида, както и телесна повреда. Те обаче се преследват по реда на частната тъжба, а не и като общ
характер дела по силата на чл.161 НК.
Все пак отчитайки чистото съдебно минало на дееца,
липсата на други противообществени прояви, а и изразеното в хода на делото
разкаяние от страна на подс.Б., настоящата инстанция намира, че глоба в размер
на 1500 лева се явява съответна на извършеното от него. Това
наказание е съобразено с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства от
една страна, а от друга е съобразена и с неговото имотно състояние – към
момента на деянието е бил работещ с ниско възнаграждение. Като отегчаващо вината обстоятелство все пак се отчита формата на
деянието, което е било насочено към личността на пострадалата.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – лични. Следва да се напомни, че
хулиганството като всяко престъпление си има подбуди, които не е нужно обаче
непременно да са хулигански. Последните се елемент
само от състава на престъплението по чл.131 НК. В
настоящия казус отново както сочи ППВС №2/74г. няма
пречка наред с чисто личните мотиви и подбуди да бъде осъществено и
престъпление хулиганство. Точно такъв е примера при деянието
насочено срещу личността като обида, телесна повреда и т.н. настоящия Нк обаче
е приел като водещ принципа на съвкупността, а не на поглъщането на
престъпление. Все пак , за да се приеме, че е
налице съвкупност от престъпления обаче, следва да има съответно обвинение. В настоящия казус такова няма, както бе посочено и по горе.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимия Г.И.К.
е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението
по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това че на 24.07.2014г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършител
с П.Н.Б. с ЕГН********** и Т.З.И. с ЕГН ********** е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
От обективна страна с действията си
по изливане на боята върху главата на свид.С. очевидно е допринесъл за процесното деяние. В тази връзка
важи посоченото по-горе досежно деятелността на подс.Б.,
поради което и не следва да се преповтаря.
От субективна страна – деянието е осъществено с
евентуален умисъл като отново общественоопасни последици са били допускани от
него и той се е съгласявал с тях, макар пряко целта да е била да се унижи
публично Н.С. като личност, а самия подсъдим К. да е действал тласкан от
приятелските си чувства с Б. и криворазбрана мъжка солидарност. Относимо е и посоченото
по-горе досежно умисъла на подс.Б., което също няма да
бъде преповтаряно от настоящата инстанция.
Бе посочено и по-горе, че според
настоящата инстанция не е налице квалифициращия белег „изключителни цинизъм или
дързост”в настоящия казус. Подборни аргументи също бяха
изложени по-горе досежно деятелността на подс.Б.,
които в пълна сила се отнасят и за подс.К.. Ето защо без да
ги преповтаря изрично позовавайки се на вече посоченото настоящата инстанция
намира, че подс.К. следва да бъде признат за
НЕВИНЕН в това да е осъществил горното деяние при условията на изключителен
цинизъм или дързост и на основание чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН по
повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 325, ал.2 от
НК.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от подс. К. престъпление като се съобрази, че
същия е неосъждан, за престъплението по чл.325, ал.1 НК е предвидено наказание
по-леко от три години лишаване от свобода, не са налице имуществени вреди, той
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ от Общата част
на НК, то той следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Съдът преценя, че
наказанието е съобразено с имотното му състояние – работещ, но с невисок доход,
и по този начин е над минимума предвиден в закона, макар близо до него.
По-ниско наказание предвид факта, че деянието е насочено срещу личността , би се явило прекалено снизходително. От друга страна налице е
превес на смекчаващи вината обстоятелства като чисто съдебно минало, липса на
други противообществени прояви и иначе добра характеристика. Това сочи, че настоящото деяние е изолирана проява в живота му.
Глобата макар и ориентирана към минимума е все пак достатъчно
висока, за да постигне поправителен ефект. Разкаяние
бе посочено и от страна на самия деец.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – очевидно погрешно възприета
мъжка солидарност и приятелски чувства.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Т.И.
е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението
по чл.325, ал.3, вр, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, за това че на 24.07.2014г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършител с П.Н.Б. с ЕГН********** и
Т.З.И. с ЕГН ********** е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
От обективна страна самото заливане с боя, а и последвалото размазване е
осъществено от другите двама подсъдими, но подс.И. е имал специална роля в деянието, а именно изготвяне на клип
от този момент. Така той е действал на практика солидарно с
другите двама и неговата роля не е по-малко значима, съответно по-малко
укорима.
От субективна страна – деянието е осъществено с
евентуален умисъл, с предвиждани и настъпили общественоопасни последици, по
отношениекоито дееца се е съгласявал и допускал, макар както бе нееднократно
посочено по-горе пряката цел да е била друга- публично унижение на свид.С.. Умисълът на дееца е обективиран в действията и поведението по време
на деянието – изготвянето на запис от заливането с боя на пострадалата от другите
двама дейци.
И в действията на този подсъдим обаче според настоящата инстанция
не е налице квалифициращия белег „изключителни цинизъм или дързост” в настоящия
казус. Подборни аргументи също бяха изложени по-горе
досежно деятелността на подс.Б. и К., които в
пълна сила се отнасят и за подс.И.. Нищо от неговите действия
не е надхвърлило предварително уговореното между дейците, но и с нищо не се
сочи да е налице някаква престъпна упоритост или пък особен цинизъм, което да
сочи че настоящото деяние се отличава с по-висока степен на обществена
опасност. Ето защо без да ги преповтаря изрично
позовавайки се на вече посоченото настоящата инстанция намира, че подс.И.
следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е
осъществил горното деяние при условията на изключителен цинизъм или дързост и
на основание чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН по повдигнатото му в този
смисъл обвинение по чл. 325, ал.2 от НК.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия Т.И. престъпление като се съобрази, че същия е
неосъждан, за престъплението по чл.325, ал.1 НК е предвидено наказание по-леко
от три години лишаване от свобода, не са налице имуществени вреди, той не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ от Общата част на
НК, то той следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Съдът преценя, че наказанието е съобразено с имотното му
състояние – работещ, но с невисок доход, и по този начин е над минимума
предвиден в закона, макар близо до него. По-ниско наказание предвид
факта, че деянието е насочено срещу личността , би се
явило прекалено снизходително. От друга страна налице е превес на смекчаващи вината обстоятелства
като чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви и иначе
добра характеристика. Това сочи, че настоящото деяние
е изолирана проява в живота му. Глобата макар и
ориентирана към минимума е все пак достатъчно висока, за да постигне
поправителен ефект. Разкаяние бе посочено и от страна
на самия деец.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – отново очевидно погрешно възприета мъжка
солидарност и приятелски чувства, както и при подс.К..
Вещественото
доказателство по делото - мобилен телефон марка „Самсунг“ със сим карта на
Виваком, собственост на П.И.Д., находящ се в Първо РУП – Пловдив, следва да се
ВЪРНЕ на П.И.Д., след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото - горна част на спортен екип „Nike”, долна част на
спортен екип „Nike”, блуза със сив цвят с надпис H&M,боди
със сив цвят с надпис Best Body, дамска чанта с черен и кафяв цвят, дамски
кецове с надпис Fila, дамски слънчеви очила с надпис Lee Cooper, 2броя чорапи с
бял цвят, собственост на Н.А.С., на съхранение в 01 РУ на МВР гр.Пловдив,
следва да се ВЪРНАТ на Н.А.С., след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
Секретар: К.Ч.