Решение по дело №8785/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

22.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в публично

заседание на

осемнадесети февруари

две

хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

8785

по описа за

2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на    „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 24.04.2018г. на СРС, 140 състав, постановено по гр.д. № 72450/17г., с  което срещу него са уважени отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че  атакуваното решение  е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че  неправилно първоинстанционният съд е приел, че Б. К. не е потребител  на топлинна енергия. Представени са доказателства, от които се установява, че той е  собственик на процесния топлоснабден имот.

   Затова моли въззивния съд да отмени решението   и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата Б.К.  в депозиран писмен отговор  я оспорва.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.  В исковата молба ищецът Б.К.  твърди,  че в началото на месец октомври 2017г. е получил съобщение  от  ответника, с което претендира от него задължения в общ размер на 6 419, 63лв.  за абонатен номер 259654 като  при неплащане  ще започнат съдебни действия срещу него. Получил е и фактура от 31.08.2017г., от която е видно, че към 16.09.2017г. дължи  сумата от 4 924, 91лв. за топлинна енергия, просрочена главница от 1471, 45лв. и лихва за просрочени суми от 1235, 39лв. Фактурите са издавани за имот, находящ се в гр. София, жк „*********, на който ищецът твърди, че не е собственик или ползвател. Затова и между него и ответното дружество няма облигационно правоотношение. При условията на евентуалност поддържа, че задължението му   е погасено по давност.    Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че  не му дължат 3 521, 22лв.  за топлинна енергия за периода м.07.2014г. до м.08.2017г. и 581. лихва за забава за  същия период. Претендира разноски.

В отговора по исковата молба ответникът  счита предявените искове за   неоснователни.  Сочи, че   ищецът е потребител на топлинна енергия като собственик на  посочения в исковата молба имот и следва да я заплаща. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ  продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия  са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът е използвал доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите  в сграда  етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение при наличието на договор.

Към исковата молба  е представено  съобщение към фактура  до ищеца за дължимата сума по главницата и лихвите, както и  писмо от 06.10.2017г., с което ищецът е уведомен, че има задължение за топлинна енергия в размер на 6 419, 63лв., което следва да заплати доброволно.

По делото са приети писмени доказателства, изпратени от Агенцията по вписванията.

Районният съд е  уважил  исковете.

Пред настоящата инстанция  нови  доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане  са обективно съединени  отрицателни  установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. За неговата допустимост е необходимо да е налице правен интерес. Доколкото   жалбоподателят претендира  суми за топлинна енергия за определен  период от  ответника  по жалбата, то  той като ищец пред СРС, има правен интерес, чрез предявяване на отрицателен установителен иск да иска да се установи със сила на пресъдено нещо, че правото на  вземане не съществува.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по  допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е  обвързан от посоченото в жалбата – чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

При отрицателният установителен иск в тежест на ответника по него  е да докаже с всички допустими  доказателства наличието на вземане в  своя полза, както и основанието му.

Поставеният пред въззивния съд въпрос за разглеждане е  дали Б. К. е собственик  на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.  С оглед разпределението на доказателствената тежест  жалбоподателят  следва да установи това обстоятелство,  тъй като то е основание за вземането му и от него черпи благоприятни за себе си правни последици.  Съгласно чл.153, ал.1 и  пар.1, т.42 от ДР на  ЗЕ потребител на  енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на  вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно пар.1, т.2а от ДР на  ЗЕ битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. От разпоредбата на пар.1,т.2а от ДР на ЗЕ, действаща към исковия период, следва да се  счита, че под „битов клиент“  се има предвид носителят на правото на собственост или на  вещното право на ползване.  Тази норма от ДР на ЗЕ  дава  легално определение на понятието „клиент“, използвано в чл.153, ал.1 от ЗЕ.  Двете разпоредби трябва да се тълкуват взаимно свързано.   В хода на съдебното дирене  въззивникът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че Б. К. е собственик   или титуляр на вещното право на ползване за процесния топлоснабден имот, поради което  между тях не е възникнало договорно правоотношение за   продажба на топлинна енергия.

Затова и предявените отрицателни установителни искове са основателни.

Поради изложените правни изводи решението  на районния съд трябва да бъде  потвърдено.

На  жалбоподателя  не се дължат разноски с оглед изхода на спора пред СГС.

На ответника по жалбата разноски следва да се присъдят за  производството пред  СГС в размер на 300 лв. С молба от 14.02.2019г. жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което е основателно.  Настоящата инстанция съобрази, че делото не съставлява фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание пред нея, в което  ответникът по жалбата не е представляван. Депозиран е само отговор на въззивната жалба.  Затова следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 300 лв. на основание  чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. м за минималните размери за адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2018г. на СРС, 140 състав, постановено по гр.д. № 72450/17г.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, *** да заплати на Б.Н.К.,  ЕГН **********,***, чрез адв. П. Х. и адв. Р. М.  сумата от 300 лв. / триста  лева/  разноски по делото пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: