РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит,30 октомври 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 222 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от И.А.М. с ЕГН ********** *** срещу Н.В.Н.
ЕГН ********** ***6 за заплащане на сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим
имот - нива с площ от 1,506 дка, в местността "Поника",
представляваща поземлен имот с идентификатор 44327.331.23 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, който имот по предишния план -
КВС, е бил отразен като имот № ******. Твърди, че в края на 2013 г. ответникът
противоправно е унищожил находящия се в югоизточната
част на имота каменен дувар, като е откраднал камъните от същия. Твърди, че
каменният дувар е с дължина 85 метра, дебелина 60 см и височина 1,50 метра. По
случая била образувана преписка № 942/2013 г. по описа на РП Луковит.
Ответникът е получил препис от
исковата молба и приложенията. По негова молба съдът му е предоставил правна
помощ под формата на процесуално представителство. В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен
представител адв. С.А. от АК – Ловеч, който оспорва предявения иск.
С определение от 05.07.2017 г. съдът
е насрочил делото в открито съдебно заседание, в което е дал ход на делото,
обявил е проекта за доклад за окончателен, допуснал е и е събрал доказателства.
За съдебното заседание не е изпратена призовка за ответника, а е изпратена
такава само на назначения служебен адвокат, за назначаването на който
ответникът дори не е бил уведомен.
Делото е било отложено за друга дата, за когато ответникът е призован
лично. В съдебно заседание се явява с упълномощен представител адв. С.Х.. На
основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ГПК е прекратена допуснатата правната помощ на
ответника. Съдът е отчел, че неправилно е приел, че ответникът е бил
редовно призован чрез особения представител за първото съдебно заседание, тъй като
в случая представителната власт на служебния адвокат е възникнала от определението
на съда, а не от волята на ответника, т. е. не са били налице предпоставките на
чл. 39, ал. 1 от ГПК за връчване на призовката на пълномощник по делото и
ответникът на практика е бил лишен от участие в това заседание, както и от
възможността да направи доказателствени искания, независимо от назначения
особен представител, поради липса на контакт между двамата. Предвид констатирания пропуск с определение
от 17.10.2017 г. на основание чл. 253 от ГПК съдът е отменил определението си
от 29.08.2017 г. за даване ход на делото; определението, с което е обявил
проекта за доклад за окончателен и определенията по допускане и събиране на
доказателствата, като е предоставил на
ответника нов срок за отговор на исковата молба.
В предоставения срок е постъпил отговор
от ответника чрез пълномощника адв. С.Х., в която се оспорва основателността на
иска. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, че автор на
твърдяното противоправно деяние – унищожаване на каменен дувар в имота на ищеца
и кражба на камъните, е ответникът. Ответникът признава, че действително е извозил един камион камъни от имота на
ищеца, но твърди, че е сторил това в услуга на приятеля си Н.А.Н. (Н.) и в
изпълнение на уговорките с него, като е знаел, че Н.е купил камъните от Ц.П.за
20 лева. Отрича, да е разрушавал каменна ограда (дувар). Твърди, че камъните
били пръснати в имота.
В съдебното заседание на 15.05.2018
г., което се явява първо, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът участва лично и с
процесуалния си представител адв. С.Х., която поддържа оспорването на иска,
направено с отговора. В хода на устните състезания изразява становище за
неоснователност и недоказаност на иска, като излага подробни съображения за
това и моли за отхвърлянето му.
Претендира разноски по делото.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори, а е видно и от нотариален акт
№11, том V, рег.№3325, дело № 405 от 2010 г. на Б.М.– нотариус с рег. № *** на
Нот. камара с район на действие Районен съд Луковит, че ищецът И.А.М. е
собственик на процесния имот - ПИ с идентификатор 44327.331.23 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Луковит,
обл. Ловеч, с адрес местност „Поника“, начин на трайно ползване НИВА с
площ от 1507 кв.м., който имот ищецът е придобил на 17.09.2010 г. от дядо си М.И.К.чрез
договор за покупко-продажба.
От скица на л. 74 от приложеното към
настоящето дело гр. д. № 56/2015 г. по описа на РС Луковит е видно, че в
кадастралната карта имот с идентификатор 44327.331.23, с начин на трайно
ползване НИВА, в местността „Поника“ по предишния план – КВС, е бил отразен
като имот № 331023.
От приложената по делото преписка на
Районна прокуратура Луковит № 942/13 г. се установява, че същата е образувана
по повод на жалба от М.И.К., подадена на 05.08.2013 г. в РУП Луковит, в която
твърдял, че ответникът Н.В.Н. натоварил
на камиона си камъни от оградата, намираща се в имота му, находящ се
в близост до Дома за деца с физически увреждания. По повод жалбата е извършена
проверка, в хода на която са снети обяснения от жалбоподателя, ответника и
лицата Н.Т.К., Ц.П.Петков, Н.А.Н. и С. П.С.. Проверката е приключила с
постановление от 15.10.2013 г. на РП Луковит за отказ да се образува
досъдебно производство с мотивите, че липсват данни
за извършено престъпление.
От приложеното гр.д. № 56/2015 г. по описа
на РС Луковит се установява, че с влязло в сила съдебно решение от 08.04.2016
г. е отхвърлен предявения от праводателя на ищеца - М.И.К.срещу
ответника Н.В.Н. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за непозволено увреждане в размер на 7200 лева, представляващи
стойността на камъните и разходите за иззидването на разрушен от ответника
каменен дувар в имот № 331023 по КВС на гр. Луковит. В решаващите мотиви на съда е прието, че не са
настъпили вреди в патримониума на ищеца М. И. К., тъй като след извършената на
17.09.2010 г. в полза на И.А.М. прехвърлителна
сделка, същият не се легитимира като собственик на имота.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите М. И. К., от страната на ищеца, и Н.А.Н., от
страната на ответника.
В показанията си св. М. К. посочва, че
преди повече от 50 години е закупил процесния имот, който тогава представлявал
лозе, с иззидан в него каменен дувар /ограда/ с размери 85 метра дължина,
широчина 60 см и височина 1,50 метра. С
този имот свидетелят през 1959 г. влязъл в ТКЗС, а впоследствие му било
възстановено правото на собственост върху имота по реституция. Каменният дувар отделял
лозето му от това на съседа Ц.П.Цанков, който починал преди около една година.
М. К. свидетелства, че през пролетта на 2013 г. бил предоставил имота
на лицето Н.Т.К. да коси люцерната. През лятото на 2013 г. Н.Т. го уведомил,
че заварил ответника да товари на камиона си с двама души камъните от дувара,
изграден в имота. Св. К. посетил имота и установил, че камъните от иззидания в имота дувар липсват. За случая
св. К. подал жалба в полицията и въпреки, че посочил свидетели, прокурорът
отказал да образува досъдебно производство.
От показанията на св. Н.А.Н. се установява,
че през 2013 г. е ангажирал ответника да
му помогне и да извози с товарен автомобил, който последният ползвал, камъни,
които закупил за 20 лева от Ц. П. Ц., чиито деди притежавали съседното
лозе. Лично Ц.П. ги завел на мястото и
им показал от кой дувар да товарят камъните. Според свидетеля дуварът бил
зидан, суха зидария, но не може да си спомни дали са товарили откъм пътя или
по-навътре. Свидетелят сочи, че Ц. П.му е споделял, че дуварите ги е правил
неговият дядо. В присъствието на Ц.П. натоварили и извозили на един курс около 2,5 – 3 кубика
камъни.
От констатациите и заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Е.Г. след извършен оглед в
имота, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че на югоизточната граница на процесния имот № 444327.331.23 и
северозападните граници на съседните имоти с №№ 444327.331.120 и 444327.331.163
има денивилация от около 40 см. По тази денивилация
е изпълнен подпорен зид от суха каменна зидария. Югоизточната граница на
процесния имот № 444327.331.23 е с дължина около 60 метра. При огледа вещото
лице е установило, че около 30 метра е наличен подпорен каменен зид с височина
40 см, дебелина 45 см, а на разстояние около 30 метра такъв подпорен зид липсва
и на място се виждат и частично разхвърляни камъни. Вещото лице е категорична,
че в процесния имот няма остатъци от
ограда с дебелина 60 см и височина 150 см. В околността не са установени и
други имоти с огради с височина 150 см, а са установени слогове, които също
били укрепени с каменен зид, но до височината на денивилацията.
Липсващият каменен зид е с размери /има остатъци от основата/ ширина – 45 см,
височина – 40 см и дължина – 30 м. Стойността
на разходите за труд и материали, необходими за възстановяване на липсващия
каменен зид с размери 45 см/40 см/30 м възлизат на 371,68 лева.
Съдът кредитира заключението на СТЕ като
обективно, обосновано и пълно. Съдът кредитира показанията на св. Н.А.Н. като
обективни. Показанията на св. М. К., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът
не кредитира в частта им относно размерите на каменния дувар, тъй като в тази
им част не се подкрепят от заключението на СТЕ. Съдът дава вяра на показанията
на този свидетел в останалата им част, тъй като съответстват на останалите
събрани доказателства.
Други доказателства от значение за спора
не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Основателността на иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически
състав, който включва елементите: противоправно
поведение, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.
154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
Безспорно се установи от събраните
доказателства, а и не се оспорва от ответника, че през лятото на 2013 г.
ответникът е товарил и извозил с товарен автомобил камъни от процесния имот,
собственост на ищеца. Камъните са взети от каменен зид на югоизточната граница
на имота. Доколкото това е станало без съгласието на ищеца, който е собственик на имота и на изградения в
него каменен зид, поведението на ответника е противоправно. В резултат на
поведението на ответника в патримониума на ищеца е настъпила вреда, изразяваща се в
стойността на разходите, необходими за възстановяване на каменния зид /труд и
материали/, разрушен след отнемане на камъните. Размерът на вредата се
установява от заключението на вещото лице - 371,68 лева, а не претендираната от ищеца
сума в размер на 2500 лева.
При това положение съдът намира за
доказани елементите от обективната страна на непозволеното увреждане –
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между противоправното поведение
и вредата.
От показанията на св. Н.А.Н. се
установява, че ответникът е извозил камъните, за които е знаел, че Н.Н. бил
закупил от Ц.П.за 20 лева и в изпълнение
на поетия към Н. ангажимент да му извърши транспортна услуга с товарния автомобил, който ползвал, т. е.
ответникът е действал със съзнанието, че извозва камъни, собственост на Н.Н.,
които последният закупил от Ц. П.. При
това положение следва да се приеме, че ответникът успешно е оборил презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД за виновност и не следва да носи отговорност за вредата.
По изложените съображения предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на
ответника ищецът да му заплати направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от ищеца И.А.М. с ЕГН
********** *** срещу ответника Н.В.Н. ЕГН **********
***6 иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за непозволено увреждане в размер на 2500 лева, представляващи стойността
на камъните и разходите за иззидването на разрушен от ответника каменен дувар в
недвижим имот - нива с площ от 1,506 дка, в местността "Поника",
представляваща поземлен имот с идентификатор 44327.331.23 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, обл. Ловеч.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца И.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
ответника Н.В.Н. ЕГН ********** ***6 сумата от 200.00 лева (двеста лева), представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.