№ 174
гр. Търговище, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101425 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
2225,43 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за пълвия ищец и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2000 лв. за втория ищец.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 12.07.2018 год., в гр.Търговище, ул.П. е
настъпило ПТП, при което водача на лек автомобил „Л.“, модел „Нива“, с ДК №
.........арушавайки правилата за движение по пътищата, извършил ляв завой отнемайки
предимството на движещия се направо, с мотоциклет марка „Хонда ЦРБ 125р“, с ДК №
......... първи ищец, в резултат на което последвал удар между автомобила и мотоциклета, от
който настъпили материални щети върху мотоциклета, собственост на втората ищца и
телесни увреждания на първия ищец и пътничката, пътувала с него. В молбата се твърди, че
произшествието е било посетено от органите на КАТ, съставен е протокол за ПТП и е
извършен оглед от органите по разследването, като е образувано ДП № 454/2020 г. на РУ –
Търговище, прекратено по искане на ищеца. В исковата молба се твърди, че в следствие на
ПТП мотоциклета, собственост на втората ищца е изцяло унищожен, като причинената
имуществена щета ищцата определя в размер на 2000 лв., застрахователната стойност на
веща преди произшествието. Първия ищец твърди, че в следствие на ПТП е претърпял както
неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие получените при ПТП телесни
увреждания, подробно описани в молбата, които са продължили в значителен период от
време, така и имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за лечение
на получените в следствие на инцидента увреждания. В молбата се твърди, че ответника е
застраховател на виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на
1
автомобилистите и ищците са предявили извънсъдебна претенция към него, за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, но получили писмен отказ. Поради
това ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
първия от тях обезщетение за имуществени вреди в размер на 2225,43 лв., както и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.07.2020 год., а на втората ищца да заплати обезщетение за имуществени вреди
в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2020 год. Претендират се
разноски в производството. В съдебно заседание подържат исковете си, чрез процесуалния
си представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. В
отговора ответника оспорил изцяло предявените искове и по основание , и по размер.
Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и собственика на
л.а.“ВАЗ 21213“ с ДК № ........., действащо към момента на настъпване на ПТП, но твърди, че
не са на лице основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Наведени са
доводи за липса на кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД, като се оспорва наличието
на противоправно поведение на застрахования водач, оспорва се механизма на настъпване
на ПТП, оспорва се причинно-следствената връзка между поведението на водача и вредите
на ищците, а в условия на евентуалност е навел доводи за съпричиняване от страна на
първия ищец на вредоносния резултат, който с поведението си е допринесъл за настъпването
му. В отговора ответника е оспорил и размера на исковите претенции, считайки
обезщетението за неимуществени вреди за завишено, а обезщетенията за имуществени вреди
за недоказани. Поради това ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете, ведно със законите последици. В съдебно заседание ответника, чрез писмено
становище от процесуален представител поддържа доводите, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Видно от приложения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица №
113/12.07.2020 год., съставен от органите на КАТ на 15.07.2020 год., на 12.07.2020 год.,
около 19.40 часа е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Л.“, модел „Нива“,
с рег. № Т ... ВС, С.С. Н., движещ се по ул.П. гр.Търговище, в посока м. „Ю.“ и пресечката с
ул.“Т.“ гр.Търговище, нарушавайки правилата за движение по пътищата, предприема
маневра „завой на ляво“, без да осигури предимство на движещите се МПС на право,
отнемайки предимството на движещия се в обратна посока по ул.П., по направление от
ул.“К.“ към пресечката с ул.“Т.“ гр.Търговище и светофарната уредба на кръстовището с
ул.“........“ мотоциклет „Хонда ЦРБ 125р“, с рег. № ........., управляван от първия ищец, а
собственост на втората ищца, в следствие на което мотоциклета се удря в задната дясна
част на автомобила, като в резултат на удара са пострадали първия ищец и неговата
спътничка И.И. и са причинени материални щети върху мотоциклета. За причинената от
ПТП средна телесна повреда на първия ищец е било образувано ДП № 454/2020 год. на РУ-
Търговище, което видно от приложеното по делото Постановление за прекратяване на
2
наказателното производство от 02.09.2020 год. на Районна прокуратура Търговище ( л.33) е
било прекратено, поради изразено от пострадалия желание за прекратяване, на осн. чл.343,
ал.2 от НК.
Установи се от показанията на разпитаните по делото св. С.Н., – водач на л.а.“Л.“ се
установи, че на 12.07.2020 год. се е движил с автомобила от „....“ към м.“Ю.“ в средната
лента, с намерение да завива наляво, като в посока обратна на неговия автомобил са се
движили други МПС. В показанията си свидетелят заяви, че е предприел завой на ляво към
ул.“Т.“, посока на магазин „Булмаг“, като при тази маневра е усетил удар в задния край на
автомобила, но преди удара не е видял мотора, управляван от ищеца. В показанията си
заяви, че преди да предприеме маневрата е видял, че в платното, посока на право се движат
автомобили, но е преценил, че са на достатъчно разстояние и не е на лице опасност, но не е
видял мотора. От показанията на св.Ц.- баща на първия ищец и съпруг на втората ищца се
установи, че след удара ищеца е бил транспортиран до Спешна помощ, а от там приет за
лечение в МБАЛ Търговище, като е имал нараняване на главата, въпреки, че е бил с каска,
дясната му ръка е била изместена от лакътя настрани, имал е натъртвания по вътрешната
част на бедрата и слабините, изпитвал е силна болка и е бил в неадекватно състояние. От
показанията на същия свидетел се установи, че дясната ръка е била наместена, като това е
извършено под пълна упойка и е била обездвижена, като престоя на ищеца в болницата е
бил три дни, но в последствие ищеца е изпитал силни болки и в лявата ръка, която също
била обездвижена, а след изписването от болницата е изпитвал силни болки от
натъртванията по тялото, силно главоболие, заради което е посетен специалист - невролог,
който е установил мозъчно сътресение и е била изписана медикаментозна терапия. От
показанията на св.Ц., които се подкрепят и от показанията на св.Д. се установи, че в дълъг
период от време след изписване от болницата ищеца не е можел да се обслужва сам, като за
всяка дейност от ежедневието, включително и лична хигиена се е налагало да разчита на
помощ от родителите си, а заради сътресението му е било забранено да гледа телевизия, да
ползва телефон, ищецът, предвид силните болки които търпял станал раздразнителен, нямал
никакъв спомен за това как е настъпило ПТП, но изпитвал вина, че е пострадала приятелката
му. Установи се както от показанията на св.Ц., така и от приложената медицинска
документация, че след като са били свалени гипсовите превръзки ищеца продължил да
изпитва силни болки в лявата ръка, като след преглед специалист – ортопед в гр.Търговище
ги е насочил към специалист - ортопет в гр.Варна, където се установило, че ищеца има
счупване и на лявата ръка, като се наложило оперативно лечение в гр.Варна през октомври
2020 год. В ръката била имплантирана планка и същата била обездвижена, а след махане на
гипсовата превръзка, била поставена ортотеза, за обездвижване на ръката, като в целия този
период ищеца продължавал да търпи силни болки. Още при първата операция лекарят в
гр.Варна ги уведомил, че ще се наложи втора операция за премахване на планката, която
била извършена през месец юни 2021 год., като до тогава на ищеца били извършвани
контролни прегледи всеки месец. От показанията на св.Ц. се установи, че и към момента
ищеца има ограничения в движението на лявата ръка и изпитвал болки в нея, продължавал
да изпитва главоболие, като отражение от инцидента, преживения шок и силен стрес от
3
последвалото лечение има и върху психиката му, ищеца бил по-неспокоен и по-
раздразнителен от преди. Горните обстоятелства се установяват и от показанията на св.Д..
Видно от приложените по делото свидетелство за регистрация, част I и част II (л.226 и л.227)
мотоциклета, управляван на 12.07.2020 год. от първия ищец е собственост на втората ищца,
като от показанията на св.Ц. се установи, че същия е бил технически изправен, с извършен
преглед и сключена застраховка „гражданска отговорност“. От Протокола за ПТП от
органите на КАТ ( л.25) се установи, че при огледа са установени щети по ППС – „цялостна
деформация на мотоциклета“. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Ц.,
който е посетил мястото на ПТП непосредствено след случилото се и който заяви : „… като
видях мотора, разбрах, че от него нищо няма да стане и е „тотал щета…“.
От заключението на комплексната СМЕ и изслушването на вещите лица в съдебно
заседание се установи, че в следствие на претърпените физически увреждания, а именно:
контузия на главата с краткотрайна загуба на съзнание, без спомен за случилото се, рана в
областта на дясната скула, охлузване по шията в ляво, деформация и невъзможна функция в
десният лакът, кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявото бедро и скротум, оток,
болка и леко смутена функция в лява китка, на която на по-късен етап е установено
счупване на лявата лъчева кост, ищецът е търпял продължителни страдания за период не по-
малко от една година, съпроводени с обездвижване на десен горен крайник за 1 месец и 3
месеца рехабилитация, продължителна болезненост и лечение на лявата китка с двукратно
опериране, като общо трикратно е бил под пълна упойка със съответните от това рискове.
Установи се също така, че и към момента при прегледа на ищеца от вещото лице – ортопед
ищеца има леко ограничени и болезнени в крайните степени движения, което смущава
функцията на лявата ръка и работоспособността му, както и груб и неестетичен белег на
лявата китка, а отразените в медицинската документация медикаменти, остеосинтезни и
ортодезни материали са били необходими за лечението на ищеца, а направените от ищеца
разходи за снабдяването с тях са в границите на разумното. При изслушване в съдебно
заседание вещото лице-ортопед заяви, че макар и установено по-късно счупването на лявата
ръка на ищеца е в причинно-следствена връзка с ПТП от 12.07.2020 год. От СМЕ и
изслушването на вещото лице – невролог се установи, че при ПТП ищеца е претърпял
травма на главата, довела до временна загуба на паметта за случилото се, което е най-леката
степен на мозъчно сътресение, при което липсва загуба на съзнание, в следствие на което е
търпял временно неудобство, но няма трайни увреждания.
От заключението на Съдебно-автотехническата експертиза се доказва възприетия
по-горе механизъм на настъпилото ПТП. Както от заключението, така и от изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установи, че именно водача на лекия автомобил е
нарушил правилата за движение при предприемане на маневра „ляв завой“ отнемайки
предимството на движещия се направо мотоциклет, като ударът е бил предотвратим при
друго поведение на водача на автомобила, тъй като по време на настъпване на ПТП е било
светло, времето е било ясно и е имало пряка видимост между участниците в ПТП, но е
настъпил поради ненаправена преценка от водача на лекия автомобил по време и разстояние
4
с другите участници в движението, преди да предприеме ляв завой. От констатациите на
експертизата се установява, че не е на лице твърдяното от ответника съпричиняване на
водача на мотоциклета, който се е движил правомерно, в съответната лента, на пътния
участък не е забранено изпреварването, мотоциклета не е навлизал в лентата на движение на
лекия автомобил, на платното е имало паркирани автомобили, въпреки забранителен знак,
но това не може да бъде вменявано във вина на ищеца. От заключението на СТЕ се установи
също така, че действителната стойност на мотоциклета „Хонда ЦРБ“ към датата на
настъпване на ПТП е възлизала на 2758 лв., а стойността на щетите върху мотоциклета след
ПТП са възлизали на 8550,52 лв., поради което вещото лице е категорично в извода, че е на
лице тотална щета. В съдебно заседание вещото лице заяви, че стойността на запазени части
от мотоциклета в максимална стойност биха били 30 %, но в конкретния случай може да са
от 15 % - 20 %. Съдът, счита, че заключенията на двете експертизи – СМЕ и СТЕ, следва да
бъдат кредитирани, тъй като същите са в съответствие със събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Безспорно установено по делото е, че собственикът на лекия автомобил има
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти с ответното
дружество, който е бил действащ към датата на настъпване на ПТП. Това обстоятелство не
се оспорва а напротив, се признава от ответната страна. Безспорно е също така, а е видно и
от приложените писмени доказателства, че ищците са предявили извънсъдебна претенция за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди пред ответника, в
качеството му на застраховател на виновния за ПТП водач, била е образувана преписки по
щета № 10021100101488Н и № 34021100100016., но ответника е отказал изплащане на
обезщетения.
При така установеното съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 1, т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна застраховка „ ГО“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените щети на трети
лица в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой.
В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, а разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, следва
на първо място: да се установи наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на управлявания от деликвента
автомобил и застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е налице
противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат, наличие на вина у
прекия извършител, както и на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
противоправното действие и причинения вредоносен резултат. Застрахователят дължи
5
обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице, т. е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител.
Съдът, след преценка на всички събрани по делото доказателства приема, че е
налице противоправно деяние на водача на лекия автомобил, изразяващо се в това, че е
нарушил разпоредбите на ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено
непредпазливо, небрежно, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата, които
регламентират движението по пътищата и е следвало да съобразява поведението си с тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното. Съдът счита, доводите на ответника, че не е на лице
противоправно и виновно поведение на застрахования са неоснователни, доколкото от
събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на СТЕ се установи по
безспорен начин механизма на настъпване на ПТП, както и че същото се дължи именно на
поведението на водача на лекия автомобил, който е сключил застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника. При възприетата по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че
е на лице причинно-следствена връзка между получените от ищците вреди и ПТП, като този
извод се подкрепя от писмените доказателства и заключенията на СМЕ и СТЕ.
По размера на вредите, търпяни от първия ищец: Относно размера на репарираните
причинени увреждания, съдът счита, че следва да се съобразява с нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД, а именно че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка или
непосредствена последица от увреждането, като съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост. Ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и заключението на СМЕ се установи, че в следствие
на ПТП ищецът е претърпял болки и страдания, заради получените травми, като предвид
тежестта на уврежданията страданията са били интензивни в изключително дълъг период от
време, ищецът е претърпял три операции, с пълна упойка в рамките на година,
възстановяването след тях също е бил дълъг и болезнен процес, като и към момента ищецът
продължава да търпи болки страдания и не е постигнато пълно възстановяване на лявата
ръка. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че освен болките от
физическите травми, тяхното лечение и възстановяване ищецът е преживял и силен стрес,
което се е отразило на психиката му, станал е по-раздразнителен и по-неспокоен, като
преминаването покрай мястото на ПТП и до момента му създава напрежение. От
показанията на свидетелите се установи, че ищецът с месеци след инцидента не е можел да
се обслужва сам, за всяко действие, включително за хранене и поддържане на лична хигиена
е разчитал на помощ от своите родители, от което неминуемо е изпитвал неудобство и
дискомфорт, установи се, че дори и към момента ищеца се налага да бъде щаден от
определени дейности, което също му създава усещане за непълноценност.
Както беше посочено по-горе основния критерий при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди е справедливостта. При спазване на този критерий,
6
с оглед изложените по-горе фактически обстоятелства и правните изводи, като отчете вида
на травмите и тежестта на страданията на ищеца, които е търпял в следствие на ПТП,
дългия времеви интервал, в който болките и страданията са отшумявали, отчитайки, че и
към момента не е постигнато пълно възстановя и ищеца продължава да търпи ограничения и
болки съдът приема, че претендираното от него обезщетение в размер от 20 000 лв., изцяло
кореспондира с критериите на чл.52 от ЗЗД, предвид което иска в тази част се явява
основателен и следва да се уважи изцяло. По делото са приложени многобройни писмени
доказателства, установяващи размера на предявения от първия ищец иск за обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи по лечението му, а както се
установи от заключението на СМЕ тези разходи са били абсолютно необходими за
лечението на ищеца, като и в тази част и ска се явява доказан по основание и размер и
следва да се уважи изцяло.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на първия ищец
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2225,43 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2020 год. до
окончателното изплащане.
По претенцията на втората ищца за заплащане обезщетение за имуществени вреди :
Установи се безспорно, че мотоциклет „Хонда ЦРБ 125р“, с рег. № ........., управляван от
първия ищец по време на ПТП е бил собственост на втората ищца. Установи се също
безспорно, че в следствие на ПТП мотоциклета е бил цялостно деформиран, а СТЕ съдържа
категоричен извод, че е на лице тотална щета на мотоциклета, която е в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП. Определената от СТЕ стойност на мотоциклета възлиза на 2758
лв., като дори и да се приеме, че има запазени части от мотоциклета, които като стойност да
съставляват 15 % - 20 % от стойността на същия, ще се достигне до щета в размер на 2206,40
лв., а ищцата претендира обезщетение в по-нисък размер от 2000 лв. Предвид всичко
изложено предявения от нея иск се явява доказан и по основание и по размер и следва да се
уважи изцяло, като ответника бъде осъден да и заплати сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2020 год. до
окончателното изплащане.
И двете страни имат искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора
разноските следва да се възложат в тежест на ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на първия ищец възлизат на 1589
лв. – държавни такси и възнаграждения за вещи лица, а тези на втората ищца са в размер на
80 лв. – държавна такса, като тези разноски са реално направени и ответника следва да ги
заплати.
По делото ищците са представлявани от адвокат при условията на чл.38, ал.1 от ЗА,
поради което ответникът следва да заплати на адвоката, осъществил процесуалното
представителство адвокатско възнаграждение в общ размер на 1566,76 лв., от които 1196,76
лв., за осъществената защита на първия ищец, представляващо минималното
възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
7
възнаграждения и 370 лв., за осъществената защита на втората ищца, представляващо
минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“С.К.“ № 2, представлявано от М. И. и В.К.-М.
действащи чрез пълномощник юрк.М.Я. да заплати на ИВ. ИВ. Ц., ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.“З.“, ............. действащ чрез пълномощник адв.И.И. от ТАК, със съдебен
адрес : гр.Търговище, ул.“Л.“ № ........... сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2020 год. до окончателното изплащане и
сумата от 2225,43 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 12.07.2020 год. до окончателното изплащане на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“С.К.“ № 2, представлявано от М. И. и В.К.-М.
действащи чрез пълномощник юрк.М.Я. да заплати на ИВ. ИВ. Ц., ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.“З.“, ............. действащ чрез пълномощник адв.И.И. от ТАК, със съдебен
адрес : гр.Търговище, ул.“Л.“ № ........... направените по делото разноски в размер на 1589 лв.
– държавни такси и възнаграждения за вещи лица, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“С.К.“ № 2, представлявано от М. И. и В.К.-М.
действащи чрез пълномощник юрк.М.Я. да заплати на Н. ХР. Ц., ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.“З.“, ............. действаща чрез пълномощник адв.И.И. от ТАК, със съдебен
адрес : гр.Търговище, ул.“Л.“ № ........... сумата от 2000 лв., обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2020 год. до окончателното изплащане,
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“С.К.“ № 2, представлявано от М. И. и В.К.-М.
действащи чрез пълномощник юрк.М.Я. да заплати на Н. ХР. Ц., ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.“З.“, ............. действаща чрез пълномощник адв.И.И. от ТАК, със съдебен
адрес : гр.Търговище, ул.“Л.“ № ........... направените по делото разноски в размер на 80 лв. –
държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“С.К.“ № 2, представлявано от М. И. и В.К.-М.
действащи чрез пълномощник юрк.М.Я. да заплати на адвокат И.И. от Адвокатска колегия –
Търговище, с адрес : гр.Търговище, ул.“Л.“ № ........... адвокатско възнаграждение в размер
8
на 1566,76 лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9