Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
III-ти граждански състав в открито
заседание на 18.09.2018година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното
от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 1177
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и иск на осонвание чл.92 ЗЗД.
Делото е образувано въз осонва ан депозирана искова
молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ***, чрез адв. В.П.Г.,*** против М.Д.А. – Ц.,
ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу М.Д.А.-Ц. е образувано ч.гр.д №9058/2017год. по описа на
РС Плевен. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 330.58 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с
постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, е предявен
настоящият иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
до размера на 73,74 лв., която сума представлява цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги, а частта до пълния размер на претенцията
представлява начислена договорна неустойка в размер на 256,84лв.
Вземането се
обосновава със следното: по повод договор за мобилни услуги от дата
04.07.2015г., сключен с мобилния оператор „Космо България Мобайл“ ЕАД
/понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/, ответникът М.Д.А.-Ц. е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***и титуляр по предпочетения
мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 14,99лв.
Въз основа на
посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №***.
Съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. “.
За потребените от абоната -
ответник услуги за периода 05.08.2015 г. до 04.12.2015 г. Теленор е издал:
-
фактура №**********/05.09.2015г. за отчетения период на потребление 05.08.2015.
- 04.09.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 53,60 лв.,
платима в срок 20.09.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
-
фактура №**********/05.10.2015г. за отчетения период на потребление
05.09.2015г. - 04.10.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
24,98 лв. и 53,60лв. -дължим, незаплатен баланс по предходната фактура
№**********/05.09.2015г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на
стойност 78,58 лв., платима в срок 20.10.2015г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
След извършена
корекция по задължението е останал незаплатен, дължим баланс в размер на 73,74
лв.
Поради неизпълнението на абоната
- ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 73,74 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника М.Д.А.-Ц.
за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №***на дата 05.12.2015г.
крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 330,58
лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник
остатък в размер на 73,74лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди
и начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер 256,84 лв.
Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11, стр.2 от индивидуалния договор,
за мобилен номер 0895/142353. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай
на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е
СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл“ ЕАД
/понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/ ответникът М.Д.А.-Ц. се е съгласила и е приела Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Д.А.-Ц.. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Обши условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т, 19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него.
По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.
23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план /програма/ пакет. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В конкретния случай
ответникът М.Д.А.-Ц. е подписала договор за услуги с мобилния оператор,
ползвала е мобилен номер ***и не е изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатила. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предоставеното устройства, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което на
основание чл. 422 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., в размер на
73,74 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане на сумата.
Съдът е сезиран с
искане да осъди ответника М.Д.А.-Ц., с ЕГН ********** да заплати на ищеца „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 256,84 лв. за начислена договорна неустойка
по договор с абонатен номер №***.
Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е
депозирала писмен отговор.
В о.с.з. не се явява представител
на ищцовата страна, но е депозирано писмено становище – л.57 и сл. от делото.
В
о.с.з. ответницата се явява и заявява, че не оспорва вземането на ищеца.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна страна :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК е
предявен в законоустановения едномесечен срок, допустим е и по същество основателен.
Предявеният осъдителен иск на основание чл.79 вр. чл.92 от ЗЗД е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По делото не е налице спор
относно това, че между ответницата и
ищцовото дружество е бил подписан договор за мобилни услуги, при посочени в
писменото съглашение елементи на правоотношението. Делото е попълнено с
доказателства, които принципно не се оспорват от ответницата.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9058/2017год. по описа на ПлРС е,
че е издадесна заповед за изпълнение по депозирано заявление от ищеца срещу
ответника за сумите, както следва: 330,58 лева, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги; мораторна лихва в
размер на 14,17 лева за периода 21.12.2015 г. до 15.11.2017 г. и
законната лихва върху главницата от 01.12.2017 г. до изплащането на вземането,
както и сумата 25 лева за деловодни разноски и 180 лева за адвокатско
възнаграждение. В заповедта е отразено,
че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по
Договор за далекосъобщителни услуги от 04.07.2015г.; предоставяните по договора
услуги са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № ***.
В настоящото исково производство ищецът
да заявява, че претендира главница в по-малък размер – 73,74лв. и предявява
осъдителен иск за неустойка на стойност 256,84лв. /сума, явяваща се разликата
до присъдената главница в заповедното производство/. Следва да се отбележи, че
в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането на заявителя се обосновава с
договор, сключен с длъжника, на 28.01.2014год. Видно от обстоятелствената част на настоящата искова
молба е, че се касае за вземане за
главница, произтичаща от договор, сключен впоследствие - на 28.01.2015год.
Посочен е и договор от 22.07.2014год. и такъв от 21.10.2014год. Споменава се и
за ивръшено новиране на отношенията между страните по облигационната връзка. С
оглед обстоятелството, че в настоящото производство вземането все пак се основава на задължение,
обективирано в крайна фактура №**********/ 01.07.2016год., с кроен срок за
плащане – 16.07.2016год./, каквато е
отразена във вр. със задължението
и в процесната заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК и разгледано във вр. със становището на ответницата в
о.с.з., съдът приема този иск за основателен и доказан и като такъв следва да
го уважи. Представените от ищцовата страна писмени доказателства не са оспорени
от ответната страна и са приети по делото. Искът на основание чл.422 от ГПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Що се отнася до предявения осъдителен иск
за неустойка, същият следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Съдът намира, че неустоечната клауза
се явява нищожна на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. с чл.143 т.14 от ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по
смисъла на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата
на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а
разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира,
че процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143 т.14
от ЗЗП, т.к. налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за
заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края
на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя
услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата
от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като
представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в
който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи
конкретния потребител и избрания план /вид предоставяна услуга. Ето защо
ответникът, в качеството на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието
му, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи.
Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните
договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Съдът счита, че тази неустоечна клауза е
нищожна и по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. В тази насока е формирана
съдебна практика на ВКС ( Решение №110 от 21.07.2016г. на ВКС по
т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично изпълнение, които предвиждат
при прекратяване на правоотношението заплащане на неустойка в размер на
останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна по правоотношението
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята
насрещна престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на
едната страна и позволяващата това
неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава принципа за
справедливостта.
Предвид изложеното съдът намира, че
претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер на 256,84лв.
не се дължи.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Предвид изхода
на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното производство както следва:
25лв. държавна такса и 38,50лв. разноски за адвокатсто възнаграждение съобразно
уважената част на настоящата искова
претенция, респ. в исковото производство - 25лв. държавна такса и 90лв.
разноски за един адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ал.1 от ГПК, че М.Д.А. – Ц., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата 73,74лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***,
ведно със законната лихва – считано от 16.02.2018год., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9058/2017год. по описа на Плевенски районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, *** против М.Д.А. – Ц., ЕГН **********, адрес: *** иск на
основание чл.79 вр. чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 256,84лв., претендирана
неустойка, начислена по
договор с абонатен номер №***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Д.А. – Ц., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ съразмерно уважената част на исковете на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, *** разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 9058/2017год.
по описа на Плевенски районен съд – 25лв. държавна такса и 38,50лв. за адвокатско възнаграждение и разноски за настоящото исково производство в
общ размер 115лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: