РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20225300503038 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано по въззивна жалба на В. Ю. М., ЕГН: ********** от гр.
Асеновград, ул. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Д., против Решение №
292 от 23.08.2022 г., постановено по гр. дело № 2321 по описа на РС – Асеновград за
2021 г., в частта, с която са изменени определените по гр. д. № 1611/2017 г. по описа на
РС – Асеновград мерки относно упражняването на родителските права по отношение
на детето Н. В. М. ЕГН: **********, като упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката К. Й. П., ЕГН: **********, при която е
определено и неговото местоживеене, определен е режим на лични отношения на
детето с жалбоподателя, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от
18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, по три дни по време на зимната и пролетната
ваканция и по два дни по време на Коледните/Новогодишните празници и
Великденските празници, осъден е жалбоподателят да заплаща на детето със
съгласието на майката месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 01.10.2021 г.
до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и е осъден същият да заплати по
сметка на РС –Асеновград държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
240 лв., а в полза на К. Й. П. сумата от 670 лв. - разноски по производството.
Във въззивната жалбата са изложени подробни съображения за неправилност
на решението в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
1
отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.
Твърди се, че не са налице никакви основателни причини, които да водят до изменение
на определените вече мерки.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от К. Й. П., чрез пълномощника й адвокат А., в който същата се оспорва като
неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане на издръжка над уважения размер до претендирания такъв от 300
лева месечно, поради което в тези си част същото е влязло в сила.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира
решението за валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което дължи
произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на неговата правилност,
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно
постановеното по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство, в което съдът следи служебно
за защита интереса на детето.
Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмена форма и е подписано от съдията, който се е произнесъл в
пределите на своята правораздавателна власт.
Обжалваното е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива,
пречки за упражняване на правото на иск и първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявения иск.
По съществото на правния спор въззивната инстанция намира следното:
Предявен е от К. Й. П., в качеството на законен представител на Н. В. М. ЕГН
********** против В. Ю. М. иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от Семейният
кодекс / СК /.
В исковата си молба, ищецът твърди, че с Решение № 367 от 10.08.2018 г.
постановено по гр. Д. № 1611/2017г. по описа на АРС, влязло в законна сила на
05.08.2019г., местоживеенето на Н. В. М. е определено при нейния баща В. М., на
бащата е предоставено упражняването на родителските парва, а на майката е
определен режим на лични отношения с детето и е осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 150лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. В мотивите на постановеното решение съдът бил приел, че предвид събраните
доказателства в интерес и на двете деца е за в бъдеще да живеят при майка си с оглед
възрастта, пола им и желанието и възможностите на майката, но поради установения
синдром на родителско отчуждение от страна на Н. към майка е прието, че е в разрез с
интересите на детето би било насилственото му извеждане от средата в която живее,
като родителските права са предоставени на бащата.
Сред фактите на които се основава предявения иск по чл. 59, ал. 9 от СК се
2
твърди в исковата молба, че в последствие са настъпили съществени изменения в
обстоятелствата, които налагат изменение на упражняването на родителските права, а
именно:
Изтъква се в исковата молба, че още в началото на 2021г. Н. е започнала да
усеща нуждата от контакт и общуване с майка си и е осъзнала, че не е вярно това,
което е чувала от семейството на баща си, като на рождения ден на майка си–
01.09.2021г – й се е обадила, за да я поздрави. Разговорът продължил около час. Н.
най-после дала шанс на майка си да й разкаже своята гледна точка и разбрала, че е била
нарочно настройвана от баща си и семейството му да забрави съществуването на
майката. След този разговор започва всеки ден да се чува с майка си и да си пишат в
„Месинджър“ и „Вайбър“, започват да се срещат. На рождения ден на детето и имен
ден на майката/14.09.2021 г./, детето решава да сподели с баща си като му казва, че
майка й е я е потърсила и иска да се виждат. Бащата много се ядосал, веднага се обадил
на бабата по бащина линия и на снаха си да се качат в апартамента и да говорят с
детето, като я поставят в положение да се срамува от това, че има желание да се вижда
с майка си. Бащата дал на детето да разбере, че е изключително разочарован от
постъпката й, като и че е категорично против подобни срещи и контакти. На21
септември, когато се прибрал в къщи, извикал детето като й определил 2-3дни срок да
реши като избере дали остава при него, но без срещи с майка си, или отива при майка
си , но няма връщане при него. На следващия ден влязъл при детето и я попитал дали е
решила, на следващата вечер Н. си легнала преди баща й да се прибере, малко след
полунощ баща й отново влязъл в стаята й, събудил я и започнал да рови по бюрото и в
чантата й, събрал таблета, часовника, зарядните и всичко каквото намерил, поискал
телефона а след това и паролата, и тя му ги предала. Започнал да рови в телефона й, да
я обижда наричайки я „нагла“ , „лицемерка“, „паднало ниво“,„лъжкиня“ и др. Същата
вечер Н. поискала да се обади на майка си за да отиде да я прибере, но бащата отказал
да й върне телефона, казал й да си намери начин. Детето потърсило телефон от
стринката С., която живее на етажа под тях и така повикала майката, която отишла и я
прибрала в дома си. От този момент детето живее там със сестра си Д. и природената
сестра К.. Счита, че е налице промяна на обстоятелствата от определяне мерките по
отношение на детето, и е в интерес на детето те да бъдат изменени.
В петитума на исковата молба се съдържа искане, съдът да постанови
решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и
предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето
Н. В. М., както и местоживеене на детето при нея. Като режим на лични отношения на
бащата В. Ю. М. с детето се иска всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18ч в
петък до 18ч в неделя, един месец през лятото,както и по три дни по време на зимната
и пролетната ваканция и по два дни по време на Коледните/Новогодишните празници и
Великден – през година. Относно издръжката е поискано ответникът да заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от влизане на решението в сила до
настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката.
В писмения отговор на исковата молба В. Ю. М. оспорва иска и в частност, че
обстоятелствата не са се изменили по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК. Изразява
становище че няма основание упражняването на родителските права да се предоставя
на ищцата К. П., нито местоживеенето на детето да е при нея. Признава, че страните
имат две деца – Д. М. и Н. М., както и че детето Д. живее при майка си, а Н. е живеела
при баща си. Оспорва всички останали обстоятелства в ИМ, като твърди че са силно
изопачени. След навършване на 16 годишна възраст и след провеждани скрити
3
разговори с майка си и под нейно влияние Н. започнала да излиза по нощни заведения,
паралелно с това започнала да пуши цигари, да закъснява и да се прибира с разни
компании след полунощ. В резултат на това ответникът, като нейн баща разговарял с
нея за това че има нужда да подобри дисциплината си и, че не е редно и нормално да
посещава нощни заведения до късно вечер, макар и с майка си, че не е редно да пуши
цигари и да закъснява вечер. Твърди на следващо място, че детето силно е намалило
успеха си в училище, а ответникът бил извикан в училището, след като нанесла побой
над учител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните приема за установено следното от фактическа и правна страна.
По делото е безспорно, че страните са живели на семейни начала, като по
време на съвместното им съжителство са се родили децата им Н., родена на 14.09.2005
г. и Д., родена на 01.11.2011 г.
С решение № 367/10.08.2018г. постановено по гр. Д.№ 1611/2017г. по описа
на РС- Асеновград, влязло в законна сила на 05.08.2019г. е предоставено
упражняването на родителките права върху детето Н. В. М. ЕГН ********** на нейния
баща и при него е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен
режим на лични отношения и е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на
150лв., считано от влизане в сила на решението. Със същото решение е предоставено
упражняването на родителките права върху детето Д. В. М. на нейната майка и при нея
е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични
отношения и е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 140лв., считано от
влизане в сила на решението.
Ищцата има родено още едно дете – К. П.П. родено на 11.11.2019г.
Според справки от ТД на НАП, постъпили в първоинстанционното
производство, майката К. П. работи в *** гр. Асеновград и получава месечен доход в
размер на 650лв., бащата В. М. работи във „*** ЕООД гр. Асеновград и получава
месечен доход от 1600 лева, притежава земя и сгради и два леки автомобила –пежо и
хонда.
Видно от удостоверение с изх. №УР-08-442/13.04.2022 г. детето Н. е
ученичка в 10 В клас за учебната 2021/2022г в СУ „***“ гр. Асеновград.
Според приетият в производството социален доклад, изготвен от Дирекция
"Социално подпомагане" –Асеновград, за детето Н. е осигурена сигурна и безопасна
среда за отглеждане и развитие, обезпечават се адекватно потребностите съобразно
възрастта.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите П.П., А.Х. и С. Г.. В показанията си свидетелят Панев заявява, че Н. му
разказала, че е имала желание да се вижда с майка си, но баща й е забранявал и й казал
да избере дали да остане при него или при майка си и тя решила да отиде при майка си.
Твърди , че в момента Н. се чувства добре, грижи се за сестра си К.. Н. не се вижда с
баща си, от детето знае, че не желае да ходи при баща си Твърди, че има правила при
отглеждането на Н., както и за добър успех в училище. На детето бил определен
вечерен част до 21.00-22.00ч, като тя го спазвала. Н. не контактува с никой от
семейството на бащата, тъй като не желаела, откакто е напуснала жилището на баща
си, той е дошъл един ден с негови приятели да я търси, но никой не излязъл, детето се
разплакало и казало, че не иска да го вижда и повикали полиция. Знае, че Н. е
блокирала телефонния номер на бабата по бащина линия, тъй като й е звъняла
4
многократно. Заявява, че с майката се интересуват от успеха на Н. в училище, и той в
момента е висок.
От показанията на свидетелката А.Х., която е сестра на ищцата, се установява,
че Н. е живяла при баща си и не й е позволявано да вижда майката, като са му
разказвани истории за майката. Твърди, че при среща на улицата детето е отправяло
към майка си обиди, като я наричало „боклук“. От ищцата знае, че през август 2021г.,
когато Н. е довела сестра си, са се сближили и оттогава започнали да се чуват по
телефона. Ищцата се похвалила на свидетеля, че Н. й се обадила за рождения ден на
01.09 да й честити, а на 14.09 на рождения ден на детето ищцата й се обадила да се
видят и купила подарък. На 24.09 ищцата дошла при свидетеля и заявила, че Н. вече е
при нея, като й разказала как през нощта отишла да я вземе от дома на бащата. Твърди
,че след като Н. се е върнала при майка си бабата по бащина линия й се обаждала, а Н.
и казвала да спри да звъни. Сочи случай, в който бабата по бащина линия се обадила на
детето и започнала да я обвинява, че е предала баща си. Свидетелката заявява, че
ищцата има подкрепата на майка си, сестра си и мъжа с когото живее при
отглеждането на децата.
Според свидетелката С. Г./снаха на ответника/ при раздялата на страните
малкото дете е останало при майката, а голямото - при бащата. Ответникът се грижел
чудесно за Н., като прекарвал всяка свободна минута с него. Заявява че за пет години
Н. нито веднъж не е изявила желание да се вижда с майка си, и я наричала с по име, а
на предложенията на бащата да се види с майка си, отказвала. От детето знае, че е била
нападана словесно от майката. Сочи инцидент в училището, малко след като Н. отишла
да живее при майка си, една от учителките се обадила на свидетеля и заявила, че Н. я е
ударила и поискала бащата да дойде в училището. Когато свидетелят й заявила, че Н.
вече живее при майка си , учителката изразила становище, че разбира защо
поведението на Н. е различно и защо успехът й е занижен. Свидетелката заявява за
случай от края на септември, когато Н. се била затворила, при разговора казала, че иска
да отиде при майка си и че е поддържала отношения с нея, и тогава свидетелката й
казала, че трябва да помисли дали е желана от майка си , тъй като не я е търсила пет
години. От ответника знае, че на Н. не са поставяни условия. В електронния дневник
видяла , че Н. има доста слаби оценки и редовно отсъства. Потвърждава, че в нощта,
когато е отишла при майка си Н. се е обадила от телефона на свидетелката. Ответникът
пътувал непрекъснато, като курсовите му били от единия ден за другия.
В хода на производството пред първата инстанция двамата родители са
изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Пред съда майката заявява, че отношенията й с
Н. са много добри, може да се грижи за нея, споделят си всичко. Изслушан пред
първата инстанция, бащата декларира, че успехът на детето е паднал, живее във
фамилна къща с родителите си, брат си, снаха си и племенника, не е виждал Н. от
септември 2021г. Работи като шофьор на камион в България и чужбина. Често пътува
до Турция.
Детето е изслушано от съда на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. Видно от
изявленията му при изслушването му в производството пред районния съд, детето се
чувства добре при майка си, предпочита нея като родител, който да се грижи за нея и
да споделя с нея.
Според заключението на приетата съдебно-психологична експертиза, което
се кредитира от съда като обективно, компетентно изготвено и обосновано, се
установява, че детето Н. е въвлечено в събитията на хронична семейна дисхармония,
отношението на детето спрямо майката понастоящем кореспондира с близост,
5
сигурност, намираща творчески валенции и автономност. Детето възприема
отношението на майка си като искрено, внимателно всеотдайно, а себе си като
приоритет. Спрямо бащата поведението й носи белези на амбивалентност, като според
експерта промяната в отношенията и привързаността са маркирани през септември
2021г, когато Н. е преживяла поведението на баща си в определени ситуации като
променено, пренебрежително, обидно. Понастоящем детето възприема отношението на
бащата като емоционално дистанцирано, декларира емоционалната си нужда да
общува с него пълноценно. Според вещото лице не са налице данни за патологични
внушения и манипулация от някой от родителите или разширеното семейство, а
нежеланието на Н. да вижда баща си е в резултат на отношението му към нея – липса
на разбиране, обида и гняв.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание
чл. 59, ал. 9 от СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране когато
родителите са разделени и не живеят заедно, спорът относно детето не е само за това
при кой от тях да живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител
да упражнява родителските права по отношение на детето – в този смисъл е решение №
669/17.02.1992 година на ВС и решение № 1218/27.12.1999 година по гр. дело №
1129/1999 година на ВКС, II г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е
съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който
ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно. Ищцата и
ответникът са родители на детето Н. В. М., родена на 14.09.2005 година. В своята
константна практика, съобразно приложимото и към момента ППВС № 1/1974 г., ВКС
на Р. България посочва, че основание за иск по чл. 59, ал. 9 от СК са "изменилите се
обстоятелства", като под такива следва да се разбират, както новите обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение. В същото постановление ВКС примерно
изброява част от "изменилите се обстоятелства", които биха могли да доведат до
промяна на мерките относно упражняването на родителските права, като са от
значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на всеки
разглеждан случай. Тези обстоятелства са от най- разнообразно естество, като по-
съществени от тях са: родителски качества; грижи и отношение към децата;
привързаност на децата към родителя; пол и възраст на децата; помощ на трети лица;
социално обкръжение; жилищно - битови и други материални условия на живот.
Повечето от тези критерии за преценка са посочени и изрично от законодателя в
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК; такива критерии за преценка интереса на детето са
установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД. Под интерес на детето, следва да се разбират
всестранните интереси по отглеждането и възпитанието - създаване на трудови навици
и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и т. н.
Според критериите установени от закона и задължителната съдебна практика
съдът когато установи промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК
6
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, съгласно чл. 59 от СК. Интересите на
детето се обуславят не само от материалните условия и от по - големите жилищни
удобства, а в по - голяма степен от емоционалната връзка между родител и дете,
моралните качества на родителя, от по голямата любов и внимание към детето, от
личната привързаност на самото дете към един от родителите, За определяне
понятието "интереси на децата" са от значение не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Най – важното такова
обстоятелство е грижата на родителя към детето. Под грижа за детето следва да се
разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитателските
похвати по изграждане личността на детето / ППВС № 1/1974 година /.
В конкретния случай, съдът като прецени установените по делото
обстоятелства, и взе предвид и възрастта на детето, се налага извода, че упражняването
на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата майка на детето.
Основание за този извод на съда дава преди всичко обстоятелството, че детето се
чувства спокойно и добре при майка си. Налице е трайна положителна промяна в
отношенията между майка й дъщеря от септември 2021 г. и взаимната привързаност.
Видно от събраните доказателства, бащата на детето често пътува в чужбина,
тъй като е шофьор на камион. Същевременно детето Н. М. е на 17 години и се намира
във втора фаза на непълнолетната възраст, като формирането на ценностната й система
не е завършено. Самото дете при изслушването си по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.
споделя, че нямало с кой да споделя за женските работи. Доброто родителство включва
в себе си не само осигуряване на жилищно - битови и други материални условия на
живот на детето, но и необходимостта да се общува с него. От страна на бащата
такова изграждащо поведение не е налице, което е слаб атестат за родителските му
качества. Възпитателния процес по - лесно се осъществява при взаимна привързаност
между родителя и детето. Майката е създала необходимите условия за възпитанието и
отглеждането на детето. От значение е преди всичко самият факт на грижите и
възпитанието спрямо детето, реалното участие в отглеждането му.
Според настоящия състав е налице съществена промяна във възрастта на Н.
М. и обема и естеството на необходимите за нея грижи. Последната е от женски пол, на
17 г., поради което и с оглед спецификите, произтичащи от възрастта й, същата на този
етап се нуждае от майчина близост и грижи, от женски тип модел на поведение. В този
смисъл и в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС е прието, че майката е
по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да
отглежда и възпитава момчетата, като особено важно е дали момичетата са в
предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и
момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал
или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. Но
в случая доказателства за наличието на такава хипотеза не се ангажираха. Напротив,
съгласно социалния доклад, майката притежава необходимия родителски капацитет.
Съдът констатира положителна оценка по отношение на пригодността на
майката да упражнява родителските права и по отношение на останалите критерии,
цитирани по горе. Съгласно изготвения по делото социален доклад тя живее в жилище,
7
в което има подходящи условия за отглеждане на детето. Установи се, че същата
работи и получава месечно трудово възнаграждение равно на минималната работна
заплата за страната.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице изменение на
обстоятелствата, обусловили предходното предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. М.. Вярно е, че бащата осигурява
необходимата среда за отглеждане на детето - добри хигиенно-битови условия, помощ
от трето лице. В случая обаче, основен ръководен фактор за съда е интересът на
детето. То е във възраст, в която се нуждае преди всичко от разбиране и възможност за
споделяне, които към настоящия момент може да му осигури неговата майка.
Деликатността на възрастта на детето от женски пол, предопределя необходимостта от
социална среда, в която същото да намира подкрепата и разбирането на майка си.
Преместването му в нова семейна среда, каквато е тази при майка му, след септември
2021 г., би се отразило положително на неговата психика.
Изхождайки от комплексния анализ на посочените по-горе критерии, съдът
намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката и местожителството следва да бъде определено при нея.
Предоставянето на родителските права на майката налага съответно
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. По отношение на
определения от първоинстанционния съд режим във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания, но настоящата инстанция дължи собствена преценка с оглед
съблюдаването на най-добрия интерес на детето. В тази връзка съдът намира, че в
случая в интерес на детето районният съд правилно е определил режим на лични
отношения между него и бащата, с което да се спомогне за съхраняване на близките
отношения между тях.
При определяне на мерките на лични отношения, освен посочените
обстоятелства, обуславящи "най-добър интерес на детето", следва да се предвиди и
подходящ период от време, при който родителят, който не упражнява родителските
права, ще има възможност да контактува с децата най - пълноценно. Личните контакти
следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка
между родителят и детето, която връзка е необходима за правилното развитие и
възпитание. Възможността за по-продължителен контакт с родителят (в случая
бащата) не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да ги лишава
от достатъчно време през свободното време и в почивните дни. Режимът на лични
контакти следва да бъде определен, като се отчита и възрастта на децата, разстоянието,
на което следва да бъдат придвижвани, и възможностите им за адаптация при честа
промяна на дома. В съдебната практика е утвърдено становището, че режимът на
лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права,
трябва да бъде максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост
между дете и родител, да се осигури възможност за достатъчно време, през което
детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на доверие,
разбиране и обич. Следва да се има предвид и обстоятелството, че при съвременните
технологии децата имат възможност да осъществява контакти с родителя, с когото не
живеят постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-
пълноценното им общуване.
В решение № 60225/11.11.2021 г., постановено по гр. д. № 786/2021 г. на ВКС,
8
IV г. о., също е застъпено виждането, че чрез режима на личните отношения целта,
която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Съдът не може да
определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните
отношения на детето, без да съобрази готовността на родителите да ги приложат и
поведението им в хода на производството по делото.
За детето е изключително важно да поддържа постоянен контакт с
неотглеждащия го родител. Ето защо съдът счита, че като режим на лични отношения
следва да се запази този определен от районния съд, а именно : всяка втора и четвърта
седмица от месеца, от 18,00ч в петък до 18ч в неделя, един месец през лятото и по три
дни по време на зимната и пролетната ваканция и по два дни по време на Коледните
/Новогодишните празници и Великденските празници.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Това им задължение е безусловно. Размерът на
издръжката се определя винаги конкретно с оглед нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 СК. В
конкретния случай детето е на 17 години. Не се установи по делото наличие на
изключителни нужди на детето, поради което съдът приема, че то се нуждае от
обичайните за деца на неговата възраст средства отглеждането му, съответно за храна,
облекло, обувки, учебни пособия, консумативи, медикаменти за лечение. Следва да се
съобрази и конкретната икономическа обстановка в страната, която е изключително
динамична и с установена тенденция за повишаване на цените на стоки от основна
необходимост. Месечната издръжка съдът определя в размер на 470 лв., която сума
приема за достатъчна за задоволяване на месечните текущи нужди на детето. Отчете
се, че и бащата плаща издръжка за другото дете в размер на 140 лв., като родители са
в трудоспособна възраст. По данни от всеки от родителите майката реализира месечен
доход в размер от около 650 лв., а бащата – 1600 лв. От представените справки "местни
данъци и такси" се установява, че бащата е декларирал придобиването на недвижим
имот през 2022 г. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските
права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна издръжка на детето,
доколкото той дава част от издръжката в натура, поради което и бащата следва да
осигурява по- голямата месечна сума за издръжка на детето, съответно в размер от 250
лева, какъвто е определен и от първоинстанционния съд.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството пред
настоящата инстанция има въззиваемата страна, като в нейна полза следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 292 от 23.08.2022 г., постановено по гр. дело №
2321 по описа на Районен съд – Асеновград за 2021 г., в частта, с която са изменени
определените по гр. д. № 1611/2017 г. по описа на РС – Асеновград мерки относно
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В. М. ЕГН:
**********, като упражняването на родителските права по отношение на Н. В. М.,
ЕГН ********** е предоставено на майката К. Й. П., ЕГН: **********, при която е
определено и неговото местоживеене, определен е режим на лични отношения на Н. В.
М. ЕГН: ********** с бащата В. Ю. М. ЕГН **********, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца, от 18,00ч в петък до 18,00ч в неделя, един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по три дни по време
на зимната и пролетната ваканция и по два дни по време на Коледните
/Новогодишните празници и Великденските празници, осъден е В. Ю. М. ЕГН
********** да заплаща на Н. В. М. ЕГН: ********** със съгласието на майката
месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 01.10.2021 г. до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, както е осъден В. Ю. М. ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС –Асеновград държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
240 лв., а в полза на К. Й. П. сумата от 670 лв. - разноски по производството.
ОСЪЖДА В. Ю. М., ЕГН **********, от гр. Асеновград, ул. ***, да заплати
на К. Й. П., ЕГН **********, от гр. Асеновград, ул. „***, сумата в размер на 600 лева
/шестстотин лева/-разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10