Р Е Ш Е Н И Е №2591
23.07.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 08.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5036 по описа за 2019г. на съда, за да се
произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна
квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от **** е предявил против И.Г.М. с ЕГН ********** с адрес: *** искове за
установяване дължимостта на сумите за които е била издадена заповед № 648/22.01.2019г.
по ч.гр.д. № 306/2019г., по описа на ПРС, ХІ гр. състав както следва:
1 409,08 лева – главница, която представлява неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.11.2016г. до
28.12.2018г. за обект находящ се в **** 49.53 лева – мораторна лихва за периода
от 31.01.2017г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на постъпването на заявлението в съда –
09.10.2019г. до окончателното изплащане, тъй като заповедта по чл. 410 ГПК била
връчена при условията на чл. 47 ГПК. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски за настоящата инстанция и заповедното производство.
Ищецът заявява, че ответник И.М. има качеството на
потребител на предоставяната от ВиК услуга поради факта, че е собственик на
водоснабдения имот в която връзка на 07.09.2016г. било подадено заявление лично
от М. за актуализация на партидата за вода. В процесния водоснабден имот имало
4 броя водомери – един на ет. 1 в банята, един на етаж 1 в кухнята имота, един
в сутерена на къщата и един на втория етаж. Като предмет на иска били
задълженията по водомер № *** монтиран в сутерена на къщата.
Отчетът в имота е бил извършван по показание на
водомера за периода от 28.11.2016г. до 30.05.2018г., а след 30.05.2018г. до
28.12.2018г. отчетът е бил извършван при условията на отказан достъп поради
което и начисляваните количества вода са съгласно чл. 24, ал.4 вр. с чл. 49 и
чл. 25, ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество, а именно по пропускливост
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на вода 1 м./с.
Предявеният иск бил заявен в срока по чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК.
Ето и защо се иска положително установително решение
за дължимостта на сумите, за които била издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Ответник И.Г.М. чрез особен представител назначен по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК – адв. Х.Г. оспорва по основание предявените искове.
Не оспорва качеството на потребител на ответника, тъй като същият е собственик
на процесния водоснабден имот. Оспорва са механизма на начисляване на
потребеното количество вода. Оспорват се и представените карнети. Иска се
отхвърлянето на претенциите като неоснователни.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 648/22.01.2019г. по ч.гр.д. №
306/2019г., по описа на ПРС, ХІ гр. състав е разпоредено ответник И.М. да
заплати в полза на ищеца сумите както следва: 1 409,88 лева – главница,
която представлява неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. за обект находящ се в ****
49.53 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 30.11.2018г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
постъпването на заявлението в съда – 09.10.2019г. до окончателното изплащане.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК
поради което и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявен настоящия
установителен иск.
Ищецът представя следните писмени доказателства:
справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задължения, опис на
издадените фактури за начисленото количество вода, копие от карнетите за
процесния период, копие от протоколи за отказан достъп, копие от нотариален
акт, справка ИКАР.
Безспорно по делото се установява, че ответника е
потребител на услугата предоставена от ищеца, тъй като същият е собственик на
процесния водоснабден имот, което обстоятелство не се оспорва от особения
представител и за което обстоятелство ищецът представя нот.акт и справка ИКАР,
които несъмнено индицират собственоста, а от тук и спрямо ответника са
приложими и действащи Общи условия на ищеца за извършване на доставка на
питейна вода и отвеждането на канална вода.
Съдът констатира, че протоколите за отказан достъп от
дати 26.10.2018г., 19.09.2018г., 27.08.2018г., 26.07.2018г., 27.06.2018г.,
31.05.2018г. са съставени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал.5 и чл.
24, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги – подписани от инкасатора и от един свидетел, а видно от показанията на
разпитания по делото св. К.В.Х. - ****, които съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондиращи си с протоколите за отказан достъп, не е бил
осигуряван достъп до имота за извършването на реален отчет. Свидетелката е
правила многократни опити да бъде допусната, за да заснеме показанията на
водомера, оставяла е бележки за достъп, никой не е осъществил връзка с нея, а
имотът е реално обитаем от момче, роднина. До имота имало залепена друга къща,
за която се водела отделна партида, по отделен водомер.
Видно от приетото по делото заключение на вещото
лице Н. П. , което съдът кредитира
изцяло като компететно и безпристрастно, ищецът правилно е извършил от
техническа страна определяне на потребеното количество вода при спазване
установена методиката на чл. 49 вр. с чл. 24, ал.4 и чл. 25, ал.2 от ОУ. Вещото лице заявява, че не е могло да
извърши оглед в имота на ответника и не може да отговори на въпроса за реално
потребено количество вода за процесния период от 28.11.2016г. до 28.11.2018г.
Вещото лице констатира, че съседната
сграда е на калкан, няма никаква топла връзка помежду си към сутеренния етаж и
тази къща е с отделен водомер, с отделна партида от тази на ответника. Вещото
лице посочва още, че достъпът до водомера на сутеренния етаж на ответника е
невъзможен от североизточната сграда близнак.
Следователно, ищецът доказва при условията на главно и
пълно установяване фактът на основанието на претенцията си за главницата.
Налице са предпоставките за служебно начисляване потребено количество вода в
претендираните размери при условията на методиката уредена в ОУ чл. 49 вр.
с чл. 24, ал.4 и чл. 25, ал.2.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза изготвена от
вещото лице Д.К. за периода от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. не са установени
плащания от страна на ответника към ищеца. Начислените суми за главница са правилно осчетоводени
съобразно приложения механизъм за определяне потребеното количество вода.
Правилно са начислени и мораторните лихви.
Следователно, ищецът установява безспорно размерът на
задълженията за главница и лихви.
По възражението на ответника за нередовност на
представените карнети съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно
приложимата уредба на Наредба № 4 от 14.09.2004г. и ОУ на дружеството не се
изисква да има подпис на инкасатора при извършване на отчета. Изискуем е подпис
на потребителя, респ. негов представител като не е необходимо същият да е
пълномощник. В допълнение следва да се посочи, че всеки абонат има задължение
да осигурява достъп до имота си, а ако не може да осигури такъв да уведоми
инкасатора като в конкретния случай липсва каквото и да било съдействие на
ответника за установяване реално потребеното количество вода, с оглед на което
и същият не може да се ползва от това си поведение и да черпи изгодни за себе
си права.
Ето защо предвид на гореизложеното предявените искове
се явяват доказани по основание и размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат
разноски за заповедното производство в размер на сумата от 79,19 лева, а за
настоящата инстанция в размер на сумата от 775 лева или общо в размер на сумата
от 854,19 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.М. с
ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у**** сумите за които е била
издадена заповед № 648/22.01.2019г. по ч.гр.д. № 306/2019г., по описа на ПРС,
ХІ гр. състав както следва: 1 409,08 лева – главница, която представлява
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. за обект находящ се в **** 49.53 лева –
мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 30.11.2018г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на постъпването на
заявлението в съда – 09.10.2019г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА И.Г.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от **** сумата от 854,19
лева, която представляват разноски за заповедното производство и за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.